Кр̣ш̣н̣а побеждава всички принцове и отвежда Рукмин̣ӣ в Два̄рака̄

Принцовете, предвождани от Джара̄сандха, били побеснели, задето Кр̣ш̣н̣а отвлякъл Рукмин̣ӣ. Поразени от красотата ѝ, те били паднали от конете и слоновете си, но сега започнали да се изправят и да се въоръжават. Грабнали лъковете и стрелите си и започнали да преследват Кр̣ш̣н̣а с колесниците си. Тогава Я̄давите се обърнали и ги посрещнали лице в лице. Между двата вражески лагера започнало безмилостно сражение. Джара̄сандха предвождал принцовете, които майсторски владеели всички военни сръчности. Те обсипали Я̄давите със стрели, както облакът бие с поройните си камшици лицето на планината. Над планината облакът спира неподвижен, затова там дъждът е много по-силен, отколкото на което и да е друго място.

Принцовете били твърдо решени да победят Кр̣ш̣н̣а и да изтръгнат от ръцете му Рукмин̣ӣ, затова се сражавали с него с цялата ярост, на която били способни. Рукмин̣ӣ била седнала до Кр̣ш̣н̣а и виждала стрелите, които се сипели от вражеската страна върху лицата на Я̄давите. Уплашена, тя погледнала Кр̣ш̣н̣а в лицето, изразявайки благодарността си, че заради нея Той се излага на толкова голяма опасност. Очите ѝ били неспокойни и тя изглеждала тъжна, но Кр̣ш̣н̣а, който в миг прочел мислите ѝ, я успокоил: „Скъпа моя, не се тревожи. Можеш да бъдеш сигурна, че много скоро Я̄давите ще избият всички вражи воини.“

Докато Кр̣ш̣н̣а говорел с Рукмин̣ӣ, военачалниците на династията, предвождани от Бог Балара̄ма (известен още като Сан̇карш̣ан̣а) и от Гада̄дхара, не могли да търпят повече дързостта на противниците и започнали да обсипват със стрели конете, слоновете и колесниците им. С развоя на битката вражите принцове и воини падали един по един от конете, слоновете и колесниците си. За кратко време бойното поле се покрило с милиони отсечени глави, украсени с шлемове и обици. Ръцете били отсечени, както държали лъковете, стрелите и боздуганите; главите и мъртвите коне се търкаляли на огромни камари. Всички пеши воини, всички камили, слонове и магарета падали с отрязани глави.

Щом враговете, предвождани от Джара̄сандха, видели, че постепенно воините на Кр̣ш̣н̣а ги побеждават, те решили, че е неразумно да губят сражението заради Шишупа̄ла. Сам Шишупа̄ла трябвало да се бие, за да спаси Рукмин̣ӣ от ръцете на Кр̣ш̣н̣а, но когато видели, че Шишупа̄ла не е в състояние да се сражава с Кр̣ш̣н̣а, воините решили да не прахосват силите си напразно, затова престанали да се сражават и се пръснали.

От вежливост някои от тях отишли при Шишупа̄ла. Те го намерили отчаян, като човек, загубил съпругата си. Лицето му било посърнало, всичката му сила се била стопила, а тялото му било загубило свежестта си. Те му казали: „Скъпи Шишупа̄ла, недей да се отчайваш така. Ти принадлежиш на царски род и си най-главен сред воините. Човек като теб не бива да се тревожи от щастието и нещастието, защото и двете са временни. Съвземи се. Не се разочаровай заради този временен обрат. В крайна сметка ние не сме действителните вършители на дейностите си. Ние танцуваме по волята на Върховния като кукли на конци в ръцете на фокусник и в зависимост от неговото благоволение страдаме в нещастието си или пък се наслаждаваме щастливи. Затова винаги трябва да сме уравновесени.“

Въпреки че в началото принцовете са били пълни с надежда за успех в своите героични действия, след поражението си те можели само да се опитат да насърчат Шишупала с ласкателни думи. Така Шишупала, вместо да се ожени за Рукмин̣ӣ, трябвало да се задоволи с ласкателните думи на приятелите си и да се върне у дома разочарован. Кралете, които били дошли да му помогнат, също разочаровани, след това се върнали в съответните си кралства.

