Знание от парампара̄, ученическата приемственост

„Върховният Бог каза: Аз разкрих на бога на Слънцето Вивасва̄н тази вечна наука за йога, Вивасва̄н я предаде на Ману – бащата на човечеството, а Ману на свой ред я предаде на Икш̣ва̄ку“ (Бхагавад-гита 4.1).

Преди много хилядолетия Кр̣ш̣н̣а предал божественото знание, представено в Бхагавад-гӣта̄, на Вивасва̄н, бога на Слънцето. Популярното схващане е, че Слънцето е горещо небесно тяло и на него не може да има живот. С тела като нашите не можем дори да се приближим до него. Но от ведическите писания научаваме, че Слънцето е планета като Земята, просто там всичко е от огън. Както на нашата планета преобладаващ елемент е земята, има планети, които се състоят почти изцяло от огън, вода или въздух.

Телата на живите същества, населяващи отделните планети, са изградени от елемента, който преобладава на съответната планета. Ето защо на Слънцето живите същества имат тела от огън. Техен повелител е полубогът на име Вивасва̄н, известен още като Сӯря На̄ра̄ян̣а, слънчевият бог. Както Съединените щати са оглавявани от президент, така всяка планета във вселената се управлява от определена личност. От историческия епос Маха̄бха̄рата узнаваме, че някога на Земята господствал един-единствен цар, Маха̄ра̄джа Бхарата. Той царувал преди около пет хилядолетия и в негова чест планетата носела неговото име. По-късно през вековете тя била разделена на много държави. И така, всяка планета във вселената се управлява от един, а понякога и от множество господари.

От първия текст на четвърта глава в Бхагавад-гӣта̄ става ясно, че преди милиони години Шрӣ Кр̣ш̣н̣а предал знанието за карма йога на бога на Слънцето, Вивасва̄н. Като разкрива на Арджуна учението на Бхагавад-гӣта̄, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а отбелязва, че то не е ново, защото още в древността е било изложено на друга планета. Вивасва̄н на свой ред повторил това знание пред сина си Ману, а той го предал на ученика си Икш̣ва̄ку. Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку бил велик цар, праотец на Бог Ра̄мачандра. От този стих следва, че ако искаме да изучим Бхагавад-гӣта̄ и да извлечем полза от нея, трябва да приемем точно определен метод на познание – метода, описан тук. Арджуна не е първият, пред когото Кр̣ш̣н̣а изложил Бхагавад-гӣта̄. По данни на ведическите авторитети още преди четиристотин милиона години Бог предал това божествено знание на Вивасва̄н. А от Маха̄бха̄рата научаваме, че Арджуна чул Бхагавад-гӣта̄ от Кр̣ш̣н̣а преди около пет хиляди години. До Арджуна учението се предавало по ученическата приемственост – от учител на ученик – но с течение на времето се изгубило.

„Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше изгубено. Сега ти разкривам тази древна наука за връзката с Върховния, защото си мой предан и приятел и можеш да проникнеш в божествената ѝ тайна“ (Бхагавад-гита 4.2  –  3).

Науката, за която говори Кр̣ш̣н̣а, се нарича йога. В Бхагавад-гӣта̄ са описани няколко вида йога: бхакти йога, карма йога, гя̄на йога, хат̣ха йога. Думата „йога“ значи „свързвам“: чрез процеса на йога ние свързваме съзнанието си с Бога. Йога е начин да се свържем отново с Бога, да възстановим отношенията си с него. С течение на времето този вид йога, на който учел Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, се загубил. Защо? Не е ли имало учени мъдреци по времето, когато Кр̣ш̣н̣а говорел на Арджуна? Без съмнение имало много такива мъдреци. Когато казваме „изгубена“, имаме предвид, че се загубила същността на Бхагавад-гӣта̄. Философите може да интерпретират и анализират Бхагавад-гӣта̄, но в интерпретациите им тя вече не е същата. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а подчертава именно този факт и всеки, който изучава Бхагавад-гӣта̄, трябва да обърне внимание на това. От материална гледна точка един философ или учен може да е много способен, но това не означава, че е достоен да коментира Бхагавад-гӣта̄. За да разберем Бхагавад-гӣта̄, трябва да приемем принципа на парампара̄, ученическата приемственост. Трябва да проникнем в духа на Бхагавад-гӣта̄, а не да я анализираме с чисто академични методи.

