Цар Юдхиш̣т̣хира много се зарадвал, след като чул подробностите от случая с Джара̄сандха, и рекъл: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, о, вечна форма на блаженство и знание, всички издигнати водачи на работите в материалния свят, в това число Брахма̄, Шива и цар Индра, винаги очакват с нетърпение заповедите Ти. А когато имат щастието да ги получат, ги скътват дълбоко в сърцата си. О, Кр̣ш̣н̣а, Ти си безкраен и макар че понякога ние се мислим за царе и господари на света и се възгордяваме с нищожното си положение, сърцата ни са много бедни. Всъщност ние заслужаваме само наказанията Ти. Странното е, че вместо да ни наказваш, Ти великодушно и милостиво приемаш поръките ни и ги изпълняваш както следва. Другите се удивляват, че можеш да постъпваш като обикновен човек, но ние разбираме, че тези дейности Ти извършваш като актьор, който играе роля. Истинското Ти положение е възвишено, Ти си като слънцето, което запазва топлината си и при изгрев, и при залез. Макар че ние чувстваме разлика в топлината на слънцето при изгрев и при залез, тя всъщност никога не се мени. Ти си винаги трансцендентално уравновесен – нито се радваш, нито страдаш заради материалните дела. Ти си Върховният Брахман, Божествената Личност и за теб няма нищо относително. Скъпи Ма̄дхава, никой никога не може да те победи. Материалните разграничавания – „Това съм аз“, „Това си ти“, „Това е мое“ – се отличават с това, че напълно липсват у теб. Тези разграничения могат да се видят в живота на всеки, дори и при животните, но чистите предани са освободени от тях. Щом те отсъстват у преданите Ти, не е възможно да се намират у теб.“

Цар Юдхиш̣т̣хира удовлетворил по този начин Кр̣ш̣н̣а и се разпоредил за извършването на жертвоприношението Ра̄джасӯя. Той поканил всички достойни бра̄хман̣и и мъдреци и им поверил да ръководят жертвената арена като различни степени свещенослужители. Той поканил най-опитните бра̄хман̣и и мъдреци: Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вя̄садева, Бхарадва̄джа, Суманту, Гаутама, Асита, Васиш̣т̣ха, Чявана, Кан̣ва, Маитрея, Каваш̣а, Трита, Вишва̄митра, Ва̄мадева, Сумати, Джаимини, Крату, Паила, Пара̄шара, Гарга, Ваишампа̄яна, Атхарва̄, Кашяпа, Дхаумя, Парашура̄ма, Шукра̄ча̄ря, А̄сури, Вӣтихотра, Мадхуччханда̄, Вӣрасена и Акр̣тавран̣а. Освен тях, той поканил и такива почитани старци, като Дрон̣а̄ча̄ря, Бхӣш̣ма (дядото на Кауравите), Кр̣па̄ча̄ря и Дхр̣тара̄шт̣ра. Той поканил още великия предан Видура и синовете на Дхр̣тара̄шт̣ра начело с Дурьодхана. За да видят великото жертвоприношение на цар Юдхиш̣т̣хира, били поканени също царе от разни краища на света заедно с министрите и помощниците си. На церемонията дошли и жителите – учени бра̄хман̣и, доблестни кш̣атрии, заможни вайши и предани шӯдри.

Свещенослужителите бра̄хман̣и и мъдреците, които отговаряли за жертвената церемония, както обикновено очертали жертвената арена със златно рало и в съответствие с ведическите ритуали ръкоположили цар Юдхиш̣т̣хира за извършител на великото свещенодействие. Преди много години, когато Варун̣а извършвал едно подобно жертвоприношение, всички атрибути за церемонията били направени от злато. Така и за церемонията Ра̄джасӯя на цар Юдхиш̣т̣хира всички необходими принадлежности били златни.

