Изправен върху колесницата си само на няколкостотин метра от Кауравите, Арджуна нареди на принца да поспре, за да разгледа вражеските позиции. Бхуминджая се взираше с изумление в армията, изправена насреща им. „Кои са тези герои, подобни на планини, издигащи се сред могъщ океан?“ — попита той.

„Онзи, чийто флаг е със символ, изобразяващ златна кана, е Дрона — отговори Арджуна. — Аз винаги го почитам. Трябва да заобиколиш колесницата му, а аз ще стрелям срещу него само ако той първи ме нападне, тъй като такъв е дългът на кшатриите.“

Арджуна посочваше всяка една от водещите колесници: „Героят, облечен в ризница от тигрова кожа на колесницата, теглена от червеникави коне, е Крипа. Днес аз ще му покажа с каква лекота умея да боравя с оръжията. Воинът край него, със знаме, изобразяващо лък, е Ашватхама. Той е синът на учителя ми, затова също заслужава почитта ми. Онзи със златната броня, чиято емблема е змия на златист фон, е Дурьодхана. Той е винаги злонамерен към Пандавите. Непосредствено зад него стои воин, сияен като пламък, чиято емблема е здраво въже за връзване на слонове — това е злият Карна. Бъди внимателен, когато се доближаваш към него, защото той винаги ме предизвиква на бой.“

Арджуна посочи колесницата, която стоеше точно зад четирите, които бе описал: „Славният герой със синия флаг, на който са изрисувани златна палма и пет звезди, засенен от бял слънчобран, е синът на Шантану, Бхишма, нашият дядо. Кауравите винаги се отнасят към него с царски почести, затова той следва Дурьодхана. Към него ще препускаш в краен случай, защото той никога не би ме наранил.“

След като наблюдава армията известно време, Арджуна каза на принца да потегли. Докато поемаха, той видя как Дурьодхана се отделя от войската и тръгва на юг, последван от половината армия. Арджуна заповяда на Бхуминджая да го последва: „Ще се заема с Дурьодхана, защото ако го победим, ще сме постигнали целта си.“ После започна да изстрелва стрели към тримата възрастни воини, които ги пресрещнаха на полесражението.

Крипа видя как колесницата на Арджуна промени посоката си и веднага разбра намерението му. „Бързо да пресрещнем Пандава! — извика той. — За какво ще ни е цялото богатство на матсите, ако Дурьодхана потъне като пробита лодка сред водите на Партха?“

Арджуна изстрелваше стотици хиляди стрели, които покриваха войските на Куру като рояци скакалци. Воините не виждаха нищо и се объркаха. Неспособни дори да избягат, те възславиха храбростта на Арджуна. Земята и небето тътнеха от тетивата на Гандива и от екота на Арджуновата раковина. Синът на Вирата умело маневрираше с колесницата и пресече пътя на Дурьодхана, като му попречи да избяга с кравите. Когато Арджуна го притисна, стадата хукнаха обратно към града, а Дурьодхана бързо се върна под прикритието на останалите пълководци.

След като спаси кравите на Матся, Арджуна каза: „Нека засега да оставим страхливия Дурьодхана, който побягна, за да спаси живота си. Знам, че проклетият Карна жадува да се сражава с мен, както слонът желае да се бие с друг слон. Нека го намерим, принце, и аз ще сломя гордостта му. Безочието му нараства под закрилата, която му осигурява Дурьодхана.“

Принцът обърна колесницата и препусна към центъра на бойното поле, откъдето се виждаха всички водачи на Куру. Четирима от братята на Дурьодхана се спуснаха насреща му. Те изпращаха стрелите си към него в неспирни вълни, но Бхуминджая избягваше летящите остриета с ловкото си маневриране. Същевременно Арджуна изстрелваше собствените си блестящи стрели, които покриваха колесниците на Кауравите. Но, спомняйки си обета на Бхима да унищожи всички синове на Дхритаращра, Пандава избягваше да ги убива.

