Bhīṣma then explained what would happen if they declined to make peace with the Pāṇḍavas. The Kauravas would be covered with dishonor. All virtuous men would censure them. Having lost their reputation, their existence would become useless. Bhīṣma looked around the council chamber as he spoke. “It is fortunate for us that Kuntī’s sons still live. It is fortunate that Kuntī herself still lives. And it is fortunate that the sinful Purochana met his end. From the day I heard that Kuntī and her sons had perished in the fire, I could not face any living creature.”

Докато монарсите си тръгваха от сваямварата, те се дивяха на онова, което бяха видели. Славните Пандави бяха още живи! Арджуна бе улучил мишената и бе спечелил принцесата, а Бхима без страх се бе изправил срещу царете и бе повалил могъщия Шаля. Царете обвиняваха Бхишма и Дхритаращра, че са допуснали Пандавите да бъдат отпратени и лишени от полагащото им се царство.

Когато научи за този обрат на събитията, Дурьодхана се почувства силно потиснат. Докато пътуваше обратно към Хастинапура, той обмисляше ситуацията. Как братовчедите му бяха избегнали пожара? Сега могъществото им бе още по-голямо отпреди. Съюзени с Друпада и Кришна, те представляваха сила, която не можеше да пренебрегнат. Тяхното могъщество очевидно беше изключително. Само двама от братята бяха успели с лекота да отведат Драупади сред стотици царе. Дори непобедимият Карна бе сразен. Горещи сълзи се стекоха по страните на Дурьодхана. Духшасана, който седеше до него, му каза утешително: „Не тъгувай, братко. Пандавите успяха да спечелят Драупади само защото се бяха предрешили. Изненадаха ни. Ясно е, че съдбата стои над всичко, а човешките усилия са безполезни. Въпреки всичките ни опити, Пандавите са живи и се радват на благоденствие.“

Дурьодхана се намръщи: „Всичко е по вина на неспособния Пурочана. Той ни провали! Добре че поне изгоря в пожара.“

Кауравите влязоха в столицата си унизени и засрамени, а освен това и разтревожени. Друпада бе могъщ враг. Докато Дурьодхана влизаше в двореца, насреща му се зададе Видура. Научил новините от Панчала, лицето на Видура сияеше от радост. Въпреки интригите на Дурьодхана, Пандавите преуспяваха! Несъмнено самият Бог закриляше тези добродетелни принцове.

Видура веднага отиде при Дхритаращра и му каза: „Какво щастие, че Куру имаха успех и благоденстват!“

Слепият цар отговори зарадван: „Какъв късмет! Какъв късмет!“ Без да знае, че Видура има предвид Пандавите, Дхритаращра мислеше, че вероятно Дурьодхана бе спечелил Драупади. Той веднага заповяда да бъдат изработени специални украшения за Драупади и тя и Дурьодхана да бъдат въведени в двореца с пищна церемония. Тогава Видура му съобщи новините: Драупади бе избрала Пандавите за съпрузи и сега петимата герои бяха здраво свързани с Друпада, както и с многото му роднини и съюзници. Дхритаращра седна изненадан, протягайки ръка да се хване за Видура: „Какви удивителни новини! Тези младежи са ми по-скъпи, отколкото бяха на Панду. Обичта ми към тях сега е още по-силна отпреди. Техният успех и щастие са и мои.“

Видура се усмихна: „О, Царю, нека тези чувства пребъдат сто години!“ После излезе, за да съобщи добрите новини на Бхишма.

Царят остана сам с Дурьодхана и Карна. И двамата бяха мълчали, докато Видура бе говорил, но веднага щом той излезе, скочиха на крака и започнаха с викове да го укоряват.

