Бхима и Арджуна, ранени и окървавени от сражението с царете, излязоха през южната порта на стадиона, заобиколени от ликуващи брамини. Двамата братя, които трудно си проправяха път през тълпата извън арената, наподобяваха слънцето и луната, изгряващи иззад облаците. На известно разстояние от стадиона ги чакаха останалите Пандави и Драупади. Като ги видяха да се завръщат невредими от боя, братята прегърнаха двамата герои и продължиха заедно към дома на грънчаря.

Кунти, която не бе придружила синовете си на сваямварата от страх да не бъдат разкрити, вече силно се притесняваше. Слънцето отдавна бе залязло, а синовете ѝ още ги нямаше. Какво би могло да ги забави? Навярно Кауравите ги бяха разпознали и убили; а може би ракшасите се бяха съюзили и бяха дошли да отмъстят за убитите Хидимба и Бака. Кунти си спомни уверението на Вясадева. Нима великият мъдрец би могъл да греши?

Докато седеше в тихата вечер, потънала в мисли на тревожна обич по синовете си, Арджуна внезапно влезе в къщата и извика: „Майко, връщаме се и носим необикновена милостиня. Ела да видиш каква прекрасна скъпоценност получихме днес!“

Преливаща от облекчение и щастие, че чува гласа на сина си, Кунти му отговори: „Каквото сте спечелили, поделете го помежду си.“ Тя вдигна поглед и видя Арджуна да влиза в стаята заедно с Драупади, която незабавно дълбоко се поклони в нозете ѝ. Принцесата бе научила кои са братята и бе много щастлива, че Арджуна я е спечелил. Тя поздрави почитаната царица на Куру с нужното уважение.

Когато Кунти видя принцесата да се покланя пред нея, тя ахна ужасена: „Какво казах! Как може всички да си поделите тази жена?“ Кунти хвана все още усмихващата се Драупади за ръка и излезе да посрещне Юдхищхира: „Думите ми никога не са били неверни. Аз не мога да произнеса неистина. Когато Арджуна каза, че идва с милостиня, аз нямах представа, че той има предвид принцесата, затова отговорих: „Поделете я помежду си.“ Така и трябва да стане. Какво да правим?“

Кунти чувстваше религиозните си принципи застрашени. Тя ценеше истината повече от всичко друго. Не бе лъгала никога дори на шега. В страх, че добродетелта ѝ ще бъде накърнена, тя гледаше с тревога Юдхищхира: „Кажи ми, скъпи сине, как думите ми да бъдат истина, а същевременно принцесата да не извърши грях?“ Нечувано бе жена да се омъжи за повече от един мъж, а за петима бе просто немислимо!

Юдхищхира стоеше замислен. Той успокои майка си и я увери, че нито тя, нито Драупади ще бъдат омърсени с грях; после се обърна към Арджуна и каза: „Скъпи Пхалгуни, ти спечели тази девица. Затова трябва да се ожениш за нея със съответните ритуали. Запали свещения огън и я приеми с благословиите на брамините.“

Арджуна се изненада: „Царю, не ме тласкай по лош път! Според мен заповедта ти противоречи на добродетелта. Как бих могъл да приема принцесата в твое присъствие, докато ти все още си неженен? Несъмнено ти си този, който трябва да я приеме за съпруга. После, ако заповядаш така, Бхима може да се ожени за нея и едва след това аз и близнаците.“

Като чуха изпълнените с уважение думи на Арджуна, Пандавите погледнаха Драупади. Бяха очаквали, че тя ще стане съпруга на Арджуна, но докато я гледаха, панчалийската принцеса отвърна на погледите им. Всички братя почувстваха как любовта завладява сърцата им. Те никога не бяха виждали подобна девойка. Сякаш бе изваяна лично от ръцете на самия Творец и бе прекрасна като Богинята Лакшми, вечната спътница на Вишну.

