Skip to main content

13

Поклонническото пътуване на Арджуна

Бе изминала повече от година от срещата с Нарада Риши. Силата и влиянието на Пандавите бяха нараснали; много други царе се бяха подчинили на тяхната власт. Те управляваха с една-единствена цел: да закрилят хората по пътя на правдата и благочестието, показвайки със собствения си пример как щастието е естествена последица на живота в добродетел. Във всичките си дейности Пандавите следваха напътствията на духовно извисени брамини. Индрапрастха процъфтяваше и беше не по-малко благоденстваща от Хастинапура. Заради неотклонната си вярност към добродетелта, Юдхищхира се прочу под името Дхармараджа, царят на религията.

Драупади радваше съпрузите си с привлекателността и вниманието си към тях. В съответствие със споразумението им всеки от братята прекарваше определено време насаме с нея. Един ден се случи така, че докато Драупади бе в усамотение с Юдхищхира, в двореца на Пандавите дойде някакъв брамин. Изправен пред портите, той завика: „О, Царю, зли и презрени хора ограбват богатството на един беззащитен брамин. Уви! Как е възможно в царството на добродетелните Пандави брамините да не намират закрила? Цар, който единствено събира данъци, без да защитава поданиците си, е считан за най-грешния сред грешниците. Кой велик герой ще ме избави от постигналата ме беда?“

В гнева и мъката си браминът ридаеше и нареждаше, без да спира. Арджуна го чу и извика: „Не се бой!“ Той се затича бързо да вземе оръжията си, за да накаже крадците, но внезапно осъзна, че Юдхищхира е сам с Драупади в стаята, където пазеха раклата с оръжията. Арджуна се поколеба. Как би могъл да се натрапи на по-големия си брат, още повече след като се бяха споразумели? Ами ограбеният брамин? Не го ли защитеше, доброто име на Юдхищхира щеше да бъде опетнено, той щеше да бъде замърсен с грях. Арджуна не можеше да остане безучастен, докато обвиняваха брат му в нерелигиозност. Той трябваше да си вземе оръжията, дори това да означаваше, че ще бъде изгнаник в гората. Чувстваше, че дори и да загине сред джунглата, това би било по-добре, отколкото да пренебрегне дълга си.

Арджуна реши да влезе в стаята — не му оставаше избор. След като почука на вратата и получи разрешението на Юдхищхира, той влезе, като гледаше право пред себе си, и бързо отиде при оръжията. Юдхищхира се усмихна на по-младия си брат. Той знаеше, че сигурно има важна причина, за да влезе. Арджуна обясни какво се е случило, взе лъка си и хукна вън от двореца. Като качи брамина в колесницата си, той препусна след крадците. Щом ги видя в далечината, Арджуна изстреля няколко от своите безпогрешни стрели, поваляйки разбойниците, които откарваха кравите на брамина. След като ги наказа, Арджуна върна стадото на благородния брамин и се прибра в града.

Юдхищхира топло посрещна брат си, като го видя да влиза в двореца. Заедно с останалите си братя той похвали Арджуна, че е помогнал на брамина. Арджуна падна в нозете на Юдхищхира и каза: „Господарю мой, моля те, разреши ми да спазя обета, който сме дали. Заминавам за горите веднага.“

Юдхищхира се взря невярващ в брат си. Какво говори той? С разтреперан от скръб глас, той незабавно отговори: „Защо трябва да отиваш? Безгрешни Арджуна, ако за теб съм авторитет, послушай думите ми. Ти по никакъв начин не си ме притеснил с влизането си в стаята. Няма нужда да заминаваш за горите.“

Юдхищхира погледна с насълзени очи красивия си къдрокос брат. Как би могъл да понесе раздялата с тази благородна и фина душа? Той обясни на Арджуна, че в писанията се разрешава по-младият брат да влиза в стаята, където е по-големият брат с жена си. Забраната важи единствено в случай че по-големият се натрапи на по-малкия. Освен това Арджуна бе влязъл в стаята единствено за да изпълни дълга си в служба към Юдхищхира.