Стискайки меча в украсената му ножница, Дурьодхана каза: „Татко! Как така успехът на враговете ни за теб е добра съдба? Това е глупаво! Трябва да отслабим Пандавите и да ги лишим от богатството им, а не да се радваме за него. В противен случай те несъмнено ще покорят и нас, и родствениците ни, и армиите, и приятелите, и богатството ни.“ Карна изръмжа одобрително и двамата с Дурьодхана се изправиха пред царя, очаквайки отговора му.

Известно време Дхритаращра мълча. Накрая, кършейки ръце, каза: „И аз желая точно същото, каквото и ти. Но не исках да разкривам чувствата си пред Видура. Поведението ми не бива да издава моите мисли. Затова пред него възхвалявах Пандавите.“

Царят попита Дурьодхана как той и Карна смятат да се справят с положението. Принцът отговори, че трябва да използват всички възможни дипломатически и коварни средства, за да причинят краха на Пандавите. Той предложи да бъдат наети шпиони, които да всеят разединение сред братята, или Друпада и министрите му да бъдат разколебани от идеята да ги подкрепят, като бъдат съблазнени с богатства. Може би биха могли да настроят Драупади срещу тях, ако използват красиви жени, които да прелъстят братята. Или може би щяха да успеят тайно да убият Бхима; той бе опората на тяхното могъщество и без него лесно щяха да ги победят.

Накрая Дурьодхана заключи: „Използвай каквито средства сметнеш за уместни, татко, но по някакъв начин трябва да подчиним Пандавите под наша власт, и то без отлагане. Силата им нараства с всеки изминал ден.“

Кауравският принц се обърна към Карна и го попита за мнението му. Карна вдигна стиснатия си юмрук, а гласът му прогърмя в отговор: „Дурьодхана, според мен предложенията ти не са добре обмислени. Не считам, че ще успеем срещу Пандавите с интриги. Колко пъти вече си опитвал това и си се провалял? Със сигурност няма да успееш и сега.“

Карна подчерта, че преди Пандавите са живеели заедно с тях в Хастинапура. Били са просто деца без приятели и съюзници и въпреки това заговорите на Дурьодхана не бяха успели. Сега братята бяха възмъжали, бяха си намерили могъщи съюзници и най-важното — бяха много предпазливи с Кауравите. Щяха да разкрият и осуетят всеки план на Дурьодхана. Кауравите нямаше да успеят да накърнят и любовта на Драупади към нейните съпрузи. Тя ги беше избрала дори когато ги мислеше за бедни брамини. Как би ги отхвърлила сега, след като живеят в благоденствие? Доблестният Друпада не би ги предал за богатства — дори Кауравите да му предложеха цялото си царство.

Очите на Карна блестяха, докато говореше. Естествената му златна ризница сияеше в слънчевите лъчи, влизащи през прозорците на двореца. Той се обърна към царя и продължи: „Господарю, ето какво мисля, че трябва да направим: още преди братята да са укрепили позициите си, нека им нанесем удар на бойното поле. Нека ги предизвикаме, преди Друпада да има време да събере съюзниците си да се бият на тяхна страна и преди Кришна и Баларама да се успели да доведат могъщите армии на Ядавите от Матхура.“

Карна продължи, възхвалявайки силата и храбростта като основните добродетели на кшатриите. Той презираше коварните методи на Дурьодхана и Шакуни и бе за разрешаване на конфликта чрез честно сражение. Това бе единственият благороден начин да се справят с Пандавите. Останалите три средства на дипломацията — помирение, подкуп и разединение — щяха да се окажат безполезни. Куру трябваше незабавно да съберат армия и да потеглят към столицата на Друпада, побеждавайки едновременно и него, и Пандавите. Тогава целият свят, изчистен от плевели, ще бъде в тяхна власт.

