Кр̣ш̣н̣а отвлича Рукмин̣ӣ

Бог Кр̣ш̣н̣а бил много доволен от думите на Рукмин̣ӣ. Той хванал бра̄хман̣а за ръцете и казал: „Скъпи мой, много съм радостен да чуя, че Рукмин̣ӣ иска да се омъжи за мен, защото и Аз горя от нетърпение да получа ръката ѝ. Умът ми е постоянно погълнат от мисли за дъщерята на Бхӣш̣мака и понякога нощем те не ми позволяват да заспя. Разбирам, че големият ѝ брат е уредил женитбата ѝ с Шишупа̄ла, защото ме мрази, и съм готов да дам добър урок на всички принцове. Както човек извлича огъня от дървото, за да го използва, така ще се разправя с демоничните принцове и ще отведа Рукмин̣ӣ.“

Кр̣ш̣н̣а научил точния ден на сватбата на Рукмин̣ӣ и поискал да замине веднага. Помолил колесничаря си Да̄рука да впрегне конете в колесницата и да се приготви да отпътуват за царството Видарбха. Колесничарят довел четирите необикновени коня на Кр̣ш̣н̣а. Те са назовани и описани в Падма Пура̄н̣а. Първият, Шаибя, бил зеленикав; вторият, Сугрӣва, бил сивкав като леда; третият, Мегхапушпа, бил с цвета на новороден облак и последният, Бала̄хака, бил черно-сив като пепел. Когато поставили сбруите на конете и колесницата била готова за път, Кр̣ш̣н̣а помогнал на пратеника да се качи, седнал до него и двамата незабавно напуснали Два̄рака̄. След една нощ били в провинция Видарбха. Царството Два̄рака̄ е разположено в западната част на Индия, а Видарбха – в северната. Разделяли ги не по-малко от хиляда и шестстотин километра, но конете били толкова бързи, че за една нощ, най-много за дванадесет часа, пристигнали в града, наречен Кун̣д̣ина.

Цар Бхӣш̣мака не бил много въодушевен от женитбата на дъщеря си с Шишупа̄ла, но трябвало да се съгласи да даде ръката ѝ, защото бил много привързан към най-големия си син, който бил уредил всичко това. Той украсил града за сватбения обред според обичая и много се постарал всичко да е както трябва. Всички улици били напръскани с вода и градът бил добре почистен. Индия е разположена в тропическите зони и въздухът в нея е много сух. По улиците и пътищата винаги се събира прах, затова те трябва да се пръскат с вода поне веднъж дневно, а в големите градове като Калкута това трябва да се прави два пъти дневно. Пътищата на Кун̣д̣ина били украсени с разноцветни знамена и гирлянди, а на кръстовищата били издигнати арки. Целият град бил прелестно украсен. Хубостта му се допълвала от жителите – мъже и жени, – които били облечени в чисти дрехи, били украсени със сандалов балсам и накичени с бисерни огърлици и венци от цветя. Навсякъде горели благовония, въздухът бил изпълнен с уханието на агуру. Според обичая свещенослужителите и бра̄хман̣ите получили като дар отбрани ястия и много богатства и крави. После те започнали да пеят ведически химни. Рукмин̣ӣ, царската дъщеря, била изключително красива. Тя била много чиста и имала прекрасни зъби. Благотворен свещен шнур бил завързан на китката на ръката ѝ. Тя носела много скъпоценни накити, а тялото ѝ покривала дълга копринена дреха. За да я предпазят, учените свещенослужители пеели мантри от Са̄ма Веда, Р̣г Веда и Яджур Веда. После започнали да пеят мантри от Атхарва Веда и да правят огнени жертвоприношения, за да предотвратят силата на неблагоприятното разположение на някои звезди.