По покана на цар Юдхиш̣т̣хира присъствали всички важни полубогове: Брахма̄, Шива, небесният цар Индра и придружителите им, още управляващите божества на висшите планетарни системи Гандхарвалока, Сиддхалока, Джаналока, Таполока, На̄галока, Якшалока, Ра̄кшасалока, Пакшилока и Ча̄ран̣алока, а също и прочути царе с цариците си. Всички уважавани мъдреци, царе и полубогове единодушно се съгласили, че цар Юдхиш̣т̣хира е достатъчно опитен, за да поеме отговорността да извърши церемонията Ра̄джасӯя. Никой не оспорил това. Всички добре познавали положението на цар Юдхиш̣т̣хира: той бил велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а и за него били достъпни всички съвършенства. Учените бра̄хман̣и и жреци следели церемонията на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да се извършва по същия начин, както в миналите епохи я извършвал полубогът Варун̣а. Според ведическите обичаи там, където се правят приготовления за жертвоприношение, на участниците се предлага животворно питие – сок от растението сома. В деня, когато бил извлечен сокът сома, цар Юдхиш̣т̣хира с голямо уважение приел главния свещенослужител, нает да следи за грешки в жертвената церемония. Проблемът е в това, че ведическите мантри трябва да се произнасят съвършено и да се пеят с правилно ударение. Ако жреците, които вършат това, допуснат някаква грешка, жрецът съдия ги поправя и така всичко върви правилно. Жертвоприношението не може да даде желания резултат, ако не е извършено съвършено. В сегашната епоха, епохата на Кали, няма нито такива учени бра̄хман̣и, нито свещенослужители, затова всички жертвоприношения са забранени. Единственото жертвоприношение, което се препоръчва в ша̄стрите, е повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата.

Друг важен момент е, че първо се обожава най-възвишената личност, която присъства на жертвената церемония. След като били направени всички приготовления за жертвоприношението на Юдхиш̣т̣хира, трябвало да се реши кой да бъде обожаван пръв. Тази част от церемонията се нарича Аграпӯджа̄. Агра означава „пръв“, а пӯджа̄ означава „обожание“. Аграпӯджа̄ е нещо като избиране на президент. Всички, които присъствали на жертвоприношението, били много благородни и високопоставени. Някои предлагали като най-достойна за Аграпӯджа̄ една личност, други предлагали друга.

Въпросът оставал неразрешен. Тогава Сахадева заговорил в полза на Бог Кр̣ш̣н̣а. Той казал: „Бог Кр̣ш̣н̣а, най-съвършеният измежду потомците на династията Яду и покровителят на преданите, е най-висшата личност тук. Затова мисля, че без съмнение на него се пада честта да бъде обожаван пръв. Макар че тук присъстват Брахма̄, Шива, царят на райските планети Индра и много други изтъкнати личности, никой не може да е равен на Кр̣ш̣н̣а или по-велик от него по отношение на време, пространство, богатства, сила, слава, мъдрост, отречение или по някакви други съображения. Всичко, което смятаме за великолепно, първоначално присъства в Кр̣ш̣н̣а. Както индивидуалната душа е принципът, на който се основава растежът на материалното тяло, в което тя се намира, така Кр̣ш̣н̣а е Свръхдушата на космическото проявление. Всички ведически обреди и церемонии – жертвоприношения, принасяне на жертви в огъня, пеене на ведически химни и следване на мистичната йога – са предназначени да бъде осъзнат Кр̣ш̣н̣а. Независимо дали следваме пътя на плодоносните дейности или на умозрителните философски разсъждения, крайната цел е Кр̣ш̣н̣а. Всички авторитетни начини за себепознание са предназначени да бъде разбран Кр̣ш̣н̣а. Уважаеми присъстващи, излишно е да говорим за Кр̣ш̣н̣а, защото всеки от вас е достойна и издигната личност и знае Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховния Брахман, при когото няма материална разлика между тялото и душата, между енергията и енергоизточника или между отделните части на тялото. Между Кр̣ш̣н̣а и всички останали живи същества няма качествена разлика, понеже всеки е неотделима част от Кр̣ш̣н̣а. Всичко произтича от материалните и от духовните енергии на Кр̣ш̣н̣а. Енергиите на Кр̣ш̣н̣а са като топлината и светлината на огъня; в качествено отношение няма разлика между топлината, светлината и самия огън.