Цялото ужасно кръвопролитие било предизвикано от злия нрав на Рукмӣ, големия брат на Рукмин̣ӣ. Като видял Кр̣ш̣н̣а със сила да отвлича сестра му, която той искал да омъжи за Шишупа̄ла, Рукмӣ се отчаял. Той и приятелят му Шишупа̄ла, който трябвало да стане негов зет, се прибрали по домовете си. Рукмӣ направо не бил на себе си от гняв и решил сам да даде урок на Кр̣ш̣н̣а. Той събрал собствените си воини – една фаланга, състояща се от няколко хиляди слона, коне, колесници и пехота – и съпроводен от военните си части, тръгнал по следите на Кр̣ш̣н̣а към Два̄рака̄. За да покаже смелостта си, той обещал пред върналите се от битката царе: „Вие не можахте да помогнете на Шишупа̄ла да се ожени за сестра ми Рукмин̣ӣ, но аз не мога да позволя тя да бъде отвлечена от Кр̣ш̣н̣а. Ще му дам хубав урок. Сега ще го настигна.“ Той искал да се покаже голям военачалник и се заклел пред всички принцове: „Ако не убия Кр̣ш̣н̣а в битката и ако не измъкна сестра си от ноктите му, няма да се завърна в Кун̣д̣ина, моята столица. Заклевам се пред всички вас и ще видите, че ще изпълня клетвата си.“ След тези самонадеяни думи Рукмӣ побързал да се качи в колесницата си и заповядал на колесничаря да тръгне след Кр̣ш̣н̣а. Той казал: „Искам да се бия с него още този миг. Това пастирче много се главозамая от хитрините, с които побеждаваше кш̣атриите, но днес ще му дам хубав урок. С острите си стрели ще му дам един наистина добър урок, задето има наглостта да отвлече сестра ми.“ Така глупавият Рукмӣ, който нямал никаква представа за могъществото на Върховната Божествена Личност, редял самоуверените си заплахи.

Скоро той се изправил пред Кр̣ш̣н̣а и в голямата си глупост започнал да вика: „Спри за малко и се бий с мен!“ Като извикал така няколко пъти, обтегнал лъка си и пуснал три страшни стрели право в тялото на Кр̣ш̣н̣а. След това започнал да нарича Кр̣ш̣н̣а най-отвратителен потомък на династията Яду и му викнал да се изправи пред него, за да му даде добър урок: „Ти отвличаш сестра ми като гарга, която краде пречистеното масло за жертвоприношенията. Ти много се гордееш с военното си могъщество, но не можеш да се сражаваш по правилата. Ти открадна сестра ми, затова сега ще те освободя от лъжливата Ти гордост. Ще можеш да задържиш сестра ми при себе си само докато те поваля на земята със стрелите си.“

Като чул налудничавите приказки на Рукмӣ, Бог Кр̣ш̣н̣а пуснал една стрела и откъснал с нея тетивата на лъка му, за да не може Рукмӣ да пусне друга стрела. Но той грабнал друг лък и изстрелял срещу Кр̣ш̣н̣а пет стрели. След това второ нападение Кр̣ш̣н̣а отново скъсал тетивата му. Рукмӣ взел трети лък и Кр̣ш̣н̣а пак скъсал тетивата. Този път Кр̣ш̣н̣а решил да даде урок на Рукмӣ и собственоръчно пуснал по него шест стрели, а след това още осем, с четири от които убил четирите коня, с петата пронизал колесничаря, а с останалите три свалил горната част на колесницата на Рукмӣ заедно със знамето ѝ.

Рукмӣ изчерпил стрелите си и грабнал други оръжия, предназначени за ръкопашен бой – мечове, щитове, тризъбци, секири, – но Кр̣ш̣н̣а ги разбил на пух и прах по същия начин. Всички опити на Рукмӣ пропадали… Тогава той сграбчил меча си и се спуснал към Кр̣ш̣н̣а като муха, която лети към огъня. Но щом приближил, Кр̣ш̣н̣а разбил оръжието му на парчета. Сега Кр̣ш̣н̣а извадил острия си меч и вече щял да убие Рукмӣ на място, когато Рукмин̣ӣ, неговата сестра, разбрала, че този път Кр̣ш̣н̣а няма да прости на брат ѝ. Тя паднала в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и с нажален глас, който треперел от голямата уплаха, започнала да се моли на съпруга си.