Цар Бхӣш̣мака добре знаел какво трябва да бъде отношението към бра̄хман̣ите и свещенослужителите при такива обреди. Той отдал почит на бра̄хман̣ите, като им подарил огромни количества злато и сребро, зърно, смесено с меласа, и крави, накичени със златни украшения. Бащата на Шишупа̄ла, Дамагхош̣а, изпълнил всички церемонии, за да бъде съдбата благосклонна към семейството му. Заради необикновената си способност да премахва поданиците, които не се подчиняват на реда, бащата на Шишупа̄ла се наричал Дамагхош̣а. Дама означава „обуздавам“, а гхош̣а означава „прочут“, значи той бил прочут с властта си върху поданиците. Дамагхош̣а мислел, че ако Кр̣ш̣н̣а дойде и развали сватбения обред, непременно ще го срази с военните си сили. Затова след като приключил с различните благоприятни обреди, събрал военните си части, известни като Мадасра̄вӣ. Той взел много слонове със златни огърлици на шиите и още много колесници и коне, накичени по същия начин. Било ясно, че Дамагхош̣а отива със сина си и с други придружители в Кун̣д̣ина с твърдото намерение да се сражава, макар че не бил забравил и сватбата.

Цар Бхӣш̣мака научил, че Дамагхош̣а и хората му пристигат, и излязъл от града да ги посрещне. Извън градските порти имало много градини, където можели да отсядат гости. При извършване на женитба по ведическите обичаи бащата на невестата посреща спътниците на жениха и ги настанява на подходящо място за два-три дена, докато се извършат сватбените обреди. Хората, доведени от Дамагхош̣а, били хиляди и между тях били царе и личности като Джара̄сандха, Дантавакра, Видӯратха и Паун̣д̣рака. За никого не било тайна, че Рукмин̣ӣ трябвало да се омъжи за Кр̣ш̣н̣а, но големият ѝ брат Рукмӣ уредил женитбата ѝ с Шишупа̄ла. Освен това се носел слух, че Рукмин̣ӣ е изпратила вестоносец до Кр̣ш̣н̣а и воините подозирали, че Кр̣ш̣н̣а може да предизвика неприятности, като се опита да я отвлече. Макар че усещали в сърцата си някакъв страх, всички били готови решително да се сражават с Кр̣ш̣н̣а, за да му попречат да похити девойката. Шрӣ Балара̄ма научил, че Кр̣ш̣н̣а е заминал за Кун̣д̣ина, съпроводен само от един бра̄хман̣а, освен това чул, че там е Шишупа̄ла с голям брой воини. Балара̄ма предчувствал, че те ще нападнат Кр̣ш̣н̣а и тръгнал със силни военни части, състоящи се от колесници, пехота, коне и слонове и не след дълго пристигнал в покрайнините на Кун̣д̣ина.

Междувременно Рукмин̣ӣ била в двореца и очаквала пристигането на Кр̣ш̣н̣а. Но не се появявал нито Той, нито бра̄хман̣ът, който занесъл посланието ѝ. Тя се отчаяла и започнала да мисли колко е нещастна. „Само една нощ разделя днешния ден от деня на сватбата и все още никой не се е завърнал – нито пратеникът ми, нито Шя̄масундара. Не мога да си обясня това по никакъв начин.“ Тя вече много малко се надявала и мислела, че Кр̣ш̣н̣а вероятно си има причина да не е доволен от нея и е отхвърлил искреното ѝ предложение. А бра̄хман̣ът се е разочаровал и затова не се връща. Макар че през ума ѝ минавали какви ли не причини за забавянето им, тя очаквала и двамата да се появят всеки миг.

