След като угасил опустошителния горски пожар, Кр̣ш̣н̣а, заобиколен от своите роднини, приятели, крави, теленца и бикове, които го възхвалявали с песните си, отново се завърнал във Вр̣нда̄вана, винаги пълна с крави. Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма се наслаждавали на живота във Вр̣нда̄вана и така лека-полека дошло лятото. Поради силните горещини хората в Индия не посрещат лятото особено радушно. Но във Вр̣нда̄вана всички били радостни, защото там лятото приличало на пролет. Това било възможно само защото там живеели Бог Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, на които са подвластни дори Брахма̄ и Шива. Във Вр̣нда̄вана има много водопади, от които постоянно се лее вода, и шумът им е толкова приятен, че приглушава дори песента на щурците. Гората е винаги зелена и много красива, защото навсякъде тече вода.

Обитателите на Вр̣нда̄вана никога не страдат от палещи слънчеви лъчи, нито от знойни летни горещини. Езерата на Вр̣нда̄вана са обкръжени от зелена трева, в тях цъфтят различни видове лотоси – кахла̄ра, кан̃джа и утпала – и ветрецът разнася из Вр̣нда̄вана благоуханния им цветен прашец. Пръските вода от Ямуна̄, от езерата и от водопадите разхлаждали телата на жителите на Вр̣нда̄вана. Затова те всъщност не се безпокоели от летния сезон.

Вр̣нда̄вана е толкова прекрасно място. Там постоянно цъфтят цветя. Има дори различни видове красиви сърни. Птиците чуруликат, пауните гугукат и танцуват, пчелите жужат. Кукувиците пеят петте си мелодии

Кр̣ш̣н̣а, който е изворът на всяко удоволствие, засвирил на флейтата си и придружен от големия си брат Балара̄ма, пастирчетата и кравите, навлязъл в красивата гора на Вр̣нда̄вана, за да се наслаждава на природата. Те вървели сред покритите от млада зеленина дървета, чиито цветове наподобявали паунови пера. Двамата носели гирлянди от тези цветове и били поръсени с шафран. От време на време пеели и танцували, друг път се борели. Когато Кр̣ш̣н̣а танцувал, едни пастирчета пеели и свирели на флейтите си, а други надували биволските си рогове или пляскали с ръце и хвалели Кр̣ш̣н̣а: „Скъпи братко, Ти танцуваш толкова хубаво!“ В действителност всички момчета били полубогове, които били дошли от висшите планети, за да придружават Кр̣ш̣н̣а в забавленията му. Полубоговете, преоблечени като пастирчета, насърчавали танцуващия Кр̣ш̣н̣а, както хората на изкуството се окуражават един друг с похвалите си. Дотогава нито Кр̣ш̣н̣а, нито Балара̄ма не били преминали церемонията за подрязване на косите, затова косите им се спускали на дълги кичури и приличали на гарванови пера. Двамата играели на криеница с приятелите си, надскачали се или се боричкали помежду си. Понякога Кр̣ш̣н̣а хвалел приятелите си, докато те пеели и танцували: „Скъпи приятели, вие пеете и танцувате толкова хубаво!“ Момчетата си играели на топка, като си подхвърляли плодове – бел и а̄малакӣ. Играели си на сляпа баба, викали и се гонели. Понякога подражавали на горските елени и на различните видове птици. Шегували се помежду си, като квакали като жаби, и с удоволствие се люлеели под дърветата. Друг път си играели на цар и царедворци. Така Балара̄ма и Кр̣ш̣н̣а играели с приятелите си всякакви игри и се радвали на спокойствието на Вр̣нда̄вана, която била изпълнена с реки, езера, потоци, красиви дървета и превъзходни плодове и цветя.

Веднъж, докато се занимавали с трансценденталните си забавления, при тях се промъкнал един голям демон на име Праламба̄сура с намерението да отвлече Балара̄ма и Кр̣ш̣н̣а. Макар че Кр̣ш̣н̣а играел ролята на пастирче, Той знаел всичко – миналото, настоящето и бъдещето, – защото е Върховната Божествена Личност. Когато Праламба̄сура се присъединил към тях, Кр̣ш̣н̣а започнал да мисли как да го убие, но на външен вид го посрещнал като приятел. Той казал: „Скъпи приятелю, колко е хубаво, че дойде да играеш с нас.“ След това повикал всичките си приятели и им казал: „Сега ще играем по двойки. Ще се разделим на две и ще си премерим силите.“ При това предложение се събрали всички момчета. Някои минали на страната на Кр̣ш̣н̣а, други – на страната на Балара̄ма и всички се приготвили да се борят по двойки. Уговорката била победените да носят победителите на гръб. Започнали да играят, но в същото време наглеждали и кравите, които се разхождали из гората Бха̄н̣д̣ӣравана.

Победил отборът на Балара̄ма, Шрӣда̄ма̄ и Вр̣ш̣абха, затова Кр̣ш̣н̣а и неговите пастирчета трябвало да ги носят на гръб през гората. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, бил победен и трябвало да носи на гърба си Шрӣда̄ма̄. Бхадрасена носел Вр̣ш̣абха. Праламба̄сура, който се бил превърнал в пастирче, също се правел, че играе и носел на гръб Балара̄ма. Праламба̄сура бил много голям демон и бил преценил, че от пастирчетата най-силен е Кр̣ш̣н̣а.

За да избегне стълкновението с Кр̣ш̣н̣а, Праламба̄сура отнесъл надалече Балара̄ма. Несъмнено, демонът бил много силен и могъщ, но носел на гърба си Балара̄ма, който пък бил силен като планина. Демонът не можел да издържа повече товара си и приел истинския си облик. В истинския си образ на главата си той носел златен шлем и обици и приличал на облак със светкавици, който носи на гърба си луната. Балара̄ма видял как демонът се разширява до облаците, как очите му святкат като ослепителен огън, а в устата му проблясват остри зъби. Отначало Балара̄ма бил удивен от външния вид на демона и се зачудил: „Защо това момче изведнъж се промени така неузнаваемо?“ Но с ясния си ум бързо разбрал, че е отвлечен далеч от приятелите си от демон, който възнамерява да го убие. Балара̄ма тутакси ударил демона по главата със силния си юмрук, както царят на райските планети поразява с мълнията си някоя планина. След удара на Балара̄ма демонът се строполил мъртъв като змия с размазана глава, а от устата му избликнала кръв. При падането на демона се разнесъл силен грохот, като че ли се съборила огромна планина, поразена от мълнията на цар Индра. Тогава всички момчета се втурнали натам. Удивени от ужасната гледка, те започнали да възхваляват Балара̄ма: „Браво! Браво!“ Всички го прегръщали с голяма любов и мислели, че се е завърнал от смъртта, поздравявали го и го благославяли. Полубоговете на райските планети били много доволни и засипали цветя върху трансценденталното тяло на Балара̄ма, давали му благословиите си и го поздравявали за това, че е убил големия демон Праламба̄сура.