Най-напред Рукмин̣ӣ нарекла Кр̣ш̣н̣а Йогешвара. Йогешвара означава „този, който притежава необикновено богатство и енергии.“ Кр̣ш̣н̣а притежава неимоверно богатство и енергии, а братът на Рукмин̣ӣ имал просто едно ограничено военно могъщество. Кр̣ш̣н̣а не може да бъде поставен в граници, докато всяка стъпка от живота на брат ѝ можела да се измери. Пред безкрайната сила на Кр̣ш̣н̣а Рукмӣ не можел да се сравни дори с незначително насекомо. Освен това Рукмин̣ӣ нарекла Кр̣ш̣н̣а Бог на боговете. Съществуват много могъщи полубогове – Брахма̄, Шива, Индра, Чандра, Варун̣а, – но Кр̣ш̣н̣а е Властелинът на всички богове, докато Рукмӣ бил едно най-обикновено човешко същество, всъщност един от най-низшите сред човешкия род, защото не познавал Кр̣ш̣н̣а. Иначе казано, човешките същества, които нямат понятие за действителното място на Кр̣ш̣н̣а, са най-низши сред човешкото общество. После Рукмин̣ӣ нарекла Кр̣ш̣н̣а Маха̄бхуджа, което означава „безкрайно силен“. Тя го нарекла и Джагатпати, господар на цялото космическо проявление. В сравнение с него брат ѝ бил само един обикновен принц.

Рукмин̣ӣ съпоставила положението на Рукмӣ с това на Кр̣ш̣н̣а и много прочувствено помолила съпруга си да прости на брат ѝ и да не го убива точно сега, когато се е осъществила знаменателната среща между нея и Кр̣ш̣н̣а. Тя просто проявила женската си природа. Тя била много щастлива, че в мига, когато трябвало да се състои женитбата ѝ с друг, е получила за съпруг Кр̣ш̣н̣а, но не искала да заплаща това с живота на големия си брат, който в края на краищата обичал малката си сестра и искал да я повери на този, който според него е най-достоен. Докато Рукмин̣ӣ се молела на Кр̣ш̣н̣а за живота на Рукмӣ, цялото ѝ тяло треперело, от голямото безпокойство лицето ѝ посърнало, а гърлото ѝ се задушило. От треперенето накитите ѝ се разхлабили и се пръснали по земята. Тя била много развълнувана и паднала на земята. Бог Кр̣ш̣н̣а изпитал състрадание към нея и се съгласил да не убива глупавия Рукмӣ. Но същевременно искал да го накаже по някакъв безобиден начин. Затова го овързал с едно парче плат и му окълцал мустаците, брадата и косата, като оставил тук-таме по някой кичур.

Докато Кр̣ш̣н̣а се занимавал с Рукмӣ, Я̄давите, предвождани лично от Балара̄ма, разгромили цялата войска на Рукмӣ, както слонът в езерото пречупва крехкото стъбло на лотосовия цвят. С други думи, както слонът пречупва на две лотосовия цвят, докато се къпе във водата, така военните сили на династията повалили войските на Рукмӣ.

Когато Я̄давите се върнали при Кр̣ш̣н̣а, много се удивили от вида на Рукмӣ. Бог Балара̄ма изпитал съжаление най-вече към снаха си, която току-що се била омъжила за брат му. За да достави удоволствие на Рукмин̣ӣ, Балара̄ма лично развързал Рукмӣ и за да я зарадва още повече, казал като по-голям брат няколко укорителни думи на Кр̣ш̣н̣а: „Кр̣ш̣н̣а, постъпката Ти не е никак хубава. Това е мерзост, която е изцяло против семейните ни традиции! Да отрежеш на някого косите, да му обръснеш мустаците и брадата – та това е все едно да го убиеш. Какъвто и да е бил Рукмӣ преди, сега той ни е роднина. Не трябваше да го поставяш в такова положение.“

После Бог Балара̄ма казал на Рукмин̣ӣ, за да я утеши: „Не трябва да тъжиш, че брат ти е превърнат в посмешище. Всеки страда или се радва заради собствените си дейности.“ Бог Балара̄ма искал да внуши на Рукмин̣ӣ, че не трябва да съжалява брат си, защото той е пострадал заради собствените си постъпки. Прекалената привързаност към такъв брат е безсмислена.

