Кр̣ш̣н̣а бил много удовлетворен от обстановката в гората, където цъфтели цветя, а пчелите и търтеите радостно жужали. Птиците, дърветата и клоните изглеждали много щастливи и докато пасял кравите, Кр̣ш̣н̣а, заобиколен от Балара̄ма и пастирчетата, засвирил на трансценденталната си флейта. Като чули звуците ѝ, гопӣте във Вр̣нда̄вана се сетили за Кр̣ш̣н̣а и започнали да си говорят колко хубаво свири Той на флейта. Когато описвали сладките звуци на флейтата, те си припомняли забавленията си с Кр̣ш̣н̣а и сърцата им така се разнежвали, че те не успявали да опишат прелестните звуци. Докато обсъждали трансценденталните звуци, те си спомняли също как е облечен Кр̣ш̣н̣а, как е закичен в косата с пауново перо като танцуващ артист и как зад ухото му са втъкнати сини цветя. Дрехите му са златистожълти и блестят, а на шията му виси огърлица ваиджаянтӣ. Облечен така очарователно, Кр̣ш̣н̣а изпълва дупките на флейтата си с нектара от устните си. Така мислели те за него, докато Той навлизал в гората на Вр̣нда̄вана, която е навеки прославена, защото я украсяват стъпките на Кр̣ш̣н̣а и придружителите му.

Кр̣ш̣н̣а свирел на флейтата си много изкусно и гопӣте били пленени от звуците. Тези звуци привличали не само тях, но и всички живи същества, които ги чували. Една гопӣ казала на приятелките си: „Най-голямото съвършенство за очите е да гледат как Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма влизат в гората, свирят на флейтите си и пасат кравите с приятелите си.“

Онези, които са постоянно потопени в трансцендентална медитация и виждат Кр̣ш̣н̣а вътре и отвън, като мислят как Той свири на флейта, как влиза в гората на Вр̣нда̄вана и пасе кравите заедно с пастирчетата, наистина са постигнали съвършенството на сама̄дхи. Сама̄дхи (транс) означава потапяне на всички сетивни дейности в определен обект. Гопӣте показват, че забавленията на Кр̣ш̣н̣а са съвършенството на медитацията и сама̄дхи. Бхагавад-гӣта̄ също потвърждава, че най-издигнатият йогӣ е този, който е постоянно потопен в мисли за Кр̣ш̣н̣а.

Друга гопӣ казала, че когато пасат кравите, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма приличат на актьори, които излизат на сцената да играят. Кр̣ш̣н̣а бил облечен в блестящи жълти дрехи, а Балара̄ма – в сини, а в ръцете си и двамата държали млади клонки от мангово дърво, паунови пера и букети цветя. Те носели красиви венци от лотоси и понякога пеели много сладко сред приятелите си. Една гопӣ възкликнала пред приятелката си: „Защо Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма са толкова красиви?“ Друга казала: „Скъпи приятелки, ние не можем дори да си помислим за бамбуковата му флейта. Какви ли благочестиви дейности е извършила, за да се наслаждава сега на нектара от устните на Кр̣ш̣н̣а?“ Понякога Кр̣ш̣н̣а целува гопӣте – затова трансценденталният нектар от устните му е достъпен само за тях и те смятат устните му за своя собственост. Затова една гопӣ попитала: „Как е възможно флейтата, която е само една проста бамбукова пръчка, постоянно да се наслаждава на нектара от устните на Кр̣ш̣н̣а? Майка ѝ и баща ѝ сигурно са щастливи, че тя служи на Върховния Бог.“

Майки на дърветата са езерата и реките, защото дърветата живеят просто като пият вода. Водите на езерата и реките във Вр̣нда̄вана са пълни с щастливи лотосови цветове и си мислят: „Как е възможно нашата рожба, бамбуковата пръчка, да се наслаждава на нектара от устните на Кр̣ш̣н̣а?“ Бамбуковите дървета по бреговете на реките и езерата също били щастливи – като хората, напреднали в знанието, които виждат, че потомците им служат на Бога. Дърветата били обзети от възторг и непрекъснато изливали мед, който се стичал от пчелните кошери, висящи по клоните.