Юдхищхира разбра чувствата на братята си и си спомни думите на Вясадева. Макар да посъветва Арджуна да спечели ръката на Драупади, мъдрецът загатна, че тя трябва да стане съпруга и на петимата. Въпреки че е рядкост, подобно действие не би било греховно, след като е одобрено от авторитет като Вясадева — особено ако се извършеше, за да осъществи друга, по-висша религиозна цел. Ако Драупади станеше съпруга само на един от тях, това най-вероятно би породило съперничество и разногласия помежду им; а и думите на Кунти също нямаше да се сбъднат. Явно това бе божествена подредба. След като размисли, Юдхищхира реши: „Всички ще се оженим за благословената Драупади.“

Чувайки думите на Юдхищхира, братята му се усмихнаха. Юдхищхира бе равен на баща им Панду; неговият авторитет имаше окончателната дума, решението му не се различаваше за тях от волята на самия Върховен Бог. Драупади несъмнено трябваше да стане тяхна съпруга. Сега те всички я гледаха открито, а тя срамежливо наведе очи. Докато осмисляха решението на Юдхищхира, грънчарят дойде да ги извести, че имат посетители: на вратата стояха Кришна и Баларама.

Двамата героични Ядави влязоха в стаята и видяха Юдхищхира да седи на пода, заобиколен от братята си. Със силните си рамене и красиво оформени ръце прекрасният принц приличаше на Индра, седящ сред главните божества. Кришна допря длани и каза: „Аз съм Кришна, а това е по-големият ми брат Баладева.“ Пандавите бяха много щастливи да видят братовчедите си. Те се изправиха веднага, а Кришна почтително докосна нозете на Юдхищхира; той прегърна Бхима и Арджуна и прие поклоните на близнаците. Двамата с Баларама докоснаха нозете на Кунти, която плачеше от радост, че ги вижда.

След като всички размениха съответните поздравления, Пандавите се вгледаха в Кришна. Удивяваше ги това, че макар да бе Върховният Бог на творението, той бе приел ролята на човешко същество и сега бе техен роднина и приятел. Кришна ги разпита за благополучието им. Юдхищхира отговори: „Ние всички сме добре, Кришна, но кажи — как успяхте да ни намерите?“

Кришна се усмихна: „Огънят винаги се вижда, дори да е покрит. Та кой освен Пандавите би могъл да извърши такива подвизи на сваямварата? О, победителю на врагове, какво щастие, че сте се спасили от пожара! Какво щастие, че злите планове на Дурьодхана са се провалили! Благословени да сте! Нека благоденствието ви нараства като огън в пещера, който постепенно се усилва и се разстила наоколо.“

След това Кришна каза, че е по-добре да си върви, преди да привлече внимание върху братята и да издаде прикритието им. Той и Баларама станаха и си тръгнаха тихо. Пандавите поседяха известно време, потънали в мисли за Кришна. Бяха трогнати от подкрепата и окуражаването, които бе изразил към тях, и се почувстваха сигурни, че скоро ще възвърнат истинската си позиция в Хастинапура.

Без братята да знаят, Дхрищадюмна също ги бе проследил и сега стоеше тихо в близост до къщата. Той с изненада видя как Кришна и Баларама пристигнаха и си тръгнаха. Кои бяха тези брамини, които двамата всесилни богове бяха решили да посетят? Със сигурност не бяха обикновени брамини. Дхрищадюмна се приближи с любопитство и погледна през прозореца. Кунти учеше Драупади как да приготви вечерята на Пандавите. Тя каза на принцесата, че след като предложи храната на Бога и отдели част за брамините, трябва да раздели останалото на две: едната половина да даде на Бхима, а останалата част да раздели между другите братя и тях двете.

Дхрищадюмна наблюдаваше как сестра му с радост изпълни заръката, давайки половината от храната на огромния млад мъж, който бе хвърлил Шаля на арената, и разпредели останалата половина на другите. След като се нахраниха, всички легнаха да спят с глави на юг на постеля от еленови кожи, разстлана върху мека трева. Кунти легна напряко при главите им, а Драупади при нозете им. Дхрищадюмна я видя как се усмихва с истинско щастие, приемайки новата си смирена позиция. Като легнаха, братята заговориха помежду си. Скрит до прозореца, принцът ги чу да разговарят за небесни оръжия, колесници, слонове, лъкове, стрели и мечове. Те обсъждаха битката с царете на стадиона и се смееха как Бхима и Арджуна се бяха справили с разгневените монарси.

