Шрӣмад Бха̄гаватам 1.12.2
Деванагари
तस्य जन्म महाबुद्धे: कर्माणि च महात्मन: ।
निधनं च यथैवासीत्स प्रेत्य गतवान् यथा ॥ २ ॥
निधनं च यथैवासीत्स प्रेत्य गतवान् यथा ॥ २ ॥
Стих
тася джанма маха̄-буддхех̣
карма̄н̣и ча маха̄тманах̣
нидханам̇ ча ятхаива̄сӣт
са претя гатава̄н ятха̄
карма̄н̣и ча маха̄тманах̣
нидханам̇ ча ятхаива̄сӣт
са претя гатава̄н ятха̄
Дума по дума
тася — неговото (на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит); джанма — раждане; маха̄-буддхех̣ — велика интелигентност; карма̄н̣и — дейности; ча — също; маха̄-а̄тманах̣ — на великия предан; нидханам — кончина; ча — също; ятха̄ — както е било; ева — естествено; а̄сӣт — случило се е; сах̣ — той; претя — мястото, където отива след смъртта; гатава̄н — постигнал; ятха̄ — като че ли.
Превод
Как великият император Парӣкш̣ит, който бе толкова мъдър и бе велик предан, се роди от тази утроба? Как умря той и какво постигна след смъртта си?
Пояснение
Преди царя на Хастина̄пура (днешния Делхи) бил император на света и така било до времето на сина на император Парӣкш̣ит. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил спасен от Бога, когато се намирал в утробата на майка си, и със сигурност можел да се спаси и от преждевременната смърт, на която го осъдила злата воля на сина на един бра̄хман̣а. Тъй като епохата на Кали започнала веднага след идването на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит на власт, първият знак за бъдещите нещастия било същото това проклятие, хвърлено срещу Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, толкова мъдър и отдаден на Бога цар. Царят е защитник на безпомощните си поданици; от него зависят благосъстоянието, мира и щастието им. За съжаление, поради влиянието на мрачната епоха на Кали нещастният син на един бра̄хман̣а проклел невинния Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и той трябвало да се приготви да умре след седем дена. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил широко известен с това, че е защитаван от Виш̣н̣у; след несправедливото проклятие на сина на бра̄хман̣а той можел да се обърне към милостивия Бог за спасение. Царят обаче не искал да направи това, защото бил чист предан. Чистите предани никога не искат от Бога някаква специална благосклонност за себе си. Както и всички останали, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит знаел, че проклятието е незаслужено, но не искал да направи нищо, за да го спре, защото знаел още, че епохата на Кали вече е започнала и първият белег за това е деградацията на добродетелните бра̄хман̣и. Той не искал да се намесва в хода на времето и се приготвил да посрещне смъртта достойно и с леко сърце. Царят бил щастлив, защото поне разполагал със седем дни, за да се приготви за смъртта си. И той правилно употребил това време, в общуване с Шукадева Госва̄мӣ, великия светец и предан на Бога.