Знание за енергиите на Кр̣ш̣н̣а

Тук трябва да отбележим, че девета глава на Бхагавад-гӣта̄ е предназначена на първо място за онези, които вече са приели Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като Върховната Божествена Личност. С други думи, тя е предназначена за преданите на Кр̣ш̣н̣а. Ако човек не признава Шрӣ Кр̣ш̣н̣а за Върховния Бог, той няма да разбере правилно съдържанието ѝ. Както казахме в началото на тази книга, темата на девета глава е най-поверителната част от Бхагавад-гӣта̄. Ако човек не приема Кр̣ш̣н̣а за Върховния, той ще смята твърденията на девета глава за силно преувеличени. Например строфите, които описват връзката на Кр̣ш̣н̣а с неговото творение:

„Цялата вселена е проникната от моята непроявена форма. Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях“ (Бхагавад-гита 9.4).

Заобикалящият ни свят също е енергия на Кр̣ш̣н̣а, негова ма̄я̄. В цитирания стих думата ма̄я̄ значи „от мен“, както в изречението „Тази работа е извършена от мен.“ Това не значи, че Кр̣ш̣н̣а е свършил работата си, след което е престанал да съществува или е прекратил всякаква дейност. Ако създам голяма фабрика и кажа: „Тази фабрика е основана от мен“, това не значи, че съм изчезнал и вече ме няма. Собственикът на предприятието може да говори за продукцията на предприятието като за произведена от него, но това не значи, че той лично е изработвал всички изделия – те са създадени от енергията му. По същия начин, когато Кр̣ш̣н̣а казва: „Всичко, което виждаш на този свят, е създадено от мен“, не бива да мислим, че той вече не съществува.

Тъй като Бог е вездесъщ, не е трудно да го видим навсякъде в творението. Както в заводите на Форд работниците усещат присъствието на г-н Форд навсякъде, така тези, които владеят науката за Кр̣ш̣н̣а, виждат Кр̣ш̣н̣а във всеки атом на творението. Кр̣ш̣н̣а е в основата на всичко (мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни), но Той не присъства във всичко лично (на ча̄хам̇ теш̣в авастхитах̣). Между Кр̣ш̣н̣а и енергията му няма разлика, но енергията не е Кр̣ш̣н̣а. Между слънцето и слънчевата светлина няма разлика, но слънчевата светлината не е самото слънце. През прозореца слънчевата светлина влиза в стаята ни, но това не значи, че самото слънце е влязло при нас. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а е казано: парася бра̄хман̣ах̣ шактих̣. Парася значи „върховна“, бра̄хман̣ах̣ – „Абсолютната Истина“, а шакти – „енергия“. Всичко е енергия на Върховния Абсолют, но Кр̣ш̣н̣а не присъства в тази енергия лично.

Има два вида енергия: материална и духовна. Джӣвите, индивидуалните души, принадлежат към висшата енергия на Кр̣ш̣н̣а, но понеже са склонни да попадат под влиянието на материалната енергия, се наричат междинна енергия. В действителност обаче енергиите са само две. Всички планетни системи и вселени зависят от енергиите на Кр̣ш̣н̣а. Както планетите в Слънчевата система зависят от слънчевата светлина, така цялото творение съществува благодарение на Кр̣ш̣н̣а. Преданият с радост приема всички енергии на Бога, но този, който завижда на Бога, отрича съществуването им. На неотдадения думите на Кр̣ш̣н̣а се струват истинска измама, докато преданият мисли: „О, колко могъщ е моят Бог!“ – и се изпълва с любов и възхищение. Неотдадените смятат, че щом Кр̣ш̣н̣а нарича себе си Бог, значи и те самите може да се провъзгласят за Бог. Но ако ги помолим да ни покажат вселенската си форма, те са безпомощни. Това е разликата между лъже-боговете и истинския Бог. Никой не може да имитира развлеченията на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а имал повече от 16 000 съпруги и на всяка от тях подарил разкошен дворец, докато обикновеният човек не може да се грижи дори за една жена както трябва. Следователно Кр̣ш̣н̣а не само говори удивителни неща – самите му дела също са удивителни. Ако приемаме едни неща, които Кр̣ш̣н̣а казва или прави, а други отричаме, това не е истинска вяра.

