Докато Кауравите и Пандавите се готвеха за война, Кришна и Ядавите се върнаха в Дварака. Научавайки за това, Дурьодхана реши лично да помоли Кришна за подкрепата му. Тъй като беше разбрал от шпионите си за активната подготовка на Пандавите, владетелят на Куру вече бе разпратил пратеници до всяка точка по земята в търсене на подкрепа от останалите царе, но Кришна бе толкова могъщ, че той искаше да осигури съдействието му с лична молба. Кришна и Ядавите бяха най-великите воини на земята. Ако Дурьодхана успееше да си осигури помощта им, тогава Пандавите нямаше да имат шанс за победа. Кришна бе основният им поддръжник. Дурьодхана яхна най-добрия от своите жребци и препусна към Дварака, придружен едва от няколко телохранители.

Във Вирата Арджуна също мислеше за Кришна. След като се посъветва с Юдхищхира, той реши да отиде лично да помоли приятеля си за помощ и като потегли с бързата си колесница, скоро пристигна в Дварака. На влизане в двореца на Кришна той видя пазачите да посрещат Дурьодхана. След като се поздравиха, двамата принцове влязоха заедно в покоите на Кришна. Завариха го да спи на широко легло, а една от съпругите му нежно му вееше. Дурьодхана седна до леглото близо до главата на Кришна, а Арджуна остана при нозете му с допрени длани и насълзени от обич очи, взрян в лицето на Кришна.

Не след дълго Кришна се събуди. Като отвори очи, той видя първи Арджуна, който му се покланяше с обич. Кришна седна и едва тогава видя Дурьодхана близо до главата си. Той незабавно поздрави гостите си с добре дошли и след като ги почете, ги попита за причината на посещението им.

Дурьодхана отговори: „Добре известно е, че ти си еднакво благоразположен както към мен, така и към Арджуна. Дошъл съм да те помоля за подкрепата ти във войната, която предстои между нас. Трябва да знаеш, о, убиецо на Мадху, че аз пристигнах преди Арджуна, затова е редно да помогнеш на мен, а не на него. Така постъпват доблестните хора, а ти, Кришна, си най-доблестният сред всички.“ Кришна погледна Дурьодхана с усмивка: „Вярвам, че си дошъл пръв, Царю, но аз видях първо Арджуна. Затова считам за правилно да помогна и на двама ви. Писанията повеляват да се подкрепя по-младият, затова първо ще предложа подкрепата си на Арджуна. Притежавам армия от един милион воини, прочути под името нараяни, до един равни на мен в бой. Нека единият от вас вземе тях, а другият да вземе мен самия. Но знайте, че аз няма да се сражавам. Възнамерявам да не вдигна оръжие по време на цялата битка. О, сине на Кунти, какво избираш?“

Без да се колебае, Арджуна избра Кришна. Дурьодхана едва успя да скрие радостта си. Привързаността на Арджуна бе победила разсъдъка му. Той бе отхвърлил непобедимата армия на Кришна в замяна на самия Кришна, който дори нямаше да се бие. Какъв пропуск! С изкривени в полуусмивка устни, Дурьодхана каза: „Е, явно армията остава за мен. С твое разрешение, Кешава, аз ще си тръгвам.“

След като получи войската на Кришна, Дурьодхана му благодари и се сбогува. После отиде в двореца на Баларама, за когото знаеше, че винаги е благоразположен към него. Той несъмнено би заел неговата страна във войната. Откри го в двореца му. След като го поздрави с думи на обич и възхвала, Дурьодхана изрази молбата си.

С отпусната върху плуга си длан, Баларама отговори сериозно: „О, сине на Куру, заради теб се изказах в събранието във Вирата, когато беше сватбата на Абхиманю. Посочих на Кришна, че роднинството ни с вас и с Пандавите е еднакво и че твоята кауза е също толкова справедлива, колкото и тяхната. Но Кешава не прие думите ми. Аз не мога и за миг да съществувам без него. Затова реших да не помагам на нито една от страните. Няма да взема каквото и да било участие в предстоящата война. Сражавай се според принципите на кшатриите, о, най-добър сред хората. Дано имаш успех.“

Баларама се изправи и прегърна Дурьодхана. Като знаеше, че Кришна е на страната на Пандавите, той считаше Кауравите вече за победени. Дурьодхана си тръгна и отиде при Критаварма, главнокомандващия армията на Ядавите. Той го помоли за помощта му и според обичая на кшатриите Критаварма не можа да откаже. Той се съгласи да се сражава на страната на Кауравите заедно с милиона воини, обещани вече от Кришна, затова събра армията и се приготви да замине с Дурьодхана. Заобиколен от страшната за погледа военна сила и придружаван от Критаварма, Дурьодхана пое обратно към Хастинапура с леко сърце.