Дхритаращра приветства Карна за смелата му реч. Обръщайки се към царя на Анга, той каза: „Подобни думи, изпълнени с героизъм и сила, без съмнение ти подобават, но нека се посъветваме с Бхишма, Дрона и Видура, преди да предприемем каквито и да било действия. Тези мъже винаги мислят в наш интерес.“

Дхритаращра свика съветниците. Един по един дойдоха Бхишма, Дрона, Крипа и Видура и седнаха на златни кресла около царския трон. След като всички бяха по местата си, царят им каза каква е позицията както на Дурьодхана, така и на Карна и ги помоли за мнението им. Бхишма заговори първи: „О, Дхритаращра, аз никога не бих се съгласил на вражда с Пандавите. Синовете на Панду и твоите синове са ми еднакво скъпи и еднакво заслужават закрилата ми. Трябва да дадеш на Пандавите половината царство. В това няма съмнение. Точно както ти чувстваш, че това царство е твое, така и Пандавите чувстват, че е тяхно. Ако то не им се полага по рождено право, как би могло да се полага на теб? Истината е, че тяхната претенция има предимство пред твоята. Затова се договорете и им дай половината. Направи го за собственото си добро.“

После Бхишма описа какво ще се случи, ако не изберат мир с Пандавите. Кауравите ще се опозорят. Всички добродетелни хора ще ги заклеймят, а изгубят ли репутацията си, животът им няма да има смисъл. Докато говореше, Бхишма оглеждаше събранието на съветниците: „Слава Богу, че синовете на Кунти са още живи. Слава Богу, че самата Кунти е още жива. И слава Богу, че грешният Пурочана срещна смъртта си. От деня, в който научих, че Кунти и синовете ѝ са загинали в пожара, не можех да погледна в лицето никое живо същество.“

Бхишма седна, взирайки се в лицето на Дурьодхана, който дишаше тежко и скърцаше със зъби. Принцът гледаше към пода, когато Дрона се изправи, за да говори: „Господарю, известно е, че съветниците винаги трябва да казват онова, което е правилно, истинно и благоприятно за благоденствието и славата на царя. В такъв случай мнението ми съвпада с това на Бхишма. Върни царството на Пандавите. Изпрати при Друпада умел в дипломацията пратеник, както и богати дарове и му предай, че съюзът на неговия род с рода на Куру е увеличил силата и честта ти. О, Царю, това несъмнено е от твоя най-голяма полза.“

Съветът на Дрона бе Друпада да научи колко щастливи са Дхритаращра и синовете му от всичко, което се е случило. Пандавите трябваше да бъдат поканени обратно в Хастинапура, където да управляват бащиното си царство. Такова бе и желанието на народа. Пандавите бяха също толкова потомци на Дхритаращра, колкото и собствените му деца. Би трябвало да се отнася към тях като към такива.

Когато Дрона свърши с изказването си, Карна скочи от мястото си, без да може повече да се сдържа. Дишайки тежко, със смръщени вежди, той извика с гръмовен глас: „Нищо чудно, че тези така наречени министри изказват подобен съвет! Макар че ти ги издържаш, Царю, те не мислят за доброто ти. Прикривайки злонамереността в сърцата си, те уж говорят в името на интереса ти.“

Карна изсумтя гневно. Съветът на Бхишма и Дрона не струваше. Щастието и нещастието на човека зависят единствено от предопределението. Ничии чужди действия не могат да повлияят на човека. Всичко е подвластно на съдбата. След като по нейна воля Дхритаращра се бе сдобил с престола, кой би могъл да се противопостави на това? Защо трябваше да се боят от Пандавите? Дхритаращра бе станал цар според повелята на съдбата и след като съдбата желаеше това, той щеше да остане цар, независимо какво казва или върши някой.

