Skip to main content

Четвърта глава

Знание по примера на маха̄тмите

Маха̄тмите, великите души, които постоянно служат на Кр̣ш̣н̣а, усещат присъствието му във всички аспекти на творението. Както самият Кр̣ш̣н̣а казва, великите души владеят съкровеното знание, описано в девета глава на Бхагавад-гӣта̄, и знаят, че Кр̣ш̣н̣а е източник на всичко.

маха̄тма̄нас ту ма̄м па̄ртха
даивӣм пракр̣тим а̄шрита̄х̣
бхаджантй ананя-манасо

гя̄тва̄ бхӯта̄дим авяям

„О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са потопени в предано служене, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият“ (Бхагавад-гита 9.13).

Великата душа знае вън от всякакво съмнение, че Кр̣ш̣н̣а е Бог, Върховната Личност, и че всичко съществуващо води началото си от него. Във Веда̄нта сӯтра е казано: атха̄то брахма-джигя̄са̄ – цел на човешкия живот е да се пита за Брахман. Хората са свикнали да се занимават с временни, незначителни въпроси. „Брахман“ значи „най-великият“. Вместо да се интересуват от най-великия, хората са се оплели в животински проблеми: храната, съня, защитата, съвкуплението. Тези проблеми са незначителни и се разрешават от само себе си. Дори животните се размножават, ядат, спят и защитават; природата предлага всички условия за това. Потребностите на тялото не са проблем, ние сами ги превръщаме в проблем. Веда̄нта сӯтра ни съветва да не се занимаваме с подобни „проблеми“ – те могат да бъдат разрешени във всяка форма на съществуване. Истинската задача, която стои пред нас, е да узнаем за източника на творението. Човек не е създаден да разрешава с много труд материални проблеми, с които лесно се справя дори свинята, ядяща изпражнения. Свинята е най-долното от всички животни, но дори тя има храна, свободно се съвкупява, спи и се защитава. Ние ще имаме тези неща и без да полагаме усилия да си ги осигурим. Човекът е създаден за друго: да открие източника, от който произлиза всичко. Във Веда̄нта сӯтра се казва, че всичко произлиза от Брахман (джанма̄дй ася ятах̣). Всички – философи, учени и трансценденталисти като йогите и гя̄нӣте – се опитват да открият изначалния източник на всичко, за който в Брахма самхита̄ се казва: сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам – причината на всички причини е Кр̣ш̣н̣а.

Какво правят великите души, които са разбрали, че Кр̣ш̣н̣а е първопричината на всичко? Кр̣ш̣н̣а казва:

сататам кӣртаянто ма̄м
ятанташ ча др̣д̣ха-врата̄х̣
намасянташ ча ма̄м бхактя̄

нитя-юкта̄ упа̄сате

„Тези велики души постоянно възпяват моето величие, действат решително и целеустремено, покланят ми се и ме обожават с преданост“ (Бхагавад-гита 9.14).

Възпяването на величието на Бога, или повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а, е основа на бхакти йога. Великите души, които са разбрали природата на Бога, неговото появяване в този свят и мисията му, го възславят по много начини. Но има хора, които не признават Бога. В девета глава Кр̣ш̣н̣а говори и за тях:

аваджа̄нанти ма̄м мӯд̣ха̄
ма̄нуш̣ӣм танум а̄шритам
парам бха̄вам аджа̄нанто

мама бхӯта-махешварам

„Глупаците ми се присмиват, когато идвам в човешка форма. Те не познават трансценденталната ми природа на Върховен Бог на всичко съществуващо“ (Бхагавад-гита 9.11).

Само мӯд̣хите, глупаците по-низши и от животни, се присмиват на Бога. Който не вярва в Бога, или е луд, или е пълен глупак. Няма никакви основания да не вярваме в Бога – напротив, всичко около нас потвърждава съществуването му. Човек може да казва, че не вярва в Бога, но кой му дава способността да изрече тези думи? Когато дойде смъртта, той загубва способност да говори. Затова кой му дава дара на словото? Камъкът може ли да говори? Щом висшата сила отнеме говорната способност, човешкото тяло става безжизнено като камък. Способността да говорим сама по себе си е доказателство за съществуването на висша сила, която ни дава всичко. Човекът в Кр̣ш̣н̣а съзнание знае, че не е господар на нищо, което притежава. И дори да не вярваме в Бога, ще трябва да признаем, че има сила извън нас, която ни контролира на всяка крачка, все едно дали ще наречем тази сила Бог, природа, или нещо друго. Никой разумен човек не може да отрече, че във вселената има сили, които ни управляват.

