Кр̣ш̣н̣а напуска бойното поле

Когато Мучукунда, прославеният потомък на династията на Икшва̄ку, получил благоволението на Бог Кр̣ш̣н̣а, той обиколил няколко пъти Бога вътре в пещерата и после излязъл. На излизане от пещерата Мучукунда забелязал, че ръстът на хората рязко е намалял и те приличат на джуджета. Дърветата също били много дребни. Мучукунда разбрал, че вече е настъпила епохата Кали-юга. Затова тръгнал право на север, без да се отклонява от пътя си. Междувременно стигнал до планината Гандхама̄дана, където растат много сандалови дървета. Те цъфтели и благоуханието им радвало всеки, който бил наблизо. Той решил да остане в тази местност, за да се подлага на отречения и въздържания до края на живота си. Изглежда, че това място било разположено в най-северната част на Хималайските планини, където е жилището на Нара-На̄ра̄ян̣а. Това място съществува и днес и се нарича Бадарика̄шрама. Там той обожавал Бог Кр̣ш̣н̣а и забравил всички болки и удоволствия и останалите двойствености на материалния свят. Бог Кр̣ш̣н̣а се върнал в околностите на Матхура̄, където се сражавал с воините на Ка̄лаявана и ги убил един след друг. След това събрал плячката от мъртвите тела, която под ръководството му била натоварена на волски коли и откарана в Два̄рака̄.

Междувременно Джара̄сандха отново нападнал Матхура̄, този път с още по-големи бойни части, които възлизали на двайсет и три акш̣аухин̣ӣ.

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а поискал да спаси Матхура̄ от осемнайсетото нападение на мощните военни сили на цар Джара̄сандха. Той напуснал бойното поле, без да се сражава, за да избегне гибелта на още воини и за да отиде да свърши друга, по-важна работа. Всъщност Той ни най-малко не се боял, но се престорил на обикновено човешко същество, уплашено от неизброимите воини и снаряжения на Джара̄сандха. Той напуснал бойното поле без никакви оръжия. Макар че лотосовите му нозе били нежни като листенцата на лотосовия цвят, Той извървял пеша едно много голямо разстояние.

Този път Джара̄сандха помислил, че Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма са много уплашени от военната му мощ и бягат от бойното поле. Той започнал да ги преследва с всичките си колесници, коне и пеши воини. Мислел, че Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма са обикновени човешки същества, и се опитвал да измери дейностите на Бога. Кр̣ш̣н̣а се нарича Ран̣ачора, което означава „този, който напуснал бойното поле“. В Индия, особено в Гуджарат, има много храмове на Кр̣ш̣н̣а, известни като храмове на Ран̣ачорджӣ. Обикновено ако някой цар напусне бойното поле, без да се сражава, го наричат страхливец, но когато Кр̣ш̣н̣а се забавлява по този начин и изоставя бойното поле, без да се бие, преданите го обожават. Демоните винаги се опитват да измерят великолепието на Кр̣ш̣н̣а, докато преданите не мерят силата и богатството му, а му се отдават и го обожават. Като следваме стъпките на чистите предани, ще можем да узнаем, че Кр̣ш̣н̣а, Ран̣ачорджӣ, напуснал бойното поле не от страх, а защото имал други намерения. Както ще се разбере по-късно, Той възнамерявал да обърне внимание на едно тайно писмо, изпратено от Рукмин̣ӣ, бъдещата му първа съпруга. Изоставянето на бойното поле е проявление на едно от шестте съвършенства на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е върховномогъщ, върховнобогат, върховнопрочут, върховномъдър, върховнокрасив; също така Той е и върховният себеотречен. Шрӣмад Бха̄гаватам ясно казва, че Той напуснал бойното поле въпреки неимоверното си военно могъщество. Дори и без войската си Той бил в състояние да срази воините на Джара̄сандха, както предишните седемнайсет пъти. Следователно напускането на бойното поле е пример за най-висшето му съвършенство: непривързаността.