Други могъщи герои се спускаха с рев към Арджуна, обсипвайки го с дъжд от оръжия. Един цар на име Шатрунтапа го атакува с такава сила, че възпря хода на колесницата му. Арджуна изчезна под градушката от стрели, които разгневеният Шатрунтапа изстрелваше. Ранен от нападението, Арджуна също пламна от гняв. Той обтегна Гандива до ухото си, освобождавайки пет смъртоносни стрели, които убиха четирите коня и колесничаря на Шатрунтапа. С други десет безпогрешно насочени стрели, той разкъса бронята на царя, отсичайки ръцете и главата му. Шатрунтапа се строполи на земята като планински връх, разбит от гръмотевица.

Арджуна се обърна към останалите воини на Куру, които го притискаха. Той сякаш танцуваше на колесницата си, докато изстрелваше златоперите си стрели. Във всички посоки от него летяха потоци стрели. Преминавайки през редиците на кауравската армия, той наподобяваше горски пожар, поглъщащ дърветата в края на лятото. Полесражението бе ужасяващо на вид с осакатените тела на воините и с повалените навсякъде животни. Пищяха слонове, коне цвилеха в ужас. Ревът на войските и екотът на раковини и тромпети увеличаваше шума. Над всички тези звуци се извисяваха страховитите крясъци на Хануман от флага на Арджуна.

Приближавайки към Карна, Арджуна бе нападнат от неговия брат. Пандава веднага уби конете му и със стрела със сърповидно острие обезглави воина непосредствено пред очите на Карна. Като видя брат си да пада като изтръгната из корен палма, Карна се спусна с яростен вик към Арджуна. С дванайсет стрели той прониза Пандава и Бхуминджая, както и всичките им коне. Арджуна отвърна с цялата си мощ, както Гаруда се нахвърля върху змия. Виждайки започващия двубой, останалите Куру се отдръпнаха настрани да гледат.

Арджуна изпрати гъст порой стрели срещу Карна, но той ги парира със своите, обсипвайки Арджуна с хиляди острия. Със сияйната си броня и стоманени стрели, Карна приличаше на огън, изригващ поройни искри. Като го видяха да удържа Арджуна, останалите Каурави завикаха от радост, приветствайки се и надувайки раковините си. Арджуна не искаше да слуша подобна възхвала и удвои силата, с която се сражаваше. Двамата воини се обсипваха със стотици хиляди стрели. На наблюдаващите им се струваше, че сякаш слънцето и луната си съперничат зад тъмните облаци.

Карна не спираше да се опитва да убие конете и колесничаря на Арджуна, но Арджуна всеки път отбиваше стрелите му със своите. Двамата воини изстрелваха стрелите си с неописуема бързина; трудно бе да се проследи как ръцете им опъваха лъковете. Карна сипеше неспирен порой от стрели, които наподобяваха слънчевите лъчи, обливащи земята. Постепенно обаче Арджуна взе надмощие над своя противник. Докато възпираше стрелите на Карна, той го пронизваше със своите бързокрили остриета по цялото тяло, ранявайки ръцете, бедрата, гърдите и главата му. Лишен от своята естествена непробиваема ризница, Карна бе ранен тежко от атаката на Арджуна. Най-сетне той изостави битката и побягна като слон, победен от друг.

С оттеглянето на Карна останалите Куру начело с Дурьодхана се спуснаха срещу Арджуна. Без да трепне, Арджуна посрещна атаката им. Той освобождаваше различни небесни оръжия, изпълвайки цялото небе със стрели. Под пороите на оръжията му не се виждаше нито една част от бойното поле. Бе невъзможно дори да се гледа към Арджуна в гнева му. Той приличаше на огъня в края на космичното проявление. Сражавайки се като свръхчовешко същество, той всяваше опустошение сред враговете си. Стрелите му падаха точно там, накъдето бяха насочени, лъкът му бе постоянно извит в пълен кръг. Армията на Куру отстъпи ужасена назад, а войниците боготворяха Арджуна в сърцата си. Оцелелите воини и слонове се разбягаха във всички посоки. Навсякъде се виждаха разбити колесници, а телата на колесничарите и героите лежаха повалени наоколо.