Но Арджуна бе непоколебим: „Господарю, от теб съм научил, че добродетелта трябва да се следва без колебание. Няма да се отклоня от истината. Истината е моето оръжие, добродетелта е моята сила. Дай ми разрешение да замина още днес за горите.“

Въпреки молбите и на останалите братя Арджуна остана непреклонен. Накрая Юдхищхира отстъпи и му даде разрешението си. Макар да му бе мъчително да мисли колко дълго брат му ще бъде изгнаник, това със сигурност бе някаква божествена подредба. Навярно Бог имаше някаква неразгадаема цел, която неминуемо щеше да се окаже за тяхно добро. Той гледаше тъжно как Арджуна напуска града, придружен от брамини, пеещи свещени химни, и от слуги, носещи богатства, които да раздава като милостиня по пътя си.

Младият принц пое пешком на север. Той бе решил да следва Ганг по посока на Хималаите, а после да продължи на изток до морския бряг. Следвайки крайбрежието в широк кръг, накрая щеше да се завърне в Индрапрастха.

Арджуна вървеше бавно сред красиви гори, езера и градини. Край брега на Ганг имаше неизброими отшелнически обители, населени с мъдреци; всяка вечер Арджуна спираше да попее молитви заедно с тях. Той ги слушаше да разказват истории от древни писания за забавленията на Върховния Бог в многобройните му инкарнации. Докато странстваше, Арджуна често си мислеше за своя братовчед и любим приятел Кришна, надявайки се да го посети към края на своето изгнаническо поклонение. Пандава чуваше мъдреците да твърдят, че Кришна е изначалната Божествена Личност и е дошъл на земята, за да унищожи демоничните хора и да установи вечната религия, чистата божествена любов.

Докато пътуваше, Арджуна извършваше огнени жертвоприношения, за да удовлетвори Вишну и боговете. Една вечер точно когато брамините палеха свещения огън, принцът влезе в Ганг, за да се изкъпе. Тъкмо се канеше да излезе от реката, когато внезапно усети, че някаква невидима сила го дръпва под водата. Въпреки усилията му да се освободи, той бе отвлечен надълбоко в реката. Тогава по мистичен начин се оказа в приказен дворец. Арджуна се огледа и видя, че в стаята, в която бе попаднал, гори свещен огън. Принцът незабавно седна край него и поднесе възлияния от гхи в пламъците, уверено повтаряйки мантри.

Точно приключваше с вечерните си ритуали на това странно място, когато в стаята влезе прекрасна девойка. Тя скромно погледна Арджуна и му се усмихна. Той веднага разбра, че принадлежи към божествената раса на нагите, и се досети какво се бе случило. Нагите имаха силата да пренасят хората в собствените си небесни сфери на съществуване. Очевидно привлечена от него, девойката го бе отвлякла в своя дом. Той ѝ се усмихна в отговор и каза: „Красива девице, много си дръзка! Кажи ми коя си и какво е това божествено място?“

Девойката отговори, че е дъщеря на царя на нагите, Кауравя. Името ѝ бе Улупи. „Когато влезе в реката да се изкъпеш, аз се носех из водите в ефирния си облик. Стрелите на Купидон ме пронизаха веднага щом видях божествената ти красота. О, потомъко на Куру, аз съм неомъжена. Приеми ме за своя съпруга и ми се отдай още днес.“

Арджуна отговори, че е дал обет за целомъдрие за цяла една година, затова няма как да я приеме за съпруга. Тъй като тя бе нага, навярно вече бе узнала това с божествената си интелигентност. Не би трябвало да го моли да се ожени за нея, ако молбата ѝ не бе в съответствие със законите на добродетелта. Вярно бе, че според писанията никой кшатрия не трябваше да отхвърля жена, която му се отдава. Арджуна я попита как да удовлетвори желанието ѝ, като същевременно се придържа към добродетелта. Улупи отговори: „Знам за обета ти. Ти и братята ти имате правило по отношение на Драупади; това е добре известно на боговете. Но това правило се отнася единствено до нея. Само с нея не бива да общуваш в тази една година. Няма грях в това да приемеш друга жена.“

