Примери за спонтанно предано служене лесно могат да се открият сред най-близкото обкръжение на Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана. Спонтанните взаимоотношения на жителите на Вр̣нда̄вана с Кр̣ш̣н̣а се наричат ра̄га̄нуга̄. Обитателите на Вр̣нда̄вана нямат нужда да се учат на предано служене. Те вече са постигнали съвършенство в следването на всички регулиращи принципи и са се издигнали до равнището на спонтанното любовно служене на Върховната Божествена Личност. Например пастирчетата, които играят с Кр̣ш̣н̣а, не трябва да поемат отречения и въздържания или да следват йога, за да се научат как да играят с него. Те са издържали всички изпитания на регулиращите принципи през миналите си животи и в резултат на това са се издигнали до положението да общуват с Кр̣ш̣н̣а като негови скъпи приятели. Тяхното спонтанно служене се нарича ра̄га̄нуга̄-бхакти.

Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ определя ра̄га̄нуга̄-бхакти като спонтанно влечение към нещо, пълно потапяне на мислите в него и силно желание за любов. Преданото служене, което се извършва с такова чувство на спонтанна любов, се нарича ра̄га̄нуга̄-бхакти. Преданото служене от категорията на ра̄га̄нуга̄ може да се раздели на две части: едната се нарича чувствено влечение, а другата – взаимоотношения.

В тази връзка На̄рада Муни казва на Юдхиш̣т̣хира в Седма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.30): „Скъпи царю, много предани в началото изпитват влечение към Върховния Бог, защото търсят сетивно наслаждение, завиждат му, страхуват се от него или желаят да имат нежни отношения с него. Но накрая това влечение се освобождава от всички материални замърсявания, обожателят постепенно развива духовна любов и постига крайната цел на живота, към която се стремят чистите предани“.

Гопӣте могат да бъдат отнесени към категорията на спонтанната любов, предизвикана от чувствено влечение. Гопӣте са млади момичета, а Кр̣ш̣н̣а е младо момче. Отстрани може да ни се стори, че гопӣте изпитват полово влечение към Кр̣ш̣н̣а. Друг пример – цар Кам̇са изпитвал влечение към Кр̣ш̣н̣а, защото се страхувал от него. Кам̇са се боял от Кр̣ш̣н̣а, защото му било предсказано, че Кр̣ш̣н̣а, синът на сестра му, ще го убие. Шишупа̄ла ненавиждал Кр̣ш̣н̣а. А потомците на цар Яду считали Кр̣ш̣н̣а за един от тях, защото били в роднински връзки с него. Всички тези предани изпитвали към Кр̣ш̣н̣а спонтанно влечение, което спада към различни категории, но всички те постигнали желаната цел в живота.

Влечението на гопӣте към Кр̣ш̣н̣а и привързаността на потомците на династията Яду към него са спонтанни, ра̄га̄нуга̄. Но привързаността на Кам̇са към Кр̣ш̣н̣а, която била породена от страх, и привързаността на Шишупа̄ла, породена от завист и злоба, не могат да се приемат за предано служене, защото отношението на Кам̇са и на Шишупа̄ла към Кр̣ш̣н̣а не било добронамерено. Преданото служене предполага единствено благосклонно, добронамерено отношение. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че влечения като това на Кам̇са и на Шишупа̄ла не се числят към преданото служене. По-нататък той анализира привързаността на Я̄давите към Кр̣ш̣н̣а: ако тя се основава на приятелството, тогава може да се нарече спонтанна любов, но ако се основава на регулиращите принципи, не е спонтанна любов. Само когато е на равнището на спонтанната любов, привързаността може да бъде отнесена към категорията на чистото предано служене.

Може би е трудно да се разбере как гопӣте и Кам̇са постигнали една и съща цел. Този момент трябва да се разгледа много внимателно, защото отношението на Кам̇са и на Шишупа̄ла към Кр̣ш̣н̣а се различава от отношението на гопӣте към него. Въпреки че при всички случаи в центъра е Върховната Божествена Личност и всички тези предани са достигнали духовния свят, между двата вида души има разлика. В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че Абсолютната Истина е една, но се проявява като безличностен Брахман, като Парама̄тма̄ (Свръхдуша) и като Бхагава̄н (Върховната Божествена Личност). Това е духовната разлика. Въпреки че Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н са все същата единна Абсолютна Истина, преданите като Кам̇са или Шишупа̄ла могат да постигнат единствено сиянието Брахман. Те не могат да осъзнаят Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. В това е разликата.