В небесата боговете, гандхарвите, сиддхите и ришите се събраха да наблюдават сражението на Арджуна. Уханието на райските им гирлянди полъхна над бойното поле, сякаш дърветата ненадейно бяха разцъфнали в невидима пролет. Дрехите, украшенията и ясните им колесници озариха цялата област с лъчисто сияние. Небето блестеше, неописуемо красиво на вид. Сред всички богове стоеше Индра, взрян с обич в сина си.

Арджуна огледа разгромената армия и видя Дрона. Изпълнен с нежност към учителя си, той нареди на Бхуминджая да насочи колесницата към него: „О, принце, Дрона завинаги заслужава почитта ми. По интелигентност той не се различава от Шукра, учителя на дайтите, а в нравствените си познания не отстъпва на Брихаспати. Изучавал е всички Веди и е особено опитен в изкуството на стрелбата с лък. Той винаги проявява себеконтрол, правдивост, състрадание и прошка. Искам да се сражавам с него, затова внимателно го доближи.“

Принцът подкара конете, а Арджуна наду раковината си. Дрона го видя да приближава и вдигна собствената си раковина, издавайки мощен звук. Екотът на двете раковини се сля сякаш в звъна на хиляди тромпети. Червените коне на Дрона се вдигнаха на задни крака и бързо понесоха напред колесницата му. Като видя учителя си да наближава, Арджуна се изпълни с радост. Оставяйки настрана лъка си, той се провикна: „О, благородни, срокът на изгнанието ни в гората изтече и сега ние жадуваме за отмъщение. Не бива да ни се гневиш. Няма да те нападна, неудържими, ако ти не ме атакуваш пръв.“

Дрона се усмихна на любимия си ученик. Без да отговори, той вдигна инкрустирания си със злато лък и пусна повече от двайсет стрели наведнъж. Арджуна на мига грабна лъка си и ги отби с поразителна бързина. Дрона покри колесницата му от всички страни с хиляди стрели. Бхуминджая бързо обърна конете и препусна надалеч от Дрона, докато Арджуна ловко отбиваше стрелите му. И двамата призоваха небесните си оръжия и разпростряха мрежи от стрели за изумление на смаяните войници. На бойното поле се явяваха оръжие след оръжие, докато двамата воини изричаха свещените мантри на съответните божества. От лъка на Дрона политаха пламтящи главни и огнени дискове, но Арджуна разбиваше всичките. Той изстрелваше дори още повече стрели с издължени острия срещу учителя си. Дрона, който не спираше да се усмихва, ги съсичаше насред полета им.

Воините на Куру викаха от възхищение, станали свидетели на храбростта на гуру и на неговия ученик, удивлявайки се на суровостта на кшатрийския дълг, който ги заставяше да се изправят един срещу друг.

Докато се сражаваше с Дрона, Арджуна едновременно с това удържаше и атаката на Кауравската армия. Стрелите му се сипеха върху ѝ като мълнии. Докато острите като бръснач остриета поразяваха коне, слонове и войници, свистенето им наподобяваше падаща каменна лавина. По бойното поле лежаха ръце, все още стискащи оръжията, и глави с красиви шлемове. Златни ризници и сияещи парчета от колесници блестяха по земята. Писъците на уплашените войници изпълваха въздуха, докато Арджуна ги атакуваше.

От обич към ученика си Дрона прояви едва малка част от силата си. Той удържаше атаката на Арджуна, пращайки в отговор стена от златопери стрели, които летяха в редици и перцата им се докосваха. Арджуна в отговор изстреля толкова много стрели, че Дрона и колесницата му се скриха от поглед. Онези, които наблюдаваха Арджуна, не можеха да забележат и миг прекъсване, докато изваждаше стрелите, поставяше ги на тетивата и ги изстрелваше. Дори Индра, който го гледаше от небесата, бе смаян. Дрона потъна дълбоко в гъста пелена от стрели, връхлитащи го безспир. Като видяха това, Куру завикаха: „Уви! Уви!“

Ашватхама пламна от гняв и се хвърли срещу Арджуна, извиквайки предизвикателството си. Пандава се обърна към него, оставяйки на Дрона възможност да се оттегли. Ловкият в боя Ашватхама изстреля стрела, която разсече вечнокънтящата тетива на Гандива. Като видяха този свръхчовешки подвиг, боговете в небесата възкликнаха: „Браво! Добър изстрел!“ Ашватхама успя и да рани Арджуна с няколко островърхи стрели, украсени с пера от птица канка.

