По пладне на деня след победата Цар Вирата се завърна в града. Възпяван от бардове, той сияеше насред четиримата Пандави, чиято самоличност все още му бе неизвестна. Когато стигна в двореца си и се настани на своя трон, той попита къде е най-големият му син. Жените в двореца му разказаха какво се бе случило: „С изключителна смелост принцът излезе да се сражава срещу най-добрите воини на Куру. Без никаква друга подкрепа, освен Бриханнала като колесничар, той потегли с обещанието да победи огромната армия на Кауравите и да върне кравите.“

Царят изгледа невярващо жените. Какво, за Бога, си бе наумил неговият син? Страхувайки се от най-лошото, той въздъхна с мъка и каза: „Какво би могъл да направи синът ми срещу Бхишма, Дрона, Карна и Дурьодхана? Освен това, когато Куру научат за поражението на тригартите, те най-вероятно ще нападнат града. Без съмнение ни очаква страшна опасност.“

Царят заповяда на министрите си да подготвят армията за нова битка. „Трябва възможно най-бързо да спасим Бхуминджая и да възпрем Куру, преди да нападнат столицата. С онзи безполезен човек за колесничар едва ли синът ми е още жив.“

Юдхищхира се усмихна, заемайки мястото си близо до царя: „След като Бриханнала му е колесничар, няма от какво да се боиш. Кауравите няма да могат да го победят. Истината е, че дори небесните войнства не биха го победили, щом Бриханнала се намира на колесницата му.“

Царят погледна озадачен Юдхищхира. Не му беше до шеги. Той кършеше длани и мислеше единствено за сина си. Несъмнено Бхуминджая вече бе мъртъв. Безразсъдство бе от негова страна да се впусне в битка, още повече пък и с евнух за подкрепа.

Докато Вирата раздаваше заповеди за събиране на войските, в двореца влезе вестоносец с новината, че Куру са се оттеглили: „Кравите са спасени, а синът ти е добре, както и колесничарят му. Те скоро ще пристигнат в града.“

„Тази вест не е никак учудваща — каза Юдхищхира. — Победата е сигурна за онзи, който е заедно с Бриханнала.“

Царят пропусна забележката на Юдхищхира и радостно каза: „Украсете булевардите със знамена и гирлянди! Почетете всички богове с обилни дарове от цветя и скъпи благовония. Нека останалите ми синове и министрите ми излязат навън, за да посрещнат принца заедно с музиканти и прекрасни танцьорки. Въведете го тържествено тук и нека глашатай на слон да обиколи целия град сред звъна на камбани, за да разгласи победата ни.“

Скоро извън града излезе дълга процесия от хубаво облечени красиви жени; музиканти, биещи на барабани, свирещи на тромпети, цимбали и раковини; брамини, пеещи благославящи химни; и бардове, съчиняващи оди във възхвала на принца.

Преливащ от радост, царят се обърна към Юдхищхира и каза: „Ела Канка, нека поиграем на зарове, докато чакам сина си. С удоволствие ще заложа купища скъпоценности, злато и безброй обсипани с накити жени. Днес щастието ми не знае предел.“

„О, Царю, човек никога не бива да играе хазарт, когато изпитва такава радост — отговори Юдхищхира усмихнат. — Много злини съпътстват хазарта. Великият Цар Юдхищхира изгуби царството си, всичките си съкровища и богоподобните си братя в игра на зар. Затова не бих искал да залагам. Но ще играя, щом искаш.“

Царят се разсмя и седна край дъската за зарове заедно с Юдхищхира. Докато играеха, той каза: „Какво ще кажеш за тази вест, Канка? Синът ми сам е сразил непобедимите Куру!“

Юдхищхира отново отговори, че няма нищо изненадващо в това, след като с принца е бил Бриханнала. Царят започна да се дразни: „Защо хвалиш някакъв евнух така, сякаш е по-способен от сина ми? Думите ти ме обиждат, брамине. Защо да не може моят син да е победил Куру? Той е безстрашен и могъщ воин.“

Юдхищхира хвърли сапфирения зар по дъската: „Когато Бхишма, Дрона, Крипа, Дурьодхана и останалите Куру са заедно в битка, не познавам друг воин, който би могъл да се изправи срещу тях, освен Бриханнала. Няма, нито някога ще има някой, който да е равен на него по сила. Той винаги посреща с радост трудни битки.“

Царят внезапно скочи, сграбчвайки зара в гнева си: „Ясно е, че не различаваш правилното от грешното! Непременно трябва да те накажа за това неуважение!“

Вирата хвърли зара по Юдхищхира и го удари в лицето. От носа на Юдхищхира потече кръв и той събра шепите си, за да я скрие. После размени поглед с Драупади, която седеше в двора, и тя бързо донесе кана с вода. С мокро парче плат Юдхищхира спря кръвта.