В стаята на Кришна двамата с Арджуна бяха останали насаме. Кришна го попита: „Защо избра мен вместо армията ми, и то след като знаеше, че няма да се сражавам?“

Сълзи потекоха от очите на Арджуна, докато отговаряше: „Няма никакво съмнение, че където си ти, там ще бъде и победата. Ако пожелаеш, ти би могъл да унищожиш всички Куру. Щом си с мен, о, най-прекрасен сред хората, аз също ще мога да го направя. Ти си най-прославената и сияйна личност в целия свят и аз ще постигна подобна слава, като победя в тази война. О, Кришна, отдавна копнея да станеш мой колесничар. Моля те, изпълни желанието ми, ако го намираш за приемливо.“

„Хубаво е, сине на Кунти, че искаш да си с мен — отговори Кришна. Той постави красивата си ръка на рамото на Арджуна. — С радост ще стана твой колесничар. Нека желанието ти се изпълни.“

Двамата приятели прекараха още известно време заедно в Дварака, а после се приготвиха за път. Придружени от много пълководци и воини от Ядавите, те заминаха за Вирата.

Цар Шаля от Мадрас научи вестта за предстоящата война. Като брат на втората съпруга на Панду, Мадри, той искаше да помогне на своите племенници, Пандавите. Царят вече бе развил близко приятелство с Юдхищхира и копнееше да го види отново. Като застана начело на армията си, той напусна своята столица на път за Вирата. Докато се придвижваше, военната сила на Шаля заемаше площ от десет квадратни километра. С бляскавите си ризници и ярки знамена тя приличаше на разлюляно море, покрито с перли. Бавният ѝ марш към Вирата разтреперваше земята, вдигайки гъсти облаци прах.

Щом разбра, че армията на мадрите е поела на поход, Дурьодхана се разпореди навсякъде по пътя да ги приемат с царски почести. Заповяда на подходящи места да бъдат издигнати дворци, украсени с бисери. Изпрати да ги забавляват артисти и нареди на цялата армия да бъдат сервирани най-отбрани ястия и напитки. Бяха направени изкуствени езера, украсени с лотоси и водоскоци, а наоколо им бяха подредени удобни беседки. Когато Шаля приближаваше всяко едно от местата, той бе посрещан с почит и обожание от хиляди брамини, които го поканваха в покои, достойни за богове.

Обсипан с почести, подобаващи на Индра, Шаля беше удовлетворен, мислейки, че величието му е като това на царя на боговете. Като предполагаше, че Юдхищхира е направил всички тези приготовления, той попита слугите: „Къде са хората на Юдхищхира? Доведете ги, защото искам да ги възнаградя.“

Слугите се изненадаха. Те отидоха при Дурьодхана и му предадоха думите на царя. Когато Шаля беше толкова удовлетворен, че бе готов да дари всичко, Дурьодхана се появи. Покланяйки се пред вуйчо си, кауравският принц каза: „Добре си дошъл. Моля те, кажи ми какво още мога да направя за теб?“

Бе ред на Шаля да се изненада. Той прегърна Дурьодхана и отговори: „Доволен съм от посрещането ти. Поискай от мен каквото пожелаеш.“

Дурьодхана допря умолително длани: „Дари ми една благословия, всесияйни. Стани водач на армията ми.“

Шаля разбра, че е бил подмамен, но от чувство за чест не можеше да отхвърли молбата на Дурьодхана. Затова каза: „Така да бъде. Какво друго искаш?“

Дурьодхана отговори, че няма други желания. Извън себе си от радост, той не спираше да повтаря думите на Шаля: „Така да бъде.“

Разочарован, че ще се сражава срещу Пандавите, Шаля каза: „Върни се в столицата си, Царю. Скоро ще ме видиш там, но преди това искам да се срещна с Юдхищхира. После ще дойда да се присъединя към армията ти.“