Освен това Кр̣ш̣н̣а може да прави всичко, което поиска, с коя да е част от тялото си. Ние извършваме определено действие с определена част от тялото си, а Той може да прави всичко с всяка част от тялото си. Тялото му е вечноизпълнено със знание и блаженство и затова Той не преминава през шестте материални промени – раждане, съществуване, растеж, възпроизводство, намаляване и изчезване. Той не е подтикван от никаква външна енергия и е върховната причина за сътворяването, поддържането и разрушаването на всичко, което съществува. Единствено по благоволението на Кр̣ш̣н̣а всички се заемат с религия, с икономическо развитие, с удовлетворяване на сетивата и в крайна сметка с постигане на освобождение от материалното робство. Тези четири принципа на прогресивен живот могат да се следват само по милостта на Кр̣ш̣н̣а. Затова всички трябва да се съгласят, че Той трябва да бъде обожаван пръв на това велико жертвоприношение. Като поливаме корена, удовлетворяваме и клоните, и листата, и цветовете; като даваме храна на стомаха, осигуряваме изхранването и обмяната на вещества за всички части на тялото. По същия начин като обожаваме първо Кр̣ш̣н̣а, ще удовлетворим всички присъстващи, в това число и великите полубогове. Ако някой е склонен към благотворителност, за него ще е много добре да дава милостиня единствено на Кр̣ш̣н̣а, който е Свръхдушата у всеки, независимо от конкретното тяло и личност. Кр̣ш̣н̣а присъства като Свръхдушата във всяко живо същество и ако успеем да го удовлетворим, ще удовлетворим всички живи същества.“

Сахадева имал щастието да познава величието на Кр̣ш̣н̣а и след като го представил накратко, замълчал. При тези думи всички, които присъствали на великото жертвоприношение, приели предложението, непрекъснато надавайки одобрителни викове: „Всичко, което каза, е съвсем правилно! Всичко, което каза, е съвсем вярно!“ Цар Юдхиш̣т̣хира видял одобрението на всички присъстващи, и най-вече на бра̄хман̣ите и на учените мъдреци, и започнал да обожава Бог Кр̣ш̣н̣а според правилата на ведическите предписания. Най-напред заедно с братята, съпругите, децата, роднините и министрите си той измил лотосовите крака на Бог Кр̣ш̣н̣а и напръскал с водата главата си. След това предложил на Бог Кр̣ш̣н̣а различни дрехи от жълта коприна и му подарил купища скъпоценности и накити.

Докато оказвал почит на Кр̣ш̣н̣а, единствения предмет на любовта му, Цар Юдхиш̣т̣хира чувствал такъв екстаз, че от очите му потекли сълзи, които му пречели да вижда добре Бог Кр̣ш̣н̣а въпреки желанието му. След обожанието всички присъстващи се изправили и с допрени длани започнали да повтарят: „Джая! Джая! Намах̣! Намах̣!“ Всички в хор отдали смирените си почитания на Кр̣ш̣н̣а, а от небето се посипал истински дъжд от цветя.

Сред зрителите бил и цар Шишупа̄ла. Той бил заклет враг на Кр̣ш̣н̣а по много причини, но най-вече затова че Кр̣ш̣н̣а откраднал Рукмин̣ӣ от сватбената ѝ церемония. И той не могъл да понесе на Кр̣ш̣н̣а да се оказват такива почести и да се възхваляват качествата му. Вместо да е щастлив от възславянето на Бога, той много се разгневил. Когато всички станали прави, за да покажат уважението си към Кр̣ш̣н̣а, Шишупа̄ла останал на мястото си. Но тъй като с предлагането на почитания на Кр̣ш̣н̣а яростта му се усилвала все повече и повече, изведнъж той се изправил, вдигнал ръка и заговорил срещу Бог Кр̣ш̣н̣а високо и без никакъв страх, така че Той да може ясно да го чува:

„Благородно събрание, сега разбирам думите на Ведите, че в крайна сметка времето е главната движеща сила. Въпреки всички усилия в противоположната посока, стихията на времето безпрепятствено осъществява замисъла си. Човек например може да се опитва да направи всичко възможно, за да удължи живота си, но когато времето на смъртта дойде, никой не е в състояние да я възпре. Сега виждам, че макар тук да присъстват толкова решителни и непоколебими личности, влиянието на времето е така силно, че те бяха заблудени от думите на едно момче, което наговори куп глупости за Кр̣ш̣н̣а. Тук виждам много учени мъдреци и личности на преклонна възраст и въпреки това те приеха думите на един глупав младеж. Това означава, че под въздействието на времето може да бъде заблудена интелигентността дори на такива уважавани особи. Напълно съм съгласен с почитаемите тук личности, че те имат качествата да изберат някого за първото обожание, но не мога да се примиря с думите на този хлапак Сахадева, който така превъзнесе Кр̣ш̣н̣а и предложи него като най-достоен за първото обожание в жертвоприношението. Виждам, че тук има мнозина, които са изтърпели големи отречения, които са изключително учени и са преминали множество изпитания. С мъдростта и напътствията си те могат да освободят много хора, страдащи от оковите на материалното съществуване. Има велики р̣ши, чието знание няма граници, има много души, постигнали себепознание, има също и бра̄хман̣и и аз мисля, че всеки от тях можеше да бъде избран за първото обожание, защото на тях се покланят дори великите полубогове, царе и императори. Не мога да проумея как така избрахте това пастирче Кр̣ш̣н̣а, а оставихте настрана всички тези велики личности. Според мен Кр̣ш̣н̣а е само една гарга – как е възможно Той да е достоен за първото обожание в това велико жертвоприношение?