В този момент при царя дотича втори вестоносец и съобщи, че синът му е дошъл пред вратите на двореца. Забравяйки на мига гнева си, Вирата заповяда веднага да въведат принца.

Докато пратеникът се обръщаше да си върви, Юдхищхира му прошепна: „Нека принцът дойде сам. Кажи на Бриханнала да не влиза.“

Арджуна бе дал обет, че ще убие всекиго, който извън битка пролее кръвта на брат му, и Юдхищхира знаеше това. Видеше ли Арджуна в този момент брат си, Вирата бе загубен.

След минути Бхуминджая влезе в залата, украсен с гирлянди и сандалова паста. Той се поклони в нозете на своя баща и допря длани пред Юдхищхира. Като видя по него кръв, той попита баща си: „Кой е причинил това на Канка? О, Царю, кой е могъл да извърши такова престъпление?“

Царят хвърли гневен поглед към Юдхищхира: „Този лукав брамин заслужава дори повече. Докато аз възхвалявах успеха ти, той славеше Бриханнала, сякаш е повече от теб!“

Бхуминджая бе поразен: „Извършил си нечуван грях! Трябва да го умилостивиш веднага, за да не те изпепели смъртоносно браминско проклятие.“

Царят се извини на Юдхищхира, който кимна в знак на опрощение. После Вирата каза на сина си: „О, потомъко на Кекая, в твое лице аз наистина имам син! Няма никой, който да е равен на теб. Ти сам победи войските на Куру и върна стадата ни, както тигърът отмъква плячката си.“

Принцът поклати глава: „Не аз спасих кравите, татко, нито аз победих Кауравите. Синът на един полубог извърши всичко това. Като ме видя да побягвам от страх, могъщият воин, способен да овладее гръмотевицата, ме възпря и се качи на колесницата ми. Той сам срази войската на Куру, предвождана от Бхишма, Дрона, Дурьодхана, Крипа, Карна и Ашватхама. Истината е, че аз едва смеех дори да гледам към онези воини, докато изстрелваха оръжията си, а небесният герой ги победи един по един. Той срази тази армия от лъвове и ги обърна в бягство към Хастинапура.“

Царят бе смаян. Той попита сина си къде е отишъл този герой, но Бхуминджая отговори, че не може да каже. Юдхищхира мълчеше, занимавайки се с раната на лицето си. Той вдигна поглед към Драупади, която стоеше и се усмихваше. Царят скоро щеше да научи истината.

Бе късна нощ, когато Вирата разпусна събранието. Той се оттегли заедно със сина си, слисан от неговите разкази за битката срещу Куру.

На следващия ден призори Юдхищхира, заобиколен от братята си, влезе в царския двор още преди царя. Петимата братя бяха облечени в бели дрехи и украсени със златни накити. Като пет могъщи лъва те преминаха по царския подиум и седнаха на троновете, на които се посрещаха царете.

Скоро след идването им в залата влезе царят, съпроводен от своите министри. Той с изненада видя Канка да седи близо до собствения му трон заедно с четиримата Пандави. Без все още да разбира самоличността им, той се нахвърли с гневни думи върху Юдхищхира: „Какво правиш? Ти си комарджия и придворен. Защо си седнал на място, достойно за цар? Защо си се украсил с накити? И какво правят готвачът, конярят и пастирът ми край теб?“

Арджуна отговори: „Този човек, Царю, е достоен да седи на един престол заедно с Индра. Винаги зает с извършване на жертвоприношения, почтителен към брамините, изучил подробно Ведите и твърд в своите обети, той е въплъщение на добродетелта. Дори асурите, нагите, гандхарвите, якшите и останалите небесни същества не са равни на него. Той е далновиден, опрощаващ, могъщ, честен и себеовладян. Прославен по целия свят и обичан от всички, този човек е царствен светец, също като великия Ману. О, Царю, това е най-славният сред всички Куру, благочестивият Цар Юдхищхира. Нима той не заслужава царски трон?“

