Освобождението на Паун̣д̣рака и на царя на Ка̄шӣ

Историята на цар Паун̣д̣рака е много любопитна, защото винаги е имало много негодници и глупаци, които се смятат за Бог. Дори и по времето на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, имало една такава глупава личност. Това бил Паун̣д̣рака – той искал да се провъзгласи за Бог. Докато Бог Балара̄ма бил във Вр̣нда̄вана, този горделив и глупав цар Паун̣д̣рака, владетел на провинция Карӯша, изпратил пратеник до Бог Кр̣ш̣н̣а. Всички приемат Бог Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност, но цар Паун̣д̣рака открито предизвикал Кр̣ш̣н̣а чрез пратеника си, който заявил, че Ва̄судева е Паун̣д̣рака, а не Кр̣ш̣н̣а. В днешно време подобни негодници имат достатъчно количество глупави последователи. По същия начин по времето на Паун̣д̣рака имало достатъчно на брой глупави хора, които го приемали за Върховната Божествена Личност. Паун̣д̣рака не можел да си даде сметка за истинското си положение и си въобразявал, че е Бог Ва̄судева. И така, пратеникът обявил на Кр̣ш̣н̣а, че поради безпричинната си милост цар Паун̣д̣рака, Върховната Божествена Личност, е дошъл на земята да освободи всички нещастни същества.

Обграден от множество други глупаци, този негодник Паун̣д̣рака наистина живеел с убеждението, че е Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. Няма и съмнение, че това заключение е съвсем детинско. Когато децата си играят, понякога избират някое за цар и това дете наистина си мисли, че е станало цар. Също като децата много глупаци в невежеството си избират някой друг глупак за Бог и този негодник самият се смята за Бог, сякаш Богът може да бъде създаден на игра или със събиране на гласове. В такова заблуждение Паун̣д̣рака, който се мислел за Върховния Бог, изпратил пратеника си в Два̄рака̄, за да отправи предизвикателство към Кр̣ш̣н̣а. Пратеникът влязъл в тронната зала на Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄ и предал посланието на господаря си Паун̣д̣рака. То съдържало следните изявления:

„Аз съм единствената Върховна Божествена Личност Ва̄судева. Няма човек, който да е в състояние да се мери с мен. Поради безкрайната си и безпричинна милост аз дойдох като цар Паун̣д̣рака, защото изпитах състрадание към нещастните обусловени души. Ти с лъжа си заел мястото на Ва̄судева, без да имаш право, но трябва да спреш да разпространяваш тази заблуда. Трябва да напуснеш тази позиция. О, потомъко на династията Яду, умолявам те да изоставиш всички символи на Ва̄судева, които си завзел с измама. Когато се откажеш от това положение, ела и ми се отдай. Ако заради грубостта и нахалството си не обърнеш внимание на думите ми, тогава те предизвиквам на бой. Призовавам те да се сражаваш с мен и изходът на битката ще реши спора.“

Когато всички, които се числели към царското обкръжение на Кр̣ш̣н̣а, включително и цар Уграсена, чули посланието, изпратено от Паун̣д̣рака, започнали високо да се смеят и доста време не могли да спрат. Кр̣ш̣н̣а се полюбувал на гръмогласния им смях и отговорил на пратеника: „О, пратенико на Паун̣д̣рака, можеш да предадеш на господаря си отговора ми: той е един глупав негодник. Аз го наричам негодник открито и отказвам да следвам наставленията му. Никога няма да се откажа от символите на Ва̄судева, особено от диска си. Възнамерявам да го използвам, за да убия не само цар Паун̣д̣рака, но и всичките му последователи. Ще го унищожа заедно с глупавите му съратници, които са просто една сбирщина от измамници и измамени. О, неразумни царю, тогава, опозорен, ще трябва да криеш лицето си, а когато дискът ми отдели главата от раменете ти, ще я наобиколят хищните лешояди, ястреби и орли. И тогава вместо да бъдеш убежище за мен, както изискваш, ще бъдеш предоставен на милостта на тези низши птици. Тогава тялото ти ще бъде хвърлено на псетата, които с голямо удоволствие ще го изядат.“

Пратеникът отнесъл на своя господар Паун̣д̣рака обидните думи на Бог Кр̣ш̣н̣а и той търпеливо ги изслушал. Без да чака повече, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а незабавно потеглил с колесницата си, за да накаже негодника Паун̣д̣рака. Тъй като по това време царят на Карӯш̣а живеел при приятеля си царя на Ка̄шӣ, Кр̣ш̣н̣а обградил целия град Ка̄шӣ.

