Как Кр̣ш̣н̣а счупил лъка на жертвената арена

Когато излезли от дома на цветаря, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма видели на улицата една гърбава млада жена, която носела съд, пълен с балсам от сандалово дърво. Кр̣ш̣н̣а е извор на цялото удоволствие и затова поискал да разсмее спътниците си, като се пошегува с гърбавото момиче. Кр̣ш̣н̣а му казал: „О, стройна девойко, коя си ти? Кажи ми, на кого носиш този сандалов балсам в ръцете ти? Аз мисля, че трябва да го дадеш на мен. Ако направиш това, сигурен съм, че ще бъдеш много щастлива.“ Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност – Той знаел всичко за гърбавото момиче. С въпроса си казвал, че няма смисъл човек да служи на демоните; по-добре да служи на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма и веднага да получи резултата от служенето си.

Младата жена отвърнала на Кр̣ш̣н̣а: „Мой скъпи Шя̄масундара, прекрасно тъмнокожо момче, вероятно знаеш, че съм слугиня на Кам̇са и всеки ден му нося сандалов балсам. Царят е много доволен, че му давам това хубаво нещо, но сега виждам, че е най-добре този балсам да послужи на вас с твоя брат.“ Запленена от красотата на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, от речта им, от погледите им, от действията им, гърбавата жена с голямо задоволство и преданост започнала да нанася балсама по телата им. Двамата трансцендентални братя притежавали естествена красота, имали красива кожа и били празнично облечени в пъстри дрехи. Горната част на телата им била много пленителна, а когато гърбавата жена ги намазала със сандаловия балсам, те станали още по-красиви. Кр̣ш̣н̣а много се зарадвал на това служене и се замислил как да се отблагодари. Ето защо за да привлече вниманието на Бога, един предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва да му служи с голяма любов и преданост. Кр̣ш̣н̣а може да бъде удовлетворен само с трансцендентално любовно служене. С такива мисли Бог Кр̣ш̣н̣а стъпил върху краката на гърбавата жена, хванал я с пръсти за бузите и рязко я дръпнал нагоре, за да я изправи. В миг гърбавата жена се превърнала в красиво стройно момиче с широки бедра, тънък кръст и много хубава закръглена гръд. Тя станала една от най-красивите жени, защото Кр̣ш̣н̣а бил удовлетворен от служенето ѝ и я бил докоснал с ръцете си. Тази случка показва, че преданите незабавно постигат най-високи позиции във всяко едно отношение. Преданото служене е толкова мощно, че този, който се заеме с него, развива всички божествени качества. Кр̣ш̣н̣а бил привлечен от гърбавата жена не защото била красива, а защото му отдала служене, и тя веднага станала най-красивата жена. Притежаването на красота или на определени качества не е предварително необходимо условие, за да бъде човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но когато постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание и отдава служене на Кр̣ш̣н̣а, той придобива всички ценни качества и става много красив.

Когато по милостта на Кр̣ш̣н̣а тази жена се превърнала в изключително красива девойка, тя, разбира се, се почувствала много задължена на благодетеля си. И освен това била привлечена от красотата му. Без да се колебае, тя сграбчила долната част на дрехата му и я задърпала. Девойката се усмихвала съблазнително и не криела, че е завладяна от страстни желания. Тя съвсем забравила, че се намира на улицата пред по-големия брат и пред приятелите на Кр̣ш̣н̣а.

Девойката открито предложила на Кр̣ш̣н̣а: „Мой скъпи герою, не мога да те оставя така. Ти трябва да дойдеш в дома ми. Аз съм пленена от красотата Ти и трябва да те посрещна добре, защото си най-хубавият мъж. Ти също трябва да си милостив към мен.“ С прости думи тя предложила на Кр̣ш̣н̣а да отиде в дома ѝ и да задоволи страстта ѝ. Кр̣ш̣н̣а се почувствал доста неловко пред Балара̄ма, по-големия си брат, но знаел, че девойката е простодушна и е много увлечена, затова се усмихнал на думите ѝ. Той погледнал приятелите си пастирчетата и отвърнал: „Скъпа красавице, много се радвам на поканата ти. Ще трябва да посетя дома ти, след като си свърша работата тук. Такава красива девойка като теб е единствената утеха за човек като мен, който е далеч от дома си и не е женен. След като нямаме друга приятелка, ти можеш да ни спасиш от всички мъчителни мисли.“ Така с ласкавите си думи Кр̣ш̣н̣а успокоил момичето. Той го оставил там и продължил надолу по улицата към пазара, където хората се били приготвили да го посрещнат с различни дарове: бетелови ядки, цветя и балсам от сандалово дърво.

На пазара търговците се поклонили много почтително на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Когато Кр̣ш̣н̣а минавал по улицата, всички жени от близките къщи наизлезли да го видят и някои от по-младите за малко не припаднали, замаяни от красотата му. Косите и стегнатите им дрехи се отпуснали и те забравили къде се намират.

