По-нататъшно описание на спонтанната преданост

В отношението към Кр̣ш̣н̣а на такива жители на Вр̣нда̄вана, като Нанда Маха̄ра̄джа и майка Яшода̄, може да се открие съвършената трансцендентална концепция за родителска връзка с Кр̣ш̣н̣а, изначалната Божествена Личност. Всъщност никой не може да бъде баща или майка на Кр̣ш̣н̣а, но когато преданите изпитват към него подобни трансцендентални чувства, те се наричат любов към Кр̣ш̣н̣а в родителски взаимоотношения с него. Такива чувства изпитвали и Вр̣ш̣н̣ите (роднините на Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄). И така, спонтанна любов към Кр̣ш̣н̣а в родителски взаимоотношения може да се открие както у жителите на Два̄рака̄, които принадлежат към династията Вр̣ш̣н̣и, така и у жителите на Вр̣нда̄вана.

Спонтанната любов към Кр̣ш̣н̣а, която проявяват Вр̣ш̣н̣ите и жителите на Вр̣нда̄вана, съществува у тях вечно. Няма смисъл да обсъждаме тази любов, докато сме на равнището, на което се следват регулиращи принципи; когато напреднем повече, тя сама ще се развие у нас.

Тези, които желаят да следват стъпките на такива вечни предани на Бога, като Вр̣ш̣н̣ите и обитателите на Вр̣нда̄вана, се наричат ра̄га̄нуга̄ предани. Това означава, че се опитват да постигнат съвършенството, до което са се издигнали тези предани. Преданите от категорията ра̄га̄нуга̄ не следват много стриктно регулиращите принципи на преданото служене, но се привързват спонтанно към някои от вечните предани, например към Нанда и Яшода̄, и спонтанно се опитват да следват примера им. Стремежът да станеш като някой предан се развива постепенно. Този вид дейност се нарича ра̄га̄нуга̄.

Винаги обаче трябва да помним, че страстното желание да се следват стъпките на жителите на Враджа (Вр̣нда̄вана) не може да се появи, докато човекът не се е освободил от материалните замърсявания. Като следва регулиращите принципи на преданото служене, той постига едно равнище, което се нарича анартха-нивр̣тти, освобождение от всички материални замърсявания. Понякога някои подражават на преданата любов, без всъщност да са се освободили от анартхите, лошите навици. Виждали сме така наречени „предани“ да се обявяват за последователи на Нанда, Яшода̄ или гопӣте и в същото време у тях ясно да личи отвратителното влечение към материалния полов живот. Подобни проявления на „божествена любов“ не са нищо повече от подражание и нямат никаква стойност. Когато човек наистина изпитва спонтанно влечение към любовта на гопӣте, в характера му няма никакви следи от материални замърсявания.

И така, в началото всеки трябва стриктно да следва регулиращите принципи на преданото служене и да изпълнява наставленията на писанията и на духовния си учител. Само след като се освободи от материалните замърсявания, човек наистина може да се стреми да следва стъпките на преданите във Вр̣нда̄вана.

Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ казва: „Ако наистина се е освободил от материалните замърсявания, човек може постоянно да мисли за някой от вечните предани във Вр̣нда̄вана, за да обича Кр̣ш̣н̣а по същия начин. Когато развие такава способност, той винаги ще живее във Вр̣нда̄вана, макар и в мислите си“. Това означава, че ако човек има възможност, трябва да отиде да живее във Враджабхӯми, Вр̣нда̄вана, и там постоянно да служи на Бога, като следва стъпките на преданите от Враджа-дха̄ма, духовното царство Враджа. Но ако преданият няма възможност да се намира във Вр̣нда̄вана физически, той може да медитира върху живота в нея, където и да се намира. Човек винаги и навсякъде трябва да мисли за живота във Враджа-дха̄ма и за това, как да следва стъпките на някой предан и да служи на Бога.

Преданите, които наистина са напреднали в Кр̣ш̣н̣а съзнание и постоянно отдават предано служене, не показват това, дори и да са постигнали съвършенство. С други думи, докато се намира в материално тяло, човек трябва да продължава да действа като начинаещ предан. Дори чистият предан трябва да следва всички дейности на преданото служене, подчиняващо се на регулиращи принципи. Но когато осъзнае специфичните си взаимоотношения с Бога, той може, докато следва регулираното служене, да мисли за Бога, като си избере за водач някой негов придружител, и следвайки го, да развива трансценденталните си чувства.

