Смъртта на Кам̇са

След като борците на Кам̇са известили за намеренията си, Върховната Божествена Личност, убиецът на Мадху, застанал срещу Ча̄н̣ӯра, а Бог Балара̄ма, синът на Рохин̣ӣ – срещу Муш̣т̣ика. Те се вкопчили един в друг с ръце и крака и всеки се опитвал да повали съперника си на земята. Нанасяли си удари с юмруци, с колене, с гърди и дори с глава. Борбата се разгорещила още повече, когато започнали да се мятат от едно място на друго. Всеки се опитвал да хване другия и да го удари в земята или да изскочи изотзад и да го сграбчи. Стъпка по стъпка борбата ставала все по-напрегната. Съперниците се вдигали високо във въздуха, удряли се и се влачели един друг, вкопчвали се един в друг с ръце и крака. Те показали, че владеят до съвършенство всички бойни умения и всеки правел всичко възможно, за да победи противника си.

Но зрителите не били много доволни, защото борците не изглеждали равностойни. Пред борците Ча̄н̣ӯра и Муш̣т̣ика, които били огромни мъжаги, твърди като канари, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма изглеждали обикновени деца. Хората били на страната на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма и съчувствено говорели за тях: „Скъпи приятели, тук има нещо недобро.“ Един човек казал: „Как може тази борба между неравни съперници да продължава пред очите на самия цар?“ Публиката вече не се забавлявала. Зрителите не можели да насърчават борбата между силни и слаби. „Муш̣т̣ика и Ча̄н̣ӯра са същински мълнии, силни като планина, а Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма са две слаби момчета в много крехка възраст. Справедливостта е напуснала това място. Никой, който познава принципите на справедливостта в едно цивилизовано общество, няма да стои и да продължава да гледа това нечестно състезание. Тези, които участват в такива състезания, са невежи. Независимо дали говорят или просто мълчат, те ще страдат от последствията на греховните си дейности.“

Друг човек се обадил: „О, скъпи приятели, вижте само лицето на Кр̣ш̣н̣а. От гонитбата то е обляно в пот и прилича на лотосов цвят, обсипан с капчици вода.“

Друг човек се обадил: „А забелязвате ли каква особена красота е добило лицето на Балара̄ма? Белите му страни са порозовели от напрегнатата борба с Муш̣т̣ика.“

Жените от публиката също започнали да говорят: „Скъпи приятелки, представете си само колко щастливи са земите на Вр̣нда̄вана, където се намира Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, винаги украсен с венци от цветя, и където пасе кравите с брат си, Бог Балара̄ма. Той постоянно е обкръжен от приятелите си пастирчетата и свири на трансценденталната си флейта. Жителите на Вр̣нда̄вана са много щастливи, защото постоянно виждат лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, които са обожавани от великите полубогове Брахма̄ и Шива и от богинята на щастието. Не можем дори да си представим колко благочестиви дейности са извършили девойките на Враджабхӯми, за да могат да се наслаждават на Върховната Божествена Личност и да гледат несравнимата трансцендентална красота на тялото на Бога. Неговата красота няма равна на себе си. Никой не може да надмине по красота цвета на тялото му и изключителното му излъчване. Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма притежават всички съвършенства – богатство, сила, красота, слава, знание и отречение. Гопӣте са много щастливи, че могат да виждат Кр̣ш̣н̣а и да мислят за него денонощно, като се започне от мига на доенето на кравите, лющенето на ориза и биенето на маслото рано сутрин. Докато чистят къщите си и мият пода, те постоянно са погълнати от мисли за Кр̣ш̣н̣а.“

Гопӣте дават съвършен пример, как човек може да бъде в Кр̣ш̣н̣а съзнание дори когато е зает с различни материални дейности. Ако постоянно мислим за Кр̣ш̣н̣а, материалните дейности няма да могат да ни замърсят. Ето защо гопӣте се намират в съвършен транс (сама̄дхи), който е най-висшето постижение в мистичното могъщество. В Бхагавад-гӣта̄ също се твърди, че най-издигнат от всички йогӣ е този, който постоянно мисли за Кр̣ш̣н̣а. Една жена казала на приятелката си: „Трябва да приемем дейностите на гопӣте като най-висшата форма на благочестивост – как иначе те щяха да получат възможността да виждат Кр̣ш̣н̣а сутрин, когато отива на пасищата с кравите си и пастирчетата, и вечер, когато се връща? Те често го виждат да се усмихва лъчезарно и да свири на флейта.“