Братята изминали много дълго разстояние и се престорили на много изтощени. За да си починат, те се изкачили на една планина, която се издигала високо над морското равнище. Тази планина се наричала Праварш̣ан̣а, понеже върхът ѝ винаги бил покрит с облаци, изпратени от Индра, и там се изливали непрекъснати дъждове. Джара̄сандха решил, че двамата братя са много уплашени от бойната му сила и са се скрили на върха на планината. Отначало се опитал да ги намери и ги търсил доста дълго време, но когато не успял, решил да ги хване в капан и да ги убие, като обкръжи върха в огнен пръстен. Той излял около върха гориво и го запалил. Тъй като пламъците се издигали все по-нагоре и по-нагоре, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма скочили от върха долу на земята – разстоянието било единайсет йоджани. Докато върхът горял, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма избягали, невидими за Джара̄сандха. Джара̄сандха решил, че двамата братя са се превърнали на пепел и няма повече да се сражава с тях. Той си мислел, че усилията му са се увенчали с успех, оттеглил се от Матхура̄ и се върнал у дома си в царството Магадха. Постепенно Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма стигнали до Два̄рака̄, заобиколена от морската шир.

После Шрӣ Балара̄ма се оженил за Реватӣ, дъщеря на цар Раивата, който управлявал провинция А̄нарта. Това е описано в Деветата песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. След сватбата на Баладева Кр̣ш̣н̣а се оженил за Рукмин̣ӣ. Тя била дъщеря на цар Бхӣш̣мака, владетеля на провинция Видарбха. Както Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, Ва̄судева, така Рукмин̣ӣ е върховната богиня на щастието, Маха̄-Лакш̣мӣ. Според Чайтаня чарита̄мр̣та Кр̣ш̣н̣а и Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ се разширяват едновременно: Кр̣ш̣н̣а се разширява в различни форми на виш̣н̣у-таттва, а Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ чрез вътрешната си енергия се разширява във форми, които са шакти-таттва – многообразни форми на богинята на щастието.

Според ведическите обичаи има осем вида женитба. Най-висшият е когато родителите на невестата и на жениха сами определят деня на сватбата. После с царска тържественост и разкош женихът отива в дома на невестата и в присъствието на бра̄хман̣и, свещенослужители и роднини получава момичето. Освен този начин има и други, например браковете га̄ндхарва и ра̄кш̣аса. Женитбата на Рукмин̣ӣ и Кр̣ш̣н̣а била ра̄кш̣аса, защото Той отвлякъл девойката пред очите на многобройните си съперници: Шишупа̄ла, Джара̄сандха, Ша̄лва и останалите. Когато предавали Рукмин̣ӣ на Шишупа̄ла, Кр̣ш̣н̣а я грабнал от самото място на сватбата, както Гаруд̣а грабнал от демоните съда с нектар. Рукмин̣ӣ била единствената дъщеря на цар Бхӣш̣мака и била невероятно красива. Тя била известна като Ручира̄нана̄ – „тази, чието красиво лице е като разцъфващ лотос“.

Преданите на Кр̣ш̣н̣а винаги имат силно желание да слушат разказите за трансценденталните му дейности. Неговите дейности – сражения, отвличания, напускане на бойното поле – са трансцендентални и на абсолютно равнище, а преданите ги слушат с трансцендентално внимание. Чистите предани не делят дейностите на Бога на такива, за които трябва да се слуша, и на такива, които трябва да се отбягват. Съществува обаче един вид мними предани, наречени пракр̣та-сахаджия̄, които проявяват голям интерес към ра̄са-лӣла̄та на Кр̣ш̣н̣а с гопӣте, но не и към сраженията му с враговете. Те не знаят, че бойните му действия и приятелските му забавления с гопӣте са еднакво трансцендентални, защото са на абсолютно равнище. Чистите предани се наслаждават на вкуса на трансценденталните забавления на Кр̣ш̣н̣а, описани в Шрӣмад Бха̄гаватам, като слушат смирено. Те не отхвърлят нито частица от тях.