В тази връзка трябва да сме много внимателни към т. нар. сиддха-пран̣а̄лӣ. Сиддха-пран̣а̄лӣ е път, който следват един вид не много компетентни личности, измислящи си свои начини за отдаване на предано служене. Те си въобразяват, че могат да станат спътници на Бога просто като си мислят, че са такива. Но това демонстративно поведение противоречи на регулиращите принципи. Сиддха-пран̣а̄лӣ се следва от пра̄кр̣та-сахаджия, една секта псевдоваиш̣н̣ави. Според Рӯпа Госва̄мӣ подобни дейности само препятстват пътя на истинското предано служене.

Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ казва, че учените а̄ча̄рии препоръчват да следваме регулиращите принципи дори след като сме развили спонтанна любов към Кр̣ш̣н̣а. Както бе описано по-горе, има девет вида дейности в съответствие с регулиращите принципи и човек трябва да извършва този вид предано служене, към който проявява естествена склонност. Например някой може да проявява по-голям интерес към слушането, друг може да предпочита възпяването, трети – служенето в храма. Човек трябва да извършва тези или който и да е друг от останалите шест вида предано служене (помнене, служене, молене, отдаване на конкретно служене, приятелски взаимоотношения с Бога и жертване на всички притежания) с цялата искреност и добросъвестност, на която е способен. Всеки трябва да действа според собствените си наклонности.

Преданото служене, което следва примера на гопӣте във Вр̣нда̄вана или на цариците в Два̄рака̄, се нарича предано служене в любовни взаимоотношения. То може да се раздели на две категории: косвена любов и пряка любов. Но и в двата случая човек трябва да следва примера на някоя гопӣ, която отдава такова служене в Голока Вр̣нда̄вана. Пряката любовна привързаност към Върховната Божествена Личност се нарича кели. Кели означава човек непосредствено да се присъедини към Върховната Божествена Личност. Други предани обаче не искат да общуват непосредствено с Върховната Личност, но се наслаждават на любовните взаимоотношения на Бога с гопӣте. Те изпитват удоволствие просто като слушат за дейностите на Бога с гопӣте.

Такова любовно отношение могат да развият само преданите, които следват регулиращите принципи на преданото служене, и по-специално тези, които обожават Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а в храма. У тях постепенно се развива спонтанна любов към мӯртите. Като слушат за любовните отношения на Бога с гопӣте, те постепенно започват да усещат привързаност към тези забавления. И когато това спонтанно влечение се развие докрай, преданите се присъединяват към някоя от горните категории.

Любовно отношение към Кр̣ш̣н̣а развиват не само жените. Материалното тяло няма нищо общо с духовната любов. Една жена може да има склонност към приятелски взаимоотношения с Кр̣ш̣н̣а, а един мъж да желае да стане гопӣ във Вр̣нда̄вана. В Падма Пура̄н̣а се описва как преданият, който е в мъжко тяло, може да развие желанието да стане гопӣ. Преди много, много време в Дан̣д̣ака̄ран̣я имало много мъдреци. Дан̣д̣ака̄ран̣я е името на гората, в която живял Бог Ра̄мачандра, след като баща му го изпратил в изгнание за четиринадесет години. По онова време там живеели велики мъдреци, които били пленени от красотата на Бог Ра̄мачандра и искали да станат жени, за да могат да прегръщат Бога. По-късно, когато Кр̣ш̣н̣а се появил в Голока Вр̣нда̄вана, те се родили там като гопӣ, приятелки на Кр̣ш̣н̣а. Така те постигнали съвършенството в духовния живот.

Историята на мъдреците от Дан̣д̣ака̄ран̣я може да се обясни по следния начин. Когато Бог Ра̄мачандра живеел в Дан̣д̣ака̄ран̣я, мъдреците, които отдавали предано служене, били пленени от красотата му и веднага си помислили за гопӣте от Вр̣нда̄вана, които се наслаждават на съпружески отношения с Кр̣ш̣н̣а. Мъдреците се стремели към любовните отношения между гопӣте и Кр̣ш̣н̣а, макар че знаели добре, че и Кр̣ш̣н̣а, и Бог Ра̄мачандра са все Върховният Бог. Те знаели, че Ра̄мачандра е съвършеният цар и не може да има повече от една съпруга, но Бог Кр̣ш̣н̣а, който е пълно проявената Божествена Личност, може да изпълни желанията им във Вр̣нда̄вана. Освен това мъдреците стигнали до извода, че формата на Бог Кр̣ш̣н̣а е по-привлекателна от формата на Бог Ра̄мачандра, затова се молели в бъдещите си животи да станат гопӣ, за да могат да общуват с Кр̣ш̣н̣а.

