Когато свърши дъждовният сезон, Дхаумя определи чрез астрологически изчисления, че тринайсетата година от изгнанието започва. Братята обсъдиха стратегията си. Окуражени от благословията на Дхарма, те бяха изпълнени с надежда. Въпреки че Дурьодхана несъмнено щеше да изпрати хиляди шпиони из целия свят, за да ги търсят, той нямаше да може да ги открие. Но те не искаха да се излагат на какъвто и да е риск, затова обмисляха внимателно как да не бъдат разпознати.

Юдхищхира попита Арджуна: „Ти какво мислиш? Как да останем неразпознати?“

„С благословията на Дхарма ние ще можем да скитаме из света, без да ни открият, не се съмнявам в това. Но нека премислим внимателно кои са местата, където бихме могли да живеем спокойно. Ще ги назова.“

Арджуна изреди страните, в които живееха съюзниците им, и попита Юдхищхира коя според него е най-подходяща. Юдхищхира отговори: „Скъпи братко, трябва да се случи онова, което каза Дхарма. Ще отидем в Матся, в царството на Вирата. Този възрастен цар е могъщ, милосърден, праведен и винаги е бил добре разположен към нас. Нека отидем там като негови слуги. Кажете ми като какъв ще се представи всеки от нас пред царя?“

Арджуна отговори колебливо: „О, добродетелни, как така ще станеш слуга на царя? Ти си като бог сред хората и винаги си бил господар на другите. Как ще се покоряваш на по-нископоставен човек?“

Юдхищхира увери Арджуна: „Няма да има проблем. Ще стана партньор на царя в играта на зарове и негов приятел. Ще му се представя като бивш личен слуга на Юдхищхира и негов близък приятел на име Канка, опитен в хазарта, и ще предложа на него и на министрите му удовлетворяващо служене.“

Юдхищхира се обърна към Бхима: „Сега кажи ми, ти, Врикодара, в качеството си на какъв ще влезеш в града на Вирата?“

Бхима вече беше решил: „Ще се представя за готвач на име Валлабха. Ще кажа, че преди съм работил в царската кухня на Юдхищхира. Аз съм опитен в готварството и ще приготвям вкусни ястия за царската трапеза. Ще удовлетворявам царя и като участвам в турнири по сила и борба. Ще побеждавам слонове и бикове и ще хвърлям на земята най-силните от воините на Вирата, без да ги убивам. О, Царю, не се тревожи за мен. Ще се грижа за себе си.“

Юдхищхира кимна одобрително и се обърна към Арджуна: „А каква служба ще приеме Дхананджая, който притежава несравнима сила, който е радостта на Куру и пред когото богът на огъня се появи като брамин, просещ милостиня? Както слънцето е най-прекрасната сред планетите, браминът — най-добрият сред хората, а мълнията — най-силното сред оръжията, така и Арджуна е най-ловкият сред всички стрелци. Какво смирено служене би могъл да приеме той, който е ходил в рая и се е сдобил с всички небесни оръжия, след като е удовлетворил бога на боговете, Шива? Струва ми се, че приятелят на Кришна не заслужава подобна участ.“

Тогава Арджуна си спомни проклятието на Урваши и последвалото напътствие на Индра. „О, господарю на земята, аз ще бъда от третия пол: евнух. За да прикрия белезите от тетивата по ръцете си, ще нося безброй гривни. С блестящи златни обеци и сплетена на плитки коса, ще се явя пред царя под името Бриханнала и ще предложа да обучавам царските дами на песни и танци. Придобил съм умение в тези изкуства от гандхарвите. Живеейки в царския дворец, аз ще се държа като жена и ще радвам царя и жените му със служенето си, като ще им разказвам приказки. Когато ме попитат за произхода ми, ще отговоря, че преди съм бил прислужник в двореца на Юдхищхира. О, Царю, както огънят се крие под пепелта, аз ще прекарвам дните си, скрит по този начин през тази последна година.“