Защо Шрӣ Кр̣ш̣н̣а избрал именно Арджуна за приемник на това знание? Арджуна не бил нито велик философ, нито йоги, нито светец. Той бил воин, на когото предстояло тежко сражение. В същото време имало много мъдреци, на които Кр̣ш̣н̣а би могъл да предаде Бхагавад-гӣта̄. Кр̣ш̣н̣а избрал Арджуна, защото макар и обикновен човек, Арджуна имал едно забележително качество: бхакто 'си ме сакха̄ чети – „Ти си мой приятел и мой предан“ – казва за него Кр̣ш̣н̣а. Това било уникалното у Арджуна, което мъдреците не притежавали. Арджуна знаел, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, и затова му се отдал, приемайки го за свой духовен учител. Докато не се отдадем на Кр̣ш̣н̣а, не можем да разберем Бхагавад-гӣта̄. Други методи няма да ни помогнат. Трябва да разберем Бхагавад-гӣта̄ по начина, препоръчан в самата нея така, както направил Арджуна. Ако искаме да проумеем Бхагавад-гӣта̄ по друг начин или да я тълкуваме посвоему, може да впечатлим някого с ерудицията си, но няма да се докоснем до същината на Бхагавад-гӣта̄.

Ерудицията може да ни помогне да изтълкуваме Бхагавад-гӣта̄ по нов начин, както направи Махатма Ганди, който с помощта на Бхагавад-гӣта̄ се опитваше да обоснове доктрината си за ненасилие. Но как може да се намерят доказателства в полза на тази доктрина в Бхагавад-гӣта̄? Целият сюжет на Бхагавад-гӣта̄ е построен върху това, че Арджуна отказва да се сражава, но Кр̣ш̣н̣а го убеждава да унищожи противниците си. Кр̣ш̣н̣а му казва, че изходът на битката вече е решен от Върховния и тези, които са се събрали на бойното поле, са осъдени да не се върнат. Такъв бил планът на Кр̣ш̣н̣а – всички воини били обречени да умрат. Кр̣ш̣н̣а просто дал на Арджуна възможност да се прослави като победител. Щом Бхагавад-гӣта̄ доказва, че сражението е необходимост, как може тя да бъде цитирана в подкрепа на отказа от насилие? Подобни интерпретации са опит да се изопачи Бхагавад-гӣта̄. Когато човек тълкува Гӣта̄, преследвайки някакви свои цели, целият смисъл на тази книга се губи. Известно е, че човек не може да постигне заключението на Ведите с логически разсъждения. Много неща са недостъпни за логиката и разума. Например различните свещени книги описват Абсолютната Истина по различен начин. Ако се опитаме да анализираме и сравняваме тези описания, ще се объркаме. Философите също си противоречат в своите мнения. Тогава как да постигнем истината, ако нито изучаването на писанията, нито логическото мислене, нито философските теории ни помагат? Науката за Абсолютната Истина е много поверителна и можем да я разберем само като следваме авторитетите, които добре я познават.

В Индия има няколко линии от духовни учители. Те водят началото си от Ра̄ма̄нуджа̄ча̄рия, Мадхва̄ча̄рия, Нимба̄рка и Виш̣н̣у Сва̄мӣ. Ведическите произведения могат да бъдат разбрани само с помощта на такива духовни учители. Арджуна разбрал Бхагавад-гӣта̄, като я чул от Кр̣ш̣н̣а. За да я разберем и ние, трябва да я чуем от Арджуна. Ако вече имаме познания върху Бхагавад-гӣта̄, трябва да ги сравним с разбирането на Арджуна. Ако съвпадат, значи сме схванали правилно Бхагавад-гӣта̄. Такъв трябва да е критерият. Който иска да извлече полза от Гӣта̄, трябва да се придържа към този принцип. Бхагавад-гӣта̄ не е обикновена книга, която можем да купим и да четем, като си изясняваме непознатите думи с речник. Така никога няма да я разберем. Иначе Кр̣ш̣н̣а нямаше да каже на Арджуна, че знанието за нея се е изгубило.

Не е трудно да разберем защо трябва да сме свързани с ученическата приемственост, за да разберем правилно Бхагавад-гӣта̄. Ако човек иска да стане адвокат, инженер или лекар, трябва да се учи от признати адвокати, инженери и лекари. Младият адвокат трябва да стане помощник на опитен адвокат, студентът медик трябва да стане стажант и да работи с опитни лекари. Знанието ни в дадена област никога няма да е съвършено, ако не сме го получили от авторитетни източници.