Тръпнеща от страст по силния Пандава, Улупи го умоляваше да я приеме. Тя изтъкна, че подобно действие е негов висш дълг при създалите се обстоятелства. Принцесата на нагите знаеше, че Арджуна би действал, подтикван единствено от благороден мотив. Тя му каза, че ако не я вземе за съпруга, ще се погуби сама. Приемеше ли я, той щеше да спаси живота ѝ. Това със сигурност бе по-велика добродетел от спазването на целомъдрие. Дори благочестието му малко да пострада, той би спечелил много по-големи заслуги, спасявайки живота на една безпомощна жена, търсеща подслон единствено у него.

Арджуна внимателно обмисли всичко. Той разсъди, че девойката казва истината и че не би било грешно да я приеме за съпруга. Усмихвайки се, принцът кимна в знак на съгласие. Улупи веднага донесе два приказно красиви гирлянда, които тя и Арджуна си размениха в знак, че се приемат един друг. След като скрепиха съюза си в съответствие с правилата на писанията, Арджуна прекара нощта с нея в двореца на Кауравя. Улупи му прислужваше, поднасяйки му божествени ястия и напитки. После легнаха заедно на златисто легло в небесния дворец и заченаха дете.

На сутринта Арджуна стана точно преди изгрев. Улупи го отнесе обратно на брега на Ганг, на мястото, където бе влязъл да се къпе предишната вечер. Преди да се разделят, тя го благослови: „Ще бъдеш непобедим във водата. Ще можеш да надвиеш всяко водно създание в бой.“

След като му обеща, че ще се върне при него, когато вече се е прибрал в царството си, Улупи се скри във водите на Ганг, а Арджуна бе посрещнат от спътниците си. Аскетичните брамини бяха прозрели с божествения си взор как принцът е бил отвлечен в земите на нагите. Те го посрещнаха и му поднесоха благословиите си, а той им разказа всичко, което се бе случило.

Поклонниците продължиха нататък към Хималаите, достигайки планината Бхригу, където някога бе живял прославеният Васища Риши. Много брамини обитаваха хълмовете и Арджуна раздаде милостиня на всички. След като се изкъпа в свещеното езеро на планината Бхригу, той продължи пътя си, посещавайки много други свети места. Арджуна вървеше на изток, спускайки се постепенно от хималайските склонове. Той стигна до гората Наймишараня, за която мъдреците казваха, че е самият център на вселената. После прекоси реките Нанда, Упананда и прочутата Каушика, край чиито води в древни времена великият риши Вишвамитра бе изпълнявал аскеза в продължение на хиляди години.

Желаейки да увеличи благочестието си, Арджуна пътуваше от едно свято място на друго заедно с придружителите си. Той извърши много жертвени церемонии и раздаде богати подаяния. Достигайки границите на царство Калинга на източния бряг, той се сбогува с повечето от спътниците си и продължи нататък, следван от едва няколко от тях. Арджуна пътуваше през джунгли, гористи местности, градове и села. Преминавайки през огромната планина Махендра, той най-сетне пристигна в Манипур, където посети Цар Читравахана в неговата столица Маналур. Царят имаше привлекателна дъщеря на име Читрангада. Арджуна я видя веднъж в градините на двореца и бе поразен от желание. Той отиде при царя и го помоли за ръката на дъщеря му.

Читравахана отговори, че с радост би видял дъщеря си омъжена за славния потомък на династията Куру. Арджуна бе прочут из целия свят като несравним герой. Но царят постави условие. Преди много години предците му се били молили на Шива за дете. Той бе удовлетворил молбата им с думите: „Ще имате дете и отсега нататък всичките ви потомци ще имат дете, но само по едно — за да продължи рода ви.“

Читравахана имаше само една дъщеря. Ако Арджуна и тя имаха син, той трябваше да остане в Манипур, за да наследи трона. Арджуна с радост прие условието и се ожени за принцесата с подобаващите ритуали. Той остана в града три месеца и когато се увери, че Читрангада е заченала, се сбогува с нея и с баща ѝ, поемайки отново на път. Преди да замине, той обеща на Читрангада, че ще се върне да я отведе у дома си в Индрапрастха.