Когато Кр̣ш̣н̣а бил на Земята, Той изглеждал като човек, но притежавал свръхестествени сили. Дори по онова време почти никой не разбрал, че Той е Бог. Хората не го разпознали, защото нямали подходящо зрение да го видят (парам бха̄вам аджа̄нан-тах̣). Как може да разпознаем Бога? – Чрез свръхестествена сила, въз основа на свещените писания и с помощта на знаещи личности. Що се отнася до Кр̣ш̣н̣а, всички ведически авторитети са единодушни, че Той е самият Бог. Всички негови деяния на Земята били свръхчовешки. Но ако човек не приема това, той няма да приеме и други доказателства.

Човек трябва да има подходящо зрение, за да види Бога. Бог не може да бъде видян с материални сетива. С метода на бхакти йога пречистваме сетивата си, за да можем да разберем Бога и неговата природа. Ние притежаваме зрение, слух, осезание, вкус, но ако сетивата ни са притъпени, няма да разберем Бога. Кр̣ш̣н̣а съзнание е метод за развиване на сетивата чрез регулиращи принципи, най-главният от които е повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а.

По-нататък в Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва за мӯд̣хите:

могха̄ша̄ могха-карма̄н̣о
могха-гя̄на̄ вичетасах̣
ра̄кш̣асӣм а̄сурӣм чаива

пракр̣тим мохинӣм шрита̄х̣

„Така объркани, те биват привлечени от демонични и атеистични възгледи. В това заблудено състояние надеждите им за освобождение, плодоносните им дейности и знанието им пропадат“ (Бхагавад-гита 9.12).

Думата могха̄ша̄ показва, че усилията на атеистите са безплодни. Кармӣте, които работят, за да се наслаждават на резултатите от труда си, винаги се надяват на по-добро сетивно наслаждение. Желанията им нямат край. Те се стремят да трупат пари, надявайки се, че един ден ще станат щастливи, но този ден никога не идва, защото те не знаят как да постигнат пълно удовлетворение. Който е жертва на съблазните на илюзорната енергия, не може да разбере крайната цел на живота. Думата могха-карма̄н̣ах̣ значи, че такива хора работят цял живот, но ги постигат само разочарования. Докато не развием Кр̣ш̣н̣а съзнание, начинанията ни няма да доведат до нищо.

Това не е мнението на някой обикновен човек, а на самия Кр̣ш̣н̣а. Ако търсим знание, най-напред трябва да си изясним дали Кр̣ш̣н̣а не е Бог. Иначе каква е ползата от хилядолетия безцелни философски спекулации? Върховният Бог е безграничен, Той не може да бъде достигнат с умозрителни разсъждения. Дори да философстваме милиони години, дори да се движим със скоростта на ума или вятъра, пак няма да се приближим до Върховния. Няма случай някой да е постигнал Върховната Абсолютна Истина с философски разсъждения. Затова в Бхагавад-гӣта̄ е използвана думата могха-гя̄на̄х̣, която показва, че материалният метод на познание е подвеждащ. Когато слънцето залезе, не можем вече да го видим, колкото и да се стараем. Трябва да изчакаме изгрева, когато то само ще се покаже. Щом с ограничените си сетива не можем да видим дори материален обект като слънцето, как може да очакваме да видим нематериалното? Не е възможно да открием и разберем Кр̣ш̣н̣а със свои усилия. Трябва да придобием нужните качества, развивайки у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, и да чакаме Той сам да ни се разкрие.

теша̄м сатата-юкта̄на̄м
бхаджата̄м прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи-йогам там

йена ма̄м упая̄нти те

„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“ (Бхагавад-гита 10.10).