Юдхищхира се вгледа смаяно в Арджуна. Евнух! Колко непредвидими бяха обратите на съдбата. Той се обърна към Накула и го попита той как планира да се представи пред Вирата. Накула отговори: „Ще бъда коняр на име Грантхика. Познавам до съвършенство всички въпроси, свързани с конете, и тази работа ми е приятна. О, Царю, жребците са ми скъпи като теб. Ще кажа на Вирата, че преди съм отговарял за конюшните на Юдхищхира.“

Накрая Юдхищхира попита Сахадева какво прикритие ще избере. Най-младият Пандава отговори, че ще се представи за пастир. „Тази работа ми носи удоволствие, Царю. Притежавам уменията да укротявам, доя и отглеждам говеда. Мога да разпознавам всички признаци и характеристики на различните породи биволи и крави. По този начин ще отдавам служене на Вирата под името Тантрипала, като му кажа, че преди съм работел на тази служба при Юдхищхира.“

Юдхищхира погледна към Драупади, която седеше край братята. „Ето я нашата обична съпруга, която ни е по-скъпа от самия ни живот, която трябва да бъде пазена като майка и почитана като по-голяма сестра. Като каква ще се яви тя пред Вирата? Не ѝ подобава позицията на слугиня, тя по рождение е свикнала на дворцов разкош.“

Драупади отговори: „О, господарю, има класа прислужнички, наречени сайриндхри, които слугуват на другите. Ясно е, че никоя уважавана жена не би приела подобна служба, така че ще остана неразпозната под това прикритие. Ще кажа, че преди съм била слугиня на Драупади и ще слугувам на Судешна, почитаемата съпруга на Вирата. Със съвършеното си умение да вчесвам и фризирам косата ѝ и да ѝ поставям накити, аз ще удовлетворя царицата. Не се безпокой за мен, Царю.“

Юдхищхира погледна преданата си жена, която бе готова на всякакви лишения, за да служи на съпрузите си. Въпреки че бе сръчна и изкусна, нямаше да ѝ е лесно да приеме позицията на скромна слугиня пред по-нископоставени хора, а пребиваването ѝ при Вирата щеше да бъде изпълнено с опасности от похотливи мъже, считащи, че тя няма закрилник. „Добре — каза Юдхищхира. — Тъй като си праведна и чиста, ти не познаваш греха. Трябва да се държиш във Вирата така, че никой порочен човек да не бъде привлечен от теб.“

Пандавите обсъждаха плановете си за последната година само помежду си, без да разкриват къде ще пребивават дори пред приятелите и слугите си. След като решиха как ще се предрешат, те се завърнаха в ашрама си и Юдхищхира каза на Дхаумя: „О, мъдри брамине, ако си съгласен, иди моля те в града на Друпада. Там ще можеш да живееш спокойно и да поддържаш своите жертвени огньове.“

Юдхищхира заповяда на слугите си начело с Индрасена да отидат в Дварака и да живеят при Ядавите. „Като пристигнете там, трябва да кажете на всички, че сте се разделили с Пандавите в Двайтавана и че не знаете нито къде са отишли, нито какви са намеренията им.“

Дхаумя направи всички приготовления за пътуването на Пандавите. Той запали свещения огън и поднесе възлияния от тяхно име, призовавайки да ги съпътства благодатта и благославяйки ги да постигнат успех. След това братята и Драупади обиколиха свещения огън и като се поклониха пред брамините, напуснаха ашрама.

Отслабнали и брадясали след дългия си престой в гората, облечени в еленови кожи и нарамили оръжията си, петимата братя приличаха на петима могъщи риши, докато вървяха пеша към река Калинди. Преминавайки през различни страни, лагерувайки понякога сред дивата пустош, а понякога сред хората, те се представяха за ловци.

Бхима носеше Драупади и те бързо напредваха към предварително решеното местоназначение. След дълги дни пътуване най-накрая стигнаха до обширната страна на матсите и видяха настланите с калдъръм пътища, водещи от гората към столицата.