Понякога гопӣте говорели на приятелките си за Кр̣ш̣н̣а: „Скъпи приятелки, нашата Вр̣нда̄вана разнася славата на цялата земя, защото планетата е белязана с лотосовите стъпки на сина на Девакӣ. А щом Говинда засвири на флейтата си, пауните просто пощуряват. Когато животните, дърветата и растенията на хълма Говардхана и в равнината видят танца на пауните, замират и слушат много внимателно трансценденталните звуци на флейтата. Мислим, че този дар не е достъпен на никоя друга планета.“ Макар че гопӣте били селски пастирки, те притежавали знание за Кр̣ш̣н̣а. По същия начин човек може да научи най-висшите истини просто като слуша Ведите от авторитетни източници.

Друга гопӣ казала: „Скъпи приятелки, вижте само сърните! Макар че са безсловесни животни, те отиват при Кр̣ш̣н̣а, сина на Маха̄ра̄джа Нанда. Те са привлечени не само от дрехите на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма; щом чуят песента на флейтата, заедно със съпрузите си те отдават почитания на Бога и го гледат с голяма обич.“ Гопӣте завиждали на сърните, че могат да отдават служене на Кр̣ш̣н̣а заедно със съпрузите си. За себе си гопӣте мислели, че не са толкова щастливи, защото когато искали да отидат при Кр̣ш̣н̣а, съпрузите им не били много доволни.

След това друга гопӣ казала: „Скъпи приятелки, Кр̣ш̣н̣а е така хубаво облечен, че сигурно Той е причината за различните церемонии, които извършват жените. Дори съпругите на обитателите на рая са привлечени от трансценденталните звуци на флейтата му. Макар да пътуват по въздуха с въздушните си кораби и да се радват на общуването със съпрузите си, щом чуят звуците на флейтата на Кр̣ш̣н̣а, тях изведнъж ги обхваща вълнение. Косите им се разпускат, а пристегнатите им дрехи се разхлабват.“ Това означава, че трансценденталният звук от флейтата на Кр̣ш̣н̣а достига до всички кътчета на вселената. Важно е освен това, че гопӣте познавали различните видове въздушни кораби, които летели в небесата.

Друга гопӣ казала на приятелките си: „Скъпи приятелки, кравите също са пленени от трансценденталния звук от флейтата на Кр̣ш̣н̣а. За тях той се лее като нектар и те протягат дългите си уши, за да уловят нектара, който изтича от флейтата. А теленцата са захапали виметата на майките си, но не могат да сучат мляко. Те стоят, поразени от любов и преданост, и от очите им се стичат сълзи, които показват как те притискат Кр̣ш̣н̣а до сърцето си. Това явление сочи, че дори кравите и теленцата във Вр̣нда̄вана са можели да плачат за Кр̣ш̣н̣а и да го притискат до сърцата си. Всъщност най-висшият израз на любовта в Кр̣ш̣н̣а съзнание са бликналите сълзи.

Една млада гопӣ казала на майка си: „Скъпа майко, всички птици, които гледат как Кр̣ш̣н̣а свири на флейта, стоят нащрек по клоните на дърветата. От вида им личи, че са забравили всичко друго и са погълнати единствено от слушането на флейтата на Кр̣ш̣н̣а. Това показва, че те не са обикновени птици. Те са велики мъдреци и предани и са дошли в гората на Вр̣нда̄вана като птици само, за да чуят флейтата на Кр̣ш̣н̣а.“ Великите мъдреци и учени се занимават с ведическото знание, но същността му е формулирана в Бхагавад-гӣта̄: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣. Чрез знанието на Ведите трябва да разберем Кр̣ш̣н̣а. От поведението на тези птици личи, че те са били велики учени в областта на ведическото знание, но са приели трансценденталния звук на Кр̣ш̣н̣а и са изоставили всички раздели на ведическото знание. Дори реката Ямуна̄ пожелала да прегърне лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а – щом чула трансценденталния звук от флейтата му, тя смирила бурните си води и потекла плавно в ръце с лотосови цветя, които да поднесе с любов на Мукунда.