Историята на женитбата на Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣ е следната. Царят на Видарбха, Маха̄ра̄джа Бхӣш̣мака, бил много достоен и отдаден владетел. Той имал пет сина и само една дъщеря. Първият син се наричал Рукмӣ, вторият Рукмаратха, третият Рукмаба̄ху, четвъртият Рукмакеша и петият Рукмама̄лӣ. Братята имали една малка сестра, Рукмин̣ӣ. Тя била много красива и добродетелна и била определена за съпруга на Бог Кр̣ш̣н̣а. Дворецът на цар Бхӣш̣мака посещавали много святи личности и мъдреци, такива като На̄рада Муни. Естествено, Рукмин̣ӣ имала възможност да разговоря с тях и така чула за Кр̣ш̣н̣а. Тя научила за шестте съвършенства на Кр̣ш̣н̣а и само от слушането за него пожелала да се отдаде в лотосовите му нозе и да му стане съпруга. Кр̣ш̣н̣а също бил чувал за нея. Тя притежавала всички трансцендентални качества: интелигентност, широта на възгледите, изключителна красота и добродетелно поведение. Затова Кр̣ш̣н̣а заключил, че е достойна да му бъде съпруга. Всички роднини на цар Бхӣш̣мака решили, че Рукмин̣ӣ трябва да бъде дадена на Кр̣ш̣н̣а. Но въпреки желанието на другите, големият ѝ брат Рукмӣ обещал ръката ѝ на Шишупа̄ла, заклет враг на Кр̣ш̣н̣а. Когато чернооката и прелестна Рукмин̣ӣ чула за тази уговорка, била обзета от дълбока скръб. Но като царска дъщеря, тя разбирала подмолните хитрости и тънкостите в отношенията между държавниците и решила, че няма смисъл само да тъжи, а незабавно трябва да предприеме нещо. Тя размислила известно време и решила да изпрати послание на Кр̣ш̣н̣а. И за да не я измамят, избрала за свой пратеник един благороден бра̄хман̣а. Един такъв бра̄хман̣а е винаги честен и е предан на Виш̣н̣у. Без да губи време, тя го изпратила в Два̄рака̄.

Бра̄хман̣ът стигнал до портите на Два̄рака̄, съобщил на пазача за пристигането си и той го завел до двореца, където Кр̣ш̣н̣а седял на златен трон. Понеже бил пратеник на Рукмин̣ӣ, този бра̄хман̣а имал щастието види Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, изначалната причина на всички причини. Бра̄хман̣ите са духовни учители на всички останали касти. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а веднага станал и му предложил трона си, за да покаже на всички как според ведическия етикет трябва да се почита един бра̄хман̣а. Когато той седнал на златния трон, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а започнал да го обожава така, както полубоговете обожават Кр̣ш̣н̣а. По този начин Той показал на всички, че обожаването на негов предан е по-ценно от обожаването на самия него.

Когато дошло време, бра̄хман̣ът се изкъпал, нахранил се и легнал да се отмори на мека копринена постеля. Докато почивал, Бог Кр̣ш̣н̣а тихичко се приближил, много почтително сложил нозете му в скута си и започнал да ги разтрива. Кр̣ш̣н̣а се явил пред него и казал: „Скъпи мой, надявам се, че следваш религиозните правила без никакви трудности и че умът ти е винаги спокоен.“ Различните групи хора в обществото имат различни занимания и когато някой пита за благосъстоянието на друг, той трябва да прави това, съобразявайки се с дейностите, които извършва този човек. Затова когато се интересуваме от състоянието на един бра̄хман̣а, думите ни трябва да са подходящо подбрани, съответно на неговото житейско положение, така че да не го смутят. Спокойният ум е основата на искреността, чистотата, уравновесеността, себеконтрола и търпимостта. Като овладее знанието и знае практическото му приложение в живота, човек се убеждава в Абсолютната Истина. Бра̄хман̣ът знаел, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, и въпреки това приел почтителното служене на Бога, основаващо се на ведическите обществени порядки. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а играел ролята на човешко същество. Понеже принадлежал към кастата на кш̣атриите и бил младеж, негов дълг било да покаже уважението си към този бра̄хман̣а.

Бог Кр̣ш̣н̣а продължил: „О, най-добър от всички бра̄хман̣и, ти винаги трябва да си удовлетворен, защото ако един бра̄хман̣а постоянно е удовлетворен, няма да се отклони от предписаните си задължения. А просто като се придържа към задълженията си, всеки може да достигне най-висшето съвършенство на всички желания, и това важи с особена сила за бра̄хман̣ите. Дори някой да притежава богатството и разкоша на небесния цар Индра, ако не е удовлетворен, неизбежно ще трябва да пътува от планета на планета. За такава личност няма щастие при никакви обстоятелства. А ако умът е удовлетворен, дори човекът да е лишен от притежания, той ще бъде щастлив, независимо къде живее.“