Дхрищадюмна бе чул и видял достатъчно. Ясно бе, че тези мъже са могъщи воини. Това със сигурност бяха предрешени царе. Принцът тихо се отдалечи и се върна в столицата, за да разкаже на баща си всичко, на което бе станал свидетел.

В Панчала Цар Друпада бе притеснен. Обичната му дъщеря си бе отишла, а той не знаеше кой я бе отвел. Събитията от деня се редяха в мислите му. Кой бе мъжът, съумял да улучи целта? Нима наистина бе брамин? Ами ако беше успял да премине изпитанието случайно? Ами ако беше вайшя или дори шудра и компрометираше благородното потекло на Драупади? Да не би пък да беше велик герой от царски род? Но тогава защо се бе предрешил като брамин? Може би все пак наистина бе Арджуна, оцелял по чудо от ужасяващия пожар във Варанавата. Но беше прекалено да се надява на това.

Докато царят седеше, потънал в мисли, в покоите влезе синът му. След като се поклони в нозете на баща си, принцът разказа какво бе видял. Дхрищадюмна бе убеден, че именно Пандавите бяха спечелили Драупади; той радостно разказа как ги бе проследил до къщата в предградията на столицата, как ги бяха посетили Кришна и Баларама и как ги бе чул да разговарят помежду си на езика на воините.

„Като си тръгнаха, двамата брамини, които се биха на арената, се присъединиха към още трима. Изглежда петимата бяха братя. Сред тях имаше жена, сияйна като пламък. Според мен тя бе майка им. Те разговаряха помежду си с гласове, дълбоки като гръмотевични облаци. Няма съмнение, че тези мъже не са нито шудри, нито вайши. Те със сигурност са кшатрии. Моето мнение е, че това са Пандавите, предрешили се след бягството си от Варанавата.“

Друпада изключително силно се зарадва на думите на сина си. Още щом изгря зората, той повика свещенослужителя си и го изпрати в дома на грънчаря да разбере самоличността на брамините. Жрецът пое натам веднага и като стигна до къщичката, възслави Пандавите за храбростта им, а после каза: „О, почитаеми, великият Цар Друпада желае да научи имената ви. Моля, разкрийте династията и рода си. Не сте ли Пандавите? Царят винаги е искал дъщеря му да се омъжи за Арджуна. Ако е така, няма нищо по-благоприятно за славата и добродетелта ни.“

Юдхищхира се обърна към братята си и каза: „Донесете вода и измийте нозете на този брамин. Той заслужава уважението ни, тъй като е дворцовият жрец на Друпада и трябва изключително много да го почитаме.“

Бхима незабавно изпълни нареждането на по-големия си брат. Той настани удобно свещеника и му поднесе аргхя. Тогава Юдхищхира каза: „О, брамине, царят бе поставил определено условие за спечелването на дъщеря си. Тя не бе дадена, без то да бъде спазено. Затова и не би трябвало да пита за потеклото на онзи, който е успял да премине изпитанието. На всичките му въпроси за рода и династията ни отвърнаха пеещата тетива на лъка и стрелата, поразила целта.“

После Юдхищхира се усмихна и го увери, че Друпада няма за какво да съжалява; дълго таеното в душата на царя желание скоро щеше да се сбъдне. Ясно бе, че Драупади е белязана със знаците на жена, която ще бъде съпруга на царе. Пандава продължи: „Нима човек с ниско потекло и неопитен във военното изкуство би улучил целта? Победата бе честна и никой не може да я оспори. Нека царят не тъгува.“

Докато Юдхищхира говореше, пристигна друг пратеник да им съобщи, че в града ги очаква голямо празненство. Той помоли Пандавите да го придружат до царския дворец, където щеше да се проведе сватбената церемония.