Тук може да разкажем следната история за На̄рада Муни. Веднъж На̄рада Муни срещнал един бра̄хман̣а и бра̄хман̣ът му казал:
– Знам, че си тръгнал да навестиш Бог. Моля те, питай го кога ще получа освобождение!

– Добре, ще го питам – съгласил се На̄рада.

По-нататък по пътя си На̄рада Муни срещнал един обущар, който седял под едно дърво и кърпел обуща. Обущарят го спрял:
– О, мъдрецо, при Бога ли отиваш? Попитай го моля те кога ще получа освобождение!

Когато пристигнал във Ваикун̣т̣ха, На̄рада Муни изпълнил молбата на бра̄хман̣а и на обущаря и попитал Бог На̄ра̄ян̣а кога те двамата ще се освободят. На̄ра̄ян̣а казал:
– Щом напусне тялото си, обущарят ще се върне при мен.

– А бра̄хман̣ът? – попитал На̄рада.

– Той ще остане в материалния свят още много животи. Не знам кога ще се върне.

На̄рада Муни бил смаян:
– Това е истинска загадка!

– Ти сам ще видиш – рекъл На̄ра̄ян̣а. – Когато двамата те попитат с какво се занимавам в моята обител, кажи им, че прекарвам слон през иглено ухо.

На̄рада се върнал на Земята и когато отишъл при бра̄хман̣а, бра̄хман̣ът го попитал:
– Мъдрецо, кажи ми какво прави Богът?

– Прекарва слон през иглено ухо – отговорил На̄рада.

– Глупости! Изобщо не вярвам в подобно нещо – сопнал се бра̄хман̣ът. На̄рада веднага разбрал, че той само чете книги, но няма вяра в Бога.

После На̄рада отишъл при обущаря, който на свой ред го попитал:
– Мъдрецо, видя ли Бога? Кажи ми какво правеше Той?

– Прекарваше слон през иглено ухо – казал На̄рада.

Обущарят се просълзил и възкликнал:
– Моят Бог е удивителен! Той може да направи всичко, което пожелае!

– Ти наистина ли вярваш, че Богът може да прекара слон през иглено ухо? – на свой ред се учудил На̄рада.

– Че защо да не вярвам? – отговорил обущарят. – Разбира се, че вярвам!

– Как може да си толкова сигурен?

– Ами аз седя под това баняново дърво – подел обущарят – и виждам как всеки ден от клоните му падат много плодове. В семето на всеки плод има ново баняново дърво. Щом в такова малко семенце може да се помести цяло дърво, толкова ли е трудно да се повярва, че Богът прекарва слон през иглено ухо?

Това е истинската вяра. Разбира се, истинската вяра не е сляпа, тя се основава на разума. Щом Кр̣ш̣н̣а може да вмести цяло дърво в едно малко семенце, не е учудващо, че с енергията си Той поддържа всички планети, които плуват в пространството.

Учените считат, че планетите се държат в пространството единствено от силите на природата. Но зад природата стои Върховният Бог; тя действа под негово ръководство. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:

„О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества. С нейна помощ това космично проявление се създава и унищожава отново и отново“ (Бхагавад-гита 9.10).

Мая̄дхякш̣ен̣а значи „под моя надзор“. Материалната природа не би действала по такъв удивителен начин, ако зад действията ѝ не стоеше волята на Бога. Няма пример за материални явления, които да се осъществяват от само себе си. Материята е безжизнена и не може да действа, докато не бъде докосната от духа. Тя не може да действа независимо, спонтанно. И най-сложните машини не работят, ако не ги докосне ръката на човека. А какво е човекът? – Частица духовна енергия. Нищо не може да се приведе в движение без участието на духовната енергия.

