След като желанието му бе изпълнено, Дашаратха заживя щастливо в Айодхя, очаквайки раждането на синовете си. Брамините и царете, които присъстваха на жертвоприношението, си тръгнаха, изпратени от императора с любезни думи и подаръци. Изминаха четири сезона. Когато на небето се появиха благоприятни звезди, Каушаля роди син на име Рама.

Макар че Рама бе Богът на творението, Каушаля го възприе просто като своето скъпо дете. Притисна го силно към гърдите си, преизпълнена с майчинска любов и неспособна да разпознае божествената му природа. Излизайки от родилната стая, царицата сияеше и изглеждаше прекрасно с момченцето, чиито очи бяха като лотосови листенца.

После Кайкеи роди син на име Бхарата; а Сумитра, която бе получила амброзия и от Каушаля, и от Кайкеи, роди близнаци – Лакшмана и Шатругхна. И трите момчета приличаха на божества и сияеха с необикновена красота.

На небето гандхарвите запяха сладкогласно, а апсарите затанцуваха. Забиха божествени барабани и на земята се изсипа дъжд от цветя. Улиците в Айодхя бързо се изпълниха с ликуващи граждани. Навсякъде се събираха менестрели, бардове и певци на свещени химни и славеха раждането на Рама и братята му. Градът изглеждаше прекрасно, целият в пъстри знамена и гирлянди.

Цар Дашаратха, преизпълнен с щастие, раздаде купища бляскави скъпоценни камъни на брамините и нареди в цялото царство да се организира празник. Васищха с радост изпълни церемонията по кръщаването на братята и всички други необходими ритуали.

От всички братя Рама бе най-прекрасен. Красивото му тяло имаше оттенъка на божествен изумруд. Облечен в най-фина коприна и отрупан със златни накити, пленяваше сърцата на всички. Беше син за пример. С желание се учеше да стреля с лък и бързо усвои изкуството на язденето на коне и слонове, както и различни похвати за управление на колесница.

Лакшмана бе изключително привързан към по-големия си брат още от ранно детство. Беше като част от него и се стараеше по всякакъв начин да го удовлетвори. Ако Лакшмана не беше наблизо, Рама нито спеше, нито се хранеше. Винаги когато излезеше на лов в гората, Лакшмана го следваше, охранявайки го зорко.

Шатругхна и Бхарата също бяха неразделни.

Дашаратха беше толкова удовлетворен от синовете си, колкото Брахма от полубоговете, управляващи четирите посоки на вселената. Принцовете бяха тигри сред мъжете и в същото време скромни, умни, далновидни и прекрасни във всяко отношение. Отнасяха се съвестно към учебните си задължения и скоро усвоиха всичко, което трябваше да знае един царски син.

Тъй като обучението им скоро щеше да приключи, царят започна да обмисля техните бъдещи бракове. Един ден, както бе потънал в мисли за това, в двореца му пристигна могъщият риши Вишвамитра. Мъдрецът каза на стражата на портите:
— Съобщете на царя, че Вишвамитра, синът на Гадхи е пред двореца му.

При вида на сияйния аскет стражите се изпълниха със страхопочитание. Втурнаха се да уведомят царя в покоите му.

Заедно с министрите си Дашаратха веднага излезе да приветства мъдреца, както Индра поздравява Брахма. Щом го видя да стои пред портите, царят го покани почтително в двореца, настани го да седне и лично изми нозете му. Застана с допрени длани пред мъдреца и заговори, преизпълнен с радост:
— Идването ти тук е като небесен нектар, изсипан в ръцете ми; като дъжд в пустиня; като раждането на дете от бездетна двойка или намирането на изгубено съкровище. Какво мога да направя за теб?

Дашаратха познаваше славата на Вишвамитра. Мъдрецът беше прочут в цял свят със строгия си аскетизъм и добродетелността си. Известен беше и с почти безграничното си могъщество. Веднъж с аскетичната си сила бе създал цяло съзвездие от планети, които още сияеха на южното небе. Царят беше поласкан от посещението му и се питаше какво го бе довело в Айодхя. Седнал в краката на Вишвамитра, Дашаратха продължи да разговаря с него:

— Ти заслужаваш напълно вниманието ми. Поласкан съм, че почука на портите ми. Явно нощта е завършила с прекрасен изгрев, щом виждам пред себе си най-добрия сред мъдреците. С идването ти получих благословия, сякаш съм посетил всички святи места. Сега искам да направя нещо хубаво за теб, о, благородни. Приеми, че вече съм го изпълнил. Бидейки мой гост, за мен ти си като бог и без колебание ще изпълня всичко, което пожелаеш.

След като царят се обърна към него по такъв почтителен начин, Вишвамитра отговори радостно:
— Думите ти ме удовлетворяват напълно, о, тигър сред царете! Ти си потомък на славни предци и получаваш напътствия от богоподобния мъдрец Васищха. Обещай, че ще удовлетвориш желанието ми, о, благодетелни.