Юдхищхира даде съгласието си и пратеникът посочи на братята двете златни колесници, изпратени от Друпада. Като настаниха Кунти и Драупади на едната, Пандавите се качиха на другата и поеха към Кампиля. Белите коне, впрегнати в колесниците, скоро ги отнесоха пред двореца на Друпада. Когато Пандавите слязоха, царските министри ги поздравиха и ги въведоха вътре, където ги очакваше тържеството. Водени от Юдхищхира, братята влязоха в просторна зала. Скъпи килими се стелеха по пода, множество дълги маси бяха поставени край стените, които бяха обсипани със скъпоценни камъни. На една от масите бяха наредени всевъзможни предмети, свързани с браминския живот — принадлежности за извършване на жертвоприношения, свещени книги и гирлянди. На друга имаше предмети, използвани от класата на вайшите — инструменти за обработка на земята, въжета, семена и други. На трета маса бяха поставени оръжия, ризници, щитове, стрели и военни пособия, също скъпи дрехи, златни украшения и най-различни други красиви предмети.

Всички погледи бяха устремени в братята, когато влизаха в залата. Виждайки тези силни мъже, облечени в черни еленови кожи, с походка на игриви лъвове, с широки гърди, дълги мускулести ръце, наподобяващи змии и очи на свирепи бикове, царят, неговите близки, министри и подчинени се изпълниха с радост. По ред на възрастта си, младите мъже без колебание седнаха на златни столове, застлани с коприна и с възглавнички за краката. Добре облечени слуги поднесоха различни видове превъзходни блюда в златни и сребърни чинии. Братята се хранеха с наслада от изобилието от ястия пред себе си — храната бе достойна за царе.

Когато приключиха с обяда, те станаха и се приближиха до масата, върху която бяха натрупани оръжия и царски принадлежности, които разгледаха внимателно, обсъждайки ги помежду си. За Друпада, за синовете и съветниците му бе ясно, че братята принадлежат към кастата на кшатриите.

Друпада се приближи към Юдхищхира и попита: „Господине, кажете, брамини ли сте, или кшатрии от царски род? Или сте вайши, или дори шудри? Да не сте небесни същества, преоблечени като брамини, бродещи по земята? Моля, кажете ни истината. Истината подобава на царете дори повече от жертвоприношенията и благодеянията. След като веднъж установим кастата, към която принадлежите, бихме могли да организираме подобаваща сватбена церемония.“

Юдхищхира погледна царя и усмихнат му заговори с глас, дълбок като облачен тътен: „Царю, нека съмненията ти се разсеят, зарадвай се. Желанието ти е осъществено. Ние петимата сме принцове, синовете на славния Панду. Аз съм Юдхищхира. Дъщеря ти бе спечелена от Арджуна, който заедно с Бхима се сражава с другите царе. Тя е като лотос, присаден от едно чисто езеро в друго. Заедно с Драупади в женските покои седи Кунти, нашата майка.“

Юдхищхира допря длани и каза на царя, че му е разкрил всичко, което е нужно да знае. Заобиколен от братята си, той добави: „Ти си по-възрастен и по-висшестоящ от нас и с уважение приемаме подслон у теб. Кажи ни какво трябва да направим?“

Очите на Друпада се насълзиха и неспособен да отвърне, той остана развълнуван няколко мига. Най-сетне с голямо усилие успя да потисне радостта си и каза: „Не мога с думи да изразя щастието си. Днес животът ми постигна смисъла си, мечтите ми се сбъднаха. Какъв благословен ден! Кажете ми как успяхте да избягате от пожара във Варанавата?“

Друпада и двамата му синове, Дхрищадюмна и Шикханди, изслушаха разказа на Юдхищхира, а когато той свърши, осъдиха Дурьодхана и слабохарактерния му баща. Друпада увери Юдхищхира, че ще направи всичко, за да му съдейства да заеме мястото, което му се полагаше по право в Хастинапура. Той настани братята в двореца си, отнасяйки се към тях с голяма почит.