Арджуна се засмя и вдяна нова тетива на лъка си. Последва свиреп двубой между ученика и сина на Дрона, който караше косите на наблюдаващите отстрани воини да настръхнат. Двубоят приличаше на сблъсък между два подлудени слона. Те се уцелваха един друг с болезнени стрели, приличащи на просъскващи из въздуха змии. Но стрелите на Ашватхама скоро свършиха, докато колчаните на Арджуна бяха неизчерпаеми по благословията на бога на огъня.

Щом Ашватхама се оттегли, в битката се върна Карна, обтягайки тетивата на лъка си с гръмотевичен тътен. Арджуна се вгледа в него с почервенели очи. Надявайки се да го убие, той го обсипа с хиляди стрели, а после се провикна: „Е, Карна, дойде време да докажеш самохвалните си думи. Колко пъти суетно си заявявал, че няма равен на теб в битка. Като се биеш с мен днес, ще познаеш предела на силите си и никога вече няма да пренебрегваш останалите. Без никакво уважение, ти си позволи да изговориш много остри думи. Опитай се да оправдаеш всички оскърбления, които ми отправи в събранието. Ти не можеш да ме победиш. Пожъни сега резултата от оскърблението, която нанесе на Драупади. Единствено добродетелта ме възпря в онзи ден да не дам воля на ужасяващата си мъст. Днес ще усетиш силата на сдържания в мен цели тринайсет години гняв. Сражавай се, окаян грешнико, и нека Кауравите станат свидетели на гибелта ти.“

Карна презрително се усмихна: „Докажи себе си в битка, Партха. Цял свят знае, че повече говориш, отколкото действаш. В резултат на слабостта и безсилието ти, Кауравите те принудиха да страдаш. Недей да си търсиш извинения. Сега, когато те атакувам с неустоимите си оръжия, всички ще видим каква е силата ти. Дори сам Индра да дойде да се сражава редом с теб, няма да успееш да избягаш.“

Арджуна отговори иронично: „Ти си този, който винаги е бягал от мен, затова и още си жив и изричаш тези безсмислици. Дори днес, въпреки че ме видя да убивам брат ти, ти побягна. С каква сила се гордееш тогава?“

Обтягайки Гандива в полукръг, Арджуна бързо освободи дузини, способни да пронижат дори ризница стрели, сияйни като пламъци. Карна с лекота ги пресрещна със своите, парирайки всяка една. Отново между двамата воини се простря мрежа от стрели. Карна пускаше свистящите си стрели с безпогрешна точност, пронизвайки ръцете и дланите на Арджуна. Неспособен да търпи атаката, Арджуна разкъса тетивата на лъка му с една сърпоглава стрела. Карна отвърна с поредица от стрели, които накараха Арджуна да изпусне Гандива. Като възвърна бързо самообладанието си, Арджуна изстреля няколко остри като бръснач стрели, които разсякоха лъка на Карна на парчета. Карна грабна нов лък и пусна една страшна стоманена стрела, наподобяваща копие, но Арджуна я свали още щом излетя от лъка на Карна.

Пет-шест могъщи воини се притекоха на помощ на Карна, но Арджуна ги уби всичките. Пандава обтегна тетивата на лъка до ухото си и изстреля четири стоманени стрели, които убиха конете на Карна. С друга мощна стрела той го улучи в гърдите и сякаш отекна взрив. Стрелата прониза бронята на Карна и проникна в тялото му. Той изгуби съзнание и падна по очи в колесницата си, а колесничарят му веднага го прехвърли на друга колесница, отнасяйки го надалеч.