Когато Пандавите наближиха покрайнините на града, Юдхищхира ги помоли да седнат на една поляна и им каза: „О, най-добри сред хората, макар всички да сте добре запознати с науката на дипломацията и политиката, все пак ми позволете да ви дам съвет. Нека се държим внимателно в присъствието на Вирата. Човек трябва винаги да се бои от царете като от смъртоносни змии. Те са закрилници и доброжелатели на всички същества, те са божества в човешки облик, те са като могъщи огньове и притежават всички оръжия. Човек трябва винаги да действа с върховна предпазливост в присъствието на царя. Онзи, който се държи нелоялно с царя, ще бъде погубен от него, — в това няма съмнение.“

Юдхищхира говори известно време, давайки подробни наставления върху всички аспекти на поведението към един цар. Той не искаше братята му да направят някоя грешка сега, след като бяха толкова близо до края на своето изгнание. Оставаше още само година и можеха да си поискат обратно царството.

След като приключи с напътствията си, Юдхищхира ги поведе към града. Докато вървяха, той каза на Арджуна: „Ако влезем във Вирата с оръжията си, ще изплашим гражданите и ще бъдем забелязани. Твоят Гандива е прославен из целия свят. Ако някой ни разкрие, ще трябва да живеем още тринайсет години в изгнание.“

Юдхищхира вярваше в благословията на Дхарма, но не искаше да поема ненужен риск. Пандавите решиха да скрият оръжията си близо до града. Оглеждайки се наоколо, те се приближиха към едно високо дърво край мястото за кремация. Районът бе неприветлив и запустял, далеч от пътя и близо до гората. Арджуна предложи да увият оръжията си в дреха и да ги вържат във вързоп, който да поставят високо на дървото. Всеки, който видеше този вързоп край крематориума, би го взел за труп и не би го докоснал. Като се съгласиха с предложението, братята свалиха тетивата на лъковете си и ги поставиха в голямата дреха на Бхима, увивайки и завързвайки в нея лъковете, мечовете, колчаните и стрелите си. Накула се покатери на дървото с вързопа и го закрепи здраво на един висок клон, където щеше да бъде добре защитен от дъжда.

После Пандавите продължиха към града. Минавайки покрай няколко пастири, те им казаха, че току-що са поставили тялото на своята майка на дървото. „Това е наш древен обичай — каза Юдхищхира. — Качихме трупа на старата си майка горе на дървото, за да постигне тя блажените райски селения.“

Когато стигнаха до градските порти, Юдхищхира се помоли на богинята Дурга. Считайки я за божествена енергия на Кришна, упълномощена да скрива същността на Бога от атеистите, той помоли за закрилата ѝ. Поласкана от молитвите му, богинята се появи пред Пандавите. „О, герои, скоро ще спечелите победа в битка. След като сразите враговете си, отново ще се наслаждавате на земята. По моя милост нито Куру, нито жителите на Вирата ще ви разпознаят, докато не изтече последната година на изгнанието ви.“

Богинята изчезна и Пандавите влязоха в столицата Вирата. Юдхищхира тръгна първи, но преди да се раздели с братята си, той даде на всеки тайно име, с което да могат да се извикат един друг, ако възникнеше нужда. Той щеше да се нарича Джая, а останалите бяха Джаянта, Виджая, Джаятсена и Джаятбала. После Юдхищхира закрачи към града като могъщ лъв и отиде право в царския двор. Царят го видя да влиза като луна, появяваща се иззад облаците, и обръщайки се към съветниците си, попита: „Кой е този мъж, който влиза в двора ми като цар? Не може да е брамин. Мисля, че е господар на земята, въпреки че с него няма нито роби, нито придружители. Той блести като Индра и идва към мен така безстрашно, както слон върви към лотос.“

Юдхищхира се изправи пред Вирата и каза: „О, безгрешни, знай, че аз съм брамин, който е изгубил всичко и сега търси служба при теб. Копнея да живея с теб и те приемам за свой господар.“ Радостен, че се е сдобил с такъв притежаващ безспорни качества човек, Вирата отговори: „О, почитаеми, покланям ти се. Добре си дошъл! Ще ти дам пост, какъвто пожелаеш. От коя страна си и как те наричат? Притежаваш ли някакви специални умения?“

„Преди бях приятел на Юдхищхира, името ми е Канка. Умел съм в хвърлянето на зарове и мога да те забавлявам по този начин.“

Царят се усмихна, без и за миг да му мине през ум, че така нареченият брамин може да е самият Юдхищхира. Макар да чувстваше, че новодошлият не е обикновен човек, той прие обяснението му, изпитвайки незабавна симпатия към Канка, чиято реч и маниери бяха изящни и приятни. Щом като е бил приятел на Юдхищхира, той несъмнено бе с възвишен характер и заслужаваше уважението му.