Очите на Вирата се разшириха от удивление. Вторачвайки се един след друг в петимата братя, той каза: „Щом това е Юдхищхира, тогава кои са останалите четирима? Къде е могъщият Бхима и непобедимият му брат Арджуна? Къде са Накула, Сахадева и прекрасната Драупади? След като бяха победени на зарове, никой не ги е виждал.“

Арджуна вдигна ръка към Бхима: „Този тук, твоят готвач Валлабха, е притежаващият ужасяваща сила и мощ Бхима. Именно той уби похотливия Кичака. От другата страна на Юдхищхира седи Накула, пазачът на конете ти, а до него е Сахадева, главният ти пастир. Тези двама воини са способни да унищожат вражески батальони от хиляди воини. Лотосооката Драупади слугуваше през последната година в двореца ти като сайриндхри и заради нея бе убит Кичака. Аз съм Арджуна, третият син на Кунти. Всички ние живяхме щастливо в твоя град, както създанията живеят в утробата.“

Очите на Вирата плувнаха в сълзи. Великите и доблестни Пандави бяха избрали неговото царство, за да прекарат там последната година от изгнанието си. Как така не ги беше разпознал? Сега това бе очевидно. Кой друг би могъл да прояви такова могъщество в битка, освен тези братя? Царят допря длани и ниско се поклони пред Юдхищхира.

Когато Вирата отново се изправи, Бхуминджая посочи Арджуна: „Именно той избиваше Куру, както лъв изтребва дивеч. Именно той спаси кравите и победи великите герои от Хастинапура. Ушите ми още глъхнат от нечувания тътен на раковината му.“

Вирата се почувства дълбоко засрамен, затова че бе оскърбил и наранил Юдхищхира. Той смирено изрече: „Време е да ти изразя почитта си, сияйни. Какво бих могъл да направя? Ако искаш, ще дам дъщеря си Уттара на Арджуна. Дълбоко съм задължен на всички ви. Бхима ме спаси от Сушарма, а Арджуна ни спаси от поражение в ръцете на Куру. О, велики Царю, моля те, прости неволните ми оскърбления. Ти си достоен за преклонението ми.“

Вирата предложи на Юдхищхира цялото си царство ведно със скиптъра, съкровищницата и столицата си. Той помоли брамините да ги обожават и непрестанно възклицаваше: „О, какво щастие!“ Пандавите слязоха от троновете и прегърнаха възрастния монарх, който не можеше да им се нагледа. След като отново им поднесе царството си, той се обърна към Арджуна и повтори: „О, силноръки, моля те, приеми ръката на дъщеря ми.“

Арджуна обгърна с ръка раменете на царя: „Нека по-добре дъщеря ти да стане моя снаха. Това би било подобаващ съюз между двата ни рода.“

Царят го погледна изненадан: „Защо не приемеш принцесата за своя съпруга?“

„Откакто съм тук, дъщеря ти ме приема като баща — отговори Арджуна. — Толкова често сме оставали насаме заедно, толкова често тя ми се е доверявала. О, Царю, винаги съм я приемал като своя дъщеря и не искам никой да си мисли, че е било различно. Ако я приема за съпруга, другите ще се усъмнят в чистотата ѝ. Искам да докажа чистотата ѝ, затова ще продължа да гледам на нея като на дъщеря. Няма разлика между дъщерята и снахата. Нека тя се омъжи за моя син Абхиманю. Той е племенник на Кришна и прилича на небесно създание във всяко едно отношение. Абхиманю ще бъде подходящ съпруг за Уттара и добър син за теб.“

Царят закима одобрително: „Думите ти са мъдри, о, най-добродетелни. Направи каквото сметнеш за правилно. Всеки, който е свързан с Арджуна, независимо какво е естеството на тази връзка, намира всичките си желания осъществени.“

Юдхищхира даде съгласието си за женитбата и тя бе насрочена. После царят се разпореди на братята да бъдат дадени покои в двореца и разпрати вестоносци да съобщят на приятелите и съюзниците на Пандавите, че те са излезли от изгнанието си, че са добре и се намират в столицата му. Юдхищхира покани всички да дойдат в града и не след дълго те започнаха да пристигат. Кришна и Баларама дойдоха от Дварака заедно с Абхиманю и много други членове от семейството. Пристигна и Друпада, придружаван от огромна дивизия войници. Великият цар Кашираджа, добър приятел на Юдхищхира, чиято дъщеря бе омъжена за Бхима, също дойде с друга голяма армия.