Цар Паун̣д̣рака бил велик воин и щом научил за нападението на Кр̣ш̣н̣а, излязъл от града с две акш̣аухин̣ӣ воини. Приятелят на Паун̣д̣рака, царят на Ка̄шӣ, излязъл с три акш̣аухин̣ӣ. Когато двамата царе дошли да се сражават с него, Кр̣ш̣н̣а за пръв път видял Паун̣д̣рака лице в лице. Той видял, че Паун̣д̣рака се е окичил с всички символи: раковина, диск, лотос и боздуган. Той носел лъка Ша̄рн̇га, а на гърдите му се виждал отличителният знак Шрӣватса. Шията му красял фалшив камък Каустубха и гирлянд от цветя, направен досущ като гирлянда на Ва̄судева. Паун̣д̣рака бил облечен с жълти копринени дрехи, а знамето на колесницата му носело лика на Гаруд̣а, точно както при Кр̣ш̣н̣а. На главата си Паун̣д̣рака имал много скъп шлем, обиците му наподобявали формата на рибата меч и блестели ослепително. Но и с просто око се виждало, че всичките му дрехи и украшения са фалшиви. Всеки можел да разбере, че той е като актьор от пиеса за Ва̄судева, облечен в чужди дрехи. При вида на Паун̣д̣рака, който подражавал на жестовете и облеклото му, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а не могъл да сдържи смеха си и се разсмял доволен.

Воините на цар Паун̣д̣рака обсипали Кр̣ш̣н̣а с оръжията си. На вълни полетели тризъбци, боздугани, копия, секири, мечове, ножове и стрели, които Кр̣ш̣н̣а отблъснал. Той разбил не само оръжията, но и воините и помощниците на Паун̣д̣рака, както при унищожението на вселената опустошителният пожар изпепелява всичко. Оръжията на Кр̣ш̣н̣а разпръснали слоновете, колесниците, конете и пешите воини на противниковата страна. Цялото бойно поле се покрило с тела на животни и с колесници. Имало покосени коне, слонове, хора, магарета и камили. Макар че опустошеното бойно поле приличало на мястото, където танцува Шива при разрушението на света, воините на Кр̣ш̣н̣а били много въодушевени от гледката и се сражавали с още по-голяма сила.

Тогава Бог Кр̣ш̣н̣а казал на Паун̣д̣рака: „Паун̣д̣рака, ти ме помоли да се откажа от символите на Бог Виш̣н̣у, и най-вече от диска си. Сега ще ти го дам. Внимавай! Ти измамнически се провъзгласи за Ва̄судева, като ми подражаваше. Няма по-голям глупак от теб.“ От тези думи на Бог Кр̣ш̣н̣а става ясно, че всеки негодник, който се обявява за Бог, е най-големият глупак в човешкото общество. Бог Кр̣ш̣н̣а продължил: „Паун̣д̣рака, сега ще те принудя да свалиш маската си. Ти искаше да ти се отдам. Сега ще получиш възможност да осъществиш желанието си. Ще се сражавам с теб и когато ти излезеш победител, а Аз загубя, незабавно ще ти се отдам.“ След тази сурова заплаха Кр̣ш̣н̣а с една стрела разбил на парчета колесницата на Паун̣д̣рака. С диска си отсякъл главата на Паун̣д̣рака досущ като Индра, който покосява планинските върхове с ударите на мълнията си. А със стрелите си по същия начин убил царя на Ка̄шӣ. Бог Кр̣ш̣н̣а хвърлил главата на царя в самия град Ка̄шӣ, за да я видят роднините и близките му. Кр̣ш̣н̣а свършил всичко това като ураган, който разнася насам-натам листенце от лотосов цвят. Бог Кр̣ш̣н̣а убил на бойното поле Паун̣д̣рака и приятеля му Ка̄шӣра̄джа и след това се върнал в столицата си Два̄рака̄.