Кр̣ш̣н̣а попитал хората къде е мястото на жертвоприношението. Кам̇са се бил приготвил за жертвата Дханур-ягя и за да обозначи мястото, близо до жертвения олтар бил поставил един огромен лък. Лъкът бил много голям и красив и приличал на небесна дъга. На самата арена го охранявали много стражи и пазачи, наети от цар Кам̇са. Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма се приближили до лъка. Пазачите ги предупредили да не отиват по-нататък, но Кр̣ш̣н̣а не обърнал внимание на думите им. Със сила Той си проправил път и грабнал лъка с лявата си ръка. Заобиколен от голяма тълпа хора, Кр̣ш̣н̣а нагласил тетивата, опънал лъка и го строшил на две точно през средата, както слонът чупи захарните тръстики в полето. Всички се възхитили от силата на Кр̣ш̣н̣а. Трясъкът от счупването на лъка се разнесъл по земята и из небесата, чул го и Кам̇са. Когато научил какво се е случило, Кам̇са изпитал силен страх за живота си. Пазачът на лъка, който стоял наблизо и видял всичко, много се ядосал. Той заповядал на хората си да извадят оръжия и се втурнал към Кр̣ш̣н̣а с викове: „Хванете го! Хванете го! Убийте го! Убийте го!“ Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма били обградени. Когато видели заплашителните движения на стражите, те се ядосали, грабнали двете половини на счупения лък и започнали да се бият с хората на пазача. Настанала голяма суматоха. Кам̇са изпратил малко подкрепление за стражите, но Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма се сражавали и с тях и ги убили.

Кр̣ш̣н̣а не продължил нататък към жертвената арена, а излязъл от портите и тръгнал към лагера си. По пътя се отбил да посети различни места в Матхура̄. Жителите на града били много изненадани от подвизите и необикновеното могъщество на Кр̣ш̣н̣а и си мислели, че двамата братя са полубогове, които са дошли в Матхура̄. Братята безгрижно се разхождали по улиците, без да обръщат внимание на реда и законите, въведени от Кам̇са.

Когато настъпила вечерта, Кр̣ш̣н̣а, Балара̄ма и приятелите им пастирчетата отишли в покрайнините на града, където били събрани всичките им коли. И така, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма вече били дали на Кам̇са предупредителни знаци за пристигането си и той разбрал каква сериозна опасност го чака на следващия ден на жертвената арена.

Докато Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма пътували от Вр̣нда̄вана за Матхура̄, хората от Вр̣нда̄вана мислели за голямата милост към жителите на Матхура̄, които щели да видят невероятната красота на Кр̣ш̣н̣а, обожаван от чистите предани и от богинята на щастието. Предположенията им наистина се сбъднали, защото жителите на Матхура̄ били напълно удовлетворени, когато видели Кр̣ш̣н̣а.

В лагера слугите се погрижили за Кр̣ш̣н̣а, измили лотосовите му нозе, приготвили му удобно място да седне и му предложили мляко и вкусни ястия. След вечерята Той обмислил какво трябва да направи на следващия ден и спокойно се приготвил за почивка. Така изминала нощта там.

Когато Кам̇са научил, че Кр̣ш̣н̣а е счупил прекрасния му лък и е убил пазача и воините, започнал да осъзнава колко е голяма силата на Върховната Божествена Личност. Той разбрал, че осмият син на Девакӣ се е родил и сега смъртта му е неизбежна. Цяла нощ той не могъл да си намери място, защото мислел за заплашващата го смърт. Явявали му се много неблагоприятни знаци и той разбрал, че Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, които се били оттеглили в покрайнините на града, са предвестници на смъртта му. Кам̇са виждал най-различни зловещи знамения и наяве, и насън. Когато се погледнел в огледалото, не можел да види в отражението главата си, макар че тя била на раменете му. Виждал двойни светещите тела на небето, въпреки че те всъщност не изглеждали така. Кам̇са виждал дупки в сянката си, а ушите му бучели. Всички дървета му изглеждали като излети от злато и той не можел да види следите си в прахта или в разкаляната пръст. Насън го навестявали различни духове, които се возели в каруца, теглена от магарета. Кам̇са сънувал, че някой му дава отрова и той я изпива. Сънувал, че ходи гол с гирлянд от цветя на врата и маже тялото си с някаква мазнина. И в спящо, и в будно състояние Кам̇са виждал знаци, които сочели, че смъртта му е сигурна. От голяма тревога цяла нощ той не могъл да си почине. Щом настъпило утрото, Кам̇са усърдно се заел с приготовленията за състезанията по борба.

Арената била почистена и украсена със знамена, ленти и цветя. Състезанието било оповестено с биене на барабани. С гирляндите и знамената подиумът бил много красив. Имало отделни места за почетните гости – царе, бра̄хман̣и и кш̣атрии. За царете имало запазени тронове, определени места имало и за другите. Накрая пристигнал и самият Кам̇са, съпроводен от съветниците и помощниците си, и седнал на подиума, специално издигнат за него. Но макар и да седял в средата сред всички управници, сърцето му силно биело от смъртен страх. Безмилостната смърт не обръща внимание на никого, дори на личностите, могъщи като Кам̇са. Когато дойде, тя и пет пари не дава за знатното ни положение.

Когато всичко било готово, на арената излезли борците, които трябвало да покажат майсторството си пред събралото се множество. Те носели красиви дрехи и накити. Там били и прославените Ча̄н̣ӯра, Мушт̣ика, Шала, Кӯт̣а и Тошала. Те бодро крачели, въодушевени от музиката. Посрещнати били и всички почитани пастири, които дошли от Вр̣нда̄вана с Нанда Маха̄ра̄джа. Те поднесли на Кам̇са даровете, които били донесли със себе си, и заели местата си точно до царя, на подиум, предназначен специално за тях.