Бог Ра̄мачандра не отвърнал нищо и мълчанието му показвало, че е приел молитвите на мъдреците. Така Той ги благословил да общуват с Бог Кр̣ш̣н̣а в бъдещите си животи. Заради тази благословия те се родили като дъщери на гопӣте в Гокула и могли да изпълнят желанието си да се наслаждават на близостта на Бог Кр̣ш̣н̣а, който по това време бил в Гокула Вр̣нда̄вана. И така, като развили трансцендентално желание за любовни отношения с Бог Кр̣ш̣н̣а, те постигнали съвършенството на човешката форма на живот.

Любовните отношения се разделят на два вида: отношения между съпруг и съпруга и между двама влюбени. Преданите, които изпитват към Кр̣ш̣н̣а любовни чувства като към съпруг, отиват в Два̄рака̄, където стават царици на Бога. А тези, които искат да бъдат възлюбени на Кр̣ш̣н̣а, попадат в Голока Вр̣нда̄вана, за да общуват с гопӣте и да се наслаждават на любовни игри с Кр̣ш̣н̣а. Но трябва да подчертаем, че любовта към Кр̣ш̣н̣а, която изпитват гопӣте и цариците, не е привилегия само на жените. Подобно чувство могат да развият и мъжете, както показва примерът с мъдреците от Дан̣д̣ака̄ран̣я. Ако някой желае такава любов, но не следва стъпките на гопӣте, той получава правото да общува с Бога в Два̄рака̄.

В Маха̄-кӯрма Пура̄н̣а се казва: „Великите мъдреци, които бяха синове на боговете на огъня, в желанието си да имат любовни взаимоотношения с Кр̣ш̣н̣а строго следваха регулиращите принципи. Затова в следващите си животи те получиха възможността да общуват с Бога, който е източник на цялото творение и се нарича Ва̄судева или Кр̣ш̣н̣а, и всички станаха негови съпруги“.

Преданите, които изпитват родителска или приятелска привързаност към Кр̣ш̣н̣а, трябва да следват стъпките на Нанда Маха̄ра̄джа или на Субала. Нанда Маха̄ра̄джа е осиновителят на Кр̣ш̣н̣а, а Субала е най-близкият приятел на Кр̣ш̣н̣а във Враджабхӯми.

Има два вида родителски и приятелски взаимоотношения с Бога. Единият вид е човек да се опита да стане баща на Бога, а другият – да следва примера на Нанда Маха̄ра̄джа, като мечтае да бъде баща на Кр̣ш̣н̣а. Опитът човек непосредствено да стане баща на Кр̣ш̣н̣а не се препоръчва. Той може да бъде замърсен от философията ма̄я̄ва̄да (имперсонализма). Ма̄я̄ва̄дӣте, монистите, мислят, че те самите не се различават от Кр̣ш̣н̣а. Ако човек мисли, че е станал Нанда Маха̄ра̄джа, това означава, че родителската му любов е замърсена с такава философия. Този начин на мислене е оскърбителен, а нито един оскърбител не може да влезе в царството на Бога и да общува с Кр̣ш̣н̣а.

В Сканда Пура̄н̣а се разказва за един старец, който живеел в Хастина̄пура, столицата на царството на Па̄н̣д̣авите, и искал да обича Кр̣ш̣н̣а като свой син. На̄рада го посъветвал да следва примера на Нанда Маха̄ра̄джа и той постигнал успех.

В молитвите от На̄ра̄ян̣а-вйӯха става се казва, че тези, които постоянно мислят за Бога като за свой съпруг, приятел, баща или доброжелател, заслужават възхищението на всички. Такава спонтанна любов към Кр̣ш̣н̣а може да се постигне само благодарение особената милост на Кр̣ш̣н̣а или на негови чисти предани. Понякога този път на преданото служене се нарича пуш̣т̣и-ма̄рга. Пуш̣т̣и означава „хранителен“, а ма̄рга – „път“. Ако чувствата на предания се развият до такава степен, те стават превъзходна храна за преданото служене и го издигат до най-висшето равнище. Затова този път се нарича „подхранващ“, пуш̣т̣и-ма̄рга. По пътя на пуш̣т̣и-ма̄рга вървят преданите от Валлабха-сампрада̄я, школа във ваиш̣н̣авизма, основана от Вишн̣усва̄мӣ. Преданите в Гуджарат обожават Ба̄ла Кр̣ш̣н̣а и това обожание обикновено също се отнася към пуш̣т̣и-ма̄рга.