Пандавите почетоха с необходимото внимание всеки един от тях при пристигането им във Вирата. Те особено се радваха на срещата със своя приятел и доброжелател Кришна, който доведе със себе си неизброима войска. Той се поклони пред Юдхищхира и Бхима, а по-младите Пандави докоснаха нозете му. После всички те се прегърнаха и седнаха да обменят новини.

Решено бе сватбата между Абхиманю и Уттара да се проведе на следващото пълнолуние и Вирата се зае с приготовленията. Столицата бе украсена със знамена и гирлянди. Когато денят на сватбената церемония настъпи, навсякъде бяха закачени венци от цветя, а в двореца на Вирата засвириха музиканти. Много красиви жени със скъпоценни обеци, начело с Драупади, отведоха Уттара пред сватбения олтар. Безброй брамини седяха край свещения огън, напявайки благотворни ведически химни. Под погледите на Пандавите, на Кришна, Баларама и на останалите царе, Абхиманю прие ръката на Уттара от Вирата.

Заобиколени от брамини и царе, булката и младоженецът сияеха като бог и богиня. Вирата даде на Абхиманю зестра от седем хиляди жребеца, две хиляди слона и огромна купчина злато и скъпоценности. Церемонията завърши с пиршество. На Вишну бе предложена чиста храна, която бе раздадена първо на брамините, а после на хилядите граждани, присъствали на сватбата. Всички получиха дарове и милостиня и си тръгнаха, преизпълнени с радост. Разотивайки се по домовете си, те славеха царя, дъщеря му и новия му зет.

След като сватбеното празненство приключи, Пандавите започнаха да обмислят следващата си стъпка. Как биха могли да върнат царството си? Никаква вест не идваше от Хастинапура. Сега вече Куру знаеха, че Пандавите са живи, добре са и се намират във Вирата. В съответствие със споразумението, направено при последната игра на зарове, бе дошло време да им върнат столицата и царството. Но явно въпросът нямаше да се уреди по мирен път. Кришна предложи да свикат събрание и да обсъдят какво следва да направят. И така, в деня след сватбата, всички царе се събраха в двореца на Вирата.

На главните места седнаха Вирата и Друпада, най-възрастните царе, заедно с Кришна и Баларама, които всички считаха за най-високопоставени. До тях се настаниха Юдхищхира и братята му, а около тях — останалите царе. Могъщите герои блестяха като звезди, озаряващи ясното небе, а сред тях Кришна и Баларама приличаха на слънцето и луната. Залата шумеше от разговори, докато царете заемаха местата си. Когато всички се настаниха, шумът стихна и те съсредоточиха погледите си върху Кришна. Усмихвайки се и обгръщайки ги с очи, Кришна заговори:

„Всички знаят как Юдхищхира по нечестен начин бе победен на зарове и бе лишен от царството си от сина на Сувала. Знаете също как той и братята му бяха принудени да живеят в гората в продължение на тринайсет години. Синовете на Панду, способни да подчинят целия свят със силата на ръцете си, чиито колесници пътуват, несмущавани до всички земни и небесни области, и които са верни на думата си, сега завършиха своя обет. Те изстрадаха непоносими трудности, особено през последната година, когато бяха принудени да служат на други. Сега те искат да си върнат царството, което им принадлежи по право.“

Кришна огледа събранието. Всички царе, седнали на златни тронове, обсипани със скъпоценни камъни, го гледаха съсредоточено, докато продължаваше да говори: „О, Царе, преценете кое би било правилно и най-благотворно, както за сина на Дхарма, така и за Дурьодхана. Добродетелният Юдхищхира не би приел дори небесното царство на боговете по нечестен начин; той би предпочел праведно да царува над едно обикновено село. Въпреки че бе измамен и прогонен от Кауравите, той им желае доброто. Дурьодхана и братята му постоянно се опитваха да убият Пандавите, но Юдхищхира понасяше всичко със спокоен ум. Останалите синове на Панду се подчиняват на заповедите му и никога не биха се отклонили от добродетелта. Те ще приемат всичко, което той прецени за правилно, а той винаги ще последва моя съвет.“