„Върви, но моля те, върни се скоро. Аз завися от теб. Недей да забравяш обещанието си.“

След като се прегърнаха, двамата мъже се разделиха и Шаля продължи към Вирата. Там той се срещна с Пандавите и бе посрещнат от всички с уважение. Те го прегърнаха и го настаниха на прекрасен трон. Шаля се вгледа в племенниците си с насълзени очи: „Колко хубаво, че виждам всички ви живи и здрави след края на изгнанието ви. Как прекарахте тези последни тринайсет години? Нищо освен страдание не съпътства онзи, който е изгубил царството си. Но сега мъките, причинени ви от сина на Дхритаращра, ще свършат, когато победите враговете си.“

Шаля погледна към Юдхищхира, който седеше в нозете му: „О, велики предан на Бога, никой не е видял дори и следа от алчност у теб. Също като царете мъдреци от миналото ти притежаваш всички благородни качества, които са голяма рядкост в този свят — себеконтрол, правдивост, ненасилие и способност да се прощава. Ти си доброжелателен, щедър, праведен и привързан към добродетелта. О, най-прекрасен сред царете, какво щастие е да ви видя избавени от трудностите.“ После Шаля разказа на Юдхищхира за срещата си с Дурьодхана, както и за обещанието, което бе дал на кауравския принц.

Въпреки че бе разочарован, Юдхищхира се съгласи, че е било въпрос на чест. Той каза: „Правилно си постъпил, Царю, като си дал това обещание в момент на удовлетворение. Не си имал избор и аз не те укорявам. Въпреки всичко имам една молба. Можеш да ни окажеш голямо съдействие в предстоящата война с братовчедите ни. Добре известно е, че като колесничар ти нямаш равен в този свят. Не се съмнявам, че когато настъпи време за последната битка между Арджуна и Карна, ти ще бъдеш помолен да управляваш колесницата на Карна. Тогава трябва да направиш всичко, което е по силите ти да обезкуражиш Карна и да съкрушиш желанието му да се сражава. Въпреки че не е правилно да искам от теб това, героични, аз те моля да го направиш от страх пред сина на сута. Трябва по какъвто и да било начин да победим този наш враг.“

Шаля се зарадва, че макар да бе принуден да се бие на страната на Дурьодхана, все пак има нещо, което да направи за Юдхищхира. Новината за изгнанието на Пандавите го бе натъжила дълбоко. Възмутително бе, че Куру бяха допуснали да се случи това. Панду щеше да бъде съсипан, ако още бе жив. Как можеха Куру да се надяват на добра съдба, след като бяха навредили на хора като Пандавите, и особено след като бяха оскърбили жена като Драупади?

Шаля каза: „Със сигурност ще направя онова, за което ме молиш, о, благородни. Не се съмнявам, че Дурьодхана ще ме принуди да управлявам колесницата на Карна. Тогава ще му наговоря думи, които да отслабят силите му. О, Царю, всички страдания, които изтърпяхте от Дурьодхана и Карна, скоро ще отстъпят място на щастието ви. Така се случват нещата в света. Недей да виниш себе си. Всичко се намира под властта на върховното провидение. Единствено поради Божията подредба велики хора като теб изстрадват такива трудности. Дори боговете понякога са принудени да страдат. Слушал съм, че Индра е преживял много мъки заедно с царицата си.“

Юдхищхира помоли Шаля да му разкаже историята за Индра и неговите страдания и царят на мадрите я разказа подробно. Шаля бе добре известен с мъдростта и знанията си и дори брамините се събраха да го слушат.

След като бе разговарял часове наред с Пандавите, за Шаля бе време да тръгва. Юдхищхира отново го обожава с почит и му напомни обещанието му. Уверявайки го, че ще направи всичко по силите си, за да му помогне, Шаля се сбогува с Пандавите и пое към Хастинапура.

Скоро след заминаването на Шаля от Дварака пристигна Сатяки, водейки със себе си огромна армия от воини на колесници, конници, слонове и пехота. С вдигнати бойни секири, мечове, копия, пики, чукове, боздугани, ятагани и всевъзможни по вид лъкове, войската приличаше на маса облаци с проблясващи светкавици. Наброяваща цяла една акшаухини, тя се вля в армията на Юдхищхира като река в океан.