Щом Бог Кр̣ш̣н̣а се завърнал в Два̄рака̄, всички Сиддхи от райските планети запели за славата на Бога. А що се отнася до Паун̣д̣рака, като подражавал на външността на Бог Ва̄судева, той постоянно мислел за него и затова постигнал са̄рӯпя, един от петте вида освобождение, и се издигнал до планетите във Ваикун̣т̣ха, където преданите притежават тела, подобни на тялото на Виш̣н̣у, с четири ръце, които държат четирите символа. Всъщност той се бил отдал на съзерцание на формата на Виш̣н̣у, но то било оскърбително, защото мислел самия себе си за Виш̣н̣у. След като обаче бил убит от Кр̣ш̣н̣а, обидата била изкупена. Така той постигнал освобождението са̄рӯпя и получил форма като на Бога.

Когато главата на царя на Ка̄шӣ била хвърлена през градските порти, хората се събрали и много се удивили при вида на това необикновено нещо. Те открили, че на него има обици и разбрали, че това трябва да е нечия глава. Почудили се чия ли е. Някои помислили, че е главата на Кр̣ш̣н̣а, защото Той бил враг на Ка̄шӣра̄джа. Те предположили, че царят е хвърлил главата на Кр̣ш̣н̣а в града, за да зарадва хората със смъртта му. Но накрая разбрали, че главата не е на Кр̣ш̣н̣а, а на самия Ка̄шӣра̄джа. Когато това се потвърдило, веднага дошли цариците на царя на Ка̄шӣ и започнали да оплакват смъртта на съпруга си. „О, господарю, след твоята смърт ние сме само едни мъртви тела.“

Царят на Ка̄шӣ имал син на име Судакш̣ин̣а. След погребалните обреди той се заклел, че ще убие Кр̣ш̣н̣а, врага на баща си, и по този начин ще изплати синовния си дълг. Затова, съпроводен от един учен свещенослужител, който му помагал, той започнал да обожава Маха̄дева, или Шива. Вишвана̄тха (Шива) бил повелител на царството Ка̄шӣ. Храмът на бог Вишвана̄тха и днес съществува във Ва̄ра̄н̣асӣ и всеки ден в него се събират десетки хиляди поклонници. Шива бил много доволен от обожанието на Судакш̣ин̣а и поискал да благослови своя предан слуга. Судакш̣ин̣а възнамерявал да убие Кр̣ш̣н̣а и затова се помолил да получи особено могъщество, чрез което да го умъртви. Шива посъветвал Судакш̣ин̣а да извърши заедно с бра̄хман̣ите обреда за убиване на враг. За тази церемония се споменава и в някои от Тантрите. Шива казал на Судакш̣ин̣а, че ако тази черна церемония бъде извършена правилно, ще се появи злият дух Дакш̣ин̣а̄гни, който ще изпълни всичко, каквото му се заповяда. Той ще убие всеки, с изключение на учен бра̄хман̣а. Шива и неговите призрачни спътници също ще го съпровождат и така желанието на Судакш̣ин̣а да убие врага си ще бъде изпълнено.

След одобрението на Шива Судакш̣ин̣а бил сигурен, че ще може да убие Кр̣ш̣н̣а. Той приел много решителен обет за отречение и под ръководството на свещенослужителите започнал да следва черното изкуство на повтарянето на мантри. След това от огъня се появило огромното туловище на един демон, чиито коси, брада и мустаци били с цвета на разтопена мед. Той бил много голям и свиреп. Щом излязъл от огъня, от очите му изскочили живи въглени. Исполинският огнен демон изглеждал още по-страшен, когато размърдал веждите си. Той показал големите си остри зъби и прекарал по бърните си дългия си език. Демонът нямал по себе си никакви дрехи, но носел голям тризъбец, който блестял като буен огън. След като се появил от жертвения огън, той се изправил и развъртял с ръка тризъбеца си. Подстрекаван от Судакш̣ин̣а, демонът се отправил към столичния град Два̄рака̄ със стотици придружаващи го духове, сякаш се канел да изпепели цялото космическо пространство. Повърхността на земята потреперила от силата на стъпките му. Щом влязъл в град Два̄рака̄, всички жители изпаднали в паника като животни сред горски пожар.