Дори не можем да кажем със сигурност към коя каста принадлежи този Кр̣ш̣н̣а и какви са предписаните му задължения.“ Всъщност Кр̣ш̣н̣а не принадлежи към никоя каста, нито има предписани задължения, които е длъжен да изпълнява. Във Ведите е казано, че за Върховния Бог не съществуват предписани задължения. Всичко, което трябва да се извърши от негово име, се осъществява от различните му енергии.

Шушупа̄ла продължил: „Кр̣ш̣н̣а не произхожда от знатен род. Той е толкова независим, че никой не знае какви религиозни принципи следва. Наистина изглежда като че ли Той не е подвластен на никакви религиозни принципи. Той винаги действа на своя глава, без да обръща внимание на ведическите предписания и регулиращи принципи. Значи е лишен от всякакви добри качества.“ Шишупа̄ла всъщност възхвалявал Кр̣ш̣н̣а, като казвал, че не е подвластен на ведическите предписания. Това е вярно, защото Той е Върховната Божествена Личност. Това, че Кр̣ш̣н̣а няма качества, означава, че няма материални качества. И тъй като е Върховната Божествена Личност, Той действа независимо, без да обръща внимание на обществените и религиозните условности.

Шишупа̄ла продължил: „При това положение как може Той да е достоен за първото обожание в жертвоприношението? Кр̣ш̣н̣а е толкова глупав, че напусна Матхура̄, населявана от високообразовани личности и последователи на ведическата култура, и се установи насред океана, където няма и следа от Ведите. Вместо да живее открито, Той построи крепост във водата и живее в място, където не се и споменава ведическото знание. А когато излиза оттам, само тормози жителите като някакъв разбойник, крадец и престъпник.“

Шишупа̄ла направо обезумял, че на Кр̣ш̣н̣а е оказана върховната чест да бъде обожаван пръв, и говорел като невменяем, сякаш добрата му съдба му е изневерила. Съкрушен от несполуките си, Шишупа̄ла продължавал да оскърбява Кр̣ш̣н̣а, който обаче го слушал търпеливо, без да възразява. Както лъвът не обръща внимание на воя на глутница чакали, така Бог Кр̣ш̣н̣а невъзмутимо мълчал. Кр̣ш̣н̣а не отвърнал на нито едно от обвиненията, но с изключение на неколцина, които били на страната на Шишупа̄ла, сред всички останали присъстващи се надигнал ропот, защото дълг на всеки почтен човек е да не търпи злословия срещу Бога или преданите му. Тези, които смятали, че не могат да направят нищо срещу Шишупа̄ла, изразили възмущението си, като запушили ушите си с ръце и напуснали арената, за да не слушат повече обвиненията. Те осъдили постъпката на Шишупа̄ла, изоставяйки присъстващите. Ведическите предписания гласят, че човек незабавно трябва да си отиде, когато някой започне да оскърбява Върховната Божествена Личност. Ако не направи това, той се лишава от благочестивите си дейности и пропада в низши условия на живот.

Всички присъстващи царе от династиите Куру, Матся, Кекая и Ср̣н̃джая много се разгневили и веднага извадили мечовете и щитовете си, за да убият Шишупа̄ла, който бил толкова глупав, че дори не се разтревожил, въпреки че царете били готови да го нападнат. Шишупа̄ла дори не помислил какви последствия могат да имат глупавите му приказки. Когато разбрал, че царете се готвят да го убият, вместо да спре, той грабнал меча и щита си и скочил да се сражава с тях. Бог Кр̣ш̣н̣а видял, че те възнамеряват да водят битка на самата арена на благотворната Ра̄джасӯя ягя и лично се заел да ги умиротвори. По безпричинната си милост Той решил сам да убие Шишупа̄ла. Докато Шишупа̄ла сипел хули срещу царете, които се готвели да го нападнат, Бог Кр̣ш̣н̣а грабнал острия си като бръснач диск и мигом отделил главата на Шишупа̄ла от раменете му.