Може да се направи аналогия със слънцето и слънчевата светлина: когато човек се носи в лъчите на слънцето, това не означава, че е отишъл на самото Слънце. Температурата на слънчевото кълбо е различна от температурата на слънчевата светлина. Тези, които минават през слънчевата светлина с реактивни самолети или с космически кораби, не могат да твърдят, че са били на Слънцето. Въпреки че лъчите на слънцето и самото слънце са едно и също нещо, между тях все пак има разлика, защото първото е енергия, а второто – източник на енергията. По същия начин Абсолютната Истина и сиянието от тялото ѝ са едновременно еднакви и различни. Кам̇са и Шишупа̄ла постигнали Абсолютната Истина, но не им било разрешено да проникнат в обителта Голока Вр̣нда̄вана. Имперсоналистите и враговете на Бога получават разрешение да влязат в Божието царство, защото изпитват влечение към Бога, но не могат да попаднат на планетите във Вайкун̣т̣ха и на Голока Вр̣нда̄вана, планетата на Върховния Бог. Да влезеш в царството и да влезеш в царския дворец, не е едно и също.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ се опитва да опише различните резултати, които постигат имперсоналистите и персоналистите. Обикновено имперсоналистите, които се отнасят враждебно към Върховната Божествена Личност, получават достъп само до безличностния Брахман, когато постигнат духовно съвършенство, ако изобщо успеят да направят това. В известен смисъл философите имперсоналисти са като враговете на Бога, защото заклетите врагове на Бога също получават достъп само до безличностното сияние брахмаджьоти. Това означава, че те са от една и съща категория. Всъщност имперсоналистите са врагове на Бога, защото не могат да понесат несравнимото му великолепие. Те постоянно се опитват да се поставят на едно равнище с Бога. Това се дължи на завистта им. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху обявява имперсоналистите за оскърбители на Бога. Но Богът е толкова милостив, че макар да са негови врагове, им позволява да проникнат в духовното царство и да останат в безличностното брахмаджьоти, недиференцираното сияние на Абсолюта.

В някои случаи в процеса на развитието си имперсоналистите постепенно могат да стигнат до представата, че Богът е личност. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това: „След много раждания и смърти този, който наистина има знание, ми се отдава“. След като се отдаде по този начин, имперсоналистът може да се издигне до Вайкун̣т̣ха-лока (духовната планета). И там, като отдала се душа, да получи тяло, подобно на тялото на Бога.

В Брахма̄н̣д̣а Пура̄н̣а се казва: „Тези, които са се освободили от материалните замърсявания, и демоните, убити от Върховната Божествена Личност, потъват в битието на Брахман и остават в духовното небе брахмаджьоти“. Това духовно небе се намира далеч отвъд материалното небе. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че отвъд пределите на материалното небе се намира едно друго, вечно небе. Враговете на Кр̣ш̣н̣а и имперсоналистите получават право да влязат в това сияние Брахман, а преданите на Кр̣ш̣н̣а изминават пътя до самия му край и стигат до духовните планети. Чистите предани са развили спонтанна любов към Върховната Божествена Личност и затова могат да проникнат в духовните планети и да се наслаждават на духовно блаженство, като общуват с Върховната Божествена Личност.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (87.23) олицетворените Веди се обръщат към Бога със следните думи: „О, Господи, йогӣте медитират върху локализирания Ти аспект и по този начин постигат духовно съвършенство, сливайки се с безличностното брахмаджьоти. Личностите, които се отнасят към теб като към враг, постигат същото съвършенство, без да медитират. Гопӣте, които Ти прегръщаш с гъвкавите си като змии ръце и които са изпълнени със страстни желания, постигат същото съвършенство. А що се отнася до нас, полубоговете, които отговаряме за различни части от ведическото знание, ние винаги следваме стъпките на гопӣте с надеждата, че също ще постигнем това съвършенство“. Когато казваме „това съвършенство“, винаги трябва да помним примера със слънцето и слънчевата светлина. Имперсоналистите могат да се слеят с искрящото като слънце брахмаджьоти, докато тези, които изпитват любов към Върховната Личност, получават достъп до върховната обител на Бога, Голока Вр̣нда̄вана.

