Шрӣмад Бха̄гаватам 1.12.29

इति राज्ञ उपादिश्य विप्रा जातककोविदा: ।
लब्धापचितय: सर्वे प्रतिजग्मु: स्वकान् गृहान् ॥ २९ ॥
ити ра̄гя упа̄дишя
випра̄ джа̄така-ковида̄х̣

лабдха̄пачитаях̣ сарве
пратиджагмух̣ свака̄н гр̣ха̄н

Дума по дума

ититака; ра̄гйена царя; упа̄дишяслед като дадоха съвет; випра̄х̣личностите, добре запознати с ведическото знание; джа̄така-ковида̄х̣личности, които имат познания по астрология и извършване на церемонии при раждане на дете; лабдха-апачитаях̣тези, които са получили щедро възнаграждение; сарвевсички те; пратиджагмух̣се върнаха; свака̄нв собствените си; гр̣ха̄нкъщи.

Превод

Така вещите астролози, които добре познаваха тънкостите на церемонията за раждане на дете, описаха пред Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бъдещия живот на внука му. След това получиха щедро възнаграждение и се разотидоха по домовете си.

Пояснение

Ведите са една съкровищница на материалното и духовното знание. Но цел на това знание е усъвършенстването на себепознанието. Иначе казано, за цивилизования човек Ведите са своеобразно ръководство във всички области на живота. Тъй като човешкият живот е възможност за освобождение от материалните страдания, Ведите дават на човечеството правилни насоки както да задоволява материалните си потребности, така и да постигне духовно освобождение. Интелигентните хора, които са се посветили на ведическото знание, се наричат випра, познавачи на Ведите. Ведите обхващат различни области на знанието. От тях най-важни и най-необходими за обикновените хора са астрологията и науката за болестните процеси в тялото. И така, за да могат да ръководят обществото, интелигентните хора, наречени бра̄хман̣и, се занимавали с всички раздели на ведическото знание. Интелигенцията изучавала дори военната наука (дханур-веда), а учители в тази област на знанието били такива випри, като Дрон̣а̄ча̄ря, Кр̣па̄ча̄ря и др.
Тук внимание заслужава думата випра. Между випра и бра̄хман̣а има малка разлика. Випра се наричат тези, които познават добре карма-ка̄н̣д̣а, плодоносните дейности, и ръководят удовлетворяването на материалните потребности на обществото, докато бра̄хман̣ите владеят духовната наука за трансцендентното. Тази област на знанието се нарича гя̄на-ка̄н̣д̣а. По-висша от нея е упа̄сана̄-ка̄н̣д̣а. Връхна точка в упа̄сана̄-ка̄н̣да е да се отдава предано служене на Бог Виш̣н̣у. Когато бра̄хман̣ите постигнат това съвършенство, те се наричат ваиш̣н̣ави. Обожаването на Виш̣н̣у е най-висшето обожание. Издигнатите бра̄хман̣и са ваиш̣н̣ави, посветили се на трансцендентално любовно служене на Бога, затова Шрӣмад Бха̄гаватам, в който е изложена науката на преданото служене, е много скъп на ваиш̣н̣авите. Както бе обяснено в самото начало на Шрӣмад Бха̄гаватам, той е зрелият плод на ведическото знание и превъзхожда и трите ка̄н̣д̣и: карма, гя̄на и упа̄сана̄.
Сред познавачите на карма-ка̄н̣д̣а опитните джа̄така-випри били астролози, които можели да предскажат целия бъдещ живот на новороденото дете просто като изчислят разположението на звездите по време на раждането му (лагна). По време на раждането на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се били събрали опитни джа̄така-випри и дядото на детето, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, ги възнаградил богато със злато, земя, села, зърно и всичко необходимо за живота, в това число и крави. Обществото се нуждае от такива випри, затова държавата е длъжна да им осигурява всички необходими удобства, както е било по времето на ведическата цивилизация. Тъй като получавали достатъчно възнаграждение от държавата, опитните випри можели да оказват безплатни услуги на обикновените хора – по такъв начин този раздел от ведическото знание бил достъпен за всички.