Тези наставления на Кр̣ш̣н̣а са много важни. Смисълът им е, че един истински бра̄хман̣а в никакъв случай не трябва да се поддава на безпокойството. В сегашната епоха, Кали-юга, така наречените „бра̄хман̣и“ заемат отвратителното положение на шӯдри или дори още по-низши позиции. В автентичните писания се казва, че при тежки обстоятелства един бра̄хман̣а може да приеме дейностите на кш̣атриите или дори на вайшите, но никога не трябва да приема заниманията на шӯдрите. Бог Кр̣ш̣н̣а заявил, че ако строго се придържа към своите религиозни правила, един бра̄хман̣а не би трябвало да се тревожи от никакви неблагоприятни условия. В заключение казал: „Отдавам най-смирените си почитания на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите, защото бра̄хман̣ите са винаги себеудовлетворени, а ваиш̣н̣авите постоянно са заети с дейности, насочени към истинското благо на човешкото общество. Те са най-добрите приятели на всички хора, лишени са от фалшив егоизъм и в ума им винаги цари спокойствие.“

След това Бог Кр̣ш̣н̣а пожелал да узнае какво е положението на владетелите (кш̣атриите) в царството на този бра̄хман̣а, затова запитал дали жителите са щастливи. За качествата на царя се съди по духа на поданиците му. Ако те са щастливи във всичко, ясно е, че царят е честен и правилно изпълнява задълженията си. Кр̣ш̣н̣а заявил, че му е много скъп царят, чиито поданици са щастливи. Разбира се, Кр̣ш̣н̣а знаел, че бра̄хман̣ът е дошъл с поверително писмо, и затова казал: „Ако не възразяваш, предоставям ти правото да говориш за целта на идването си.“

И така, напълно удовлетворен от тези трансцендентални забавления с Бога, бра̄хман̣ът разказал цялата история на идването и срещата си с Кр̣ш̣н̣а. Той извадил писмото, което Рукмин̣ӣ била написала на Кр̣ш̣н̣а, и казал: „Ето словата на принцеса Рукмин̣ӣ: „Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, о, безпогрешна и прекрасна личност, всяко човешко същество, което чуе за трансценденталната Ти форма и забавления, мигом попива със слуха си името, славата и качествата Ти; така се уталожват всички материални тегоби и в сърцето на човека се установява твоята форма. По този начин се изпълняват всички желания. Аз чух и за трансценденталните Ти качества. Може би не е прилично да изказвам мислите си направо, но Ти ме плени и покори сърцето ми. Вероятно мислиш, че съм неомъжено младо момиче и се съмняваш в постоянството на характера ми. Но скъпи Мукунда, Ти си върховният, Ти си като лъв сред хората, върховната личност сред личностите. Всяко момиче, макар и още да не е напускало дома си, дори всяка жена, колкото и възвишена и добродетелна да е, би пожелала да се омъжи за теб, пленена от несравнимите Ти качества, знание, великолепие и от положението Ти. Знам, че Ти си съпругът на богинята на щастието и си много благосклонен към преданите си, затова реших да Ти стана вечна слугиня. О, Господи, отдавам живота и душата си в твоите лотосови нозе. Аз те избрах за свой съпруг и те моля да ме приемеш за своя жена. Ти си върховно могъщ и имаш лотосови очи. Сега аз принадлежа на теб. Нелепо е вкусната плячка на лъва да отнемат чакалите, затова те моля незабавно да се погрижиш за мен, преди да ме е отмъкнал Шишупа̄ла с други принцове като него. О, Господи, в миналия си живот вероятно съм извършвала дейности за благото на цялото общество – сигурно съм изкопавала кладенци и съм отглеждала дървета – или съм вършила благочестиви дейности, като обредни церемонии и жертвоприношения, и съм служила на висшестоящите личности (духовния учител, бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите). Може би с това съм удовлетворила На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност. Ако е така, тогава бих искала Ти, Бог Кр̣ш̣н̣а, братът на Бог Балара̄ма, да дойдеш тук и да ме хванеш за ръка, за да не могат да ме докоснат Шишупа̄ла и хората му.“

