Историята на цар Нр̣га

Веднъж роднините на Бог Кр̣ш̣н̣а, сред които били Са̄мба, Прадюмна, Ча̄рубха̄ну и Гада – изобщо всички принцове на династията Яду, – отишли на продължителен излет в гората близо до Два̄рака̄. По време на похода те ожаднели и се опитали да намерят в гората вода. Те видели един кладенец, но не открили в него вода, а едно необикновено живо същество. Това бил един огромен гущер. Всички били удивени, че може да съществува такова странно животно. Те видели, че то е попаднало в капан и не може само да се освободи и от състрадание се опитали да го извадят от кладенеца. За съжаление, не успели да направят това, макар че опитвали много начини.

Принцовете се завърнали у дома си и разказали тази история на Бог Кр̣ш̣н̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а е приятел на всички живи същества. Затова след молбата на синовете си Той лично отишъл при кладенеца, просто протегнал лявата си ръка и с лекота измъкнал големия гущер. Мигновено от допира на ръката на Бог Кр̣ш̣н̣а огромният гущер сменил предишния си облик и се появил като красив полубог, обитател на райските планети. Кожата му блестяла като разтопено злато, дрехите му били красиви, ушити от фино платно, а на врата му имало скъпи накити.

За Кр̣ш̣н̣а не било тайна защо този полубог е трябвало да приеме гущерско тяло, но за да могат да научат и другите, Богът го попитал: „О, скъпи щастливи полубоже, сега тялото ти сияе с ослепителна красота. Кой си ти? Можем да се досетим, че си един от най-издигнатите полубогове в райските планети. Желаем ти всичко най-добро. Аз мисля, че това положение не е естествено за теб. Сигурно заради следствията от миналите си дейности си бил поставен в тяло на гущер. Но въпреки това искам да чуя от теб как си изпаднал в това положение. Ако смяташ, че можеш да откриеш тази тайна, умоляваме те да ни разкриеш кой си.“

В действителност този огромен гущер бил цар Нр̣га. След въпросите на Върховната Божествена Личност той незабавно се поклонил на Бога и докоснал земята с шлема на главата си, който блестял като слънце. По този начин той най-напред отдал смирените си почитания на Върховния Бог. После казал: „О, Господи, аз съм цар Нр̣га, син на цар Икш̣ва̄ку. Ако някога си обръщал внимание на хората, които са склонни да дават волни пожертвования, сигурен съм, че си срещал името ми. О, Господи, Ти наблюдаваш всичко. Ти знаеш за всички дейности, които извършват живите същества от миналото, настоящето и бъдещето. От вечното Ти познание не може да се скрие нищо. Но при все това Ти искаш да разкажа за миналото си. Затова ще разкажа цялата история.“

Цар Нр̣га започнал да разказва историята на падението си, резултат от дейностите му карма-ка̄н̣д̣а. Той бил много щедър и бил раздал толкова много крави, че сравнявал броя им с броя на прашинките по земната повърхност, на звездите в небето или на капките в дъжда. Според ведическите обредни церемонии, на човек, който е склонен да дава подаяния, се препоръчва да подарява крави на бра̄хман̣ите. От думите на цар Нр̣га става ясно, че той искрено следвал това правило, но заради едно дребно недоглеждане бил принуден да се роди като гущер. Затова в Бхагавад-гӣта̄ Богът препоръчва на този, който е склонен да дава подаяния и желае да извлече полза от благотворителните си дейности, да дава даровете си за удоволствието на Кр̣ш̣н̣а. Благотворителност означава да се извършват благочестиви дейности, които ще ни издигнат до висшите планети. Но това не може да ни застрахова от връщане обратно надолу. Нещо повече, примерът с цар Нр̣га определено доказва, че плодоносните дейности, дори и да са много благочестиви, не могат да ни дадат вечен и блажен живот. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че следствията от работата ни, била тя благочестива или неблагочестива, със сигурност ни обвързват, докато тя не започне да бъде извършвана като ягя в името на Върховната Божествена Личност.