Вишвамитра беше вървял в продължение на три дни, без да се храни и спи, съсредоточен единствено върху целта си. Тялото му бе златисто, стройно и силно, облечено в черна еленова кожа. Държеше в ръце тояга и съд за вода – единствените му притежания. Дошъл беше да помоли Дашаратха за нещо, което знаеше, че ще е трудно за царя да му даде. Гледайки го внимателно в очите, продължи:

— Стоя тук днес, готов за приношение. Но двама могъщи ракшаси, Марича и Субаху, постоянно възпрепятстват изпълнението му. Те са открити врагове и на полубоговете, и на хората. Кръстосват небесата и приемат каквито форми пожелаят. Всеки път, когато жертвоприношението ми е към края си, се появяват и изливат върху него тонове плът и кръв, съсипвайки го напълно. Като осуетяват опитите ми, ме принуждават да се откажа от приношението и ме обезсърчават, тъй като полагам напразни усилия.

Дашаратха слушаше внимателно мъдреца. Знаеше, че Вишвамитра не би дошъл при него, императора на цялата земя, ако нямаше някаква трудна задача за изпълнение. Ракшасите бяха опасни създания и мразеха ришите. Царят знаеше, че стават все по-дръзки, и това се потвърждаваше от Вишвамитра.

— Макар че бих могъл да унищожа ракшасите с проклятие, о, царю, няма да го направя, тъй като един от обетите на моето приношение е да не се поддавам на гнева. Умът ми трябва да е спокоен и съсредоточен. А и не е свещен дълг на брамините да атакуват враговете си. Това винаги е било дълг на царете и кшатриите. Затова те моля да ми дадеш твоя най-голям и най-героичен син Рама. Макар и млад, той притежава истинско мъжество и ще бъде повече от достоен противник на всеки ракшас.

Царят ахна от изненада. Погледна ужасено Вишвамитра. Сериозна ли беше молбата на мъдреца? Да изпрати Рама? Та принцът беше още момче! Досега не беше участвал в битка. Разбира се, храбростта и мъжеството му бяха извън всяко съмнение, но как да се изправи срещу ракшас! Тези демонични създания владееха всякакви мистични сили. Можеха да се сражават дори с полубоговете. Какъв шанс имаше юноша като Рама срещу тях?

Като видя тревогата на царя, Вишвамитра се опита да го успокои:
— Не бива да се страхуваш за Рама. Придружен от мен, той ще стигне безпрепятствено до мястото за приношения. Сигурен съм, че веднага щом се появят ракшасите, които са се възгордели от победите си, той ще ги победи бързо. Нека Рама да дойде и остане с мен само десет дни. Не позволявай на родителската ти любов да вземе надмощие. А аз от своя страна ще даря Рама с благословии, които ще го прославят във всички светове. След това ще ти го върна невредим, о, царю. Не бива да се съмняваш в думите ми.

Вишвамитра замълча. Беше наясно с истинската същност на Рама. В своята медитация виждаше в сърцето си Върховния Бог и знаеше, че това е Рама. Разбираше, че унищожението на демоните е част от плана на Рама на земята. Мъдрецът действаше като инструмент на Божието желание.

Но тъй като Дашаратха не знаеше нищо за божествената природа на сина си, се чувстваше смъртно уплашен, преизпълнен с мъка при мисълта, че може да го изгуби. Разтреперан, царят се хвана за сърцето и падна в безсъзнание на земята. Когато дойде на себе си, каза на мъдреца:
— Лотосоокият ми син няма още шестнайсет години. Как ще се сражава с ракшасите? Аз ще застана начело на огромна, добре обучена армия и лично ще поведа война с демоните. Не вземай Рама!

Дашаратха отчаяно се опитваше да промени решението на Вишвамитра. Заяви, че докато е жив, с лък в ръка ще отблъсква всички ракшаси, които нападат приношението. Мъдрецът не биваше да се съмнява в това. Царят каза умолително:
— Демоните са коварни в битка. Неопитният Рама още не е напълно обучен. Не може да прецени силите или слабостите на врага, нито пък е запознат с небесните оръжия, необходими за победа над такива могъщи врагове като ракшасите.

Дашаратха коленичи пред мъдреца и вдигна насълзени очи към него. Виждайки решителното изражение на Вишвамитра, докосна почтително краката му и го замоли за милост. Опита се да си представи живота без Рама. Беше невъзможно. След толкова време и безброй молитви най-сетне се беше сдобил със син, достоен да го наследи. И то какъв син! Сякаш с всеки изминал ден Рама все повече запленяваше хората с добродетелите си. Тъкмо бе започнал да съзрява и скоро можеше да бъде обявен за принц регент. Как да го изгуби сега? Царят продължи с молбите си:
— Разделен от Рама, едва ли ще живея повече от час. Моля те, не ми го вземай, но ако наистина трябва, разреши ми да го придружа. Ще събера цялата си армия, ще я разположа на бойното поле и ще отблъсна демоните. Кажи ми всичко, което знаеш за ракшасите, о, мъдрецо, и аз ще направя необходимите приготовления.