Един след друг още царе се присъединяваха към Юдхищхира. Дхрищакету, царят на чхедите, пристигна с друга дивизия акшаухини, също както и царят на Магадха, Джаятсена. Двамата владетели Пандя и Вирата също осигуриха по една акшаухини от могъщи воини. Накрая и Друпада доведе армията си, събрана от различни държави и предвождана от двамата му синове, наброяваща две пълни акшаухини. Само за няколко месеца във Вирата се бяха събрали седем акшаухини, готови да се сражават за Пандавите.

В Хастинапура се събраха други царе в подкрепа на Дурьодхана, струпвайки армия от единайсет акшаухини. Войниците се тълпяха в столицата и в околностите ѝ толкова нагъсто, че почти не беше останало празно пространство. Дурьодхана бе заповядал огромен брой вайши и шудри, повече на брой и от самите войници, да осигуряват необходимите грижи за армията, преди да тръгне на бой. Единственото, което оставаше, бе да се срещнат с Пандавите или с техните пратеници. Ако не можеше да се постигне споразумение — а Дурьодхана планираше да не се стигне до него — войната щеше да започне. Информирани, че вестоносецът е на път, Куру с нетърпение го очакваха.

Жрецът на Друпада пристигна в Хастинапура скоро след като се бяха събрали войските. Като приближи към града, той видя отдалеч много лагери на войници, сякаш гъсти облаци се бяха спуснали над земята. Влизайки в Хастинапура, той си запроправя път сред множеството хора и стигна до двореца на Дхритаращра, където го посрещна самият цар, заедно с Бхишма и Видура. Те го отведоха направо в царския двор. След като го почетоха с аргхя и други дарове, го поканиха да се обърне към събранието.

Като огледа царете и министрите, седнали в голямата съвещателна зала на Дхритаращра, жрецът каза: „Всички вие знаете, че Дхритаращра и Панду са братя. Затова и претенцията им за бащиното царство е равноправна; никой не се съмнява, че това е така. Синовете на Дхритаращра наследиха тяхната част от царството, но Пандавите бяха лишени от своята. Синовете на Дхритаращра отнеха с измама царството на Пандавите и богатствата, които те честно бяха натрупали чрез своите добродетелни дейности. Дори и преди това да се случи, Кауравите се опитваха да убият благочестивите си братовчеди по най-различни начини. Но те не можеха да успеят в опитите си, тъй като времето на Пандавите все още не бе изтекло. Въпреки всичко това Юдхищхира не изпитва лоши чувства към Кауравите. Той понесе всички страдания, без да се оплаква. Сега единственото, което иска, е да му бъде върната законната собственост. Въпреки че изстрада толкова жестоки унижения и беди — в този двор, в гората и във Вирата — той не желае война.“

Жрецът замълча и погледна към Дхритаращра. Слепият цар се местеше с неудобство на трона си. Слънчевите лъчи проникваха през каменната дантела на прозорците, осветявайки болезнения му лик. Край него Бхишма и Видура клатеха глави, припомняйки си отново онзи ужасен ден, в който синовете на Панду бяха прогонени. Те внимателно гледаха свещенослужителя, който продължи:

„Пандавите желаят мирно разрешение. Те не искат да си възвърнат онова, което им принадлежи, чрез унищожение. Те са готови да забравят страданията си през последните тринайсет години и да живеят в мир със своите братовчеди. Но царството им трябва да бъде върнато. Те са събрали седем акшаухини, готови за бой. Въпреки че вашата армия е по-многочислена, не трябва да мислите, че сте по-могъщи. На страната на Пандавите е Кришна, който притежава невъобразима мощ. Подкрепят ги и Друпада, Пандя, Дхрищадюмна, Шикханди и други могъщи владетели. Всеки един от братята Пандави е махаратха, способен да се справи сам с огромна армия. Дори само Арджуна е по-силен от всичките ви воини, взети заедно, о, потомци на Бхарата. Кой би се осмелил да застане лице в лице с Дхананджая, когато влиза в боя с колесница, управлявана от безсмъртния Кешава? Затова постъпете съобразно добродетелта. Върнете онова, което трябва да бъде върнато. Не пропускайте тази възможност.“

Всички в събранието останаха мълчаливи, когато жрецът свърши да говори, и обърнаха погледи към Дхритаращра. Той беше този, който трябваше да отговори, но монархът на Куру не каза нищо. Дурьодхана се усмихна и погледна към Карна. Старият жрец си губеше времето. Те притежаваха армия, почти двойно по-голяма от тази на Пандавите. Трябваше ли въобще да се повдига въпросът да връщат каквото и да е на Юдхищхира? Принцът на Кауравите огледа събралите се царе и министри, които мълчаха.