Арджуна и Бхуминджая се разсмяха на поражението на Карна. После Арджуна се огледа наоколо си и каза: „А сега ме откарай там, където се вижда емблемата със златната палма. Там стои дядо ми, синът на Шантану, сякаш безсмъртен. Той също копнее да се сражава с мен.“

Бхуминджая беше на края на силите си. Поемайки си дъх, той отговори: „Не мисля, че ще мога да продължа да управлявам конете ти. Умът ми е смутен, крайниците ми са отмалели. Четирите хоризонта сякаш са разтопени от силата на небесните оръжия, които ти и Кауравите пуснахте. Аз съм извън себе си от гледката и мириса на толкова кръв. Никога досега не съм виждал подобна битка. Грохотът ѝ ме оглуши и съм напълно вцепенен. Тътенът на Гандива, подобен на неспирни гръмотевици, и твоите мълниеносни стрели разкъсаха сърцето ми. Терзая се от страх. Земята сякаш се люлее пред очите ми и дъхът ми ме напуска.“

Арджуна утеши принца: „Ти си принц от царствения род на матсите. Твой свещен дълг е да се изправиш срещу враговете в бой. Събери кураж и ще почерпиш енергия от Върховната Сила. Бог е винаги доволен, когато изпълняваме предписаните си задължения с решителност и твърдост. Управлявай конете още за съвсем кратко. Искам да се срещна с дядо си в бой.“

Принцът се почувства окуражен и подкара жребците напред. Докато колесницата се понасяше през бойното поле към Бхишма, Арджуна продължи: „Битката няма да трае още дълго. Армията на Куру се върти като колело под напора на моите оръжия. Ще накарам река да потече към оня свят; кръвта ще е нейната вода, колесниците ще са водовъртежите ѝ, а слоновете — нейните обитатели. Гората на Куру с клони от глави, ръце и силни гърбове ще бъде изсечена. Имам всички небесни оръжия от боговете. Не се страхувай, принце, защото ще сразя Кауравите и ще ги обърна в бягство.“

Достигайки на пробивно разстояние от Бхишма, Арджуна го обсипа с градушка от стрели. Бхишма търпеливо ги отбиваше, а четирима от братята на Дурьодхана излязоха напред да го защитят. Духшасана се хвърли в свирепа атака срещу Арджуна. Той рани Бхуминджая с огромно копие и прониза гърдите на Арджуна с друго. Арджуна веднага отвърна със златопери стрели, които разбиха лъка на Духшасана на късове и жестоко го раниха в гърдите. Той се оттегли, оставяйки тримата си братя да се сражават срещу Арджуна. Те всички бяха ранени по подобен начин и се наложи също да се оттеглят.

По заповед на Бхишма хиляди воини на Куру обкръжиха Арджуна и го нападнаха. Пандава се въртеше на колесницата си с лък, постоянно обтегнат в окръжност. Понякога той стреляше с лявата, понякога с дясната си ръка. Пламтящи стрели политаха на всички страни, разкъсвайки войските на Кауравите. В боя Арджуна приличаше на изпепеляващото обедно слънце с нетърпимите му лъчи. Воините на Куру скачаха от колесниците си и побягваха, захвърляйки оръжията си. Ездачите обръщаха назад жребците си в ужас. Кауравите се оттегляха с трудност, газейки сред труповете на хора, слонове и коне.

Тогава Дурьодхана, Карна, Крипа, Дрона и Ашватхама се спуснаха всички заедно срещу Арджуна. Те го покриха с толкова много стрели, че не се виждаше и частица от тялото му. Дори насред тази яростна атака Арджуна запази хладнокръвие и призова Агнеястра, извиквайки непобедимата сила на огнения бог. Това оръжие изпрати стотици хиляди горящи стрели и копия срещу Куру и ги отблъсна. Тогава Арджуна отново видя насреща си Бхишма, изправен на своята колесница. Синът на Ганга се усмихваше. В сияйната си ризница той блестеше като снежна планина призори. Дядото вдигна позлатения си лък и изстреля дузина стрели, които улучиха ревящата маймуна върху знамето на Арджуна.

Без да бъде повлиян от обичта, която изпитваше към стария пълководец на Куру, Арджуна хвърли едно могъщо копие, което счупи белия сенник над главата му. С последователни бързи стрели той разкъса флага му и уби двамата воини, които го защитаваха отстрани. После рани конете му и така спря колесницата.