Кришна се обърна към Юдхищхира, който го гледаше с обич. Юдхищхира искаше да зарадва единствено Кришна и братята му споделяха това желание. Каквото и да ги посъветваше Кришна, несъмнено щеше да бъде най-доброто за тях. Дори Бхима, който копнееше да отмъсти на Кауравите, бе готов да превъзмогне гнева си, ако за Кришна бе неприемлив. Той сложи длан на големия си боздуган, докато Кришна продължаваше:

„Моето мнение е, че първо трябва да разберем какви са намеренията на Дурьодхана, като изпратим надежден пратеник в Хастинапура. Нека се опитаме по всички възможни начини да уредим въпроса мирно, в пълно съответствие с вечните закони на религията. Нека се опитаме да избегнем ненужното насилие. Но ако Дурьодхана не върне земите на Юдхищхира, тогава смятам, че е редно да има война. Пандавите ще победят Дурьодхана и всичките му последователи. Ако мислите, че каузата на Пандавите е справедлива, тогава обединете силите си с техните и тръгнете на бой. Кажете ми, царе, срещат ли думите ми вашето одобрение?“

Баларама вдигна дланта си в знак, че иска думата. Всички в събранието се обърнаха към него. Тъмносините му копринени дрехи подчертаваха белотата на кожата му. Сияйна корона увенчаваше главата му, а шията му бе украсена с гирлянд от бели лотоси. Край него лежеше златният му плуг. Докато говореше, гласът му отекваше из залата като барабан:

„Синът на Деваки е прав. Той взима предвид благополучието както на Кауравите, така и на Пандавите. Нека царството на Куру бъде поделено. Храбрите синове на Кунти ще живеят в мир с братовчедите си, като всеки управлява своята половина от империята на Куру. Съгласен съм, че трябва да бъде изпратен доверен човек в Хастинапура. Той трябва да се обърне към благородните Бхишма, Дрона, Видура, Крипа, Карна, Шакуни и към всичките синове на Дхритаращра. Всички те са герои, всички те добре познават Ведите. След като тези мъже разберат желанието на Юдхищхира, нека пратеникът ни донесе техния отговор. Но на Кауравите трябва да се отдаде нужното уважение. Все пак Юдхищхира по собствена вина изгуби царството си. Въпреки че бе неумел в играта на зарове, той прие предизвикателството на опитния Шакуни. Имаше много други царе, с които би могъл да играе, но той избра сина на Сувала.“

Баларама погледна Юдхищхира и се усмихна. Пандава не показа и следа от неодобрение при тези думи; Юдхищхира не бе спирал да изпитва вина за безразсъдството си да проиграе царството. Той наведе глава, когато Баларама продължи: „За нещастие, смелият син на Панду губеше при всеки залог. Под влиянието на страстта и гнева си той проигра всичко и бе победен. Кой би могъл да обвинява Шакуни за това? Поради тази причина нека тонът ни бъде помирителен, когато се обръщаме към Кауравите. Трябва да избегнем войната по всякакъв начин. Онова, което е спечелено с мирни средства, е благотворно за всички, докато придобитото чрез война има обратен ефект.“

Въпреки че Юдхищхира прие смирено думите на Баларама, останалите Пандави бяха изненадани от тях. Те знаеха, че героят на Ядавите беше благоразположен към Дурьодхана, който бе негов ученик по боя с боздуган, но когато за последен път се бяха видели, непосредствено след като бяха напуснали Хастинапура, той ги съветваше да се върнат в столицата на Куру и да накажат Кауравите. Трудно бе да се разбере защо отношението му се бе променило. Вероятно Дурьодхана му бе повлиял със своя разказ за случилото се в Хастинапура. Каквато и да бе причината, Пандавите знаеха, че Баларама винаги е техен доброжелател. Затова запазиха мълчание, когато той за миг спря да говори.