Има два метода за получаване на знание: индуктивен и дедуктивен. Счита се, че дедуктивният метод е по-съвършеният. Да вземем за пример твърдението „Всички хора са смъртни“. Никой не спори защо и как всички хора са смъртни, това просто се приема за истина. Дедуктивното заключение ще бъде: „Мистър Джонсън е човек, следователно той е смъртен.“ Но въз основа на какво твърдим, че всички хора са смъртни? Последователите на индуктивния метод ще искат да докажат това с наблюдения и опити. Те ще изследват стотици хиляди случаи и след като видят, че толкова много хора са умрели, на основата на този опит ще обобщят, че всички хора са смъртни. Но индуктивният метод има един съществен недостатък: човешкият опит е ограничен. Може би просто не сме виждали безсмъртен човек, но вече правим обобщения на основата на своя крайно ограничен опит. Сетивата ни са несъвършени и ние самите имаме много недостатъци, защото сме обусловени от тялото. Следователно индуктивният метод невинаги е безупречен, докато дедуктивният метод за получаване на знание от съвършен източник е съвършен. Ведическият метод на познание е именно дедуктивният.

Въпреки че идеята за авторитета е по принцип широко призната, някои места в Бхагавад-гӣта̄ може да прозвучат твърде категорично. Например в седма глава Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:

„О, завоевателю на богатства, няма истина по-висша от мен. Всичко се крепи на мен – като перли, нанизани на конец“ (Бхагавад-гита 7.7).

Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва, че Той е най-висшият авторитет, и това звучи много категорично. Ако аз заявя, че никой не стои по-високо от мен, хората ще си помислят: „Сва̄мӣджӣ наистина се е възгордял…“ Когато един пълен с недостатъци човек заявява, че е най-великият, той богохулства. Но Кр̣ш̣н̣а може да каже подобно нещо, защото от историята знаем, че когато бил на Земята, го смятали за най-великата личност по онова време. Той наистина нямал равен на себе си.

Във ведическата традиция съвършено е това знание, което е получено от най-висшия авторитет. Според Ведите има три метода за придобиване на знание: пратякш̣а, анума̄на и шабда. Пратякш̣а означава непосредствено сетивно възприятие. Ако един човек застане пред мен, аз знам, че стои там, защото го виждам с очите си. Вторият метод (анума̄на) е чрез логика. Когато чуем детски гласове, заключаваме, че навън играят деца. А третият метод е приемане на истини от по-висш авторитет. Твърдения от рода на „Всички хора са смъртни“ са дошли до нас от по-висши авторитети. Всеки приема това твърдение за истина, макар че никой не го е доказвал експериментално. Ние просто го приемаме като аксиома. Трудно може да се отговори на въпроса, кой пръв е открил тази истина. Това знание се предава от поколение на поколение и ние просто го приемаме. Според Ведите най-съвършен е третият метод – получаването на знание от по-висши авторитети. Непосредственото възприятие е несъвършено, особено в обусловеното съществуване. Ние виждаме слънцето като диск с големината на чинията, от която се храним. Но астрономите казват, че то е хиляди пъти по-голямо от Земята. На кое от двете да вярваме? На научното твърдение, т.е. на авторитетите, или на непосредствения си опит? Ние не можем да проверим колко голямо е слънцето, но въпреки това приемаме твърдението на учените. По подобен начин приемаме мнението на авторитети във всяка област. От вестниците и радиото узнаваме за политически събития в Китай, Индия и другаде по света. Ние не сме били там и не знаем дали информацията е достоверна, но приемаме авторитета на вестниците и радиото. Нямаме друг избор, освен да вярваме на авторитети, ако искаме да получим знание. И когато авторитетът е съвършен, нашето знание също е съвършено.

Според Ведите Кр̣ш̣н̣а е най-великият и най-съвършеният от всички авторитети (маттах̣ паратарам̇ на̄нят кин̃чид асти дханан̃-джая). Кр̣ш̣н̣а не само обявява себе си за най-висшия авторитет, Той е признат за такъв от всички велики мъдреци и познавачи на Бхагавад-гӣта̄. Ако не приемаме авторитета на Кр̣ш̣н̣а, ако не вярваме на думите му, няма никаква полза, че четем Бхагавад-гӣта̄. Това не е догма, а факт. Ако задълбочено изучаваме думите на Кр̣ш̣н̣а, ще открием, че са верни. Дори философ като Шан̣кара̄ча̄рия, чиито възгледи се различавали от твърденията на Божествената Личност, признава, че Кр̣ш̣н̣а е сваям̇ бхагава̄н, Върховният Бог.