Бог Балара̄ма отново се обърнал към Кр̣ш̣н̣а и му казал: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, на роднините трябва да прощаваме дори ако извършват злодеяния и заслужават смърт. Защото когато осъзнаят собствената си вина, самото това е вече като смърт. Затова няма нужда да бъдат убивани.“

Балара̄ма отново се обърнал към Рукмин̣ӣ и ѝ казал, че в човешкото общество задълженията на кш̣атриите са такива, че според бойните правила дори собственият ти брат може да ти стане враг. Един кш̣атрия не се поколебава да убие и собствения си брат, ако той му е враг. Бог Балара̄ма искал да каже на Рукмин̣ӣ, че Рукмӣ и Кр̣ш̣н̣а са постъпили правилно, като не са показали в битката никаква милост един към друг, въпреки че са роднини. Шрӣ Балара̄ма казал на Рукмин̣ӣ, че кш̣атриите са много типичен пример за материалистически живот – винаги, когато стане дума за материални придобивки, се възгордяват. Затова когато между двама кш̣атрии се води сражение за царство, земя, богатство, жени, слава или могъщество, всеки се опитва да докара другия до най-отвратително положение. Балара̄ма казал на Рукмин̣ӣ, че обичта ѝ към брат ѝ, който враждувал с толкова много хора, е изкривено чувство, подобаващо на обикновените материалисти. Нравът на брат ѝ съвсем не бил похвален, като се има предвид отношението му към приятелите му, но при все това Рукмин̣ӣ го обичала нежно като някоя обикновена жена. Той не бил достоен да бъде неин брат, но Рукмин̣ӣ пак била снизходителна към него.

Балара̄ма продължил: „Обикновено хората, които гледат на живота от позицията на тялото, обръщат внимание на това, дали някой им е безразличен, дали им е приятел или им е враг. Илюзорната енергия на Върховния Бог обърква тези глупаци. Трансценденталната душа запазва духовната си чистота, както и да е въплътена в материята, но тези, които не притежават достатъчно интелигентност, гледат само външните разлики, които покриват чистата душа – разликите между хората и животните, учените и неграмотните, бедните и богатите. Тези различия, основаващи се единствено на тялото, са като различията между пламъците според видовете гориво, които те поглъщат. Какъвто и да е размерът и формата на горивото, между пламъците, които се получават, няма разлика. Небето също няма различни форми и очертания.“

Така Балара̄ма ги успокоявал с нравоученията си. По-нататък Той казал: „Тялото е част от материалното проявление. Тъй като е в съприкосновение с материята, живото същество, или трансценденталната душа, се преселва от тяло в тяло, тласкана от илюзорното наслаждение, и това преселване се нарича материално битие. Съприкосновението на живото същество с материалното проявление не влече след себе си нито сливане, нито откъсване. Скъпа сестро, естествено трансценденталната душа е причината на това материално тяло, както слънцето е причина за светлината, зрението и формите на материалното проявление.

Сравнението на материалното проявление със слънчевата светлина е много подходящо, за да разберем съприкосновението на живото същество с материалния свят. Сутрин слънцето изгрява и разпръсква топлина и светлина през целия ден. Слънцето е причината на всички материални форми, защото на него се дължи сливането и разделянето на материалните елементи. Но щом залезе и отиде на друго място, проявлението вече не е свързано с него. Когато слънцето премине от източното в западното полукълбо, в източното остават следствията от взаимодействията, причинени от слънчевата светлина, но самата нея можем да открием отново в западното полукълбо. По същия начин в различните условия живото същество приема или произвежда различни тела и различни взаимоотношения между тях, но щом изостави сегашното си тяло и приеме друго, то вече няма нищо общо с предишното. Живото същество няма нищо общо и със следващото тяло, което получава. То винаги е над замърсяванията на тялото. Затова появяването и изчезването на тялото нямат нищо общо с живото същество, както намаляването на лунния сърп и увеличаването му нямат нищо общо с размерите на самата луна. Когато луната нараства, ние погрешно мислим, че тя се увеличава, а когато наближи новолуние, мислим, че се смалява. Всъщност луната си остава непокътната, винаги една и съща. Тя няма нищо общо с такива привидни неща като нарастването и смаляването ѝ.

Съзнанието в материалното битие може да се сравни със сънищата. Когато човек спи, той сънува разни недействителни случки и заради сънищата си изпитва различни страдания и удоволствия. По същия начин когато някой се намира в съня на материалното битие, той страда от резултатите на приемането на тяло и последващото го напускане в границите на материалното битие. Кр̣ш̣н̣а съзнание е противоположно на материалистическото съзнание. С други думи, когато човек се издигне до нивото на Кр̣ш̣н̣а съзнание, той се освобождава от лъжливите представи за живота.“

По този начин Шрӣ Балара̄ма дал на Рукмин̣ӣ и на Кр̣ш̣н̣а наставления за духовното знание. Той се обърнал към съпругата на брат си със следните думи: „О, лъчезарна и красива Рукмин̣ӣ, недей да тъжиш, защото причините за тъгата са материални и се коренят в невежеството. Човек се чувства нещастен само заради лъжливите си представи. Но като разгледа философията на истинския живот, веднага може да се спаси от това нещастие. Бъди щастлива на това равнище.“

