Бог Балара̄ма отива във Вр̣нда̄вана

Бог Балара̄ма горял от нетърпение да види баща си и майка си – Маха̄ра̄джа Нанда и Яшода̄. Затова с голямо въодушевление потеглил за Вр̣нда̄вана с една колесница. Жителите на Вр̣нда̄вана от дълго време силно копнеели да видят Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Когато Балара̄ма се завърнал във Вр̣нда̄вана, всички пастирчета и гопӣ били пораснали, но щом пристигнал, те го прегърнали и Балара̄ма също отвърнал на прегръдката им. След това Той отишъл при Маха̄ра̄джа Нанда и Яшода̄ и им отдал смирените си почитания. В отговор майка Яшода̄ и Нанда Маха̄ра̄джа му дали благословията си. Те го нарекли Джагадӣшвара, или Бога на вселената, който поддържа всички. Причината за това била, че Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма поддържат всички живи същества. И въпреки това Нанда и Яшода̄ изтърпявали такива трудности заради отсъствието им. С тези чувства те прегърнали Балара̄ма, сложили го в скута си и заплакали, без да могат да се сдържат. Сълзите им обливали Балара̄ма. После Бог Балара̄ма отдал смирените си почитания на възрастните пастири и приел почитанията на по-младите. Той разменил с тях приятелски чувства в зависимост от възрастта и положението им. Ръкувал се с връстниците и приятелите си и прегърнал всеки, като се заливал от смях.

След като пастирите и момчетата, гопӣте, цар Нанда и Яшода̄ го посрещнали, Бог Балара̄ма седнал много доволен, а те го наобиколили. Първо Бог Балара̄ма ги попитал как вървят работите им, а после те започнали да му задават различни въпроси, тъй като отдавна не го били виждали. Жителите на Вр̣нда̄вана били пожертвали за Кр̣ш̣н̣а всичко просто защото били пленени от лотосовите очи на Бога. Те много силно искали да обичат Кр̣ш̣н̣а и никога не пожелавали да се издигнат на райските планети или да се слеят със сиянието Брахман, за да станат едно с Абсолютната Истина. Те не се стремели дори към богат живот – били доволни от простия живот на селски пастири. Те постоянно били потопени в мисли за Кр̣ш̣н̣а и не желаели никаква лична изгода. И толкова били влюбени, че когато започнали да питат Балара̄маджӣ за Кр̣ш̣н̣а, гласовете им треперели.

Отначало Нанда Маха̄ра̄джа и Яшода̄майӣ попитали: „Скъпи Балара̄ма, как са приятелите ни – Васудева и семейството му? Сега Ти и Кр̣ш̣н̣а сте големи мъже с деца. В щастието на семейния живот спомняте ли си понякога бедните ви татко и майка – Нанда Маха̄ра̄джа и Яшода̄девӣ? Много се зарадвахме на вестта, че сте убили цар Кам̇са и че Васудева и другите ни приятели, които той тормозеше, вече са свободни. Добре сте постъпили, че сте победили Джара̄сандха и Ка̄лаявана, който вече е мъртъв, и сега живеете в крепостта Два̄рака̄.“