Arjuna then made his way south along the coast. When he reached the southern coast he found a large community of ṛṣis. He asked them to point out the local pilgrimage sites, and the ṛṣis informed him that there were five sacred lakes in that region, which could not be approached because they were infested with crocodiles. These lakes could confer great merits upon anyone who bathed in them, but as soon as a man entered the water he would be carried away by one of the powerful reptiles.

Арджуна продължи да върви на юг по крайбрежието. На южния бряг той срещна огромна общност от риши и ги помоли да му посочат местните свети места. Ришите му разказаха, че в тези земи има пет свещени езера, но че никой не смее да приближи до тях, тъй като са пълни с крокодили. Тези езера дарявали обилни благословии на всекиго, който се изкъпел в тях, но сега щом някой влезел във водите им, огромните влечуги го завличали.

Спомняйки си благословията на Улупи, Арджуна съзря в това възможност да служи на аскетите. Като приближи към езерото Агастя — по името на великия риши, живял някога там — той се гмурна във водите му. На мига един огромен крокодил захапа крака на принца. Усещайки божествената мощ, вдъхната му от Улупи, той сграбчи чудовището и го извлече на брега. Внезапно то се отпусна и от тялото му излезе божествено красива девойка. Удивен, Арджуна попита: „Коя си ти, прекрасна? Защо вършиш такива грехове в това езеро, като убиваш светите аскети?“

Девойката застана пред Арджуна с допрени длани: „О, силноръки, аз съм апсара, наречена Варга, любимата на Кувера.“

Варга му разказа как веднъж отивала с четири свои приятелки да посети Кувера. Докато минавали през една дивна райска гора, те видели брамин, медитиращ в усамотение. Бил изключително красив, сиянието на тялото му изпълвало гората. Петте апсари закачливо се опитали да смутят медитацията му. Те затанцували и запели пред него, опитвайки се да го изкушат да прекрати аскетичните си практики. Макар и незасегнат от похот, браминът се разгневил от поведението им и ги прокълнал: „Понеже така непристойно ме нападате, превърнете се в крокодили, чието единствено занимание е да нападат другите.“ Девойките веднага се опомнили и с разкаяние помолили брамина за милост. Той отстъпил и им казал, че един силен герой скоро ще ги избави от крокодилските им тела. В това време на същото място пристигнал и великият мъдрец Нарада Риши и ги посъветвал да влязат в петте свещени езера на южния бряг на Бхарата. Скоро щял да дойде Арджуна и да ги освободи от проклятието.

Варга се поклони в нозете на Пандава и му благодари, че я е избавил. После го помоли да освободи и четирите ѝ приятелки, които живееха в останалите четири езера. Арджуна с усмивка навлезе във водите им. Той извлече останалите крокодили и всеки път с изумление виждаше как от хищното тяло на влечугото излизаше девойка със сияйна красота. Петте апсари се събраха и след като отдадоха почитания на Арджуна, се издигнаха в небесата. Радостен, че езерата отново са безопасни, той се сбогува с ришите и продължи по пътя си.


Арджуна вървеше нагоре по западния бряг на Бхарата, докато най-сетне стигна до Прабхаса. В морето недалеч от Прабхаса Кришна бе изградил своя град Дварака. Арджуна видя в далечината великолепната крепост, сияеща като зора на хоризонта. До нея се стигаше единствено по добре охраняван мост. Когато приближи моста, Арджуна изпрати на Кришна вест, че е пристигнал, и той незабавно излезе да посрещне скъпия си приятел. Двамата се прегърнаха с радост. Новините за изгнанието на Арджуна бяха вече достигнали до Дварака и Кришна го очакваше преди годината да изтече. Той знаеше, че Арджуна иска неговата сестра Субхадра. Принцът бе слушал много за нея от Гада, братовчеда на Кришна, който бе учил в училището на Дрона заедно с Пандавите. Гада описваше несравнимата ѝ красота и нежната ѝ женственост. Само като беше слушал думите му, сърцето на Арджуна се бе привързало към нея. Той още тогава бе решил да спечели ръката ѝ. Това още повече би скрепило близостта между Пандавите и любимия им Бог Кришна.