„Живей при мен в мир“, каза Вирата зарадван. „Това царство е твое, колкото е и мое. Винаги съм харесвал умелите комарджии.“

Юдхищхира помоли да не бъде принуждаван да играе с хора от нисша класа, нито да бъде въвличан в спорове или кавги относно играта. Царят отговори: „Ще убия всеки, който ти стори зло. Ако злодеят е брамин, ще го изгоня от царството. Нека всичките ми поданици чуят моята воля: Канка е господар на това царство, колкото съм и аз самият.“

Обръщайки се към Юдхищхира, той продължи: „Ще бъдеш мой приятел. Ще пътуваш на моята колесница, ще носиш най-скъпи одежди и ще се наслаждаваш на най-хубави ястия. Вратата ми винаги ще е отворена за теб и ще бъдеш най-близкият ми съветник и придружител.“

След това дадоха на Юдхищхира стаи в царския дворец и той заживя там щастлив и неподозиран от никого.

На следващия ден Бхима влезе в града. Той вървеше по главната улица към двореца като мощния господар на слоновете. В ръката си носеше черпак и готварска лъжица, както и чист сияен меч с лазурен цвят. Облечен като готвач, той се яви пред царя, озарявайки царския двор със сиянието на тялото си. Вирата го погледна смаян и попита съветниците си: „Кой е този изключително красив младеж с плещи като на лъв? Въпреки че го виждам за първи път, сякаш винаги съм го познавал. Не мога да разбера кой е, но несъмнено е или самият Индра, или някой могъщ цар на гандхарвите. Каквото и да поиска, нека го получи незабавно.“

Един от съветниците на Вирата отиде при Бхима и го попита какво желае. Пандава вдигна поглед към царя и каза: „О, Царю, аз съм готвач на име Валлабха. Моля те, наеми ме в кухнята си, защото съм опитен в кулинарното изкуство.“

Вирата се вгледа в мощните ръце и в широките гърди на Бхима: „Не мога да повярвам, че си готвач. Ти блестиш като хилядоокия господар на боговете и от изяществото, красотата и силата ти се вижда, че си най-добрият сред хората.“

„О, Царю, аз съм твой слуга. Позволи ми да работя в царската кухня.“ Докато се обръщаше към царя, гласът на Бхима ехтеше като величествен барабан. „В миналото Юдхищхира се наслаждаваше на ястията ми; но притежавам и други умения. Аз съм изключителен воин и мога да те забавлявам, като се боря с лъвове и слонове.“

Също както при Канка царят почувства незабавна симпатия към този необикновен новодошъл. „Ти ще бъдеш главният ми готвач. Но не считам, че такава служба ти подхожда; ти по-скоро би трябвало да управляваш земята.“

Бхима започна да работи в кухнята и стана голям любимец на царя, без никой да го разпознае.

Бе ред на Драупади да влезе в града. С лъскава черна коса, сплетена на дълга, преметната през дясната ръка плитка и облечена със зацапано сари, тя вървеше из градските улици, сякаш се нуждаеше от помощ. Много хора се насъбраха наоколо ѝ, питайки я коя е и какво търси. „Аз съм сайриндхри — отговаряше Драупади. — Търся някой да ме наеме и да ме храни.“

Чувайки сладкия ѝ глас и виждайки несравнимата ѝ красота, на хората не им се вярваше тя да е слугиня. Те я упътиха към царския дворец, а на влизане я видя Судешна, съпругата на Вирата. Царицата я попита: „О, изящна, защо се скиташ в такова състояние?“ Драупади повтори разказа си и Судешна каза: „Това със сигурност не може да е истина. О, най-прекрасна, на мен ми се струва, че ти самата можеш да заповядваш на безброй слугини. По вида ти личи, че си от най-висше благородно потекло. Лицето ти сияе като пълна луна, тялото ти е красиво оформено, очите ти са като лотосови листенца, обрамчени с извити мигли, устните ти са алени като плода бимба, а кожата ти е гладка като коприна. Красотата ти е като на богиня и ти несъмнено си слязла от небето. Моля те, кажи ми коя си, защото не е възможно да си прислужница.“