Кр̣ш̣н̣а е в нас, но заради материалната си обусловеност ние не съзнаваме присъствието му. Хората с демонична природа (ра̄кш̣асӣм а̄сурӣм) смятат, че няма нищо друго отвъд материалното съществуване и че целта на човешкия живот е да извлечем от материята колкото може повече удоволствие. Те се опитват да правят това, но без много успех. Експлоатирането на природата не може да ни донесе истинско удоволствие. Ако търсим истинско удоволствие, трябва да развием Кр̣ш̣н̣а съзнание. Щастието в материалния свят има начало и край, но щастието в Кр̣ш̣н̣а е безкрайно и вечно. За да постигнем това щастие, трябва само да отделим малко време да повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а. В предишните епохи великите мъдреци и полубогове посвещавали целия си живот на осъзнаване на Върховния и пак мъчно постигали целта си. В сегашната епоха Чайтаня Маха̄прабху е дал много лесен метод за осъзнаване на Бога. Единственото, което се иска от нас, е да слушаме внимателно. Трябва да слушаме лекции върху Бхагавад-гӣта̄, да повтаряме имената на Кр̣ш̣н̣а и да ги слушаме. Не бива самонадеяно да се мислим за много умни и ерудирани. Трябва да станем малко смирени и покорни, за да чуем посланието на Кр̣ш̣н̣а.

Светът днес се управлява от ра̄кш̣аси. Ра̄кш̣асите са людоеди, които за сетивно удоволствие ще изядат дори собствените си деца. В наше време има политически режими, които изтребват невинни хора само за да задоволят сетивата на ра̄кш̣асите. Управляващите не разбират, че сетивата никога не могат да бъдат задоволени по този начин. Но ра̄кш̣асите са готови на всичко, за да изпълнят желанията си. Те не могат да разберат истинската природа на този свят, защото са заслепени от материалната цивилизация. Тогава кой може да разбере този свят? Само маха̄тмите, хората с велики сърца, които знаят, че всичко принадлежи на Бога, в това число и те самите.

Материалната природа няма власт над маха̄тмите (маха̄тма̄нас ту ма̄м па̄ртха даивӣм пракр̣тим а̄шрита̄х̣). Бог е велик и сърцата на маха̄тмите, които служат на най-великия, също стават велики. Маха̄тма̄ не е титла на политически лидер и маха̄тма̄ не се става с гласуване. Бхагавад-гӣта̄ казва, че маха̄тма̄ е този, който е приел убежище при висшата енергия на Бога. Разбира се, всички енергии принадлежат на Бога и Той самият не прави разлика между материалната и духовната. Но за обусловената душа, която се намира между материалната и духовната енергия, тези две енергии са различни. Маха̄тмите виждат тази разлика и затова приемат убежище при духовната енергия (даивӣм пракр̣тим).

Като служат на най-великия, маха̄тмите също стават велики, защото се отъждествяват с висшата енергия: ахам брахма̄сми – „Аз съм Брахман, дух“. Това не означава, че те се мислят за Бог. Да станеш Брахман, означава да действаш в Брахман. Духът е активен; да станеш Брахман, не означава бездействие. Брахман е духът и материалните тела действат благодарение на неговото присъствие в тях. Щом продължаваме да действаме независимо че сме в контакт с материалната природа, нима ще спрем да действаме, когато се пречистим от материалните замърсявания и възвърнем истинската си същност на чист Брахман? Осъзнаването на факта, че сме Брахман, означава да извършваме духовни дейности, защото ние сме дух и не спираме да действаме дори когато сме под влиянието на материята. Да станеш Брахман, не означава да се разтвориш в нищото, а да възстановиш висшата си природа, което означава висша енергия и висши дейности. Да станеш Брахман, значи изцяло да се посветиш на предано служене на Бога. Маха̄тмите разбират, че ако трябва да служим, по-добре да служим само на Кр̣ш̣н̣а и на никой друг. Толкова дълго сме служили на сетивата си, сега е време да служим на Кр̣ш̣н̣а.

Не можем да спрем да служим, защото сме създадени за служене. Има ли човек, който не служи на никого? Ако попитаме президента на кого служи, той ще каже, че служи на страната си. Всеки служи на някого или нещо. Не е възможно да избегнем да служим, но трябва да пренасочим служенето си: да служим не на илюзията, а на реалността. Когато направим това, ще станем маха̄тми.