Арджуна разказа на Кришна за пътуванията си из светите места, а героят от рода Вришни отговори: „Много добре. Сега благочестието и добродетелта ти са нараснали.“

Пандава бързаше да премине на въпроса за Субхадра и попита Кришна как би могъл да я спечели. Кришна се усмихна: „Принцесата е достойна за теб във всяко едно отношение, о, тигре сред мъжете, но кой знае какво би могла да реши на своята сваямвара? Най-сигурният начин един герой да спечели някоя девойка е да я отвлече. Храбрите мъже винаги постъпват така, свещените писания също не го забраняват.“

Кришна добави, че брат му Баларама желае да види Субхадра омъжена за Дурьодхана, макар никой друг в Дварака да не бе благоразположен към подобно предложение. Тази идея не допадаше никак на Кришна. Той много повече предпочиташе Арджуна да получи ръката на сестра му. Но Баларама бе пазител на града и по-възрастен брат на Кришна и Кришна не можеше да му противоречи. Затова той каза на Арджуна да бъде търпелив. Щяха да измислят някакъв план, а дотогава можеха да бъдат известно време заедно. Все още оставаха четири месеца от изгнанието на Арджуна. Можеше да ги прекара в Дварака.

Кришна предложи на Арджуна да запази в тайна самоличността си. Влезеше ли открито в града, може би нямаше да му се удаде възможност да види Субхадра. Тя живееше в двореца на Баларама и никога не се показваше публично. Първото ѝ излизане щеше да бъде на нейната сватба. Ако Арджуна влезеше в града, преоблечен като монах обаче, Баларама несъмнено щеше да го покани на обяд. Кришна знаеше, че по-големият му брат обича да нагостява аскети и светци и че освен това позволява на Субхадра да им сервира, за да може, получавайки благословиите им, принцесата да увеличи благочестието си. Затова Арджуна трябваше да се предреши като аскет, принадлежащ към ордена на саннясите. Никой не би го разпознал, ако сплъстеше косите си и си пуснеше брада, още повече пък и облечен в шафранената роба на санняси. Така можеше да прекара в Дварака идните месеци, изчаквайки момента да спечели хубавата Субхадра. Дъждовният сезон тъкмо започваше и за странстващите аскети бе обичайно да отсядат по градовете, докато дъждовете отминат.

Кришна се завърна в града, а Арджуна изчака още няколко дни, преди да влезе. Планът на Кришна беше добър. Пандава копнееше за възможността да види Субхадра, а искаше и тя да го види. Тъй като беше благороден, той не желаеше да я отвлече против волята ѝ. Ако тя не изпиташе влечение към него, той нямаше да настоява. Принцът върза косите си във възел на главата и облече монашеска роба. С тройна данда, каквато традиционно носят ваишнавските санняси, поклонниците на Вишну, Арджуна влезе в Дварака. Нищо неподозиращите пазители на портите с допрени от уважение длани пуснаха аскета да мине. Арджуна пое по дългия златен мост, простиращ се над океана към града. На равни разстояния по моста се откриваха широки площади, на които бдяха добре въоръжени бойци, но никой от тях не разпозна преминаващия Арджуна.