На следващия ден Друпада отново заговори на Юдхищхира: „О, силноръки, днес звездите са благоприятни. Нека Арджуна приеме ръката на дъщеря ми с подобаващите ритуали.“

Юдхищхира отговори: „Ако по-малкият ми брат трябва да се ожени днес, значи аз също трябва да се оженя, защото такава е религиозната повеля.“

Друпада кимна с разбиране: „Тогава ти трябва да приемеш ръката на Драупади в церемонията на свещения брак. Или я дай на когото от братята си решиш.“

Юдхищхира каза: „Принцесата трябва да се омъжи за всички ни. Майка ни заповяда така. Дхананджая бе онзи, който спечели скъпоценната ти дъщеря, но законът помежду ни е да си поделяме всяка скъпоценност, която придобием. Затова Драупади трябва да приеме всеки от нас един по един по ред на възрастта.“

Друпада отстъпи назад, а очите му се разшириха от изненада: „Чувал съм мъж да приема много съпруги, но никога не съм чувал жена да приеме повече от един съпруг. Ти си прочут с добродетелта си, Юдхищхира. Как тогава одобряваш такова действие, толкова противоречащо на традицията и на напътствията на писанията?“

Царят бе заобиколен от синовете и министрите си и всички те внимателно изслушаха отговора на Юдхищхира. Той каза, че нравствеността е фина и че приложението ѝ зависи от обстоятелствата. Затова човек трябва да следва авторитет. Майка им бе пожелала всичките да се оженят за принцесата и това желание бе приемливо за ума на Юдхищхира, който никога не бе имал и една грешна мисъл през живота си. Принцът бе сигурен, че няма грях в това Драупади да се омъжи и за петимата.

Друпада не бе убеден. Нужно му бе повече време да размисли. Бе абсолютно безпрецедентно жена да се омъжва за много мъже едновременно. Той помоли Юдхищхира да обсъдят по-обстойно въпроса с Кунти, Дхрищадюмна и мъдрите дворцови брамини. Юдхищхира се съгласи и всички се събраха в съвещателната зала на царя.

Тъкмо бяха седнали, когато слугите известиха пристигането на Вясадева. Щом мъдрецът влезе, всички присъстващи с почит се поклониха в нозете му. Вясадева ги поздрави на свой ред и дари с благословиите си Друпада и Пандавите. След като всички отново седнаха, Друпада попита: „О, сияйни, може ли една жена да се омъжи за много мъже, без да бъде осквернена от грях? Моля те, кажи ми истината.“

Вясадева отговори, че подобна практика противоречи както на Ведите, така и на традицията. Макар в предишни епохи да е била разпространена, тя отдавна бе изоставена. Мъдрецът погледна Друпада и Юдхищхира и попита и двамата за мнението им. Друпада изрази съмненията си. Той не допускаше по никакъв начин и петимата братя да станат съпрузи на Драупади. Това би означавало, че по-големият брат ще отива при жената на по-малкия. Според писанията това би било равнозначно на сношение с дъщеря.

Юдхищхира отговори, че сърцето му, което не познаваше грях, не чувства никаква тревога относно този брак. Той разказа историята за браминска девойка на име Джатила, която се бе омъжила за седем риши едновременно. Съществуваше освен това и примерът с известните аскети Прачетаси, които също били братя, приели една обща съпруга. Тези примери присъстваха във Ведите и не се считаха за греховни. При определени обстоятелства дори установените правила можеха да се нарушават, за да се съхрани по-висш религиозен принцип.

Кунти бе съгласна със сина си и попита мъдреца как би могла да се спаси от изричането на лъжа. Вясадева отвърна: „О, благородна, ти със сигурност ще бъдеш избавена от грях. Това е вечна добродетел.“

Мъдрецът се обърна към Друпада и каза: „Бих искал да поговоря с теб насаме, о, Царю.“ Вясадева стана и поведе Друпада под ръка към царските покои, а останалите чакаха в залата. Когато останаха сами, Вясадева обясни на царя защо този брак е в съгласие с добродетелта. Той каза на Друпада, че в предишния си живот Драупади била дъщеря на риши и се молела на Шива за съпруг. В молитвата си тя пет пъти помолила бога да има могъщ съпруг. Шива бе отговорил: „След като ме помоли пет пъти, в следващото си раждане ще имаш петима съпрузи.“ А Шива не би могъл да предопредели грях.