И така, всичко се поддържа от безличностната енергия на Кр̣ш̣н̣а и зависи от нея. Енергията на Кр̣ш̣н̣а е безличностна, но самият Той е личност. Често чуваме за необикновени дела, извършени от хора благодарение на тяхната енергия. Въпреки удивителните постижения на енергията си те самите остават личности. Щом това е възможно за хората, защо да не е възможно за Върховния Бог? Всички сме личности, но Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност, а ние сме зависими от него.

Всички са виждали изображения на Атлас – силен мъж, който с огромно усилие крепи планетата Земя на плещите си. Някой може да си мисли, че Кр̣ш̣н̣а, който поддържа вселената, се измъчва под тежестта ѝ като Атлас. Но това не е така.

„Всичко сътворено е извън мен. Виж мистичното ми великолепие! Въпреки че поддържам живите същества и се намирам навсякъде, Аз не съм част от това космично проявление – Аз съм източникът на творението“ (Бхагавад-гита 9.5).

Макар че всички същества във вселената пребивават в енергията на Кр̣ш̣н̣а, те не се намират в самия него. Кр̣ш̣н̣а поддържа всички живи същества и енергията му е всепроникваща, но Той самият е другаде. В това се изразява неговото удивително и недостъпно мистично могъщество. Той е навсякъде и същевременно е встрани от всичко. Ние виждаме енергията на Кр̣ш̣н̣а, но не и самия него, защото Той е недостъпен за материалното зрение. Когато развием духовните си качества, сетивата ни ще се пречистят и тогава ще можем да го видим дори в материалната енергия. Например електрическият ток е навсякъде и за специалиста е лесно да го извлече и използва по назначение. По подобен начин енергията на Върховния Бог е всепроникваща и когато се издигнем до трансцендентално равнище, във всичко и навсякъде ще виждаме Бога. Подобно одухотворяване на сетивата е възможно само с предано служене и любов към Бога.

Бог е вездесъщ и пронизва цялата вселена. Той е навсякъде: в земята, във водата, във въздуха. Ако направим изображение на Бога от глина, камък, дърво или друг материал, то няма да е мъртва статуя. Изображението на Бога също е Бог. Ако имаме достатъчно преданост, то дори ще ни говори. Бог е навсякъде в безличностния си аспект (ма̄я̄ татам идам̇ сарвам), но ако изваем негово изображение или създадем образа му вътре в себе си, Той ще е с нас и като личност.

В ша̄стрите са описани осем вида изображения на Бога и човек може да се покланя и служи на всяко от тях, защото Бог е навсякъде. Някой може да възрази: „Защо трябва да се покланяме на изображенията на Бога, а не на изначалната му духовна форма?“ – Защото още не сме в състояние да го виждаме в духовната му форма. Сега очите ни могат да виждат само материални обекти: камък, глина, дърво. Ето защо Кр̣ш̣н̣а се явява пред нас под формата на арча̄ виграха, единственият образ, в който е достъпен за сегашното ни възприятие. И ако съсредоточим цялото си внимание върху този образ и го обожаваме с любов и преданост, Кр̣ш̣н̣а ще ни отвърне чрез него.

Има много примери за такива трансцендентални отношения с Бога. В Индия има един храм, наречен Са̄кш̣и Гопа̄ла (Кр̣ш̣н̣а често е наричан с името Гопа̄ла). Някога мӯртито (божеството) на Гопа̄ла се намирало в един от храмовете във Вр̣нда̄вана. Веднъж двама бра̄хман̣и – старец и младеж – решили да отидат на поклонение във Вр̣нда̄вана. В онези времена нямало железници и пътуването на двамата било дълго и трудно. Старият бра̄хман̣а бил много благодарен на младия за помощта му и когато пристигнали във Вр̣нда̄вана, му казал:

– Ти, синко, ми помогна толкова много, че съм ти задължен и искам да ти се отплатя.

Младият мъж отвърнал:
– Вие сте стар човек, може да ми бъдете баща. Да ви служа, е мой дълг, не ми трябва награда.