Цар Нр̣га казал, че кравите, които давал като милостиня, не били обикновени. Всички били много млади и били раждали само веднъж. Те имали много мляко, били много кротки и здрави. Всички били купувани с честно спечелени пари. Още рогата им били позлатени, а копитата – посребрени. Всички носели огърлици и копринени покривала, обшити с бисери. Той казал, че тези крави, накичени със скъпи накити, не били давани на някой недостоен човек, а на издигнати бра̄хман̣и, които също получавали красиви дрехи и златни украшения. Тези бра̄хман̣и притежавали всички добри качества, никой от тях не бил богат и роднините им постоянно живеели в нищета. Един истински бра̄хман̣а никога не трупа пари, за да живее в разкош, за разлика от кш̣атриите и вайшите. Той винаги живее скромно, защото знае, че парите отклоняват ума към материализъм. Достойните бра̄хман̣и приемат обет да живеят именно по този начин. И всички тези бра̄хман̣и следвали неотклонно тази възвишена клетва. Те били добре запознати с ведическото знание. Подлагали се на необходимите отречения и въздържания в живота, били свободомислещи и притежавали всички признаци на един достоен бра̄хман̣а. Те били еднакво доброжелателни към всички, били млади и имали всички качества, за да постъпват като истински бра̄хман̣и. Освен кравите, той им давал земя, злато, къщи, коне и слонове. Тези, които още не били женени, получавали съпруги, прислужници, зърно, сребро, прибори, облекло, скъпоценности, мебели за дома, колесници и пр. Това благодеяние било правилно извършвано, като жертвоприношение, в съответствие с ведическите обреди. Царят казал още, че не само давал дарове на бра̄хман̣ите, но вършел и други благочестиви дейности – изкопавал кладенци, засаждал дървета от двете страни на пътищата, издигал чешми по търговските друмища.

Царят продължил: „Въпреки всичко това, за зла участ, една от кравите на бра̄хман̣ите случайно попаднала сред моите животни. Без да знам това, аз отново я подарих, този път на друг бра̄хман̣а. Когато той я взе, бившият ѝ собственик заяви, че кравата е негова и каза: „Преди време тази крава получих аз, как така сега я вземаш ти?“ Между двамата се разгоря голяма препирня, която се обърна в свада, те дойдоха при мен и ме обвиниха, че съм си прибрал обратно кравата, която по-рано съм дал като милостиня.“ Да дадеш на някого нещо и после да си го вземеш, се смята за голям грях, особено ако е по отношение на бра̄хман̣а. И двамата бра̄хман̣и се оплаквали от едно и също нещо и царят просто не можел да проумее как се е случило то. След това той много смирено предложил на всеки от тях по сто хиляди крави в замяна за тази, която предизвикала свадата. Той им отправил молба, в която казал, че е техен слуга и че вероятно е станала някаква грешка. За да може да я поправи, той любезно ги молел да приемат подаръка му в замяна за тази крава. Царят горещо ги молел да не пропада в ада заради тази грешка. Имуществото на бра̄хман̣ите се нарича брахма-сва и според законите на Ману на него няма право да посяга дори правителството. Но и двамата бра̄хман̣и настоявали, че кравата е тяхна и не могат да се разделят с нея при никакви условия. И двамата не се съгласявали да я заменят за сто хиляди други крави. Така, без да приемат предложението на царя, бра̄хман̣ите си отишли разгневени, смятайки, че е нарушено законното им право.

Когато дошло време царят да напуска тялото си, той бил отведен при Ямара̄джа, повелителя на смъртта, който го запитал дали първо иска да се наслаждава на последиците от благочестивите си дейности, или пък да изстрада следствията от неблагочестивите си дейности. Освен това Ямара̄джа дал да се разбере, че тъй като царят е извършил много благочестиви дейности и благодеяния, пределът на наслаждението му не се вижда. Всъщност материалното щастие на царя нямало да има край. Но въпреки този намек царят бил объркан и решил първо да изстрада последиците от неблагочестивите си дейности, а след това да приема плодовете от добрите си постъпки. И Ямара̄джа незабавно го превърнал в гущер.

Цар Нр̣га живял в кладенеца като огромен гущер дълго, дълго време. Той казал на Бог Кр̣ш̣н̣а: „Макар че бях поставен в такова жалко състояние на съществуване, аз просто мислех за теб, Господи, и никога не изгубих паметта си.“ От словата на цар Нр̣га става ясно, че личностите, които следват принципите на плодоносните дейности и извличат материална изгода, не са много интелигентни. Когато Ямара̄джа, повелителят на смъртта, му дал да избира, цар Нр̣га можел да приеме първо последиците от благочестивите си дейности, но решил, че е по-добре първо да изтърпи резултатите от неблагочестивите си дела и след това спокойно да се наслаждава на следствията от добрите. В крайна сметка той не бил постигнал Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, развива любов към Бога, към Кр̣ш̣н̣а, а не към благочестиви или неблагочестиви дела, и затова не е подчинен на следствията от такива действия. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че по милостта на Бога преданият не е подчинен на резултатите от плодоносните дейности.