Карна погледна разгневено Бхишма и Дрона, докато завършваше речта си: „Тези двамата говорят или от страх, или от пристрастие към Пандавите. Царю, отсъди за себе си какви са мотивите на министрите ти, а после постъпи, както сметнеш за правилно.“

Дхритаращра запази мълчание, но Дрона заговори отново: „Карна, ти приказваш само от завист към Пандавите. Поради привързаността ти към Дурьодхана единственото ти желание е да им навредиш. Знай, че това, което казах, несъмнено е за доброто на тази династия. Постъпим ли по друг начин, по мое мнение Куру ще бъдат унищожени.“

Видура внимателно бе наблюдавал ситуацията. Сега бе негов ред да заговори. От поведението и мълчанието на Дхритаращра той разбираше, че царят е неуверен. Интелигентният министър се изправи и се обърна към Дхритаращра: „Господарю, като помисля внимателно, не мога да видя по-добри твои приятели от Бхишма и Дрона. Те казаха онова, което несъмнено е за твое добро, но ти не приемаш съвета им. Безразсъдният Карна може и да не е съгласен с тях, но думите им са насочени единствено към благополучието ти. Никога, при никакви обстоятелства, не съм ги чувал да ти дадат лош съвет. Те са опитни, мъдри и познават писанията. Никой от тях не отстъпва по добродетели на Рама, великия син на Дашаратха. Те приемат синовете ти и синовете на Панду по еднакъв начин. Защо пренебрегваш съвета им?“

След това Видура даде своето мнение за ситуацията. Пристрастието на Дхритаращра към собствените му синове щеше да го погуби. Пандавите бяха могъщи и устойчиви в добродетелта. Нямаше как да бъдат победени със сила. Освен величествения Друпада техни съюзници бяха Кришна и Баларама. Извън съмнение беше, че където е Кришна, там е и победата.

Изправен пред Дхритаращра, Видура твърдо каза: „Царю, отмий петното върху доброто си име, заклеймило те след инцидента във Варанавата. Зарадвай народа на тази държава. Направи това, което е справедливо и подобаващо, и дай на Пандавите каквото им се полага по право. Ако слушаш порочните съвети на Дурьодхана, Шакуни и Карна, и с царството ти, и с щастието ти е свършено.“

Дхритаращра мълча няколко минути. Колкото и да искаше да облагодетелства собствените си синове за сметка на Пандавите, той не можеше да отрече истината в думите на Видура. Поставяйки длан на скиптъра си, той каза: „Мъдрият Бхишма, риши Дрона и ти, сияйни, всичките казахте истината за мое добро. Пандавите несъмнено са мои синове и наследници на това царство. Иди, Видура, и ги доведи тук заедно с майка им. Доведи и небесната красавица Драупади. Слава Богу, че Пандавите са живи. Слава Богу, че са спечелили дъщерята на Друпада за съпруга. Слава Богу, че могъществото ни нарасна, и слава Богу, че злият Пурочана е мъртъв.“

Дхритаращра разпусна съвета. Дурьодхана и Карна гневно напуснаха залата, следвани от Духшасана и останалите кауравски принцове. Видура незабавно започна да подготвя заминаването си за Кампиля, а слепият цар бе отведен в покоите си от своите слуги.

Рано на следващата сутрин Видура замина за царство Панчала. Той взе със себе си несметни съкровища и богатства за Друпада, за Пандавите и Драупади. Придружаваше го огромна част от армията на Дхритаращра. Видура бе научил, че Кришна е отишъл в Кампиля да посети Пандавите, и се вълнуваше от възможността да види този всемогъщ герой, както и скъпите си племенници.

Когато пристигна в Кампиля, Друпада го прие с почести, а Пандавите сияеха от щастие, че го виждат. Те го посрещнаха със сълзи в очите и докоснаха нозете му. Възрастният министър прегърна топло всеки един от братята. Тогава Кришна излезе напред и се поклони пред Видура, който го прегърна и почувства как в него нахлуват вълните на екстатичната любов. Той се взира в Кришна няколко мига, докато Ядава му се усмихваше с нежна обич. После Видура подари на Драупади великолепни златни украшения, отрупани с диаманти и рубини, а на Друпада поднесе купища съкровища.