В това време Кр̣ш̣н̣а играел шах в залата за царски съвещания. Жителите на Два̄рака̄ дошли при него и му казали: „О, господарю на трите свята, един огромен огнен демон се кани да изгори до основи целия град. Бъди милостив и ни спаси.“ Така жителите на Два̄рака̄ молели Кр̣ш̣н̣а да ги защити от огнения демон, който се появил в града, за да го опустоши.

Бог Кр̣ш̣н̣а, който винаги с особена загриженост следи за безопасността на преданите си, видял, че всички са много разтревожени от пристигането на този огромен огнен демон. Той се усмихнал и ги уверил: „Не се безпокойте, ще направя всичко необходимо, за да ви защитя.“ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е всепроникващ. Той се намира в сърцето на всеки, но също така и отвън, под формата на космическото проявление. Той можел да разбере, че огненият демон е творение на Шива и за да го унищожи, взел своя Сударшана-чакра и му заповядал да направи необходимите стъпки. Сударшана-чакра се появил със сиянието на милиони слънца и топлината, която излъчвал, била с мощта на огъня в края на космическото проявление. Със сиянието си Сударшана-чакра озарил цялата вселена – както повърхността на земята, така и външното пространство. И дискът започнал да изстудява огнения демон, създаден от Шива. Така Сударшана-чакра на Бог Кр̣ш̣н̣а възпрял огнения демон, който след несполучливия си опит да опустоши Два̄рака̄, се завърнал обратно.

След като не успял да подпали Два̄рака̄, демонът се върнал във Ва̄ра̄н̣асӣ, царството на Ка̄шӣра̄джа. При завръщането на огнения демон ослепителното му сияние причинило изпепеляването на всички свещенослужители, които помагали в черното изкуство на мантрите, и на работодателя им, Судакш̣ин̣а. Правилата на черното изкуство на мантрите, дадени в Тантра, гласят, че ако мантрата не успее да убие врага, убива този, който я е изрекъл, защото така или иначе трябва да убие някого. Убийството било замислено от Судакш̣ин̣а, а свещенослужителите му помагали, затова всички били изпепелени. Така става с демоните: те измислят нещо, за да убият Бога, но загиват от собственото си оръжие.

Сударшана-чакра, който следвал демона по петите, също влязъл във Ва̄ра̄н̣асӣ. Градът бил много велик и процъфтявал в продължение на много години. Дори и днес град Ва̄ра̄н̣асӣ е богат и прочут – той е един от най-големите градове на Индия. Там имало огромни дворци, съвещателни сгради, пазари и порти, пред дворците и портите имало забележителни паметници. На всяко кръстовище били поставени издигнати платформи за изнасяне на беседи. Имало сгради, в които се съхранявали съкровищата, колесниците, конете и зърното, и места, където се раздавала храна. Град Ва̄ра̄н̣асӣ притежавал всички тези материални богатства дълго време, но понеже царят на Ка̄шӣ и синът му Судакш̣ин̣а били срещу Бог Кр̣ш̣н̣а, Виш̣н̣у-чакра, или Сударшана (оръжието на Бог Кр̣ш̣н̣а във формата на диск), опустошил целия град и изгорил всички важни постройки. Това пътешествие било по-гибелно и от съвременните бомбардировки. И след като изпълнил дълга си, Сударшана-чакра се върнал в Два̄рака̄ при господаря си Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.

Разказът за опустошението на Ва̄ра̄н̣асӣ от дисковото оръжие на Кр̣ш̣н̣а, Сударшана-чакра, е трансцендентален и благодатен за всеки. Този, който предава или слуша тази история с вяра и внимание, ще се освободи от всички последици на греховните си дейности. Това е обещанието на Шукадева Госва̄мӣ, който разказал тази история на Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа.