Освобождението на горилата Двивида

Шукадева Госва̄мӣ продължил да говори за трансценденталните забавления и качества на Бог Кр̣ш̣н̣а и цар Парӣкшит се въодушевявал все повече и повече и искал да слуша още и още. Тогава Шукадева Госва̄мӣ разказал историята за Двивида – горилата, убита от Бог Балара̄ма.

Тази горила била голям приятел на Бхаума̄сура, или Нарака̄сура, когото Кр̣ш̣н̣а убил, задето бил отвлякъл шестнайсет хиляди принцеси от целия свят. Двивида бил министър на цар Сугрӣва. Брат му, Маинда, също бил много могъщ цар горила. Когато Двивида чул как приятелят му Бхаума̄сура бил убит от Бог Кр̣ш̣н̣а, той намислил да направи из цялата страна големи пакости, за да отмъсти за смъртта му. Първата му работа била да подпали селата, градовете, местата, където имало някакво производство, мините и домовете на търговците, които произвеждали млечни продукти и отглеждали крави. От време на време той изтръгвал някоя голяма планина и я разбивал на късчета. По този начин предизвикал големи безпокойства из цялата страна, особено в провинция Катхуар. В тази провинция се намирал град Два̄рака̄ и тъй като в него живеел Бог Кр̣ш̣н̣а, Двивида нарочно насочил натам всичките си усилия.

Двивида бил силен колкото десет хиляди слона. Понякога отивал на морския бряг и с мощните си ръце така бунтувал морето, че то наводнявало съседните градове и села. Често пъти отивал в уединените колиби на великите святи личности и мъдреци, вдигал голяма врява и опустошавал красивите им градини и плодни дървета. Нещо повече, понякога изпускал урина и изпражнения върху свещената жертвена арена. Така омърсявал всичко наоколо. Освен това той отвличал от домовете им мъже и жени и ги затварял в далечни планински пещери. Входовете на пещерите запушвал с големи канари, както насекомото бхр̣н̇гӣ отвлича мухи и други насекоми и ги затваря в хралупата, където живее. Двивида постоянно нарушавал порядъка и законността в страната. И не само това, понякога той омърсявал жените от знатни семейства, като ги изнасилвал.

Докато сеел смут из цялата страна, от време на време Двивида дочувал звуците на нежна музика, долитаща от планината Раиватака. И така, той се отправил към полите ѝ. Там видял Бог Балара̄ма сред красиви млади девойки, които се забавлявали с песни и танци. Той бил пленен от красотата на Бог Балара̄ма – тялото му изглеждало още по-прекрасно, украсено с гирлянд от лотоси. Младите момичета също били облечени с хубави дрехи, носели гирлянди от цветя и излъчвали ослепителна красота. Бог Балара̄ма изглеждал съвсем замаян от напитката Ва̄рун̣ӣ, погледът му бил пиян и помътнял. Той приличал на царя на слоновете, заобиколен от множество слоници.

Двивида можел да се катери по дърветата и да скача от клон на клон. Понякога той клател клоните и издавал един особен звук – килакила̄ – и така смущавал приятната обстановка около Бог Балара̄ма. Понякога Двивида се показвал пред жените и правел различни муцуни. По природа младите жени са склонни да се забавляват на всичко със смях и шеги и когато пред тях се появила горилата, те не я приели много сериозно и просто ѝ се засмели. Но Двивида бил толкова груб, че дори в присъствието на Балара̄ма започнал да показва на жените долната половина от тялото си. Понякога изскачал напред, за да им се зъби и да бърчи вежди. Той се държал с жените много неприлично дори в присъствието на Балара̄ма. Името на Бог Балара̄ма показва не само че Той е много силен, но и че изпитва удоволствие да употребява необикновената си сила. Затова Балара̄ма взел един камък и го запратил по Двивида. Обаче горилата умело избягнала удара. За да обиди Балара̄ма, Двивида грабнал глинената делва с Ва̄рун̣ӣ. Опиянен от ограничената си сила, той започнал да разкъсва скъпите дрехи, които носели Балара̄ма и съпровождащите го млади момичета. Двивида бил толкова самонадеян, че мислел, че Балара̄ма не може да го накаже и продължил да оскърбява Балара̄маджӣ и спътничките му.

Когато Бог Балара̄ма лично изпитал безпокойствата, причинявани от горилата, и чул, че тя е сторила големи поразии из цялата страна, ужасно се разгневил и решил да я убие. Веднага грабнал в ръце боздугана си. Горилата разбрала, че Балара̄ма се кани да я нападне. За да отблъсне ударите на Балара̄ма, Двивида бързо изкоренил един голям дъб и замахнал със страшна сила да удари Бог Балара̄ма по главата. Но Бог Балара̄ма мигновено сграбчил дървото и останал неподвижен, като грамадна планина. За да си отмъсти, Той взел боздугана си, наречен Сунанда, и започнал да налага с него горилата, като ѝ нанасял много тежки удари по главата. Потоци кръв бликнали от главата на горилата, но тези струи я правели по-красива, подобно на вълна от течен манган, която се стича по склоновете на огромна планина. Ударите на боздугана не обезпокоили горилата ни най-малко. Двивида дори изкоренил друг голям дъб, окастрил всичките му листа и ударил Балара̄ма по главата. Но с боздугана си Балара̄ма направил дървото на трески. Горилата изпаднала в голяма ярост, грабнала в ръце друго дърво и се нахвърлила върху Бог Балара̄ма. Бог Балара̄ма отново направил дървото на трески и битката продължила по-нататък. Всеки път горилата нападала Балара̄ма с голямо дърво, Бог Балара̄ма го нацепвал на трески с боздугана си, горилата Двивида изтръгвала друго дърво и отново се устремявала към Балара̄ма. След известно време местността се оголила.

Двивида видял, че няма повече дървета, обърнал се за помощ към планините и изсипал върху тялото на Балара̄ма дъжд от гигантски канари. Бог Балара̄ма бил готов за такава надпревара и започнал да разбива грамадните каменни късове на малки камъчета. Лишен от дървета и скали, Двивида сам застанал пред него и размахал силните си юмруци. С голяма сила той ударил Бог Балара̄ма по гърдите. Сега вече Бог Балара̄ма много се разгневил. Понеже горилата го удряла с ръце, Бог Балара̄ма не докоснал оръжията си – боздугана и палешника. Той започнал да нанася удари по ключицата на горилата с юмрук. Тези удари се оказали смъртоносни за Двивида, който започнал да повръща кръв и паднал в несвяст на земята. При падането на горилата всички хълмове и гори потреперали.

След това опасно премеждие всички Сиддхи, велики мъдреци и святи личности от висшите планетарни системи изсипали дъжд от цветя по Бог Балара̄ма и запели за върховното му могъщество. Всички викали: „Слава на Бог Балара̄ма! Нека отдадем смирените си почитания в лотосовите му нозе. С убийството на големия демон Двивида Той сложи началото на светла ера за целия свят.“ Такива възторжени победни викове се чували от външното пространство. След като убил големия демон Двивида и бил почетен с цветя и славни победни песни, Балара̄ма се завърнал в Два̄рака̄, своята столица.