Женитбата на Рукмин̣ӣ и Шишупа̄ла вече била решена, затова Рукмин̣ӣ предлагала Кр̣ш̣н̣а да я отвлече и да промени всичко. Този вид женитба, когато момичето е похищавано насила, се нарича ра̄кш̣аса и се наблюдава при кш̣атриите, хората с властен и войнствен дух. Тъй като сватбата вече била определена за следващия ден, Рукмин̣ӣ предлагала Кр̣ш̣н̣а да се промъкне незабелязано и да я отвлече, а след това да се бие с Шишупа̄ла и съюзниците му, сред които бил и царят на Магадха. Тя знаела, че никой не може да срази Кр̣ш̣н̣а и Той несъмнено ще излезе победител, затова го наричала Аджита – непобедим. Рукмин̣ӣ казвала на Кр̣ш̣н̣а да не се тревожи, че мнозина от роднините ѝ, включително и жени, могат да бъдат ранени или дори убити, в случай че схватката се състои в двореца. Както царят обмисля тактически пътищата за завоюването на целта си, така Рукмин̣ӣ, като царска дъщеря, разсъдливо и находчиво предлагала как да се избегнат ненужните убийства.

Рукмин̣ӣ казвала на Кр̣ш̣н̣а да не се тревожи, че мнозина от роднините ѝ, включително и жени, могат да бъдат ранени или дори убити, в случай че схватката се състои в двореца. Както царят обмисля тактически пътищата за завоюването на целта си, така Рукмин̣ӣ, като царска дъщеря, разсъдливо и находчиво предлагала как да се избегнат ненужните убийства. Тя обяснявала, че семейството ѝ има обичай преди сватба да посещава храма на богиня Дурга̄, семейното божество. (Почти всички царе кш̣атрии били последователни ваиш̣н̣ави и обожавали Бог Виш̣н̣у във формата му на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а или Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а, но заради материалното си благосъстояние обожавали и богинята Дурга̄. Обаче никога не допускали грешката да приемат полубоговете на равнището на виш̣н̣у-таттва или за Върховен Бог, както правят някои неинтелигентни хора.) За да се избегне безсмисленото убийство на роднини, Рукмин̣ӣ предлагала Кр̣ш̣н̣а да я отвлече, когато всички отиват от двореца в храма или на връщане, защото тогава щяло да бъде най-лесно.

Освен това обяснявала на Кр̣ш̣н̣а защо иска да се омъжи за него, при положение че ръката ѝ вече е обещана на Шишупа̄ла, който също имал качества, защото бил син на велик цар. Рукмин̣ӣ казвала, че според нея никой не може да бъде по-велик от Кр̣ш̣н̣а, дори и Шива, макар да е известен като Маха̄дева, най-великия от всички полубогове. Шива също се стреми да достави удоволствие на Бог Кр̣ш̣н̣а, за да може да се освободи от затъването в качеството невежество на материалния свят. Въпреки че Шива е най-великата от всички велики души (маха̄тмӣ), върху главата си той държи пречистващата вода на Ганг, която извира от една дупка в тази материална вселена, пробита от пръста на крака на Бог Виш̣н̣у. Шива отговаря за материалното качество невежество и за да може да поддържа трансценденталното си положение, постоянно съзерцава Бог Виш̣н̣у. Рукмин̣ӣ знаела много добре, че никак не е лесно да се спечели благоволението на Кр̣ш̣н̣а. След като дори Шива трябва да се пречисти, за да постигне това, несъмнено за Рукмин̣ӣ, която е само дъщеря на един цар кш̣атрия, щяло да бъде много трудно. Затова тя искала да посвети живота си на сурови отречения и изпитания –  постене и лишаване на тялото от удобства. Ако с тези дейности не бъдело възможно да спечели благосклонността на Кр̣ш̣н̣а сега, тя била готова да се подлага на отречения живот след живот. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че чистите предани на Бога му отдават предано служене с голяма решителност. Решителността, която показала Рукмин̣ӣ-девӣ, е единствената цена, на която може да се купи благоразположението на Кр̣ш̣н̣а. В Кр̣ш̣н̣а съзнание човек трябва да е много решителен. Това е пътят към крайния успех.

След като изложил думите на Рукмин̣ӣ-девӣ към Кр̣ш̣н̣а, пратеникът казал: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, о, водачо на династията Яду, аз Ти донесох това поверително послание на Рукмин̣ӣ. Сега то е пред теб и Ти можеш да решиш. След като размислиш, можеш да постъпиш, както пожелаеш, но ако искаш да направиш нещо, това трябва да стане веднага. Не е останало много време за действия.“