Но внезапно на крака скочи Сатяки, могъщ воин от Ядавите и ученик на Арджуна по бойни умения. Той бе разгневен от думите на Баларама и не можеше повече да се владее. Въпреки че Баларама не бе свършил да говори, Сатяки го прекъсна и всички погледи се обърнаха към него. „Човек винаги разкрива съкровената си природа, когато говори. Както в гората има дървета, които раждат плод и такива, които не раждат, така и в едно семейство се раждат могъщи герои, както и такива, които са безсилни и страхливи. О, притежателю на плуга, не бих те нарекъл страхливец, но защо проявяваш подобно малодушие по отношение на порочните Каурави?“

Баларама седна, но лицето на Сатяки бе почервеняло от гняв. Той огледа събранието и продължи: „Как можете спокойно да слушате Баларама да говори по такъв начин? Всички знаем какво се случи в Хастинапура. Юдхищхира бе подмамен да се лиши от царството си с коварни средства. Ако Кауравите го бяха победили в Индрапрастха, тогава това би било честно, но те го поканиха да играе в собствения им град, принуждавайки го да приеме предизвикателството на Шакуни. Как биха могли такива хора да бъдат застигнати от добра съдба? Защо сега Юдхищхира трябва да се обръща към тях със смирение? Царството на Куру е негово по законно право. Първо то е принадлежало на дядо му, а след това на баща му. В това няма никакво съмнение. А дори и този добродетелен човек да няма права върху царството, той въпреки всичко би заслужавал да царува над цялата земя заради благородните си качества. Ако Кауравите не му върнат доброволно земите на предците му, тогава аз ще ги принудя да го направят. Ще ги принудя на бойното поле с хладната стомана на оръжията си.“

Сатяки излезе напред и се изправи върху мозаечния под в центъра на събранието. Стискайки ръкохватката на меча си, той стъпи върху изображението на пламтящо слънце в средата на залата: „Ще накарам злите Каурави да паднат в нозете на Юдхищхира. А ако откажат, ще им се наложи да отидат заедно с министрите си в обителта на смъртта. Кой може да се противопостави на Сатяки, когато е влязъл в бой? Би ли могла планината да устои на гръмотевицата? Кой би понесъл силата на лъка Гандива, който Арджуна държи, или мощта на боздугана на Бхима? Когато Пандавите са в съюз с Друпада и неговите двама сина, както и със собствените си синове, кой човек, ценящ живота си, би се осмелил да се изправи насреща им? Когато великите герои на Ядавите излязат на бой, какво ще направят Кауравите? След като ги избием до един, ние ще издигнем Юдхищхира за император на света. Неправилно и срамно е да се проси от враговете. Нека тръгнем на бой веднага! Кауравите или ще върнат царството, или ще бъдат победени на полесражението.“

След като даде воля на гнева си, Сатяки се върна на мястото си. Баларама остана напълно спокоен. Той разбираше чувствата на Сатяки. Тогава думата взе цар Друпада: „Добре казано, Сатяки. Несъмнено ще бъде така. Дурьодхана никога няма да върне царството. Дхритаращра е твърде привързан към сина си и ще го подкрепи. Така ще постъпят и Бхишма, и Дрона. Те са заблудени в своята лоялност. По мое мнение не бива да действаме, както предлага Баларама. Дурьодхана не разбира от смирено отношение и ще приеме подобно мирно послание за слабост. Силата е единственият език, който той уважава.“

Всички присъстващи ценяха мъдростта и зрелостта на Друпада и продължиха да слушат внимателно: „Съветът ми е следният: да се приготвим за битка. Да изпратим вестоносци до всичките си съюзници и да ги поканим да дойдат тук. Дурьодхана несъмнено ще направи същото. Неговите хора сигурно вече са изпратени и са отишли дори при онези, които считаме за свои приятели. Нека пратениците ни препуснат бързо по цялата земя, защото благородният човек не отказва на онзи, който пръв го е помолил за помощ.“

След това Друпада изброи царете и държавите, които биха ги подкрепили. Той знаеше, че Дурьодхана ще поиска от всички да се сражават на негова страна, независимо дали са му съюзници, или не. Важно бе да стигнат при царете първи с молбата си. След като изброи четиридесет-петдесет монарси, които биха подпомогнали каузата им, Друпада заключи: „Докато ние събираме армията си, нека някой благочестив човек отиде при Дхритаращра. Предлагам да изпратим моя жрец. Внимателно ще му дадем инструкции какво да каже на Кауравите. Но не очаквам това да доведе до благоприятен резултат. Битката е неизбежна.“