Когато всички седнаха в съвещателната зала на Друпада, Видура каза: „О, Царю, моля те, изслушай заедно със синовете и министрите си посланието, което нося от Дхритаращра. Той, синовете и министрите му непрестанно питат за благополучието ти. Скъпият ти приятел Дрона мислено те прегръща и ти изпраща горещи поздрави. Всички Куру се радват на нашия нов съюз и имат чувството, че са се сдобили с ново царство. Като узна всичко това, господарю, моля те, позволи на Пандавите да се върнат в Хастинапура. Потомците на Куру жадуват да ги видят отново.“

Видура разказа колко нетърпеливо копнеят жителите на Хастинапура да видят братята и съпругата им. Той се надяваше, че самите Пандави искат да се приберат у дома. Ще им разреши ли Друпада да влязат в собствения си престолен град?

Друпада се усмихна: „Мъдри Видура, несъмнено е правилно тези принцове да се завърнат в царството на предците си, но не подобава на мен да им кажа да си вървят. Нека сами решат. Нека се посъветваме и с Кришна, защото той винаги желае най-доброто за Пандавите.“

Юдхищхира излезе напред и каза, че сега той и братята му зависят от Друпада и ще направят каквото им заповяда. Кришна каза: „Според мен Пандавите трябва да отидат в Хастинапура, но нека всички чуем мнението на Друпада, понеже царят познава всички аспекти на добродетелта.“

Друпада бе съгласен с Кришна: „Тези принцове вече са ми толкова скъпи, колкото са скъпи на Васудева. Никой не е техен по-голям доброжелател от Кришна; всичко, което ни посъветва той, е за тяхно добро. Нека заминат за Хастинапура.“

Пандавите скоро бяха готови да потеглят. Те нежно се сбогуваха с Друпада и синовете му. Старият цар и съпругата му заплакаха, когато дъщеря им се качи на колесницата с Кунти. Те стояха заедно с останалите роднини пред двореца, докато Пандавите бавно поеха по главната улица към градските порти. Кришна тръгна с тях на собствената си прекрасна златна колесница и всички заедно радостно пътуваха към Хастинапура. Пристигнаха в града като група небесни същества, влизащи в Амаравати, приказния град на Индра.

Хората изпълваха улиците. Всички копнееха отново да видят Пандавите и се тълпяха около братята, докато процесията бавно напредваше към двореца на Дхритаращра. Пандавите чуваха отвсякъде възгласи: „Най-сетне се върна Юдхищхира, най-добрият сред хората! Тази възвишена душа познава предписанията на добродетелта. Той се отнася с нас, като че ли сме му най-близки роднини. Днес сякаш Панду, любимецът на народа, се завръща от горите. Ако някога сме раздавали подаяния, ако някога сме извършвали жертви, ако имаме каквито и да било аскетични заслуги — нека тогава Пандавите да живеят тук с нас сто години!“

Братята се усмихваха и вдигаха длани в благословия. От очите им се стичаха сълзи, защото отново виждаха града и народа си. Скоро те видяха Дхритаращра и Бхишма, които бяха излезли на улицата, за да ги посрещнат. Царят и неговият министър прегърнаха Пандавите, които на свой ред поздравиха старейшините с нужната почит, докосвайки нозете им и покланяйки им се с допрени длани. После Юдхищхира попита за благоденствието на царството и на народа и научи, че всичко процъфтява. Постепенно всички влязоха в двореца на Дхритаращра. След като бе почетен от възрастните Куру, Кришна също влезе след тях.

Сестрата на Дурьодхана, Душала, посрещна Драупади и Кунти и ги въведе в покоите на Гандхари. Когато Гандхари прегърна Драупади, тя си спомни думите на пророческия глас, който бе заговорил при раждането ѝ от огъня. Думите гласяха, че тя ще предизвика смъртта на кшатриите по света. Незрящата царица бе развила мощен вътрешен взор благодарение на аскетизма си. Тя разбра, че Драупади бе предопределена да бъде причината за гибелта на синовете ѝ. Въпреки това Гандхари не изпита ненавист към Драупади. Тя бе приела повратите на съдбата. Дурьодхана бе зъл и себичен. Братята му го следваха сляпо. Несъмнено те щяха да постигнат каквото заслужават. Всесилното Провидение контролираше всичко. Хората бяха просто инструменти на съдбата, подтиквани от желания и омраза. Царицата благослови Драупади, а после топло прегърна своята стара приятелка Кунти.