После Рукмин̣ӣ си помислила, че може би полубоговете Брахма̄, Шива и богинята Дурга̄ не са удовлетворени. Обикновено полубоговете се разгневяват, когато не им се отдава правилно почит. Например когато Индра открил, че жителите на Вр̣нда̄вана не го обожават (Кр̣ш̣н̣а бил спрял Индра-ягя), той се разгневил и поискал да ги накаже. Затова Рукмин̣ӣ си мислела, че Брахма̄ и Шива са се ядосали, че не ги обожава много и се опитват да осуетят намеренията ѝ. Помислила си още, че богиня Дурга̄, съпругата на Шива, вероятно е взела страната на съпруга си. Бог Шива е известен като Рудра, а съпругата му като Рудра̄н̣ӣ. Рудра и Рудра̄н̣ӣ се наричат тези, които обичат да причиняват нещастия на другите и да ги карат вечно да плачат. Рукмин̣ӣ мислела за Дурга̄ като за Гириджа̄, дъщеря на Хималайските планини. Тези планини са много мразовити и сурови и тя мислела, че Дурга̄ е коравосърдечна и студена. В края на краищата Рукмин̣ӣ била още дете и в нетърпението си да види Кр̣ш̣н̣а мислела по този начин за различните полубогове. Гопӣте обожавали богинята Ка̄тя̄янӣ, за да се омъжат за Кр̣ш̣н̣а; така и Рукмин̣ӣ мислела за различни полубогове не за да се сдобие с някаква материална печалба, а заради Кр̣ш̣н̣а. Не е неправилно да се молиш на полубоговете, за да постигнеш благоволението на Кр̣ш̣н̣а. А Рукмин̣ӣ била напълно потопена в мисли за Кр̣ш̣н̣а.

Макар че се успокоявала, мислейки, че все още не е прекалено късно да се появи Говинда, Рукмин̣ӣ чувствала, че надеждата е много малка. Тя на никого не казала какво изпитва и проливала сълзи скришом от другите, а когато плачът ѝ станал прекалено силен, отчаяна затворила очи. Тя била дълбоко умислена, когато по тялото ѝ се появили благоприятни признаци. Левият ѝ клепач, ръцете и бедрата ѝ затреперили. Това е благоприятен знак, който показва, че ще се случи нещо хубаво.

И точно тогава разтревожената Рукмин̣ӣ видяла своя пратеник, бра̄хман̣а. Кр̣ш̣н̣а, който е Свръхдушата във всички живи същества, разбрал тревогите на Рукмин̣ӣ и го изпратил в двореца, за да ѝ каже, че е пристигнал. Когато Рукмин̣ӣ видяла пратеника си, разбрала благоприятния трепет в тялото си и веднага се оживила. Тя се усмихнала и се зачудила дали Кр̣ш̣н̣а вече не е дошъл. Пратеникът отговорил, че синът на династията Яду, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, е пристигнал. Той я успокоил напълно, когато ѝ казал, че Кр̣ш̣н̣а е обещал непременно да я отведе. Рукмин̣ӣ толкова се зарадвала на посланието му, че ѝ се приискало да му даде всичко, което има. Но като не намерила никакъв подходящ подарък, просто му отдала почитанията си. Да се отдават почитания на висшестоящите личности е важно, защото този, който се покланя, е задължен на другия. Иначе казано, Рукмин̣ӣ дала да се разбере, че завинаги ще бъде благодарна на бра̄хман̣а. Всеки, който завоюва благосклонността на богинята на щастието, както направил този бра̄хаман̣а, със сигурност ще бъде вечно заобиколен от материално великолепие.

Цар Бхӣш̣мака разбрал, че са дошли Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма и ги поканил на сватбеното тържество на дъщеря си. Той веднага се погрижил да посрещне тях и воините им в подходяща къща с градина. Царят им предложил мед и чист плат, както е ведическият обичай. Той гостоприемно посрещнал не само Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма и царете като Джара̄сандха, но и много други царски особи и принцове, в съответствие с могъществото, възрастта и материалното им богатство. Любопитни и нетърпеливи, жителите на Кун̣д̣ина наобиколили Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма и пиели с очи нектарната им хубост. С насълзени очи те мълчаливо отдали почитанията си на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Жителите били много доволни, като видели, че Бог Кр̣ш̣н̣а е достоен за Рукмин̣ӣ. Те толкова силно желаели да съберат Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣ, че се молели на Личността на Бога: „О, Господи, ако сме те удовлетворили с някакви благочестиви дейности, бъди милостив към нас и приеми ръката на Рукмин̣ӣ.“ Това показва, че Рукмин̣ӣ била много прочута принцеса и всички жители се молели за щастието ѝ, защото изпитвали към нея силна любов. Междувременно Рукмин̣ӣ излязла от двореца, облечена в красиви дрехи и съпроводена от стражи, за да отиде в храма на Амбика̄, богинята Дурга̄.