Бхишма наруши тишината. Той благодари на жреца и го възслави с вежливи думи. После каза: „О, мъдри, слава Богу, че Пандавите са добре и че са си осигурили подкрепата на могъщи царе. Особено благоприятно е, че Дамодара, Кришна, е взел тяхната страна. Какво щастие, че те искат да действат добродетелно и желаят мир! Ти каза истината. Думите ти са разумни и съответстват на браминското ти положение. Всички Пандави понесоха много трудности и несъмнено заслужават бащиното си богатство. Дори Индра, господарят на мълнията, не може да им го отнеме, какво да говорим за онези, които носят лък?! Няма ни най-малко съмнение в думите ти, че Арджуна сам може да победи цялата ни армия. Той може да устои дори срещу трите свята.“

Без дори да се обърне към Бхишма, Карна скочи на крака. Срещайки погледа на Дурьодхана, той извика срещу жреца, като прекъсна оскърбително Бхишма: „Губиш си времето, брамине. Юдхищхира бе честно победен и отиде в горите в съответствие с обещанието си. Аз не смятам, че срокът на изгнанието дори е изтекъл. Защо тогава Пандавите си искат царството? Дурьодхана не би дал дори един сантиметър земя от страх, но от щедрост би дал и цялата земя. Нека Пандавите първо спазят обета си, а после да дойдат смирено пред Дурьодхана, който без съмнение ще им осигури убежище. Ако обаче желаят да се отклонят от истината и търсят конфликт и битки, неминуемо ще ги постигне скръб.“

Карна огледа събранието. И той, и Дурьодхана отказваха да приемат, че Пандавите са изпълнили обета си. Те не вярваха, че астрономическите изчисления на Бхишма са верни. Според собствените им пресмятания оставаха още няколко месеца. Дурьодхана не желаеше дори да преговаря с Пандавите. Принцът кимна в знак на съгласие, докато приятелят му говореше.

Бхишма се обърна към Карна: „О, сине на Радха, защо говориш толкова много? Нима не помниш как в битката в царство Матся Арджуна сам победи всичките ни най-силни воини, включително и теб? Достатъчно често си бил свидетел на силата му. Не направим ли онова, което ни съветва този брамин, всички ще бъдем избити.“

Някои от присъстващите царе бяха съгласни с Бхишма, други пък подкрепяха Карна. В залата настъпи оживление и Дхритаращра вдигна длан да въдвори тишина. Той порица Карна, после успокои Бхишма, а след това се обърна към събранието: „Моето мнение е, че думите на Бхишма са правилни и са единствено в наш интерес, както и в интерес на целия свят. Нужно ми е време да обмисля. Нека разпуснем събранието. О, брамине, върни се при Пандавите и им кажи, че скоро ще изпратя Санджая с моя отговор.“

След като бе почетен от дворцовите брамини на Дхритаращра, жрецът напусна залата. После всички се оттеглиха в покоите си, оставяйки Дхритаращра сам с личните му слуги.

Слепият цар притисна една в друга дланите си. Нямаше никакво съмнение, че Бхишма бе говорил мъдро, както правеше винаги. Дхритаращра нямаше как да пренебрегне неговата преценка за ситуацията, особено след като я споделяха и Видура, Дрона и Крипа. Те всички бяха мъдри и доблестни мъже. Да не се вземе под внимание мнението им, бе гибелно. Те го умоляваха да спре Дурьодхана и да върне на Юдхищхира полагащото му се царство.