Вишвамитра отговори:
— Има един ракшас на име Равана, когото Брахма е дарил с благословията да не може да бъде убит от никой полубог или демон. Той притежава изключителна сила и следван от безброй други демони, всява страх и на небето, и на земята. Когато не иска сам да напада приношенията на мъдреците, изпраща двамата си военачалници Марича и Субаху.

Като чу името на Равана, царят се обезпокои. Изправи се рязко:
— Дори полубоговете и гандхарвите да се обединят с всички вселенски обитатели, пак няма да победят този демон! Как бих могъл аз, един простосмъртен, да се изправя срещу него? Брахма го е дарил с неуязвимост. Въпреки цялата си армия ще съм неспособен да сразя Равана, който лишава и най-могъщите воини от мъжеството им на бойното поле.

Дашаратха беше чувал безброй истории за могъществото на Равана. Преди много години демонът бе убил Анараня, неговия предшественик. Ракшасът бе победил полубоговете и веднъж бе взел надмощие дори над могъщия Ямараджа. Да се изправиш срещу него беше равносилно на самоубийство. Царят плесна с ръце:
— Как мога да разреша на толкова младия си син да те придружи? При никакви обстоятелства няма да позволя Рама да рискува живота си в битка с Равана! По-скоро бих излязъл да защитя жертвоприношението с цялата си армия, въпреки че това ще ми донесе сигурна смърт. Рама ще остане тук!

Щом чу отговора на Дашаратха, Вишвамитра запламтя от гняв. Нима Дашаратха му нямаше доверие? Как смееше да отхвърля молбата му! Царете и кшатриите трябваше винаги да уважават брамините и да им се подчиняват, това бе свещен закон. А и Дашаратха вече беше обещал да удовлетвори молбата му. Очите на мъдреца се разшириха от силно възмущение:

— След като ми даде тържествена клетва да изпълниш желанието ми, сега се отричаш от нея! Този отказ позори царския ти род и ще те унищожи. Щом си готов на подобно безчестие, ще се върна, откъдето съм дошъл. Остани си тук с неизпълнено обещание, заобиколен от роднините си!

Като видяха обзетия от гняв Вишвамитра, дори полубоговете се изплашиха, а земята потрепери. Осъзнавайки опасността да бъде прокълнат от Вишвамитра, мъдрият Васищха заговори на Дашаратха:
— Роден в династията на бога на слънцето, ти си олицетворение на добродетелта. Не ти подобава да не спазваш дадената дума. Винаги си се славел с последователността си и си изпълнявал обещанията си. Време е да призовеш силата на духа си. Ако не спазиш думата си, ще изгубиш всичко, което си придобил чрез извършване на благочестиви дела. Нека Рама придружи Вишвамитра. Няма значение, че не е достатъчно опитен с лъка, защото ще бъде под закрилата на мъдреца.

Васищха, който също знаеше за божествения план на Рама, продължи да убеждава измъчвания от съмнения цар. Обясни му, че Вишвамитра притежава изключителна сила и е много мъдър. Някога беше управлявал царство и бе получил от Шива познания за всички небесни оръжия. Несъмнено щеше да предаде тези познания на Рама. Макар да бе напълно способен сам да накаже ракшасите, Вишвамитра бе поискал Рама да го придружи заради собственото благополучие на принца.

Дашаратха все още се колебаеше. Докато умоляваше Вишвамитра за милост, допрените му длани трепереха. От очите му се стичаха сълзи.

Васищха го дръпна настрана и му заговори поверително. Разкри му истинската идентичност на Рама. Каза му, че идването на Вишвамитра е планирано от Бога за благото на света. Царят не биваше да се страхува и трябваше да изпрати Рама с мъдреца.

Дашаратха остана изумен. За него Рама беше просто любимият му син, който се нуждаеше от закрила. Как е възможно да бъде Върховният Бог? Царят се взря във Васищха, който го гледаше мълчаливо. Мъдрецът не лъжеше. Чувствайки се донякъде успокоен от думите на учителя си, Дашаратха се съгласи Рама да замине с Вишвамитра. Лакшмана също получи позволение от мъдреца да ги придружи. Царят знаеше, че Лакшмана не би оставил Рама сам в бой. Като повика лично двамата си синове и ги прегърна, под погледа на облените му в сълзи съпруги, Дашаратха повери младите мъже на грижите на Вишвамитра, казвайки:
— Мили мои синове, служете на този мъдрец, както бихте служили на мен. Ще се моля за безопасното ви завръщане. А сега вървете, давам ви благословията си.

Докато се разделяха край градските порти, Васищха произнасяше благословии и повтаряше молитви. От небето се посипаха цветя. Отвсякъде се разнесе мощно тръбене на раковини и биене на барабани. Водени от усмихнатия Вишвамитра, Рама и Лакшмана излязоха от столицата, изпратени от гражданите и родителите си, и постепенно се изгубиха в далечината.