Обожанието на мӯртите в храма съществува от самото начало на ведическата култура. Има една група хора, описани в Бхагавад-гӣта̄ като веда-ва̄да-рата – те вярват само във ведическите ритуални обреди, но не и в храмовото обожание. Такива глупави хора могат да си отбележат, че макар сватбата на Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣ да се състояла преди повече от пет хиляди години, и тогава се извършвало храмово обожание. Богът казва в Бхагавад-гӣта̄: я̄нти дева-врата̄ дева̄н – „Почитателите на полубоговете достигат местата, където живеят полубоговете.“ Има много хора, които обожават полубоговете, и много, които обожават направо Върховната Божествена Личност. Почитането на полубоговете е насочено главно към Брахма̄, Шива, Ган̣еша, слънчевия бог и богинята Дурга̄. Дори царските родове обожавали Шива и Дурга̄. Другите, по-низшите полубогове, били почитани от глупави и низши хора. От своя страна бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите обожават единствено Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ обожаването на полубоговете се осъжда, но не се забранява. Там ясно се казва, че неинтелигентните хора обожават полубоговете, за да извлекат някаква материална полза. Макар че Рукмин̣ӣ била богинята на щастието, тя отишла в храма на богиня Дурга̄, защото там се обожавало семейното божество. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че докато вървяла към храма на Дурга̄, дълбоко в себе си Рукмин̣ӣ постоянно мислела за лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Следователно когато отивала в храма, тя нямала намеренията на обикновените хора, които отиват, за да молят за материални сполуки. Единствената ѝ цел бил Кр̣ш̣н̣а. Когато хората отиват в храма на някой полубог, всъщност целта им е Кр̣ш̣н̣а, защото Той е упълномощил полубоговете да осигуряват материални блага.

Докато вървяла към храма, Рукмин̣ӣ била мълчалива и сериозна. От двете ѝ страни вървели майка ѝ и приятелката ѝ, по средата била съпругата на онзи бра̄хман̣а. Около Рукмин̣ӣ вървели телохранителите. (В Индия и днес може да се види този обичай – бъдещата невеста да отива в храма на някой полубог.) По време на шествието свирела музика. Звуците на барабани, раковини и тръби с различни размери – пан̣ави, тӯрии и бхерӣ – се сливали в мелодия, която била не само благочестива, но и много приятна за ухото. Хубаво облечени и с подходящи украшения, там били хиляди съпруги на уважавани бра̄хман̣и. Те подарили на Рукмин̣ӣ цветни гирлянди, сандалов балсам и пъстри дрехи, за да може да обожава Шива и Дурга̄. Някои от тези жени били много възрастни и можели да пеят съвършено молитвите към Дурга̄ и Шива. Те започнали да водят молитвата пред божеството, следвани от Рукмин̣ӣ и останалите.