Но по един или друг начин, като следствие от благочестивите си постъпки цар Нр̣га се стремял да види Бога. Той продължил: „О, Господи, аз силно желаех един ден да те видя лично. Мисля, че склонността ми към обредите и благотворителните дейности, заедно с голямото ми желание да те видя ми помогна да запазя паметта си и да помня кой съм бил в миналия си живот, въпреки че станах гущер. (Този, който си спомня предишния си живот, се нарича джа̄ти-смара.) О, Господи, Ти си Свръхдушата, която е във всяко сърце. Има много велики йогӣ мистици, притежаващи зрение, с което могат да те видят, като се опират на Ведите и Упаниш̣адите. За да достигнат това високо положение на качествено единство с теб, те постоянно са потопени в съзерцание върху теб в сърцето си. Но макар че тези святи личности те виждат постоянно в сърцето си, те не могат да те видят лице в лице. Затова съм много изненадан, че те виждам със собствените си очи. Знам, че бях зает в толкова много дейности, особено като цар. Макар че бях заобиколен от разкош и великолепие и толкова много бях зависим от щастието и страданието в материалното битие, аз имам голямото щастие да те видя лично. Доколкото знам, човек може да те види по този начин, когато се освободи от материалното битие.“

Заради грешката в благочестивите си дела цар Нр̣га избрал да получи плодовете от неблагочестивите си дейности и приел тяло на гущер. И така, било невъзможно той да приеме веднага един по-висш живот, както подобавало на такъв велик полубог. Обаче редом с благочестивите си дейности той мислел и за Кр̣ш̣н̣а, така че бързо бил освободен от гущерското тяло и се превърнал в полубог. Тези, които обожават Върховния Бог и желаят материално богатство, получават тела на могъщи полубогове. Понякога те могат да видят Върховната Божествена Личност лично, но пак си остават недостойни да проникнат в духовното царство, планетите във Ваикун̣т̣ха. Ако обаче продължат да бъдат предани на Бога, при следващата възможност те ще се издигнат до планетите във Ваикун̣т̣ха.

Като получил тяло на полубог, цар Нр̣га, който продължавал да помни всичко, казал: „О, Господи, Ти си Върховният Бог, когото обожават всички полубогове. Ти не си някое от обикновените живи същества. Ти си Пурушоттама, Върховната Личност. Ти си източникът на цялото щастие на всички живи същества, затова си наречен Говинда. Ти си Господарят на тези живи същества, които са приели материални тела, и на тези, които още не са приели материални тела. (Измежду живите същества, които не са приели материални тела, са тези, които витаят в материалния свят като зли духове или живеят в призрачна среда. А тези, които живеят в духовното царство, Ваикун̣т̣халока, имат тела, които не са изградени от материални елементи.) О, Господи, Ти никога не падаш. Ти си Върховният, Ти си На̄ра̄ян̣а, най-чистото от всички живи същества. Установен в сърцата на всички живи същества, Ти си върховният надзирател на сетивните дейности на всеки и затова се наричаш Хр̣ш̣ӣкеша.

О, Върховни Боже Кр̣ш̣н̣а, Ти ми даде тяло на полубог и аз ще трябва да отида на някоя райска планета. Затова използвам възможността да помоля за милостта Ти, така че никога да не забравям лотосовите Ти нозе, независимо в каква форма на живот или на каква планета попадна. Ти си всепроникващ и присъстваш навсякъде като причина и следствие. Ти си причината на всички причини и могъществото Ти е безгранично. Ти си Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност и Върховният Брахман. Затова отново и отново Ти отдавам смирените си почитания. О, Господи, тялото Ти е изпълнено с трансцендентално блаженство и знание и Ти си вечен. Ти си господарят на всички мистични сили, затова си известен като Йогешвара. Моля те, приеми ме като незначителна прашинка в лотосовите Ти нозе.“

Преди да се отправи към райските планети, цар Нр̣га обиколил Бога, докоснал с шлема си лотосовите му нозе и се поклонил. Когато видял пред себе си въздушния кораб от райските планети, той получил разрешение от Бога да се качи. След заминаването на цар Нр̣га Бог Кр̣ш̣н̣а изразил одобрение за предаността на царя към бра̄хман̣ите и за ведическите обреди, които той извършвал. Затова се препоръчва, ако някой не може да стане предан на Бога направо, да следва ведическите принципи на живот. Това ще му помогне един ден да види Бога, като се издигне или направо до духовното царство, или първо до райските планети, откъдето ще има възможност да стигне до духовните.