Дошли гопӣте и Бог Балара̄ма отправил към тях поглед, пълен с любов. Гопӣте изпаднали във възторг и след дългата покруса докато Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма ги нямало, започнали да разпитват за двамата братя. Те веднага попитали Балара̄ма дали Кр̣ш̣н̣а живее щастливо, заобиколен от образованите жени в Два̄рака̄ Пурӣ. „Спомня ли си понякога за баща си Нанда, за майка си Яшода̄ и за останалите приятели, с които беше толкова близък, докато живееше във Вр̣нда̄вана? Възнамерява ли Кр̣ш̣н̣а да дойде тук, за да види майка си? Спомня ли си за нас, гопӣте, които толкова тъгуваме далеч от него? Може би Кр̣ш̣н̣а вече ни е забравил сред благородните жени на Два̄рака̄. Но ние още го помним и събираме цветя, за да правим гирлянди. И когато Той не идва, просто прекарваме времето си в плач. О, ако можеше да дойде и да вземе гирляндите, които сме направили. Скъпи Бог Балара̄ма, потомъко на Даша̄рха, Ти знаеш, че заради приятелството си с Кр̣ш̣н̣а ние бихме изоставили всичко. Дори в най-голямо нещастие човек не може да се откаже от привързаността към семейството си, но макар това да е невъзможно за другите, ние напуснахме бащите си, майките си, сестрите и роднините си, без да съжаляваме за това отречение. И тогава съвсем неочаквано Кр̣ш̣н̣а ни напусна и си замина. Той разруши близостта ни без никаква основателна причина и замина за чужда страна. Но беше толкова умен и лукав, че съчини едни много красиви думи. Той каза: „Мои скъпи гопӣ, моля ви, не тъжете. Невъзможно е да ви се отплатя за служенето, което ми отдадохте.“ В края на краищата ние сме жени и нима можехме да не му вярваме? Сега разбираме, че просто ни е мамел с ласкавите си слова.“

Гопӣте негодували срещу отсъствието на Кр̣ш̣н̣а от Вр̣нда̄вана и една от тях казала: „Скъпи Балара̄маджӣ, ние сме селски момичета и Кр̣ш̣н̣а може да ни мами по този начин. Но ще мине ли това пред жените от Два̄рака̄? Не мисли, че те са глупави като нас! Кр̣ш̣н̣а може да заблуди нас, селските девойки, но жените от град Два̄рака̄ са много умни и интелигентни. Затова ще се изненадам, ако науча, че тези градски жени са се подлъгали по Кр̣ш̣н̣а и са повярвали на думите му.“

Тогава се обадила втора гопӣ: „Скъпа приятелко, Кр̣ш̣н̣а много умело борави с думите. Никой не може да се мери с него в това изкуство. Той може да измисли такива цветисти речи и да говори толкова ласкаво, че да се подлъже сърцето на всяка жена. Освен това Той е усъвършенствал изкуството да се усмихва много подкупващо. Като видят усмивката му, жените полудяват по него и му се отдават без никакво колебание.“

При тези думи трета гопӣ казала: „Приятели, какъв смисъл има да говорим за Кр̣ш̣н̣а? Ако искате да си губим времето в приказки, нека говорим за нещо друго, но не и за него. Щом жестокият Кр̣ш̣н̣а може да живее без нас, защо и ние да не можем да живеем без него? Очевидно Кр̣ш̣н̣а прекарва дните си без нас много щастливо. Но ние не сме щастливи без него.“

Гопӣте говорели и чувствата им към Кр̣ш̣н̣а се усилвали все повече и повече, те усещали усмивката на Кр̣ш̣н̣а, любовните му думи, привлекателните му черти и прегръдките му. Чувствата им били толкова силни и екстатични, че им се струвало, че самият Кр̣ш̣н̣а танцува пред тях. Заради сладкия спомен за Кр̣ш̣н̣а те не можели да възпрат сълзите си и неудържимо заплакали.

Бог Балара̄ма разбирал екстатичните чувства на гопӣте и поискал да ги утеши. Той отправил молбите си много умело, обърнал се много почтително към гопӣте и започнал да им разказва истории за Кр̣ш̣н̣а с толкова нежност, че те били напълно удовлетворени. Бог Балара̄ма останал там два месеца: Чаитра (март-април) и Ваиша̄кха (април-май). През това време Той бил при гопӣте и прекарвал с тях в гората на Вр̣нда̄вана всяка нощ, за да удовлетвори желанието им за съпружеска любов. Така през тези два месеца Балара̄ма също се наслаждавал на танца ра̄са с гопӣте. Била дошла пролетта и по бреговете на Ямуна̄ подухвал много мек ветрец, който разнасял благоуханието на различни цветя, и най-вече на цветето каумудӣ. Лунната светлина изпълвала небето и се сипела навсякъде. От нея сякаш красивите брегове на Ямуна̄ блестели и там Бог Балара̄ма се наслаждавал на обществото на гопӣте.