Достигайки града, Арджуна бе поразен от неговото великолепие. Подредени в симетрия, около градския център се издигаха шестнайсет хиляди белоснежни дворци — по един за всяка от шестнайсетте хиляди царици на Кришна. Всеки от тях искреше в злато и перли, всеки бе равен на планината Меру по височина и красота. Величествени храмове се извисяваха от всички страни, навсякъде отекваха свещени песнопения. Нежна музика се лееше из въздуха, бризът донасяше на талази ароматни ухания. Навсякъде се движеха сияйни колесници и грамадни слонове. Привлекателно облечени хора се разхождаха по широките улици, павирани с диаманти, насред паркове, изпъстрени с райски цветя. Сред прелестните градини в осеяни с лотоси езера се издигаха украсени със скъпоценни камъни фонтани. Край улиците се извисяваха в редици разцъфтели дървета във всевъзможни цветове. От всички страни откъм морето се издигаше масивна крепостна стена, дълга стотици километри. Вървейки към браминската обител, Арджуна се взираше смаяно във всички посоки.

Кришна бе наредил на приятеля му да се даде просторна къща, в която да живее. Той му каза, че ще извести Баларама за пристигането на ваишнавския санняси и че Арджуна може скоро да очаква да го поканят в двореца на Баларама, където ще види Субхадра. Арджуна се чувстваше, като че се е възнесъл в райските селения на Индра. Дори самите богове често можеха да бъдат видени из Дварака, а жителите на града сякаш живееха в един безкраен празник.

Както Кришна очакваше, Баларама нареди Арджуна да бъде поканен в двореца и да му бъдат поднесени вкусни ястия. Той извика сестра си Субхадра да сервира на новодошлия санняси, за да получи благословиите му. Принцесата покори сърцето на Арджуна. Бе точно каквато я описваха — красива като божествената съпруга на Вишну, Лакшми. Със сините си свилени одежди, златни накити и виещи се тъмни коси, тя би пленила умовете дори на обитателите на рая. Движенията ѝ, докато сервираше на аскета, бяха изящни и спокойни.

Арджуна се стараеше да не я поглежда, докато приемаше златните блюда, които тя му поднасяше, но принцесата улови погледа му и видя искриците в очите му. Тя внимателно се вгледа в младия санняси. Той никак не изглеждаше като останалите аскети, които обикновено канеше Баларама. Този по-скоро приличаше на принц. Под тънката памучна дреха Субхадра различи широките му силни рамене. Когато поемаше подносите, които му подаваше, тя забеляза дългите му мускулести ръце, подобни на змии. Под брадата, с която беше обрасло лицето му, видя и колко поразително красив е младият санняси. Тъмните му очи пронизваха нейните и сърцето ѝ трепна. Принцесата разбра, че той я желае. Може би си търсеше съпруга. Тя знаеше, че Баларама се опитва да уреди женитбата ѝ с Дурьодхана, но младият монах ѝ харесваше повече от суетния кауравски принц. Субхадра се питаше кой ли може да е този аскет.

През следващите седмици Баларама канеше Арджуна по най-различни поводи. Всеки път Субхадра му сервираше и привличането им един към друг нарастваше. Веднъж Кришна заговори поверително на сестра си за нейната женитба. Тя му разкри чувствата си към непознатия санняси и Кришна се усмихна. Попита я какво е отношението ѝ към Дурьодхана. Принцесата смръщи презрително вежди. Тогава Кришна спомена името на Арджуна и каза, че Пандава имал желание да ѝ стане съпруг. Дори бил дошъл в Дварака да поиска ръката ѝ. Субхадра внимателно се вгледа в Кришна и внезапно разбра какво искаше да ѝ каже. Хубавият аскет бе Арджуна. Как не се бе досетила сама? Та мнимият санняси, който вървеше с походка на могъщ лъв и говореше с глас, дълбок като гръмотевичен облак, можеше да бъде единствено велик владетел.

Субхадра дълбоко се развълнува. Тя силно пожела да стане съпруга на славния герой от династията Куру. Но Кришна я предупреди да не издава самоличността му. Ако Баларама научеше истината, щяха да имат неприятности. Трябваше да има търпение. Арджуна със сигурност щеше да намери начин да се ожени за нея.

Почти идваше краят на дъждовния сезон. Баларама покани санняси в двореца си за последен път. Отново Субхадра му сервираше. С погледи и усмивки тя ясно даде на Пандава да разбере чувствата ѝ. Сърцето на Арджуна затуптя силно в гърдите му; той едва успяваше да се храни, молейки се скоро да има шанса да вземе принцесата за жена.