Драупади пристегна измачканото си сари и вдигна тъмните си очи към царицата: „Не съм нито богиня, нито идвам от небето. Аз съм слугиня от кастата сайриндхри. Умея да сресвам и фризирам коси и да приготвям балсами. Мога да нижа пъстри венци от жасмин и гирлянди от лотоси и лилии. Преди служех на Сатябхама, любимата царица на Кришна, и на Драупади, съпругата на Пандавите. Името ми е Малини. В момента съм без работа. Моля, позволи ми да слугувам в двореца ти, Царице.“

Судешна гледаше несравнимата красота на Драупади и несъмненото ѝ благородство. Нима би могла да е прислужница? Въпреки всичко тя би била ценно украшение за двореца. Но какъв ефект би имала върху царя, а и върху всеки друг мъж, който я види? Царицата се усмихна на Драупади, но ѝ каза с колебание: „Ти със сигурност си по-знатна от мен, макар да твърдиш, че си слугиня. Не се съмнявам в това. Но се страхувам, че красотата ти може да плени сърцето на царя. Като гледам как дори жените се захласват по теб, мисля, че няма мъж на света, който може да устои на красотата ти. Дори и дърветата сякаш се скланят, за да ти отдадат почитания. Не се съмнявам, че като те види, царят ще изгуби ума си и ще ме отхвърли. О, сладкоусмихната, онзи, върху когото хвърлиш поглед, несъмнено ще падне жертва на бога на любовта. Ако те наема, сама ще си навлека своята гибел. Въпреки че толкова ми се иска да имам компанията ти, това е, от което се страхувам.“

Покривайки косите си с горната част на своето сари, Драупади увери царицата: „Нито Вирата, нито който и да било друг мъж, може да ме спечели, благородна, защото аз имам петима съпрузи гандхарви. Тези непобедими герои винаги ме закрилят и аз няма дори да погледна към друг мъж. Но те поставиха определени условия, за да бъда наета. Съпрузите ми искат да не ям храна, която вече е била опитана от друг, и да не бъда задължавана да мия ничии нозе. Те ме закрилят тайно и ще унищожат веднага всеки мъж, който ми посегне. Никой не може да ме отклони от пътя на праведността, Царице. Умолявам те винаги да ме пазиш скрита от погледа на други мъже. Нека това успокои страховете ти.“

Судешна реши да наеме Драупади. Тя обеща храната ѝ винаги да бъде прясна и недокосната от никого и че няма да ѝ нареждат да мие ничии нозе. Драупади благодари и царицата я отведе във вътрешните покои на двореца, където тя заживя като слугиня.

В деня след като Драупади влезе в града, натам пое Сахадева, преоблечен като пастир. Той пристигна на кравешкото пасбище в близост до царския дворец. Случи се така, че царят наглеждаше стадата си, когато Сахадева се появи. Вирата изпрати да го повикат и го попита кой е и защо е дошъл в града. Сахадева отговори: „Аз съм вайшя на име Тантрипала. Преди отглеждах кравите, принадлежащи на Пандавите. Умея да се занимавам с добитък и бих желал да ти отдавам такова служене.“

Вирата се вгледа в широките плещи на Сахадева и в дългите му ръце. „Ти несъмнено си брамин или пък могъщ кшатрия — отговори той. — Повече би ти подхождала службата на управник, отколкото на пастир. Кажи ми какъв е произходът ти, о, победителю на врагове? Каква служба търсиш и каква заплата желаеш?“

„Преди живеех в Индрапрастха и се грижех за неизброимите крави там — каза Сахадева. — Знам всичко за отглеждането на кравите. О, Царю, желая само колкото ми е нужно за прехрана и ще ти служа с всичко, на което съм способен.“