Бхишма се разгневи и започна да извиква божествени оръжия. Силна градушка от проблясващи стрели, копия и пики заваля от небето. Арджуна веднага овладя атаката със собствените си небесни оръжия и отвърна на нападението с порои стрели, обливащи Бхишма, който ги посрещна, както планината посреща облаци. Той ловко разсече всички стрели още в полет и те паднаха на късове по земята.

Битката между Арджуна и Бхишма известно време бушува свирепо, докато Куру гледаха в изумление. Сякаш Индра се сражаваше с царя на асурите, Бали. Никой от двамата не спираше и за миг. Арджуновият Гандива се бе превърнал в огнен кръг, а Бхишма танцуваше на колесницата си като младеж.

Най-накрая Арджуна успя да обърка Бхишма с едно мистично оръжие, изстрелвайки безброй златопери стрели в неспирни вълни. Бхишма политна назад в колесницата, а Арджуна използва възможността да разсече лъка му с една остра като бръснач стрела. Незабавно след това той изстреля десет стоманени стрели с глави като зъби на теленца. Тези смъртоносни остриета пронизаха гърдите на Бхишма. Старият пълководец се вцепени и известно време остана подпрян на пилона на колесницата. Като го видя така безчувствен, колесничарят му обърна колесницата и го отнесе.

По-голямата част от армията на Кауравите бе победена и ако не бе избита, бе побягнала. Едва няколко воини все още стояха на бойното поле. Изгарящ от гняв и унижение, Дурьодхана изведе колесницата си пред Арджуна. С нечовешка сила той хвърли едно златно копие и улучи Арджуна в челото. От главата на Арджуна бликна кръв и синът на Кунти заприлича на планина, изригваща пурпурна лава. Пренебрегвайки раната си, той опъна лъка си и обсипа Дурьодхана със стрели, впиващи се като отровни змии. Двамата братовчеди се сражаваха ожесточено, използвайки всичките си бойни умения.

Братът на Дурьодхана, Викарна, дойде да го подкрепи на слон. Той насочи звяра към колесницата на Арджуна с намерението да я смаже, но Арджуна изви Гандива в съвършен кръг, изстрелвайки желязна стрела, която уцели слона в челото. Тя потъна в главата на животното чак до перата и то падна с писък на земята. Ужасеният Викарна успя да скочи и изтича цели осемстотин крачки до колесницата на брат си Вивингсати.

С още една такава стрела Арджуна улучи Дурьодхана в гърдите. Кауравският принц се свлече на колене, бълвайки кръв, а бляскавата му броня бе огъната и пробита. Като се видя сам срещу Арджуна, Дурьодхана заповяда на колесничаря да се оттегли. Арджуна се разсмя и се провикна след него: „Защо бягаш, герою? Нима се отказваш от славата и името си? Защо тромпетите ти не тръбят както на излизане от Хастинапура? Знай, че аз съм покорният слуга на Юдхищхира и третият син на Кунти. Спомни си подобаващото на цар поведение и се обърни с лице към мен, силноръки!“

Без да поглежда назад, Дурьодхана продължаваше да бяга заедно с братята си, отказали се напълно от опитите си да завладеят царството на матсите. Като си спомни обещанието си към дворцовите дами, Арджуна мина по бойното поле, събирайки скъпите дрехи на падналите воини.

Докато се връщаха към града, Арджуна каза на принца: „Ти си единственият човек, който знае истинската ми самоличност. Може би е по-мъдро да запазиш това в тайна още за кратко. Трябва да кажеш на баща си, че ти си този, който е сразил Куру.“

Арджуна искаше да изчака Юдхищхира да реши кой е точният момент, в който да разкрият самоличността си. Разбирайки това, Бхуминджая отговори: „Не бих могъл да постигна нищо от това, което ти извърши днес, Арджуна. Но няма да издам самоличността ти, докато не получа твоето разрешение.“

Арджуна каза на принца да откара колесницата обратно до мястото за изгаряне. Когато пристигнаха, Пандава се поклони с допрени длани пред Хануман на флага. Маймуната политна в небето и изчезна, а Арджуна вдигна отново лъвското знаме на принца. После постави оръжията във вързопа пак нависоко в дървото и като зае мястото си на колесничар, подкара конете назад към града.