В съвещателната зала на Дхритаращра царят заговори на Пандавите с треперещ глас: „Изпълнен съм с радост, че седя днес тук със синовете на Панду. Боговете със сигурност са милостиви към Куру, след като тези пет героични братя са още живи. За да не възникват никакви по-нататъшни разногласия помежду ни, искам да дам на Пандавите половината царство. Юдхищхира, сине мой, иди в Кхандавапрастха; това ще бъде твоята половина. Живей там в мир.“

Бхишма и Видура се спогледаха, но не казаха нищо. Кришна, който седеше на прекрасен трон от злато и скъпоценни камъни и като самото слънце озаряваше събранието, се усмихна, чувайки предложението на царя. Той познаваше района, който Дхритаращра така щедро предлагаше на Пандавите. Кхандавапрастха бе огромна област и наистина беше половината от царството, но там нямаше нищо освен джунгли и пустини. Нямаше градове, нито дори села. Макар някога да бе древната столица на Куру, един риши отдавна бе прокълнал тази земя, оскърбен от някого от кауравските царе. Сега там беше пустош.

Юдхищхира погледна с почит Дхритаращра. Той не изпита нито гняв, нито негодувание от нечестното разпределение. За него по-възрастните представляваха Върховния; техните заповеди трябваше да се следват безпрекословно. Принцът размени поглед с Кришна, който продължаваше да се усмихва. Юдхищхира бе уверен, че с негова помощ щяха да успеят да превърнат Кхандава в обитаема земя. С допрени длани Пандава прие дара на Дхритаращра: „Така да бъде, господарю мой.“

На следващия ден царят разпореди коронацията на Юдхищхира. След като почетоха боговете и се сбогуваха с възрастните Куру, Пандавите заминаха начело с Кришна. Мъдрецът Вясадева също ги придружи в пътуването към северния край на Кхандава. С негова помощ братята избраха открито пространство земя, върху което да построят град. Вясадева изпълни подобаващите ведически ритуали, с които да извика божествено присъствие. Кришна седна заедно с мъдреца и призова Индра, който се появи, пламтящ като огън. Той се поклони пред Кришна и попита: „Какво мога да направя за теб, мой Господи?“ Кришна поиска от него да построи град на Пандавите. Той нареди на Индра да напръска земята наоколо с небесния си нектар, за да стане тя отново богата и плодородна. С думите: „Така да бъде“, Индра повика Вишвакарма, архитекта на полубоговете. След като получи напътствия от Индра, той започна работа по града.

Навсякъде около мястото бяха издигнати до небесата гранитни стени. Вишвакарма изгради бели дворци и сгради, чиито прозорци приличаха на разперените криле на божествения орел Гаруда. Масивни тъмни порти, подобни на облаци, закриляха града. Нямаше оръжие, което би могло да ги унищожи. Страховити каменни копия стърчаха от защитните крепостни валове. Оръдейните кули бяха пълни със силни мъже, умело обучени в боя и владеещи всякакви оръжия. По-нататък градът бе заобиколен с красиви гори от цъфтящи ароматни дървета. Навсякъде блестяха езера, пълни с лебеди и лотоси. Градските улици бяха широки с добре оформени паркове и красиви градини между тях. Павилиони за отмора разтваряха врати по просторните площади, навсякъде се издигаха храмове, посветени на Вишну и на останалите божества. Личният дворец на Пандавите наподобяваше небесната планина Меру. В цялото си великолепие той се издигаше насред града, обграден с гарнизони от воини.