– Не, аз съм ти длъжник и трябва да те възнаградя – настоял старецът. И му обещал ръката на младата си дъщеря.

Старият бра̄хман̣а бил много богат, а младежът макар и учен, бил съвсем беден, затова възразил:
– Моля ви, не обещавайте това, семейството ви никога няма да се съгласи с вашия избор. Аз съм беден човек, а вие сте от знатен произход и бракът ми с дъщеря ви е невъзможен. Не давайте такива обещания пред мӯртито.

Те разговаряли в храма пред мӯртито на Гопа̄ла Кр̣ш̣н̣а и младият бра̄хман̣а се боял да не би с този разговор да оскърбят Бога. Но въпреки възраженията му старецът продължил да настоява и накрая младежът отстъпил. Те прекарали във Вр̣нда̄вана известно време и после се върнали у дома. Щом старият бра̄хман̣а съобщил на най-големия си син, че ще омъжи сестра му за един беден млад бра̄хман̣а, синът страшно се разсърдил:
– Как можа да избереш този просяк за съпруг на сестра ми! Това няма да стане!

Към него се присъединила и жената на бра̄хман̣а:
– Ще си сложа край на живота, ако дадеш дъщеря ни на този бедняк!

Бра̄хман̣ът съвсем се объркал. Минало известно време и младият бра̄хман̣а започнал да се безпокои: „Старецът ми обеща ръката на дъщеря си и даде клетва пред мӯртито, а изглежда не възнамерява да изпълни обещанието си.“ И отишъл при стария бра̄хман̣а да му напомни за дадената дума.

– Вие обещахте пред Бог Кр̣ш̣н̣а – казал момъкът, – а не изпълнявате обещанието си. Как да разбирам това?

Старецът не отговорил нищо. Той не искал да омъжи дъщеря си за младия бра̄хман̣а, за да няма проблеми с близките си. Като не знаел какво да направи, той започнал да се моли на Кр̣ш̣н̣а. Тогава дошъл най-големият син и се нахвърлил върху младежа:
– Ти си обрал баща ми в святото място. Приспал си го и си му взел парите, а на всичко отгоре твърдиш, че ти бил обещал малката ми сестра за жена. Мошеник!

Младият бра̄хман̣а разбрал, че старецът е все така благосклонен към него, но семейството му е против. Вдигнала се врява и като чули виковете, надошли хора. Младежът развълнувано започнал да обяснява как старецът дал дума пред мӯртито, но сега не може да я удържи заради семейството си. Синът на бра̄хман̣а, който бил невярващ, грубо прекъснал младежа:
– Казваш, че Бог бил свидетел на разговора ви. Ами тогава нека да дойде и да свидетелства, че баща ми е дал обещание. Тогава ще получиш ръката на моята сестра.

– Добре – отвърнал младежът, – ще помоля Кр̣ш̣н̣а да дойде и да ми бъде свидетел. – Той бил уверен, че Бог ще дойде.
И така, решили, че девойката ще се омъжи за младия бра̄хман̣а, ако Кр̣ш̣н̣а лично дойде от Вр̣нда̄вана и потвърди обещанието на стареца.

Младият бра̄хман̣а отишъл във Вр̣нда̄вана и започнал да моли Гопа̄ла Кр̣ш̣н̣а:
– Господи, моля те, ела с мене!

Вярата и предаността на младежа към Кр̣ш̣н̣а били толкова силни, че той разговарял с него, както се говори с приятел. Младият бра̄хман̣а не считал Гопа̄ла за статуя или идол, той виждал самия Бог в него. Неочаквано Божеството проговорило:

– Ти сериозно ли вярваш, че мога да дойда с теб? Ами аз съм статуя, аз не мога да ходя.

– Щом можеш да говориш, значи можеш и да ходиш!

– Добре – съгласило се мӯртито, – ще дойда, но при едно условие. Каквото и да става, не бива да се обръщаш назад да ме гледаш. Аз ще вървя след тебе и по звъна на гривните по глезените ми ще знаеш, че те следвам.