След просветляващите слова на Шрӣ Балара̄ма Рукмин̣ӣ веднага се успокоила, зарадвала се и отново си възвърнала спокойствието и равновесието, нарушени от унижението на брат ѝ. А що се отнася до Рукмӣ, той нито изпълнил обещанието си, нито постигнал целта си. Той дошъл с воини и бойни фаланги, за да победи Кр̣ш̣н̣а и да освободи сестра си, но станало тъкмо обратното – загубил всичките си воини и снаряжения. Самият той бил унизен и се чувствал много нещастен, но по благоволението на Бога можел изживее живота си докрай. Той бил кш̣атрия и помнел обещанието си да не се връща в столицата Кун̣д̣ина, без да е убил Кр̣ш̣н̣а и да е освободил сестра си. А това той не успял да изпълни. Затова в яда си решил да не връща в столицата и си построил малка къща в село Бходжакат̣а, където прекарал остатъка от живота си.

След като победил всичките си противници и със сила отвлякъл Рукмин̣ӣ, Кр̣ш̣н̣а я завел в своята столица Два̄рака̄ и се оженил за нея съобразно ведическите обреди и правила. След сватбата Кр̣ш̣н̣а станал цар на рода Яду в Два̄рака̄. Всички жители се радвали на женитбата му с Рукмин̣ӣ и във всеки дом се извършвали големи церемонии. Жителите на град Два̄рака̄ били толкова щастливи, че си сложили най-хубавите украшения и дрехи и отишли да поднесат на младите съпрузи дарове според възможностите си. Всички къщи в Ядупурӣ (Два̄рака̄) били украсени със знамена, ленти от плат и цветя. Във всеки дом били издигнати арки нарочно за случая, а от двете им страни били поставени големи кани, пълни с вода. Из целия град се носело уханието на запалените благовония, а вечер градът бил осветяван от хилядите светилници, украсяващи всяка сграда.

Всички ликували заради сватбата на Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣ. Навсякъде били посадени красиви бананови и бетелови дървета. Тези два вида дървета са много благоприятни за щастливите обреди. Събрали се и много слонове, които носели на гръб царете на множество приятелски царства. Слоновете имат навик щом видят млади растения и дървета, да ги изкореняват и да ги разхвърлят наоколо, защото по природа са лекомислени и обичат да си играят. Слоновете, които били събрани за това събитие, също пръснали банановите и бетеловите дървета, но въпреки тези необуздани действия градът изглеждал много хубав с разпилените дървета.

Царете приятели от рода Куру и Па̄н̣д̣авите били представени от Бхӣш̣ма, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, петимата братя Па̄н̣д̣ави, цар Друпада, цар Сантардана и бащата на Рукмин̣ӣ, Бхӣш̣мака. Първоначално между двете семейства възникнали някои несъгласия поради това че Кр̣ш̣н̣а бил отвлякъл Рукмин̣ӣ, но след молбите и уверенията на Шрӣ Балара̄ма и множество святи личности Бхӣш̣мака бил принуден да участва в сватбения обред на Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣ. Макар че това произшествие не било особено щастливо събитие за царството Видарбха, сред кш̣атриите отвличанията не са нещо необикновено. Всъщност точно по този начин се осъществявали повечето от браковете. Както и да е, цар Бхӣшмака още от самото начало бил склонен да даде ръката на красивата си дъщеря на Кр̣ш̣н̣а. По един или друг начин, намерението му се било осъществило и той с радост се присъединил към сватбеното тържество, макар че най-големият му син бил оскърбен в схватката. В Падма-Пура̄н̣а се казва, че в тържеството участвали Маха̄ра̄джа Нанда и пастирчетата на Вр̣нда̄вана. Царете на царствата Куру, Ср̣н̃джая, Кекая, Видарбха и Кунти дошли в Два̄рака̄ за това събитие с подобаващия царски разкош.

Историята на отвличането на Рукмин̣ӣ от Кр̣ш̣н̣а била описана в стихове и изкусни четци я разказвали навсякъде. Царете, които пристигнали в Два̄рака̄, и особено дъщерите им, били смаяни и много се радвали, когато слушали за геройските подвизи на Кр̣ш̣н̣а. Всички гости и жители на Два̄рака̄ били много щастливи, че виждат Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣ заедно. Иначе казано, събрали се Върховният Бог, който поддържа всички, и богинята на щастието – затова всички хора ликували.