Убиването на слона Кувалая̄пӣд̣а

Когато се изкъпали и приключили с останалите сутрешни обреди, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма чули биенето на барабаните на арената. Те бързо се приготвили да отидат там, за да наблюдават зрелището. Щом наближили, видели до входа на заградената арена един огромен слон на име Кувалая̄пӣд̣а и един пазач. Пазачът нарочно им препречвал пътя, като държал слона пред портите. Кр̣ш̣н̣а разбрал какви са намеренията му и се приготвил да се бие със слона – пристегнал добре дрехата си и заговорил на пазача с глас, който тътнел като гръмотевица: „О, жалки злодею, отдръпни се и ме пусни да мина през портите. Ако продължиш да ми препречваш пътя, ще те изпратя заедно със слона ти в жилището на самата смърт.“

Пазачът много се засегнал от думите на Кр̣ш̣н̣а и разгневен, накарал слона да нападне Кр̣ш̣н̣а, както предварително било замислено. Слонът се втурнал към Кр̣ш̣н̣а като неумолимата смърт и се опитал да го сграбчи с хобота си, но Кр̣ш̣н̣а ловко минал зад него. Слонът виждал само до края на хобота си и не можел да види Кр̣ш̣н̣а зад себе си, но с хобота си се опитал да го стигне. Кр̣ш̣н̣а отново се отскубнал с голяма бързина, изтичал зад слона и го хванал за опашката. Задърпал го и го влачил с голяма сила поне двадесет и пет крачки, както Гаруд̣а си играе с някоя нищо и никаква змия. Кр̣ш̣н̣а дърпал слона насам-натам, ту наляво, ту надясно, както в детството си дърпал за опашката теленцата. След това Кр̣ш̣н̣а отишъл пред него, ударил го с всичка сила и отново изчезнал от погледа му, като изтичал зад гърба му. После се претърколил пред краката на слона, който се препънал и паднал. Кр̣ш̣н̣а веднага скочил, но слонът мислел, че Той още лежи на земята, опитал се да го намуши с бивните си и с все сила ги забил в пръстта. Слонът бил объркан и ядосан, но пазачът, който го яздел, се опитвал да го насъска да продължава да се бие. Тогава слонът се разярил и се втурнал към Кр̣ш̣н̣а. Щом наближил, Кр̣ш̣н̣а го хванал за хобота и го повалил на земята. Когато Кувалая̄пӣд̣а се изтърколил заедно с ездача си на земята, Кр̣ш̣н̣а скочил на гърба му и му строшил гръбнака, а после убил и пазача. След като убил слона, Кр̣ш̣н̣а метнал на рамо единия от бивните му. Украсен с капчици пот и опръскан с кръвта на слона, Той чувствал голямо блаженство и тръгнал към арената. Бог Балара̄ма нарамил другия зъб на слона и в този вид двамата заедно с пастирчетата се появили на арената.

Когато Кр̣ш̣н̣а излязъл на арената с Балара̄ма и приятелите си, различните хора го видели по различен начин, в зависимост от своята връзка (раса) с него. Кр̣ш̣н̣а е изворът на всяко удоволствие и на всички видове раси, благоприятни и неблагоприятни. На борците Той се видял като същинска мълния. Обикновените хора си помислили, че Той е най-прекрасното същество на света. Жените си помислили, че Той е най-привлекателният мъж, олицетворение на бога на любовта, и били покорени от силна страст. Пастирите от Вр̣нда̄вана, които се намирали там, гледали на Кр̣ш̣н̣а като на свой родственик и земляк. Царете кш̣атрии го сметнали за най-силния владетел. Родителите на Кр̣ш̣н̣а – Нанда и Яшода̄ – гледали на него като на свое любимо дете. За Кам̇са, царя на династията Бходжа, Той бил олицетворение на смъртта. Неинтелигентните го сметнали за някоя незначителна личност. Йогӣте, които били там, го видели като Свръхдушата. Членовете на династията Вр̣шн̣и го сметнали за най-прославения ѝ потомък. Така Кр̣ш̣н̣а се появил на арената с Балара̄ма и приятелите си, оценен по различен начин от различните хора там. Кам̇са вече бил научил, че Кр̣ш̣н̣а е убил слона Кувалая̄пӣд̣а, ни най-малко не се съмнявал, че от страна на Кр̣ш̣н̣а го заплашва голяма опасност, и изпитвал силен страх. Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма имали дълги ръце, били облечени в прекрасни дрехи и с красотата си привличали всички хора, събрани там. Те били облечени като за сцена и приковавали всички погледи.