Началото на този процес е кӣртанът (кӣртаянтах̣), постоянното възпяване на Бога. Бог Чайтаня значително опростил метода на кӣртана, като дал на човечеството повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Сред деветте начина на предано служене най-важни са шраван̣ам и кӣртанам (слушането и повтарянето). Буквалното значение на кӣртанам е „описание“. Може да описваме Бога с музика, слово, живопис. Шраван̣ам винаги съпровожда кӣртанам, защото не можем да описваме, ако първо не сме чули. За да постигнем Върховния, не е необходима материална квалификация. Всичко, което е нужно, е да слушаме за Бога от авторитетни източници и да повтаряме чутото без изменения.

В древността Ведите се предавали от духовния учител на учениците по устен път, затова били наречени шрути, „това, което е чуто“. Например в Бхагавад-гӣта̄ Арджуна не изучава философията веда̄нта, а слуша Кр̣ш̣н̣а насред бойното поле. Човек може да слуша Върховния Авторитет навсякъде, дори на бойното поле. Духовното знание не може да се измисли, то може само да се получи. Някои разсъждават: „Защо трябва да слушам Кр̣ш̣н̣а? Аз си имам глава да мисля. Мога да открия нещо ново.“ Но ведическият, низходящият метод на познание, не е такъв. При възходящия метод човек се опитва да достигне до истината сам, а при низходящия получава знание от по-висш източник. Във ведическата традиция ученикът получава знанието от духовен учител, както в Бхагавад-гӣта̄ (евам парампара̄-пра̄птам имам ра̄джарш̣айо видух̣). Смиреното слушане от авторитетен източник е толкова действен метод, че чрез него можем да постигнем пълно съвършенство. Когато ставаме смирени, ние осъзнаваме собствените си несъвършенства. Когато сме обусловени, присъщи са ни четири несъвършенства: допускаме грешки, попадаме под илюзия, сетивата ни са ограничени и сме склонни да лъжем. Затова е безполезно да се опитваме да разберем Абсолютната Истина с несъвършени сетива и опит. Трябва да получим знание от представител на Кр̣ш̣н̣а, негов предан. Кр̣ш̣н̣а направил Арджуна свой представител, защото Арджуна бил негов предан: бхакто 'си ме сакха̄ чети (Бхагавад-гита 4.3).

Човек не може да стане представител на Бога, ако не е негов предан. Този, който сам се мисли за Бог, не може да представлява Бога. Ние сме неразделни частици от Бога, затова имаме същите качества като него и като изучаваме себе си, ще опознаем и него донякъде. Това не означава, че ще опознаем Бога изцяло. Процесът на себепознание е начин да разберем Бога, но не може да твърдим, че ние самите сме Бог. Как да твърдим, че сме Бог, щом не можем да покажем могъщество като неговото? Кр̣ш̣н̣а доказал, че е Бог, като демонстрирал свръхестествена сила и показал пред Арджуна вселенската си форма. Той разкрил този страховит облик, за да обезсърчи хората да се обявяват за Бог. Не бива да позволяваме да ни мами някой, който си е въобразил, че е Бог. По примера на Арджуна първо трябва да го помолим да ни покаже вселенската си форма. Само глупак ще признае друг глупак за Бог.

Никой не е равен на Бога и не го превъзхожда. Дори Брахма̄ и Шива, най-главните полубогове, са подчинени на Бога и го почитат. Вместо да се опитваме да станем Бог с медитация и други методи, по-добре да слушаме смирено за него и така да се опитаме да го разберем и да възстановим отношенията си с него. Представителят на Бога никога не твърди, че е Бог или инкарнация на Бог; той е само слуга на Бога. Това е признакът, по който можем да разпознаем истинския представител на Бога.

Ако разказваме на другите каквото сме научили за Бога от авторитетните източници, това много подпомага духовното ни развитие. Методът се нарича кӣртанам. Като повтаряме това, което сме чули, ние затвърждаваме знанията си. С шраван̣ам и кӣртанам, слушането и повтарянето, можем да се освободим от материалната обусловеност и да достигнем Божието царство. В тази епоха жертвоприношенията, методът на спекулативно познание и практиката на йога са невъзможни. Няма друг път освен смиреното слушане за Бога от авторитетни източници. Това е начинът, по който маха̄тмите са получили най-поверителното знание. Това е начинът, по който Арджуна получил знанието от Кр̣ш̣н̣а. И това е начинът, по който ние трябва да го получим по веригата от духовни учители, започваща от Арджуна.