При смъртта на Шишупа̄ла тълпата надала силни викове. Неколцината царе, които поддържали Шишупа̄ла, се възползвали от суматохата и бързо напуснали арената, страхувайки се за собствения си живот. Но въпреки това щастливата трансцендентална душа на Шишупа̄ла потънала в тялото на Бог Кр̣ш̣н̣а пред очите на всички, както горящият метеор пада на земната повърхност. Това ни напомня за историята на Джая и Виджая, които паднали в материалния свят от планетите във Ваикунт̣х̣а след проклятието на четиримата Кума̄ри. За да могат да се върнат в света на Ваикунт̣х̣а, трябвало в три последователни раждания да бъдат смъртни врагове на Бога. След това отново щели да отидат на Ваикунт̣х̣а, за да служат на Бога като негови придружители.

Макар че Шишупа̄ла постъпвал като враг на Кр̣ш̣н̣а, той бил непрекъснато в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Нямало миг, в който да не бил погълнат от мисли за Кр̣ш̣н̣а. Затова той получил първо освобождението са̄юджя-мукти – потъване в тялото на Върховния, – а след това възвърнал първоначалното си положение в личното служене. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че ако в мига на смъртта някой мисли за Върховния Бог, след като напусне материалното си тяло, той незабавно ще проникне в Божието царство.

След освобождението на Шишупа̄ла цар Юдхиш̣т̣хира възнаградил всички, които присъствали на жертвената церемония. Той щедро се отплатил на свещенослужителите и на учените мъдреци за участието им в извършването на жертвата и след спазването на всички условности се изкъпал. Тази баня в края на жертвоприношението също спада към ритуала и се нарича авабхр̣тха.

Така Бог Кр̣ш̣н̣а помогнал Ра̄джасӯя ягя, осъществена от цар Юдхиш̣т̣хира, да завърши успешно и по молба на братовчедите и роднините си останал в Хастина̄пура още няколко месеца. Макар че царят и братята му не били склонни да пуснат Кр̣ш̣н̣а да си замине, Кр̣ш̣н̣а успял да ги убеди да му разрешат да се върне в Два̄рака̄ и се прибрал у дома заедно с цариците и министрите си.

Историята на падането на Джая и Виджая в материалния свят от планетите във Ваикунт̣х̣а е разказана в Седмата песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Убиването на Шишупа̄ла има пряка връзка с повествованието за Джая и Виджая, но най-важното наставление в тази случка е, че Абсолютната Върховна Божествена Личност може да даде освобождение на всеки, независимо дали той действа като неин враг или приятел. Затова схващането, че Богът е свързан с някого чрез приятелство, а с другиго чрез вражда, е погрешно. Неговото приятелство и враждата му винаги са на абсолютно равнище. Между тях няма материална разлика.

След жертвоприношението цар Юдхиш̣т̣хира се изкъпал и застанал сред учените мъдреци и бра̄хман̣и досущ като красивия небесен цар. Цар Юдхиш̣т̣хира възнаградил богато всички полубогове, които взели участие в тази ягя. След това те си тръгнали, много удовлетворени от дейностите на царя, и възпявали Кр̣ш̣н̣а.

Шукадева Госва̄мӣ разказал произшествието с Бог Кр̣ш̣н̣а и Шишупа̄ла, описал успешното извършване на Ра̄джасӯя ягя от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и изтъкнал също, че имало един-единствен човек, който бил нещастен след успешното завършване на церемонията. Това бил Дурьодхана. Заради греховния си живот Дурьодхана имал много зъл и завистлив нрав и се бил появил в династията Куру като злокачествена болест, която щяла да я унищожи цялата.

Шукадева Госва̄мӣ уверил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, че разказите за забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а – убиването на Шишупа̄ла и на Джара̄сандха, освобождаването на затворените царе – са трансцендентални звукови вибрации и всеки, който ги слуша от авторитетни личности, незабавно ще се освободи от всички последици на греховните дейности в живота си.