Бра̄хман̣ът приел и двамата тръгнали от Вр̣нда̄вана за родното село на момъка. Пътуването им било почти към края си, двамата вече наближавали селото, когато младежът изведнъж престанал да чува звъна на гривните. Той се уплашил, че Кр̣ш̣н̣а може да си е отишъл, не се стърпял и се обърнал. Статуята застинала неподвижна. Кр̣ш̣н̣а нямало да направи и крачка повече, защото бра̄хман̣ът се бил обърнал. Тогава той хукнал към село и започнал да вика всички да дойдат и видят Кр̣ш̣н̣а, който е дошъл да свидетелства. Хората се насъбрали и били смаяни как голямата статуя е могла да измине толкова дълго разстояние. В чест на Бога на това място издигнали храм, в който и до днес всички се покланят на Са̄кш̣и Гопа̄ла, Бога свидетел.

Бог е вездесъщ, следователно Той присъства и в статуята си, в изображението, създадено по негов образ и подобие. Щом Кр̣ш̣н̣а е навсякъде, както дори имперсоналистите признават, защо да не е и в изображението си? А дали статуята, изображението на Бога, ще разговаря с нас, зависи от нашата преданост. Ако възприемаме статуята на Бога като просто камък или дърво, Кр̣ш̣н̣а ще остане за нас дърво или камък завинаги. Кр̣ш̣н̣а е навсякъде, но само като развием духовното си съзнание, ще започнем да го виждаме в истинския му облик. Ако пуснем писмо в пощенската кутия, то ще пристигне до адресата, защото кутията е поставена от пощенската служба. Аналогично, ако се покланяме на автентично изображение на Бога, вярата ни ще бъде възнаградена. Ако сме готови да спазваме правилата и предписанията и да развием нужните качества, ще можем да виждаме Бога навсякъде и във всичко. Чрез вездесъщите си енергии Кр̣ш̣н̣а ще се яви навсякъде, където е неговият предан, но за неотдадения няма да направи това. Прахла̄да Маха̄ра̄джа видял Кр̣ш̣н̣а в каменна колона в двореца; описани са и други подобни случаи. Кр̣ш̣н̣а е навсякъде около нас, трябва само да придобием нужните качества да го видим.

Кр̣ш̣н̣а сам говори за вездесъщото си присъствие:

„Както могъщият вятър духа навсякъде, но винаги остава в пространството, така всички същества се намират в мен“ (Бхагавад-гита 9.6).

Всеки знае, че вятърът духа и в небето, и на земята. Няма място, където въздухът да не прониква. Ако искаме да премахнем въздуха, трябва да създадем изкуствен вакуум с помощта на машина. Както вятърът духа навсякъде из пространството, така всичко съществуващо се намира у Кр̣ш̣н̣а. Ако това е така, какво става с материалното творение след унищожението?

„О, сине на Кунтӣ, в края на епохата всички материални проявления влизат в моята природа, а в началото на следващата епоха Аз ги създавам отново чрез моята енергия“ (Бхагавад-гита 9.7).

Кр̣ш̣н̣а привежда в действие природата си (пракр̣ти), както човек навива часовник, а когато изтече определеното време и природата спре да действа, тя потъва отново у Бога. Но духовното творение се различава от материалното: то е вечно и не се унищожава. В материалното творение всичко е временно. Както тялото ни расте и се развива заради духовната искра, намираща се в него, така и цялото творение се създава, развива и унищожава благодарение на духовната енергия на Бога, намираща се в него. Душата пронизва цялото тяло, а Бог пронизва цялата вселена в облика си на Парама̄тма̄. Материалното творение съществува благодарение на Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, както тялото ни съществува заради присъствието на душата в него. По волята на Кр̣ш̣н̣а материалното творение ту се проявява, ту остава в непроявено състояние, но във всички случаи съществуването му е възможно само благодарение на Божието присъствие.