Жителите на град Матхура̄, които видели Кр̣ш̣н̣а, били много удовлетворени и хвърляли към лицето му ненаситни погледи, сякаш пиели небесен нектар. Те гледали Кр̣ш̣н̣а и усещали изключително блаженство. Струвало им се, че не само пият нектар от лицето му, но усещат уханието и вкуса на тялото му и прегръщат него и Балара̄ма с ръцете си. Те започнали да говорят за трансценденталните братя. Дълго време били слушали за красотата и подвизите на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, а сега имали щастието да ги видят със собствените си очи. Те мислели, че Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма са пълни инкарнации на Върховната Божествена Личност На̄ра̄ян̣а, появила се във Вр̣нда̄вана.

Жителите на Матхура̄ обсъждали забавленията на Кр̣ш̣н̣а: как се родил като син на Васудева, как бил поверен на грижите на Нанда Маха̄ра̄джа и съпругата му в Гокула – и всички останали събития, които довели до идването му в Матхура̄. Те говорели за убиването на демоницата Пӯтана̄ и на Тр̣н̣а̄варта, който дошъл в образа на вихрушка. Припомняли си и за освобождението на двамата близнаци от дърветата ямала-арджуна. Жителите на Матхура̄ казвали: „Шан̇кха̄сура, Кешӣ, Дхенука̄сура и много други демони бяха убити от Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма във Вр̣нда̄вана. Освен това Кр̣ш̣н̣а спаси пастирите на Вр̣нда̄вана от опустошителен пожар. Той наказа змията Ка̄лия във водите на Ямуна̄ и сломи лъжливата гордост на небесния цар Индра. В продължение на седем дни Кр̣ш̣н̣а държа с едната си ръка големия хълм Говардхана и спаси всички хора в Гокула от непрестанните дъждове, урагани и бури.“ Те си припомняли и други дейности, които ободрявали духа им: „Девойките на Вр̣нда̄вана бяха толкова удовлетворени, когато виждаха красотата на Кр̣ш̣н̣а и участваха в забавленията му, че забравяха целта на материалното съществуване. Като гледаха Кр̣ш̣н̣а и мислеха за него, те забравяха всяка материална умора.“ Жителите на Матхура̄ казвали, че Я̄давите ще бъдат най-прославеният род в цялата вселена, защото Кр̣ш̣н̣а се е появил сред тях. После заговорили за Балара̄ма. Те си спомняли прекрасните му очи, които били като листенцата на лотосовия цвят, и казвали: „Това момче уби демона Праламба и още много други демони.“ Както си говорели за дейностите на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, чули звуците на различни инструменти, които обявявали началото на борбите.

Тогава към Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма се обърнал прочутият борец Ча̄н̣ӯра: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, ние толкова сме слушали за миналите ви подвизи. Царят ви повика тук, защото сте велики герои. Чували сме, че имате много силни ръце. Царят и всички хора искат да видят бойното ви изкуство. Един поданик трябва да е покорен и да удовлетворява управляващия цар, защото така ще получи всички желани неща. Този, който не се подчинява, ще бъде нещастен, защото върху него ще се излее царският гняв. Вие сте пастирчета и сме чували, че когато изведете кравите на паша в гората, се борите помежду си. Искаме да се присъедините към надпреварата, за да бъдат доволни всички хора тук и най-вече, за да доставите радост на царя.“

Кр̣ш̣н̣а веднага разбрал какво се крие зад думите на Ча̄н̣ӯра и се приготвил да се бие с него. Но съобразявайки се с времето и обстановката, му отговорил по следния начин: „Ти си поданик на царя на Бходжа и живееш в джунглите. Ние също сме негови поданици и според силите си се опитваме да го удовлетворим. Това предложение за борба е голяма чест за нас, но всъщност ние сме още деца. Понякога си играем в горите на Вр̣нда̄вана с приятелите си, които са на нашата възраст. Мислим, че е добре да се бием с личности, които са ни равни по възраст и по сила. А ако се бием с велики борци като теб, няма да доставим радост на зрителите. Това е в противоречие с религиозните принципи на хората.“ Така Кр̣ш̣н̣а дал да се разбере, че прославените и силни борци не трябва да ги предизвикват да се бият.

В отговор Ча̄н̣ӯра казал: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, ние виждаме, че не си нито дете, нито млад мъж. Ти си трансцендентален, както и брат Ти Балара̄ма. Ти вече уби слона Кувалая̄пӣд̣а, който беше в състояние да победи стотици други слонове. Ти се би с него по удивителен начин и на силата Ти подобава да се сражаваш с най-силните борци измежду нас. Затова бих искал с теб да се боря аз, а съперник на брат Ти Балара̄ма ще бъде Мушт̣ика.“