Шрӣмад Бха̄гаватам 1.12.4

Във въведението към Шрӣмад Бха̄гаватам сме казали: „Науката за Кр̣ш̣н̣а е необходима за благото на цялото страдащо човечество, затова ние просто молим предводителите на всички нации да приемат тази наука – за свое собствено добро, за доброто на обществото и на всички хора по света“. Тук това се потвърждава от примера на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, олицетворението на доброто. В Индия хората копнеят по Ра̄ма-ра̄джя, защото Върховният Бог бил съвършен цар, а всички останали царе и императори на Индия управлявали съдбините на света, като се грижели за благополучието на всяко живо същество, родило се на земята. Тук особено важна е думата праджа̄х̣. Етимологическото ѝ значение е „това, което е родено“. На земята има много видове живот, като се започне от водните обитатели и се стигне до съвършените живи същества – всички те се наричат праджа̄. Брахма̄, съзидателят на тази вселена, се нарича праджа̄пати, защото е праотецът на всички, които са се родили. Тук праджа̄ има по-широко значение от това, с което думата се употребява в днешно време. Царят е представител на всички живи същества: риби, растения, дървета, влечуги, птици, животни и хора. Те всички са неотделими частици от Върховния Бог (Бхагавад-гӣта̄, 14.4) и царят, като представител на Бога, е длъжен да ги закриля. Това е непознато на диктаторите от днешната аморална система на управление, които изобщо не защитават низшите животни и показват някаква пародия на защита на по-висшите. Защитата на животните също е велика наука, която може да овладее само този, който познава науката за Кр̣ш̣н̣а. Човек, който познава науката за Кр̣ш̣н̣а, може да постигне най-голямото съвършенство. А ако не притежава такова знание, всички научни степени и отличия, свидетелстващи за академичната му образованост, са напълно безполезни. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира владеел съвършено науката за Кр̣ш̣н̣а – тук се казва, че благодарение на постоянното усъвършенстване в тази наука, т.е. на непрекъснатото отдаване на предано служене на Бог Кр̣ш̣н̣а, придобил необходимите качества, за да управлява държавата. Понякога отстрани изглежда, че бащата е прекалено строг със сина си, но това не означава, че е забравил какъв трябва да бъде един баща. Бащата винаги си остава баща, защото дълбоко в себе си винаги мисли доброто на сина си. Бащата иска всичките му синове да станат по-добри от него. Един цар като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, който бил олицетворение на доброто, иска всичките му поданици, особено човешките същества, които имат по-високо развито съзнание, да станат предани на Бог Кр̣ш̣н̣а, за да могат да се освободят от безсмисленото материално съществуване. Девизът, под който управлявал Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, бил: „Всичко за благото на поданиците“. Царят бил олицетворение на доброто и знаел до съвършенство кое наистина е добро за тях. Той управлявал, като се опирал на този принцип, а не на принципа ра̄кш̣асӣ, демоничния принцип на удовлетворяването на сетивата. Като образцов цар, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира нямал никакви себични стремежи и не желаел сетивно наслаждение, защото всичките му сетива постоянно служели с любов на Върховния Бог. По този начин той служел и на живите същества, които са неотделими частици от пълното цяло. Тези, които служат само на частиците и пренебрегват цялото, просто губят времето и енергията си като човек, който полива листата на дървото, без да дава вода на корените. Ако водата се излее върху корените, листата сами се освежават, а ако човек излива водата само върху листата, целият му труд отива напразно. Затова Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира постоянно служел на Бога и по този начин създал за неотделимите му части, живите същества, които управлявал много грижовно, съвършени условия за живот и им осигурил пълна възможност за напредък в следващото им раждане. Такъв е съвършеният начин за управляване на държавата.