Полубогът Варун̣а изпратил дъщеря си Ва̄рун̣ӣ под формата на течен мед, който се процеждал от хралупите на дърветата. Заради този мед цялата гора започнала да ухае и сладкият мирис на Ва̄рун̣ӣ пленил Балара̄маджӣ. Балара̄маджӣ и гопӣте били много привлечени от вкуса на Ва̄рун̣ӣ и всички заедно пили от нея. Всички гопӣ пиели тази естествена напитка и възпявали величието на Бог Балара̄ма. Той се почувствал много щастлив и като че ли се напил с Ва̄рун̣ӣ. Очите му блажено блуждаели. Балара̄ма носел красиви и дълги гирлянди от горски цветя и благодарение на това трансцендентално блаженство всичко било потънало в щастие. Бог Балара̄ма се усмихнал с прелестната си усмивка – капчиците пот, които украсявали лицето му, били като хладната утринна роса.

В това щастливо настроение Балара̄ма пожелал да се наслаждава с гопӣте във водите на Ямуна̄. Затова повикал Ямуна̄ да дойде при него. Но Ямуна̄ не обърнала внимание на заповедта му, мислейки, че Той е пиян. Бог Балара̄ма много се разсърдил на Ямуна̄ и веднага понечил да разоре земята край реката с палешника си. Бог Балара̄ма има две оръжия: палешник и боздуган – и ги използва, когато е необходимо. Този път решил да доведе Ямуна̄ насила и се обърнал за помощ към палешника си. Той искал да накаже Ямуна̄, задето не се подчинила на заповедта му и не дошла. Той ѝ казал: „О, жалка река! Ти пренебрегваш поръката ми, но сега ще ти дам хубав урок! Ти не пожела да дойдеш при мен доброволно. Сега с палешника си ще те принудя да дойдеш. Ще те разделя на стотици пръснати поточета!“

При тази заплаха Ямуна̄ изпитала голям страх от силата на Балара̄ма, веднага дошла при него и паднала в лотосовите му нозе със следната молитва: „Скъпи Балара̄ма, Ти си най-могъщата личност и всички те обичат. За зла участ, аз бях забравила величието и възвишеното Ти положение. Но сега възвърнах разума си и знам, че чрез експанзията си Шеша Ти държиш върху главата си всички планетарни системи. Ти поддържаш цялата вселена. О, скъпа Върховна Божествена Личност, Ти изцяло притежаваш шестте съвършенства. Аз бях забравила всемогъществото Ти, затова допуснах грешката да не се подчиня на заповедта Ти и много те оскърбих. Но скъпи Господи, моля те, знай, че аз съм душа, отдадена на теб, а Ти много обичаш преданите си. Моля те, извини нахалството и грешката ми, прояви безпричинната си милост и ме пусни.“

За смирението си Ямуна̄ получила прошка и щом дошла, Бог Балара̄ма поискал да се наслаждава на удоволствието да плува във водите ѝ с гопӣте, както слонът се забавлява с многобройните си слоници. След като минало много време и Бог Балара̄ма се бил наслаждавал до насита, Той излязъл от водата и богинята на щастието незабавно му предложила скъпоценна златна огърлица и красива синя дреха. Като се изкъпал в Ямуна̄, Бог Балара̄ма си облякъл сини дрехи и със златните накити бил много очарователен за всички. Кожата на Бог Балара̄ма е бяла и облечен така, Той много наподобявал белия слон на цар Индра в райските планети. И до днес река Ямуна̄ има множество малки притоци, задето била разорана от ралото на Бог Балара̄ма. Всички тези рекички още възпяват всемогъществото на Бог Балара̄ма.

Бог Балара̄ма и гопӣте се наслаждавали заедно на трансцендентални забавления всяка нощ в продължение на два месеца. И времето летяло толкова бързо, че всички тези нощи изминали като една. В присъствието на Бог Балара̄ма всички гопӣ и жители на Вр̣нда̄вана били толкова весели, колкото преди, когато при тях били двамата братя – Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Балара̄ма.