Когато Бог Кр̣ш̣н̣а, Свръхдушата във всяко живо същество, разбрал, че жените от публиката се тревожат за него, решил да не продължава повече борбата и веднага да убие противниците си. Родителите на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма – Нанда Маха̄ра̄джа, Яшода̄, Васудева и Девакӣ – също много се безпокоели, защото не познавали неограничената сила на децата си. Бог Балара̄ма се борел с Муш̣т̣ика също както Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, се борел с Ча̄н̣ӯра. С особена ярост Бог Кр̣ш̣н̣а нанесъл на Ча̄н̣ӯра три мълниеносни удара. За изненада на зрителите великият борец се олюлял. Ча̄н̣ӯра използвал последната си възможност и се нахвърлил като ястреб върху Кр̣ш̣н̣а. Той свил ръцете си в юмруци и заудрял Кр̣ш̣н̣а в гърдите, но Бог Кр̣ш̣н̣а не бил ни най-малко обезпокоен – не повече от слон, който удрят с венец от цветя. Кр̣ш̣н̣а бързо сграбчил двете ръце на Ча̄н̣ӯра, завъртял го във въздуха и само това силно въртене било достатъчно Ча̄н̣ӯра да се прости с живота си. Когато Кр̣ш̣н̣а го проснал на земята, той се строполил като знамето на Индра. Всичките му богати украшения се пръснали.

Муш̣т̣ика също ударил Балара̄ма, който обаче му отвърнал с такава сила, че Муш̣т̣ика се разтреперил, започнал да повръща и да плюе кръв. Измъчван от силна болка, той изпуснал жизнения си дъх и паднал като дърво, повалено от ураган.

След смъртта на двамата борци на арената излязъл трети борец, на име Кӯт̣а. Бог Балара̄ма мигом го сграбчил с лявата си ръка и хладнокръвно го убил. После излязъл друг борец, на име Шала, и Кр̣ш̣н̣а начаса го ритнал и му спукал главата. След това излязъл Тошала, но и той бил убит по същия начин. Така загинали всички велики борци, а останалите се разбягали от страх за живота си. Пастирчетата отишли при Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма и ги поздравили с истинско удоволствие. Докато всички говорели за победата, биели барабани, а звънчетата по нозете на Кр̣ш̣н̣а подрънквали.

Хората с голямо въодушевление пляскали с ръце и задоволството им нямало граници. Бра̄хман̣ите възторжено възхвалявали Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Само Кам̇са бил мрачен и нито ръкопляскал, нито благославял Кр̣ш̣н̣а. Той негодувал, че барабаните бият в чест на победата на Кр̣ш̣н̣а, и много съжалявал, че част от борците паднали убити, а другите избягали от арената. Затова заповядал да спрат барабаните и казал на приятелите си: „Заповядвам двамата сина на Васудева веднага да бъдат прогонени от Матхура̄. На пастирите, които са дошли с тях, да се отнемат всички богатства. Нанда Маха̄ра̄джа веднага да бъде задържан и убит като наказание за коварството му. Негодникът Васудева също трябва да бъде убит колкото се може по-скоро. Това се отнася и за баща ми Уграсена, който винаги е поддържал враговете ми против моята воля.“

При тези думи на Кам̇са Бог Кр̣ш̣н̣а пламнал и за по-малко от секунда скочил сред високите му стражи. Цар Кам̇са очаквал нападението, защото от самото начало знаел, че Кр̣ш̣н̣а ще бъде върховната причина за смъртта му. Той мълниеносно извадил меча от ножницата си и се приготвил да отговори на предизвикателството на Кр̣ш̣н̣а с щит и меч. Кам̇са развъртял меча си, но Бог Кр̣ш̣н̣а, върховният всемогъщ Бог, го сграбчил със страшна сила. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, който поддържа цялото творение и от чийто лотосов пъп се проявява цялата вселена, избил короната от главата на Кам̇са и омотал дългата му коса около ръката си. След това го хванал, завлякъл го от мястото му до бойната арена и там го съборил на земята. Като се разкрачил над него, Кр̣ш̣н̣а започнал с юмруци да му нанася удар след удар. От ударите на Кр̣ш̣н̣а Кам̇са изпуснал жизнения си дъх.

След това, за да увери родителите си, че Кам̇са е мъртъв, Кр̣ш̣н̣а започнал да го влачи така, както лъвът влачи мъртвия слон, когато го убие. Щом хората видели това, от всички страни се надигнал страхотен рев. Някои ликували, а други оплаквали гибелта на Кам̇са. От деня, в който Кам̇са научил, че ще бъде убит от осмия син на Девакӣ, от ума му не излизал образа на Кр̣ш̣н̣а с диск в ръка. Понеже много се страхувал от смъртта, той мислел за Кр̣ш̣н̣а денонощно – дори докато се хранел, докато ходел и дишал – и съвсем естествено, получил благословията на освобождението. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣ – следващия си живот получаваме в зависимост от мислите, с които сме били заети през сегашния. Кам̇са мислел как Кр̣ш̣н̣а държи в ръка диска си, т.е. мислел за На̄ра̄ян̣а, който държи диск, раковина, лотосов цвят и боздуган.