След това Вясадева обясни, че принцесата е експанзия на Богинята Лакшми. Тя бе излязла от жертвения огън, за да бъде съпруга на Пандавите, които самите в предишните си животи били богове. Всъщност и петимата братя били въплъщения на Индра в различни милениуми.

Вясадева дари на царя божественото зрение, с което да види Пандавите в предишните им животи. С него Друпада видя пламтящия облик на Индра, който всеки един от братята бе притежавал; сияйните им тела бяха украсени с корони и гирлянди.

Изумен, Друпада допря длани и каза на светеца: „Велики мъдрецо, нищо не съществува извън твоето знание и способности. Сега умът ми се успокои. Повелята на боговете винаги се изпълнява. Всички ние сме инструменти в ръцете на съдбата. Нека дъщеря ми приеме и петимата братя за съпрузи.“

Царят и мъдрецът се върнаха в залата и известиха за промяната в позицията на Друпада. Вясадева каза: „Днес Луната навлезе в благоприятното съзвездие Пушя. Нека първата церемония започне веднага; Юдхищхира може да приеме ръката на Драупади.“

Друпада нареди на министрите и жреците да подготвят всичко. В обширния вътрешен двор на двореца бе запален свещен огън. Редици от знамена със символите на боговете обграждаха жертвената арена, изпълнена с пеещи химни брамини. Бе издигнат прекрасен олтар, изграден от корал и злато, украсен с блестящи перли. Навсякъде бяха окачени уханни гирлянди, из двора се носеше аромат на скъпи благовония.

Царят, приближените и приятелите му заеха местата си край голямо езеро, пълно с лотоси. Хора от всички касти се бяха събрали на двора, за да видят церемонията — брамини с покрити глави, заможни търговци, предпазващи се от силното слънце с красиви слънчобрани, и шудри с пъстроцветни дрехи. Всички гледаха как петимата братя, облечени в коприна и украсени с блестящи златни обеци, пристъпиха в двора като могъщи бикове, влизащи в кошарата си. Дхаумя вървеше начело, а тялото му сияеше като слънце. Той седна край огъня и поднесе възлияния от гхи. Когато пламъците се издигнаха, браминът запя мантри, призоваващи присъствието на Вишну и на основните божества. После повика Юдхищхира да излезе напред и да приеме ръката на Драупади. Тъмноликата принцеса, облечена в златисто сари и украсена със скъпоценни камъни, се изправи да приеме Юдхищхира, а дългите ѝ вълнисти коси бяха обкичени с цветя. Те уловиха ръцете си и обиколиха три пъти свещения огън, скрепявайки своя съюз.

В дните след сватбата на Юдхищхира всеки един от братята се ожени за панчалийската принцеса. Вясадева прошепна на царя, че според повелята на боговете дъщеря му бе възвръщала девствеността си всеки път преди следващия брак. След като бяха завършили всичките пет сватбени церемонии, Друпада седна пред свещения огън и раздаде на братята дарове. На всекиго от тях той подари по сто златни колесници, запрегнати с по четири великолепни коне, по сто отгледани слона и по сто прислужници, украсени с накити и цветни гирлянди. Даде им също огромно количество злато, различни скъпоценни камъни и скъпи дрехи. Като небесни същества братята заживяха в радост в Панчала, в столицата на царството. Друпада от своя страна не се боеше дори от боговете в рая, след като се бе съюзил с Пандавите.

Когато се завърна в Матхура, Кришна се разпореди на Пандавите да бъде изпратено в дар огромно количество богатства. Купища необработено злато, скъпоценни камъни, а сред тях и безценните камъни вайдуря скоро запристигаха в Кампиля и бяха поднесени на братята. Скъпи килими, дрехи, покривала и кожи се трупаха в краката им на купчини. Кришна им изпрати и хиляди прислужнички — всичките млади, красиви и талантливи. Пристигнаха също добре обучени слонове и коне, както и хиляди колесници.

От обич към Кришна, Юдхищхира любезно прие даровете и изпрати благодарствено послание. Уверени в приятелството и благословиите на Кришна, братята чувстваха, че щастливата им съдба е осигурена.