Когато обядът приключи, Баларама подари на санняси злато и скъпоценности и го изпрати. Арджуна си тръгна развълнуван и притеснен. Трябваше някак да спечели ръката на Субхадра. През последните седмици на дъждовния сезон той мислеше единствено за принцесата. Когато дъждовете спряха, за Арджуна бе време да напусне Дварака. Кришна дойде да го види и му каза, че на хълма Райватака, който се намираше на сушата около града, ще се проведе голям празник. Цялата династия Яду щеше да присъства и разбира се, красивата Субхадра. Според Кришна това беше моментът, който Арджуна очакваше.

Очите на Арджуна проблеснаха, когато Кришна седна до него и му обясни плана си. „О, най-добър сред хората, не виждам друг начин да спечелиш Субхадра, освен да я отвлечеш, докато е сред приятелките и близките си. Фестивалът е голям шанс за теб, понеже могъщите Ядави няма да са нащрек, нито ще очакват някакви неприятности.“

Фестивалът щеше да се проведе след няколко дни и Кришна изпрати бързи вестоносци до недалечната Индрапрастха. Арджуна искаше да получи разрешението на Юдхищхира, преди да отвлече Субхадра. Подобно действие неминуемо щеше да разгневи могъщия Баларама, би могло дори да доведе до битка между Пандавите и Ядавите, но Кришна му каза да не се безпокои. Той щеше да успокои Баларама, когато дойде време: „Ще убедя брат си в уместността и благодатта на сродяването с твоето семейство, Партха. Ти трябва само да вземеш Субхадра и да избягаш заедно с нея възможно най-бързо.“

Щом пристигна разрешението на Юдхищхира, Арджуна се подготви да отвлече принцесата. В деня на празненството Субхадра излезе от града, придружена от своите близки. Присъстваха всички велики герои от Дварака — Цар Уграсена, Акрура, Гада, Шарана, Бабхру, Сатяки, Уддхава и много други, наподобяващи събрание от полубогове. Появиха се и гандхарвите и засвириха приятна музика, докато апсарите танцуваха. Жителите на Дварака пристигаха със златните си колесници и върху огромни слонове. Реейки се с въздушните си кораби в небесата, над мястото дойдоха сиддхи и чарани, възпяващи благоприятни ведически химни в прослава на Кришна и Баларама, които сияеха сред събралите се хора като слънцето и луната. От синевата боговете сипеха райски цветя и свиреха на небесните си инструменти.

С падането на вечерта Арджуна незабелязано излезе от града. Бе сменил дрехите си и бе облякъл ризница. Годината на изгнанието му бе изтекла и той бе отрязал косата и брадата си, приемайки обичайния си външен вид. Кришна го очакваше, за да му даде колесницата си, запрегната с Шайбя и Сугрива, два от небесните му жребци. Докато Ядавите се забавляваха и се разхождаха из уханните гори на Райватака, Партха се качи на колесницата. Като видя Субхадра да стои близо до храма на Вишну, заобиколена от приятелките и прислужничките си, Арджуна незабавно пришпори конете и препусна право към нея.

Чувайки грохота на бързо приближаващата се колесница, Субхадра вдигна изненадана поглед. С лък на гърба и меч на кръста Арджуна идваше, държейки здраво юздите. Сърцето на Субхадра подскочи. Принцът препускаше право към нея. За по-малко от миг вече я бе хванал за ръката и дръпнал в колесницата. Преди някой да успее да реагира, Арджуна изчезна на север към Индрапрастха.