Бог Кр̣ш̣н̣а бил заобиколен от роднините си, които принадлежали на кастата на кш̣атриите. За да се поучат от показателния пример с цар Нр̣га, Кр̣ш̣н̣а им казал: „Макар един цар кш̣атрия да е силен като огъня, той не може да си присвоява имуществото на бра̄хман̣ите и да го използва за собствени цели. Как е възможно обикновени царе, които си въобразяват, че са най-могъщите живи същества в материалния свят, да вземат имуществото на бра̄хман̣и? Мисля, че да вземеш отрова, е по-безопасно, отколкото да лишиш един бра̄хман̣а от собствеността му. За обикновената отрова има лек, човек може да пресече въздействието ѝ. Но ако изпие отровата на посегателството срещу собствеността на бра̄хман̣ите, за тази грешка няма лек. Съвършен пример за това е цар Нр̣га. Той бил много силен и много набожен, но заради малката грешка да вземе несъзнателно кравата на един бра̄хман̣а, той бил осъден да живее отвратителния живот на гущер. Обикновената отрова действа само върху този, който я пие, и обикновеният огън може да се угаси просто като се залее с вода. Но огънят аран̣и, запален от духовното могъщество на един бра̄хман̣а, може да изпепели целия род на човека, който е предизвикал този бра̄хман̣а. (По-рано бра̄хман̣ите запалвали жертвения огън не с кибрит или с друг външен огън, а с мощните си мантри, наречени аран̣и.) Дори ако само докосне собствеността на някой бра̄хман̣а, човек ще страда в продължение на три поколения. А ако вземе със сила имуществото на някой бра̄хман̣а, десет поколения от рода му преди него и десет поколения след неговото раждане ще бъдат подложени на гибелно разорение. От друга страна, ако някой стане ваиш̣н̣ава, предан на Бога, десет поколения от семейството му преди неговото раждане и десет поколения след него ще бъдат освободени.“

Бог Кр̣ш̣н̣а продължил: „Ако някой глупав цар, възгордял се с богатството, силата и престижа си, пожелае да си присвои имуществото на някой бра̄хман̣а, трябва да е ясно, че той си разчиства пътя към ада. Той не осъзнава колко ще трябва да страда заради тази неразумна постъпка. Ако човек отнеме имуществото на някой великодушен бра̄хман̣а, обременен от голямо семейство, което трябва да издържа, този крадец попада в ада, наречен Кумбхӣпа̄ка, и там отива не само той – роднините му също трябва да приемат такова нещастно съществувание. Човек, който е заграбил имуществото, подарено на някой бра̄хман̣а или пък дадено му от самия него, е осъден да живее поне шейсет хиляди години като нещастен червей в изпражненията. Затова послушайте ме, мои момчета и роднини, недейте дори по погрешка да вземате имуществото на бра̄хман̣ите и да замърсявате целия си род. Ако някой дори само пожелае да притежава това имущество, да не говорим да го отнема със сила, продължителността на живота му намалява. Той ще бъде победен от враговете си, ще загуби царското си положение и когато напусне тялото си, ще стане змия, която плаши всички живи същества. Скъпи мои момчета и роднини, затова ви съветвам: дори ако един бра̄хман̣а ви ядосва или ви нарича с обидни думи, или ви причинява болка, пак не трябва да си отмъщавате. Напротив, трябва да се усмихнете, да изтърпите и да му отдадете почитания. Знаете много добре, че Аз самият три пъти на ден отдавам на бра̄хман̣ите най-смирените си почитания. Трябва да следвате наставленията и примера ми. Няма да простя на никой, който не ги спазва. Той ще получи наказанието ми. От историята на цар Нр̣га трябва да научите, че дори ако несъзнателно човек заграби собствеността на някой бра̄хман̣а, попада в много окаяно състояние на живот.“

Така Бог Кр̣ш̣н̣а, който постоянно извършва дейности, с които пречиства живите същества, дал наставления не само за жителите на Два̄рака̄, но и за всички членове на човешкото общество. После Богът влязъл в двореца си.