Царят прие молбата на Сахадева. „Имам сто хиляди крави. Те, както и пастирите им, ще бъдат под твоя грижа. Живей тук в мир, а аз те уверявам, че ще ти бъде осигурено всичко, каквото желаеш.“

В деня след пристигането на Сахадева из града бе забелязан да преминава друг странник. Той бе със снажно тяло, но с женски дрехи и накити и вървеше към царския дворец, люлеейки земята с крачките си, въпреки че пристъпваше с походката на широкобедра жена. Той се изправи пред царя с тяло, покрито от пластове пъстроцветна коприна. Ръцете му бяха покрити с безброй седефени гривни, гравирани със злато, и приличаше на грамаден, пищно украсен слон, изправен насред царския двор. Вирата го погледна с изненада, а после се обърна към съветниците си: „Каква е тази личност? Никога не съм виждал нещо подобно!“ Когато никой не можа да отговори, царят се обърна към Арджуна: „Ти изглеждаш надарен с божествена сила. Млад и смугъл, приличаш на царя на слоновете. Макар да носиш гривни и изящни златни обеци, и макар косите ти да са сплетени, въпреки всичко сияеш като бог, закичен с гирлянди и украсен с ризница и оръжия. Бъди ми като син или дори като самия мен. Аз съм стар и немощен; затова управлявай това царство вместо мен, а нека аз се оттегля. Не мога да повярвам, че си евнух.“

С дълбок глас, който отекна из двора, Арджуна отговори: „Аз пея, танцувам и свиря на музикални инструменти. Владея всички тези изкуства. Ти си бог сред хората, назначи ме за учител по танци на своята дъщеря Уттара. Моля те, не ме питай как се сдобих с този облик, защото това само би усилило болката ми. Знай, че името ми е Бриханнала: аз съм син или дъщеря без родители.“

Вирата гледаше смаяно Бриханнала: „След като те проверя, с радост бих те назначил за учител на дъщеря ми. Все пак ми се струва, че ти заслужаваш да царуваш над света, вместо да приемеш подобна скромна служба.“

Царят нареди красиви жени да изпитат Бриханнала, за да е сигурен, че е лишен от похот. Освен това го помоли да покаже уменията си в песните и танците. Жените съобщиха, че няма от какво да се опасява; а след като видя божествените му таланти, царят с радост нае Бриханнала за учител на принцеса Уттара.

Под прикритието на евнух Арджуна заживя сред жените в двореца на Вирата, учейки ги да пеят и да свирят на музикални инструменти, както и да танцуват най-изящни танци, които бе усвоил от гандхарвите. Благодарение на проклятието на Урваши, той не чувстваше никакво притеснение в присъствието на жените и скоро стана любимец на всички. Никой дори не подозираше, че това е прославеният из цял свят Пандава.

Оставаше само Накула да влезе във Вирата. Един ден след появата на Арджуна и той мина през града. Хората го видяха да върви по улиците като слънце, показващо се иззад облаците. Отивайки в царските конюшни, той започна да разглежда жребците. Когато царят го видя, сияещ като ангел, той нареди да го повикат в царския двор. Накула се представи: „Слава на теб, о, Царю! Аз съм коняр на име Грантхика. Преди работех за Юдхищхира и съм опитен в цялата наука за конете. Познавам характера им и умея да ги обяздвам и покорявам. Под моите грижи е рядкост някое животно да се разболее и дори кобилите не са своенравни. Наеми ме за коняр, Царю, и ще ти служа вярно.“

Вирата се вгледа в снажния и силен млад мъж. Очевидно бе, че е с аристократично потекло. Нямаше съмнение, че притежава уменията, за които твърдеше. Царят се съгласи да го наеме: „Ще отговаряш за конюшните ми и за всички, които работят в тях, включително и за колесничарите ми. Ти сам приличаш на цар и да те виждам ми е толкова приятно, колкото предполагам е било и на Юдхищхира. Чудя се как ли преживява този праведен Пандава в гъстите гори, лишен от слуги като теб?“

След като постигнаха каквото желаеха, петимата братя и Драупади заживяха последната година от изгнанието си, неразпознати от никого.