Кришна одобрително приветства думите на Друпада: „Тези думи подобават на великия цар на панчалийците, на когото няма равен по храброст. Големи са познанието и мъдростта ти, затова си като наш учител. Нека действаме както казваш и по никакъв друг начин. Съгласен съм с теб. Но роднинството ми и с Пандавите, и с Кауравите е еднакво, независимо от създалите се обстоятелства помежду им. Дойдох тук и съм щастлив от посрещането на Цар Вирата. Сватбата приключи и сега аз ще се завърна в Дварака. Поверявам в твоите ръце, владетелю, ръководството на мирните преговори между двете страни. Ако не може да се намери взаимноприемливо решение и неразумният Дурьодхана отхвърли мира от гордост и невежество, тогава повикай ме отново. Ще направя всичко по силите си да помогна.“

Събранието на царете се съгласи с предложението на Кришна, после всички се оттеглиха в покоите си. Вирата обожава Кришна с почит и го изпрати на тръгване за Дварака, а после започна да се подготвя за война. Вестоносци на бързи коне бяха изпратени по света и скоро във Вирата започнаха да пристигат огромни армии. Войски се събираха от всички страни, издигайки лагерите си в околностите на града. Препълнена с хора и животни, земята изглеждаше сякаш покрита с тъмни облаци. Струпващата се армия издаваше грохот, наподобяващ рева на океански прибой. В столицата на Куру също се събираше огромна военна сила в подкрепа на Дурьодхана. Богинята Земя с нейните планини и гори сякаш затрепери под бремето на толкова много воини.

Когато армиите бяха струпани във Вирата, Друпада, след като се беше посъветвал с останалите царе и свещенослужители, каза на своя жрец: „О, брамине, сред всички хора онези, които са два пъти родени, са най-добрите. Сред два пъти родените брамините са най-добрите, а сред брамините най-добър е онзи, който познава Ведите. Осъзналият ведическото познание е дори още по-добър, а най-добър е този, който практикува това познание в живота си. Аз съм на мнение, че ти си най-добрият сред всички хора, защото си познал Върховния Брахман. Знанието и мъдростта ти са равни на тези на Брихаспати. Ти знаеш какъв човек е Юдхищхира и как Куру заграбиха царството му. Познаваш също и положението в Хастинапура, както и нрава и отношението на Дхритаращра и сина му. Дурьодхана няма да върне доброволно царството на Юдхищхира, а старият му баща, ослепял от привързаност, ще го подкрепи във всичко.“

След това Друпада обясни на жреца, че въпреки че трябва да отиде в Хастинапура и да поиска от Дхритаращра да върне царството на Пандавите, всъщност има и друга цел. Ясно бе, че на Дурьодхана — както и на баща му — не може да се повлияе чрез здрав разум. Затова задачата на свещенослужителя бе да убеди останалите водачи на Куру в справедливостта на претенцията на Юдхищхира и в неразумността на Дурьодхана да доведе ситуацията до война. След тринайсет години, в които бяха следвали Дурьодхана, едва ли бяха останали и малцина, които още да разпознават истината. Жестокото и нечестно отношение към Пандавите по време на играта на зарове най-вероятно бе забравено. Дори мъдрият и винаги добродетелен Баларама очевидно се бе повлиял в полза на Кауравите.

„Говорейки благородни и правдиви думи, ти ще спечелиш сърцата на честните хора. Видура ще те подкрепи, както и Бхишма, Дрона и Крипа. По такъв начин ще създадеш разединение сред Куру. Те ще изгубят време, опитвайки се да възстановят единството помежду си, а това ще ни позволи да направим по-нататъшни приготовления за войната. Възможно е даже Дхритаращра, повлиян от думите ти, да реши да действа според тях и да постъпи правилно. При всички случаи ще имаме полза от отиването ти там. Не се безпокой за себе си, защото те без съмнение ще те почетат. Ти си учен брамин и пратеник, също си възрастен и добродетелен човек.“

След като изслуша думите на Друпада, жрецът незабавно пое към Хастинапура.