Ведическото знание не е плод на съвременни открития. То е богооткровено знание, дошло от най-дълбока древност. Кр̣ш̣н̣а го нарича пура̄танах̣, най-старото. Той казва, че преди милиони години е обяснил тази йога система на бога на Слънцето, и ние не знаем дали преди това Той не я е обяснявал и на другиго. Кр̣ш̣н̣а разкрива това знание отново и отново, както лятото, есента, зимата и пролетта се повтарят всяка година. Нашите знания са крайно ограничени, дори историята на собствената си планета познаваме само за последните пет хилядолетия. Но ведическите произведения описват исторически събития, случили се преди милиони години. Не можем да твърдим, че преди три хиляди години не е имало история само защото ние нямаме сведения за събитията, ставали по това време. Разбира се, човек може да се усъмни в историческата автентичност на Кр̣ш̣н̣а. Друг може да възрази, че според Маха̄бха̄рата Кр̣ш̣н̣а е живял преди 5000 години, следователно не е възможно да е изговорил Бхагавад-гӣта̄ пред бога на Слънцето милиони години преди това. Ако аз кажа, че преди милиони години съм бил на Слънцето и съм изнесъл реч на слънчевия бог, хората ще си помислят, че говоря глупости. Но положението на Кр̣ш̣н̣а е друго, защото Той е Върховната Божествена Личност. Все едно дали вярваме, че Кр̣ш̣н̣а е обяснил Бхагавад-гӣта̄ на слънчевия бог или не, Арджуна приема това като факт. Арджуна знаел, че Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог, и не смятал, че е невъзможно Кр̣ш̣н̣а да е разговарял с някого преди милиони години. Въпреки че Арджуна вярвал на думите на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, заради бъдещите поколения той попитал:

„Вивасва̄н, богът на Слънцето, се е родил преди теб. Как да разбирам това, че си разкрил тази наука първо на него?“ (Бхагавад-гита 4.4).

Това всъщност е много умен въпрос и Кр̣ш̣н̣а отговаря по следния начин:

„И ти, и Аз сме преминали през много, много раждания. Аз мога да си спомня всичките, но ти не можеш, о, покорителю на враговете“ (Бхагавад-гита 4.5).

Кр̣ш̣н̣а е Бог, но е идвал на Земята като инкарнация много, много пъти. Арджуна, като живо същество, също се е раждал много пъти. Разликата между Върховния Бог и живото същество е та̄нй ахам̇ веда сарва̄н̣и: Кр̣ш̣н̣а помни миналите си въплъщения, а живото същество не помни своите. Това е една от разликите между човека и Бога. Бог е вечен, ние също сме вечни, но за разлика от него ние сменяме телата си. В мига на смъртта забравяме всичко, което се е случвало през изминалия живот, защото смъртта е забрава. Нощем, когато заспим, забравяме, че сме съпрузи и бащи, забравяме всичко за себе си. Но когато се събудим, веднага си спомняме: „Аз съм еди-кой си и трябва да правя еди-какво си.“ В миналите си животи сме имали други тела, други семейства, други родители, живели сме в други страни, но сме забравили всичко това. Може да сме били кучета, котки, хора, полубогове – сега всичко е забравено.

Но въпреки смяната на телата ние сме вечни живи същества. Както с миналите си животи сме заслужили сегашното си тяло, така в този живот подготвяме следващото си тяло. Ние получаваме телата си според своята карма, според своите дейности. Хората в гуната на доброто се издигат до по-висши планети, в по-добри условия на живот (Бхагавад-гита 14.14). Които умрат в гуната на страстта, остават на Земята, а хората в гуната на невежеството се раждат като животни или отиват на по-низша планета (Бхагавад-гита 14.15). Този процес тече от незапомнени времена, но ние забравяме всичко.

Веднъж небесният цар Индра оскърбил духовния си учител и бил проклет от него да се роди като прасе. Индра трябвало да остави царския трон в рая и дошъл на Земята, където се родил като прасе. Като научил това, Брахма̄ се спуснал на Земята, отишъл при Индра и му казал: „Господарю, ти си се превърнал в прасе на тази планета, но аз дойдох да те спася. Последвай ме!“ Ала прасето отговорило: „Не, не мога да дойда. Имам толкова задължения: имам деца и съпруга, имам дълг към свинското общество.“

Макар че Брахма̄ му предлагал да го върне в райското царство, Индра в тялото на прасе отказал. Това е забравата. Същото става и с нас. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а идва и ни казва: „Какво правите в материалния свят? Сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. Елате при мен и Аз ще ви защитя от всичко.“ Но ние отвръщаме: „Не ти вярваме! Тук имаме по-важна работа.“ Такава е съдбата на обусловената душа – да забравя. Но човек лесно може да победи забравата, ако върви по пътя на ученическата приемственост.