Рукмин̣ӣ отдала молитвите си на божеството с думите: „Скъпа богиньо Дурга̄, отдавам най-смирените си почитания на теб и на децата ти.“ Богиня Дурга̄ има четири прочути рожби: две дъщери (богинята на щастието Лакш̣мӣ и богинята на учението Сарасватӣ) и двама прославени сина (Ган̣еша и Ка̄рттикея). Всички те били полубогове. Понеже богинята Дурга̄ винаги е обожавана заедно с прославените си деца, Рукмин̣ӣ нарочно отдала почитанията си на божеството по този начин. Но нейните молитви били по-различни. Обикновените хора се молят на богинята да получат материално богатство, слава, блага, сила, а Рукмин̣ӣ искала да се омъжи за Кр̣ш̣н̣а. Затова се молела за милостта и благословията на божеството. Начинът, по който тя обожавала полубоговете, не се осъжда, защото желаела единствено Кр̣ш̣н̣а. Докато се молела, Рукмин̣ӣ поднесла на мӯртито много неща, сред които най-важни били водата, различните видове светилници, благовонията, дрехите, гирляндите и ястията, приготвени от пречистено масло (например пури и качаурӣ). Тя поднесла още плодове, захарна тръстика, бетелови ядки и подправки. Рукмин̣ӣ ги предложила на божеството с много голяма преданост, според правилата, които ѝ казвали възрастните жени на бра̄хман̣ите. След този ритуал жените ѝ предложили остатъците от тази храна като праса̄дам и тя го приела с голяма почит. След това Рукмин̣ӣ се поклонила на жените и на богинята Дурга̄. Щом свършило обожанието, Рукмин̣ӣ хванала за ръка една от приятелките си и излязла от храма, съпроводена от останалите.

Всички принцове и гости, които били дошли в Кун̣д̣ина за сватбата, се събрали пред храма, за да видят Рукмин̣ӣ. Принцовете били особено нетърпеливи, защото всеки един от тях се бил надявал да я получи за съпруга. Когато я видели, те били смаяни; помислили, че е създадена от твореца, за да смущава всички велики и благородни принцове. Тялото ѝ било прекрасно изваяно, кръстът ѝ бил тънък. Тя имала високи скули, розови устни и красиво лице, което разпуснатата коса и обиците правели още по-прелестно. На глезените си носела скъпоценни накити. Със сияйната си красота Рукмин̣ӣ била като нарисувана от художник, който съвършено е следвал описанията на великите поети. Гръдта ѝ била висока, което показва, че тя била момиче на не повече от тринайсет-четиринайсет години. Рукмин̣ӣ показвала красотата си най-вече за да привлече вниманието на Кр̣ш̣н̣а. Тя била лишена от всякаква гордост, въпреки че принцовете не можели да откъснат поглед от красивите ѝ черти. Очите ѝ били неспокойни и когато се усмихнала простичко като невинно момиче, се видели зъбите ѝ, досущ като лотосови цветове. Тя очаквала Кр̣ш̣н̣а да я отведе всеки миг и затова вървяла към дома си много бавно. Тя се движела плавно като лебед и звънчетата на глезените ѝ лекичко подрънквали.

Както вече обяснихме, великите и доблестни принцове били толкова объркани от красотата на Рукмин̣ӣ, че за малко не паднали в несвяст. Победени от страстта, те отчаяно копнеели за ръката на Рукмин̣ӣ и сравнявали прелестта на девойката със собствената си красота. Но Шрӣматӣ Рукмин̣ӣ не обърнала внимание на нито един от тях. В сърцето си тя очаквала Кр̣ш̣н̣а да дойде и да я отведе. Докато оправяла пръстените на лявата си ръка, погледът ѝ попаднал върху принцовете и изведнъж между тях видяла Кр̣ш̣н̣а. Макар че Рукмин̣ӣ никога не била виждала Кр̣ш̣н̣а, тя постоянно мислела за него, затова веднага го разпознала сред другите принцове. Без да обръща внимание на принцовете, Кр̣ш̣н̣а се възползвал от възможността да качи Рукмин̣ӣ в колесницата си, на която имало знаме с лика на Гаруд̣а. Той тръгнал бавно, без да се бои, и отвел Рукмин̣ӣ досущ като лъв, който грабва сърна от сборище на чакали. Междувременно там се появил Балара̄ма с воините на династията Яду.

Джара̄сандха, който много пъти бил претърпявал поражение от Кр̣ш̣н̣а, надал вик: „Какво е това? Кр̣ш̣н̣а отвлича Рукмин̣ӣ и никой не прави нищо! Каква полза, че сме велики герои, въоръжени с лъкове и стрели? Скъпи принцове, не виждате ли! Ние губим славата си. Той е като чакал, който отнема плячката на лъва.“