Палещите лъчи на есенното слънце понякога ставали нетърпими и затова докато Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма свирели на флейта сред приятелите си, над главите им се появявали облаци, които им съчувствали. За да се сприятелят с Кр̣ш̣н̣а, те им служели като чадър, който предпазвал главите им.

Палавите горски девойки ставали напълно удовлетворени, когато поръсели лицата и гърдите си с праха на Вр̣нда̄вана, червеникав от досега с лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а. Тези момичета имали хубаво закръглена гръд и били много страстни, но когато любимите им докосвали гърдите им, те не се удовлетворявали. Момичетата навлезли навътре в гората и видели, че когато Кр̣ш̣н̣а е минавал оттам, някои листа и растения са придобили червеникав оттенък от прашеца кун̇кума, посипал се от лотосовите му крака. Гопӣте слагат лотосовите му крака на гърдите си, които са поръсени с кун̇кума, и когато Кр̣ш̣н̣а минава през гората с Балара̄ма и приятелите си, червеникавият прах пада по земята. И така, докато слушали как Кр̣ш̣н̣а свири на флейта, страстните горски девойки забелязали червеникавата кун̇кума по земята, веднага я събрали и я посипали по лицата и по гърдите си. Така те напълно се удовлетворили, макар че когато възлюбените им докосвали гръдта им, момичетата не били доволни. Ако някой влезе в допир с Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да веднага да удовлетвори всичките си страстни материални желания.

Друга гопӣ започнала да възхвалява изключителното положение на хълма Говардхана със следните думи: „Колко е щастлив Говардхана, че се наслаждава на общуването с Бог Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, които обичат да се разхождат по него. Така Говардхана постоянно се докосва до лотосовите крака на Бога. И тъй като е много задължен на Бог Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, предлага като дар на Бога различни плодове, корени и билки, а също и прекрасна кристална вода от езерата си.“ Но най-големият подарък от хълма Говардхана била младата трева за кравите и теленцата. Той знаел как да достави удоволствие на Бога, като радва любимите му спътници – кравите и пастирчетата.

Втора гопӣ казала, че всичко изглежда прекрасно, когато Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма вървят през гората, свирят на флейтите си и завързват близко приятелство с всички подвижни и неподвижни създания. Когато Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма свирели на трансценденталните си флейти, подвижните създания от удивление спирали, а неподвижните – дървета и растения – потрепервали от екстаз.

Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма носели намотани въженца, метнати през рамо, досущ като най-обикновени пастирчета. Когато доели кравите, момчетата привързвали с въженце задните им крака. Най-често момчетата премятали това въженце на раменете си и то можело да се види и на раменете на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Макар че били Върховната Божествена Личност, те играели ролята на пастирчета и всичко това било много прекрасно и удивително.

Докато Кр̣ш̣н̣а пасял кравите в гората или на хълма Говардхана, в селото гопӣте постоянно били потънали в мисли за него и обсъждали различните му забавления. Това е съвършен пример за Кр̣ш̣н̣а съзнание: по един или друг начин винаги да сме погълнати от мисли за Кр̣ш̣н̣а. Поведението на гопӣте е ярък пример за това. Затова Бог Чайтаня е обявил, че никой начин на обожание на Върховния Бог не може да надмине обожанието на гопӣте. Те не били родени в издигнати семейства на бра̄хман̣и или кш̣атрии – по произход те били вайши, но не принадлежали дори към съсловието на големите търговци, а живеели в семействата на пастири. Те нямали много високо образование, макар че научавали от бра̄хман̣ите, които са авторитети във ведическото знание, най-различни неща. Единственото желание на гопӣте било винаги да са потопени в мисли за Кр̣ш̣н̣а.