Скоро брамини бяха привлечени от града, който се прочу под името Индрапрастха. Те отвориха училища, в които започнаха да преподават ведически науки. Заприиждаха и вайши с надеждата да спечелят пари, продавайки стоките си. Постепенно дойдоха занаятчии и артисти и за кратко време градът се изпълни с набожни жители. Той приличаше на райския град Амаравати. Управляван справедливо и състрадателно от Юдхищхира и неговите братя, народът на Индрапрастха имаше всичко, което пожелаеше. Хората се отнасяха към Пандавите като към любящи бащи.

От приятелска обич към Пандавите, Кришна остана в града още няколко дни. Той бе особено близък с Арджуна и двамата прекарваха доста време заедно. Драупади също се радваше на всяка възможност да служи на Кришна и му стана много скъпа.

Няколко дни след заминаването на Кришна в Индрапрастха пристигна небесният мъдрец Нарада. Като видя прославения риши, облечен в черна еленова кожа, със златисти коси, завързани във възел на главата, Юдхищхира се изправи от трона си и му поднесе почитанията си. После настани Нарада на изящно златно кресло, инкрустирано с бисери, и лично му поднесе свещената аргхя. Царят изми нозете на светеца и го приветства с топли думи. По нареждане на Юдхищхира Драупади дойде с допрени длани пред мъдреца. Нарада благослови красивата царица и ѝ разреши да се оттегли.

Когато Драупади се върна в покоите си, Нарада каза: „Тази прекрасна принцеса е съпруга на всички ви. Трябва да въведете помежду си правило, така че да не възникват заради нея разногласия между вас. Слушайте, ще ви разкажа една древна история за двама прославени демони асури на име Сунда и Упасунда.“

Двамата асури принадлежали към могъщия род на данавите, небесните демони. И двамата били синове на Никумбха, смъртен враг на боговете. Братята били сякаш една личност, разделена на две. Те живеели заедно, хранели се заедно, навсякъде се движели заедно. Винаги имали обща цел и винаги се отнасяли еднакво един към друг в щастие или беда. Благодарение на добродетелите, натрупани през дългата си и сурова аскетична практика, Сунда и Упасунда станали изключително могъщи. След като получили от Брахма благословията да умрат единствено от ръката на другия, те се чувствали напълно свободни да всяват страх в цялата вселена. Боговете не можели да ги възпрат. Най-сетне Брахма измислил начин да ги погуби. Той сътворил жена с неизразима хубост, която нарекъл Тилоттама. По молба на Брахма тази апсара се явила пред братята, веднъж, когато били пияни. Виждайки съвършеното ѝ тяло, танцуващо изящно пред очите им, двамата братя на мига я пожелали. Те започнали да се карат: „Тази жена ще стане моя съпруга, а на теб ще бъде сестра!“ „Не, братко, аз пръв я видях. Тя е моя!“ Спорът се разгорещил и скоро те се нахвърлили един върху друг със страховитите си оръжия. Накрая едновременно се смазали един друг с огромните си боздугани и паднали мъртви на земята.

Нарада заключи: „Така тези двама асури, макар винаги да са били единни и вдъхновени от едни и същи стремежи, се избили един друг заради жена. Трябва да се споразумеете по някакъв начин, така че никога подобни сблъсъци да не възникват помежду ви.“

Пандавите се посъветваха един с друг в присъствието на мъдреца. Най-накрая се разбраха, че всеки един ще прекарва известно време с Драупади. Ако някой от тях видеше друг, докато е насаме с нея, последствията щяха да бъдат сурови: нарушилият тази уговорка трябваше да се оттегли в горите за една година, без да вижда Драупади през това време.

След като Пандавите установиха помежду си това правило, Нарада се сбогува и изчезна пред очите им. Спазвайки внимателно споразумението си, братята заживяха мирно и щастливо в Индрапрастха.