Шрӣмад Бха̄гаватам 1.10.25

Както се каза по-горе, космическото творение е собственост на Върховното същество. Тази теза е основен момент във философията на Ӣшопаниш̣ад: всичко е собственост на Върховното същество. Никой не бива да посяга на собствеността на Върховния Бог. Човек трябва да приема само това, което Богът милостиво е отредил за него. Следователно Земята, всички други планети и вселената са абсолютна собственост на Бога. Несъмнено е, че живите същества са му синове, неотделими части, затова всеки има правото да живее от милостта на Бога, за да изпълнява предписаните си дейности. Без разрешението на Бога никой не е свободен да посяга на правата на друг човек или животно. Царят, управникът, е представител на Бога, и се грижи да бъде изпълнена волята на Бога. По тази причина той трябва да бъде личност призната, личност като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира или като Парӣкш̣ит. Такива царе знаят от авторитетни източници как да управляват света и поемат пълната отговорност за това. Но понякога поради влиянието на тамо-гун̣а (проявлението на невежеството), най-низшето от материалните проявления, на власт идват безотговорни царе и управници, които нямат никакви познания и живеят като животни, заради собствените си интереси. В резултат цялата атмосфера се отравя от анархия и пороци. В обществото започват да се ширят привилегии, корупция, измами, агресивност, а заради тях се появяват и гладът, епидемиите, войните и другите подобни бедствия. Преданите, вярващите, биват подлагани на всякакви преследвания. По тези признаци личи, че е дошло време да се появи инкарнация на Бога, която да възстанови принципите на религията и да унищожи лошите управници. Това се твърди и в Бхагавад-гӣта̄.

Тогава Богът се появява в трансценденталната си форма, която не носи и следа от материални качества. Той идва само за да осигури нормалното състояние на творението си. Това означава, че е нормално живите същества, обитаващи всяка една планета, да имат всичко, което им е необходимо. Те трябва да имат възможността да живеят щастливо и да изпълняват определените за тях задължения, за да могат чрез следване на правилата и ограниченията на свещените писания накрая да постигнат освобождение. Материалният свят е създаден, за да удовлетворява прищевките на нитя-баддха, вечнообусловените души, точно както на непослушните деца дават някоя играчка. Иначе материалният свят изобщо не е нужен. Когато живите същества се главозамаят от могъществото на материалната наука и поискат да използват природните богатства, за да доставят удоволствие на сетивата си, без да са получили разрешението на Бога, тогава възниква необходимост от инкарнация на Бога, която да накаже непокорните и да защити вярващите.

Когато идва, Богът показва свръхчовешки дейности само за да докаже върховното си право, и материалистите като Ра̄ван̣а, Хиран̣якашипу и Кам̇са получават заслужено наказание. Никой не може да повтори дейностите на Бога. Когато се появил като Ра̄ма например, Богът построил мост над Индийския океан. Когато се появил като Кр̣ш̣н̣а, още като малко дете Той извършил свръхчовешки дейности – убил Пӯтана̄, Агха̄сура, Шакат̣а̄сура, Ка̄лия и т.н. Кр̣ш̣н̣а убил и вуйчо си Кам̇са. В Два̄рака̄ Той се оженил за шестнайсет хиляди сто и осем принцеси, които били благословени с много деца. Общият брой на членовете на семейството му, известно като Яду-вам̇ша, надхвърлял сто хиляди. И още докато бил жив, Той успял да ги унищожи всички до един. Той е известен като Говардхана-дха̄рӣ Хари, защото когато бил едва на седем години, повдигнал хълма Говардхана. Богът убил много вражи царе, управляващи по това време, и като кш̣атрия се сражавал достойно и самоотвержено. Той е прочут като асамаурдхва (несравним). Никой не може да го превъзхожда с нещо, нито да е равен на него.