Но когато и да заговореше на сина си, той се чувстваше безсилен пред него. Дори когато се опитваше да наставлява Дурьодхана в праведност, Дурьодхана просто се изсмиваше. Разбирането на принца за праведността не включваше справедливост към Пандавите. Явно бе, че Провидението контролира всичко и че те се движат неизбежно към изпълнението на някакъв божествен план. Дхритаращра въздъхна и разхлаби тежките си царски одежди. Може би трябваше да предприеме строги мерки и да накаже сина си, или дори да го хвърли в затвора, но той просто се чувстваше неспособен на това. Единственото, което можеше да направи, бе да съветва принца за негово добро. После бе въпрос на неговото желание и съдбата му как ще реши да действа.

Царят повика Санджая. Санджая бе интелигентен и обичаше Пандавите; той несъмнено бе най-подходящият човек, който да бъде изпратен при тях. Той щеше да знае какво да каже, за да ги успокои. Може би дори щеше да успее да предотврати войната.

Санджая влезе в стаята и след като съобщи кой е, Дхритаращра каза: „О, Санджая, синовете на Панду сега живеят във Вирата. Моля те, иди при тях и им предай моите чувства. О, мъдри, никога не съм чул и за един недостатък у тези принцове. Дори сега, след като изстрадаха толкова много от нас, те остават приятелски настроени. Действат единствено от добродетел, без никога да са повлияни от невежество, глупост или леност. Тези герои са овладели сетивата си и живеят само за благото на другите. Те нямат други врагове освен моя неразумен син Дурьодхана, и подлия Карна. Дурьодхана е сериозен само в началото на нещата, с които се заема, защото е разглезен. Въпреки това, той се счита за способен да ограби от Пандавите законния им дял. Кой би могъл да се надява, че ще оцелее пред Юдхищхира, Кешава, Арджуна, Бхима, близнаците на Мадри, Сатяки и останалите велики царе? Истината е, че Арджуна сам, с Кришна за колесничар, може да покори трите свята. Стрелите му летят на облаци, тътнещи като гръм, помитайки всичко по пътя си.“

Дхритаращра бе мислил отново и отново за възможната битка. Той знаеше, че синовете му нямат никакъв шанс. Въпреки че армията им бе по-голяма, това нямаше да попречи на Пандавите да победят, особено след като им помагаше Кришна.

Дхритаращра разкри страховете си пред Санджая: „Никой не може да се надява да покори Кришна; той винаги побеждава. Той е най-великият от всички, господарят на световете. С негова помощ Пандавите биха могли — уверен съм в това — да се изправят срещу небесните войнства, водени от Индра и Махадева. Дори само двамата, той и Арджуна, вече показаха силата си в Кхандава. Какво тогава да очакваме, ако са обединени с Бхима и близнаците? Армията ни е обречена! Мощта на Пандавите е несравнима. О, Санджая, какво да ти кажа за останалите царе, които са се присъединили към каузата им…“

Дхритаращра вече бе научил от шпионите си какво е положението във Вирата. След като изброи всички царе, които подкрепяха Пандавите, той отново заговори за Кришна. Именно от Кришна се страхуваше. Само колко лесно бе убил могъщите Шишупала, Нарака, Камса и толкова много други. „Той със сигурност е въплъщение на Вишну. Като си мисля за силата на Кришна и за извършеното от Вишну в предишни епохи, аз не намирам покой, о, сине на Гавалгани. Единственият човек, от когото може би се страхувам дори повече, е Юдхищхира. Не се страхувам от никого така, както от него. Той дълго е практикувал въздържания и се е посветил на добродетелта. Който срещне гнева му, ще бъде изпепелен като тръстика от пожар. А и каузата му е справедлива, това също ме плаши.“

Дхритаращра замълча за миг. Трябваше да измисли някакъв начин да спре Пандавите да не се сражават срещу неговите синове. Но този начин не трябваше да бъде връщането на царството им. С въздишка той продължи да говори на Санджая:

„Препусни на бърза колесница при великодушния Юдхищхира и му заговори с обич и нежност. Кажи му, че желая мир и ще изпълня всяко негово искане. Попитай го за благополучието му, както и за благополучието на приятелите и съюзниците му. Говори, каквото сметнеш за подходящо, за да защитиш интересите на рода ни. Не казвай и дума, която би могла да породи враждебност.“

Без да дава уверение, че Пандавите ще получат царството си, Дхритаращра предаде посланието си на Санджая, а после го помоли да замине веднага.