Според мнението на авторитетите след смъртта си Кам̇са достигнал са̄рӯпя-мукти. Иначе казано, получил форма като на На̄ра̄ян̣а (Виш̣н̣у). На планетите във Ваикун̣т̣ха всички обитатели имат външните черти на На̄ра̄ян̣а. След смъртта си Кам̇са получил освобождение и се издигнал до Ваикун̣т̣халока. От този пример виждаме, че дори човек, който мисли за Върховната Божествена Личност като за враг, получава освобождение и място на някоя от планетите във Ваикун̣т̣ха. А какво да говорим за чистите предани, които постоянно са потопени в доброжелателни мисли за Кр̣ш̣н̣а? Дори врагът, убит от Кр̣ш̣н̣а, получава освобождение и отива в безличностното брахмаджьоти. Тъй като Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е всеблаг, всеки, който мисли за него – независимо дали като за враг или за приятел, – получава освобождение. Но освобождението, което получават преданите, не е същото, което получават враговете. Враговете обикновено достигат освобождението са̄юджя, а понякога са̄рӯпя.

Кам̇са имал осмина братя по-малки от него, от които най-главен бил Кан̇ка. Когато научили, че най-големият им брат е убит, те се събрали и разгневени, се втурнали да убият Кр̣ш̣н̣а. Кам̇са и братята му били роднини на Кр̣ш̣н̣а – били братя на майка му Девакӣ. Кр̣ш̣н̣а убил Кам̇са, собствения си вуйчо, което е в разрез с всички ведически предписания. Макар че Кр̣ш̣н̣а не е подвластен на предписанията на Ведите, Той ги нарушава само когато това е неизбежно. Никой друг, освен Кр̣ш̣н̣а, не бил в състояние да убие Кам̇са и Кр̣ш̣н̣а бил длъжен да го направи. Но за осмината братя на Кам̇са се погрижил Балара̄ма. Майката на Балара̄ма, Рохин̣ӣ, била съпруга на Васудева, но не била сестра на Кам̇са, затова именно Балара̄ма убил осмината братя. Той бързо грабнал първото оръжие, което му попаднало под ръка (най-вероятно слонския зъб, който носел), и убил един по един осмината братя, като лъв, който убива стадо елени. Така Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма потвърдили думите, че Върховната Божествена Личност се появява, за да защити благочестивите хора и да убие безбожните демони, които винаги враждуват с полубоговете.

Полубоговете от висшите планети поздравили Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, като ги посипали с цветя. Сред тях имало могъщи личности като Брахма̄ и Шива и още много други се присъединили, за да ликуват след смъртта на Кам̇са. От райските планети се дочувало биене на барабани и се сипели цветя, а съпругите на полубоговете танцували въодушевено.

Съпругите на Кам̇са и на осмината му братя били много опечалени от внезапната смърт на мъжете си и започнали да удрят главите си с юмруци, а от очите им се леели потоци сълзи. Те ридаели високо, прегръщали мъртвите тела на съпрузите си и нареждали: „Скъпи наши мъже, вие бяхте толкова великодушни и се грижехте за семействата си. Сега, след вашата смърт, и ние сме лишени от живот, както и домовете и децата ви. Ние никога вече няма да бъдем щастливи. Заради смъртта ви се провали жертвоприношението на лъка – благоприятната церемония, която трябваше да бъде извършена. Скъпи съпрузи, вие се отнасяхте зле с невинните и затова намерихте смъртта си. Това е неизбежно, защото който измъчва невинен човек, трябва да бъде наказан от природните закони. Ние знаем, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Той е върховният господар и върховният наслаждаващ се на всичко. И този, който не зачита властта му, никога не може да бъде щастлив – рано или късно ще срещне смъртта си, както стана с вас.“

Кр̣ш̣н̣а винаги бил мил и нежен с лелите си и ги утешил, доколкото било възможно. После погребалните обреди били извършени под личното ръководство на Кр̣ш̣н̣а, защото Той бил племенник на всичките мъртви принцове. Щом свършили тази работа, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма веднага освободили баща си и майка си – Васудева и Девакӣ – от тъмницата, в която били хвърлени от Кам̇са. Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма паднали в нозете на родителите си и им отдали молитви. Васудева и Девакӣ били изстрадали толкова много заради това че Кр̣ш̣н̣а им е син. Заради него Кам̇са постоянно ги преследвал. Те напълно осъзнавали издигнатото положение на Кр̣ш̣н̣а като Върховна Божествена Личност и затова когато Кр̣ш̣н̣а докоснал нозете им и отдал почитанията и молитвите си, те не го прегърнали, а просто останали прави, за да чуят думите на Върховната Божествена Личност. Макар че Кр̣ш̣н̣а се родил като техен син, Васудева и Девакӣ винаги осъзнавали каква е позицията му.