Когато осъзнаха какво се бе случило, Ядавите се разгневиха. Как така някой се осмелява да отвлече тяхната принцеса пред очите им? Кой можеше да е толкова дързък? Някои твърдяха, че бил Арджуна от Индрапрастха. Воините на Яду се разтичаха във всички посоки, опитвайки се да намерят оръжията и колесниците си. В Дварака дворцовият главнокомандващ се изправи на централния площад и протръби със златния си тромпет. Това беше призив за въоръжаване. Военният съвет бе свикан в двореца на Ядавите. Докато министрите и генералите бързо насядаха по местата си в съвещателната зала Судхарма, Баларама заговори и разгневеният му глас кънтеше: „Защо Арджуна ни оскърби така? Защо не счете за нужно да дойде при нас с мир? Отвлече Субхадра, без да размени дори дума с нас. Не ни счита за достатъчно достойни. Това неминуемо значи война!“

Баларама се огледа из залата с почервенели от гняв очи. Хилядите присъстващи воини се изправиха като надигащи се пламъци, залети с масло. „Дайте ризницата ми!“ „Донесете оръжията ми!“ „Впрегнете колесницата ми и ще настигна безочливия Пандава!“

Сред възгласите на възмущение единствен Кришна оставаше спокоен, седнал на прекрасния си, озвезден с бисери трон, начело на събранието. Виждайки това, Баларама отново заговори. Светлото му тяло, покрито в сини одежди и обкичено с гирлянди от горски цветя, наподобяваше белоснежна планина, покрита с разцъфнали ливади. Гласът му отново екна из залата: „Спрете! Какво правите, неразумни хора? Нима не виждате, че Кришна мълчи? Успокойте се и седнете да чуем какво мисли той, преди да действаме. Думите му винаги са били най-сигурният ни водач.“

Баларама погледна към брат си: „О, Джанардана, Арджуна ти е приятел, но виж как само ни оскърби. Като отвлече сестра ни, той сякаш стъпи върху главата ми. Как мога да изтърпя това? Със собствените си ръце ще се погрижа да не остане и един Куру на този свят. Няма да им позволя да ме обиждат!“

Цялото събрание изригна отново в одобрителен рев, докато Баларама говореше. Кришна само се усмихна. Когато шумът стихна, той заговори: „Не считам, че Арджуна ни е оскърбил. Напротив, дори чувствам, че той увеличи славата ни. Партха знае, че не бихме приели отплата, нито дарове в замяна на нашата принцеса. Кой човек на земята би продал детето си на друг? Нито пък Арджуна би приел принцесата като подарък, сякаш тя е животно. Затова е избрал начина, който винаги предпочитат могъщите герои.“

Залата се смълча, а Кришна продължи да говори. Той каза, че намира съюза с Пандавите, и особено с Арджуна за подобаващ. Арджуна бе роден в благородната династия Бхарата. Той бе син на прославената Кунти, която бе от собствения им род. Нямаше на света човек, способен да победи Арджуна в битка. Сега той се носеше на личната колесница на Кришна и би било трудно да го спрат. Субхадра и Арджуна бяха подходяща двойка. Нека по-скоро изпратят вестоносец да ги върне обратно с мир и да направят подобаваща сватба. По такъв начин биха избегнали вероятния срам да бъдат победени от Арджуна и биха скрепили съюза помежду си, подсилен от този брак. Пък и в крайна сметка вече не можеше и да става въпрос друг мъж да приеме Субхадра.

Приключвайки речта си, Кришна се огледа из залата. Някои от Ядавите изразиха съмнения, но Кришна отговори по съвършен начин на всички. Постепенно настроението започна да се променя. Героите се споглеждаха един друг, кимайки в съгласие с думите на Кришна. Аргументите му бяха верни. Арджуна бе най-великият воин на света, династията му управляваше земята. Сватбата му със Субхадра бе наредена от Провидението за благото на Ядавите. Те незабавно изпратиха вестоносец след Арджуна. Той бе върнат обратно и посрещнат с почести. Целият град бе обкичен със знамена и гирлянди за величествената сватбена церемония. Арджуна прие ръката на Субхадра пред свещения огън с благословиите на ришите. След като остана в града още няколко дни, той взе разрешение от Баларама и Кришна да се завърне вкъщи. След изминалата година Арджуна копнееше да види отново братята си и да ги запознае със Субхадра.