Това, че гопӣте имали „страстни желания“, не означава, че желаели някакво полово наслаждение. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ обяснява, че терминът „страстни желания“ обозначава една особена форма отношения, които свързват предания с Кр̣ш̣н̣а. Всички предани, които са постигнали съвършенство, изпитват спонтанно влечение към Бога. Понякога това влечение се нарича „страстно желание“ на предания. Страстта е неимоверното желание на предания да служи на Бога по определен начин. Това желание може да изглежда като желание за наслаждение с Бога, но всъщност стремежът е да се служи на Бога. Например някой предан може да иска да общува с Божествената Личност като едно от пастирчетата, които са негови приятели. Тогава той ще иска да служи на Бога, като му помага да се грижи за кравите на пасището. Това може да прилича на желание за наслаждение в обществото на Бога, но всъщност е проява на спонтанна любов – да помагаш на Бога да пасе трансценденталните крави.

Това изключително силно желание за служене на Бога се проявява в трансценденталните земи на Враджа. И то може да се открие най-вече сред гопӣте. Любовта на гопӣте към Кр̣ш̣н̣а е толкова възвишена, че понякога за да можем да я разберем, я наричаме „похотливо желание“.

Кавира̄джа Кр̣ш̣н̣ада̄са, авторът на Шрӣ Чайтаня чарита̄мр̣та, обяснява разликата между похотта и желанието за служене по следния начин: „Похотта е желание за собствено сетивно наслаждение, а трансценденталното желание е желание да се служи на сетивата на Бога“. В материалния свят не съществува такова нещо като желание да удовлетвориш сетивата на любимия си. В материалния свят всеки иска да удовлетвори предимно собствените си сетива. Но гопӣте не искали нищо друго, освен да удовлетворят сетивата на Бога, а това не може да се срещне в материалния свят. Затова понякога учените сравняват екстатичната любов на гопӣте към Кр̣ш̣н̣а със „страстните желания“ в материалния свят, което не трябва да се приема буквално. Това е просто начин да се опитаме да разберем какви са нещата на трансцендентално равнище.

Великите предани като Уддхава са много близки приятели на Бога, но и те искат да следват стъпките на гопӣте. Следователно любовта на гопӣте към Кр̣ш̣н̣а не е материално, похотливо желание. Иначе нима Уддхава би се стремил да следва стъпките им. Друг пример е самият Бог Чайтаня. След като бил приел сання̄са, Той много внимателно избягвал всяко общуване с жени, но въпреки това учел последователите си, че никой не може да обожава Кр̣ш̣н̣а по-добре от гопӣте. Начинът, по който гопӣте обожавали Бога, сякаш подтиквани от похотливи желания, бил ценен много високо дори от Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Това означава, че макар влечението на гопӣте към Кр̣ш̣н̣а да изглежда похотливо, в него няма нищо материално. Човек няма да може да разбере взаимоотношенията на гопӣте с Кр̣ш̣н̣а, докато не се установи на трансцендентално равнище. И тъй като тези взаимоотношения наподобяват взаимоотношенията между обикновените младежи и девойки, те погрешно се приемат за обикновени полови взаимоотношения от материалния свят. За съжаление, хората, които не могат да разберат трансценденталната природа на любовните отношения между гопӣте и Кр̣ш̣н̣а, смятат, че тези отношения са материални и понякога си позволяват да ги илюстрират с неприлични картини в модернистичен стил.

От друга страна, ерудираните учени наричат похотливите желания на Кубджа̄ „почти страстни желания“. Кубджа̄ била гърбава жена, която също пожелала Кр̣ш̣н̣а със силна екстатична любов. Но влечението ѝ към Кр̣ш̣н̣а било почти материално, затова любовта ѝ не може да се сравнява с любовта на гопӣте. Любовното ѝ отношение към Кр̣ш̣н̣а се нарича ка̄ма-пра̄я̄, което означава, че е „почти като“ любовта на гопӣте към Кр̣ш̣н̣а.