Как Кр̣ш̣н̣а потушил горския пожар

След като чул за наказанието на Ка̄лия, цар Парӣкш̣ит попитал Шукадева Госва̄мӣ защо Ка̄лия напуснал красивата си земя и защо Гаруд̣а бил толкова враждебно настроен към него. Шукадева Госва̄мӣ разказал на царя, че този остров се наричал На̄га̄лая и се обитавал от змии, между които Ка̄лия била една от най-важните. Тъй като обичал да яде змии, Гаруд̣а ходел на острова и убивал от тях толкова, колкото пожелаел. Някои наистина изяждал, но други убивал съвсем ненужно. Цялото змийско царство много се разтревожило и водачът на влечугите, Ва̄суки, помолил Брахма̄ за помощ. Брахма̄ направил така, че Гаруд̣а да не ги притеснява повече – всеки път, когато луната се изтъни до полумесец, влечугите трябвало да предлагат на Гаруд̣а по една змия. Змията слагали под едно дърво като жертвоприношение за Гаруд̣а. Гаруд̣а се чувствал удовлетворен от този дар и не безпокоял останалите змии.

Но постепенно Ка̄лия започнал да се възползва от това положение. Той бил прекалено горд с многото отрова, която бил натрупал, и с материалното си могъщество и си помислил: „Защо трябва да правим това жертвоприношение за Гаруд̣а?“ И престанал да дава на Гаруд̣а каквито и да било дарове, дори сам изяждал змията, която трябвало да се принесе в жертва. Когато Гаруд̣а, великият предан, който носи Виш̣н̣у на гърба си, научил, че Ка̄лия яде предназначените за него змии, много се разгневил и бързо полетял към острова, за да убие оскърбителя. Ка̄лия се опитал да се сражава с Гаруд̣а и го посрещнал с многобройните си глави и остри отровни зъби. Той се опитал да го ухапе, но Гаруд̣а, синът на Та̄ркш̣я, със страшна ярост и огромна сила, подобаваща на носач на Бог Виш̣н̣у, ударил Ка̄лия с блестящите си златни крила. Ка̄лия, който се нарича още Кадрусута, син на Кадру, бързо побягнал към езерото Ка̄лия-храда, разположено под река Ямуна̄, където Гаруд̣а не можел да дойде.

Ка̄лия потърсил закрила във водите на Ямуна̄ по следната причина. Гаруд̣а ходел до Ямуна̄ да лови риба точно както ходел и на острова на Ка̄лия. Но в Ямуна̄ живеел един велик йогӣ, наречен Саубхари муни, който медитирал във водата. Той съжалил рибите и помолил Гаруд̣а да не идва повече да ги безпокои. Гаруд̣а не е подвластен на никого, защото носи на гърба си Бог Виш̣н̣у, но се подчинил на заповедта на великия йогӣ. Вместо да ходи там непрекъснато и да изяжда много риби, той отмъкнал само една много голяма риба, която била водач на останалите. Саубхари муни се натъжил, че Гаруд̣а е отнесъл един от рибешките водачи и заради безопасността на рибите проклел Гаруд̣а със следните думи: „От днес нататък ако Гаруд̣а дойде тук да лови риба – казвам това, като влагам в думите си цялата си сила, – той тозчас ще умре.“

Това проклятие било известно само на Ка̄лия. Затова той бил толкова сигурен, че Гаруд̣а няма да дойде там и решил, че е разумно да се подслони в езерото на Ямуна̄. Но Саубхари муни не успял да осигури убежище за Ка̄лия – от Ямуна̄ го прогонил Кр̣ш̣н̣а, господарят на Гаруд̣а. Трябва да се отбележи, че Гаруд̣а е пряко свързан с Върховната Божествена Личност и е толкова силен, че не е подвластен на ничия заповед или проклятие. Всъщност Саубхари муни извършил оскърбление, като проклел Гаруд̣а, за когото в Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че е на нивото на Върховната Божествена Личност, Бхагава̄н. Макар че Гаруд̣а не се опитвал да си отмъсти, този муни не избегнал наказанието за обидната си постъпка спрямо личността на великия ваиш̣н̣ава. Заради тази своя грешка Саубхари муни паднал от издигнатото си положение в йога, по-късно се оженил и станал като тези, които търсят наслаждение в материалния свят. Падането на Саубхари муни, който бил потопен в духовното блаженство на медитацията, е урок за оскърбителите на ваиш̣н̣авите.

Когато най-накрая Кр̣ш̣н̣а излязъл от езерото на Ка̄лия на брега на Ямуна̄, всички приятели и роднини го видели. Той се появил пред тях окичен със скъпи украшения, намазан с балсам от чандана, със скъпоценни накити и почти целия покрит със злато. Жителите на Вр̣нда̄вана, пастирчетата, мъжете, майка Яшода̄, Маха̄ра̄джа Нанда и всички крави и теленца видели Кр̣ш̣н̣а да излиза от Ямуна̄ и се почувствали така, сякаш си възвръщали живота. Когато човек, изпаднал в безсъзнание, наново се съвземе, съвсем естествено е да се изпълни с радост. Всички поред притиснали Кр̣ш̣н̣а до гърдите си и почувствали голямо облекчение. Майка Яшода̄, Рохин̣ӣ, Маха̄ра̄джа Нанда и пастирите били толкова щастливи, че прегръщали Кр̣ш̣н̣а и мислели, че вече са постигнали крайната цел на живота.

Балара̄ма също прегърнал Кр̣ш̣н̣а, но се смеел, защото знаел всичко, което ще се случи, докато останалите били толкова разтревожени. Всички дървета на брега на Ямуна̄, всички крави, бикове и теленца били много радостни, защото Кр̣ш̣н̣а пак бил там. Бра̄хман̣ите на Вр̣нда̄вана със съпругите си дошли да поздравят Кр̣ш̣н̣а и членовете на семейството му. Бра̄хман̣ите са смятани за духовните учители на обществото. Те благословили Кр̣ш̣н̣а и семейството му по случай избавлението и помолили Маха̄ра̄джа Нанда да им даде някаква милостиня в чест на това събитие. Маха̄ра̄джа Нанда бил много щастлив от завръщането на Кр̣ш̣н̣а и дал на бра̄хман̣ите много крави и злато. А в това време майка Яшода̄ само прегърнала Кр̣ш̣н̣а, сложила го в скута си и от очите ѝ непрекъснато се стичали сълзи.

Нощта вече наближавала и жителите на Вр̣нда̄вана били много уморени. Те решили да пренощуват заедно с кравите и теленцата на речния бряг. Докато почивали, посред нощ в гората неочаквано избухнал голям пожар и бързо станало ясно, че скоро огънят ще погълне всички жители на Вр̣нда̄вана. Щом почувствали горещината на огъня, те веднага потърсили закрилата на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, макар Той да се държал като тяхно дете. Те казали: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а! О, Върховна Божествена Личност! О, скъпи Балара̄ма, Ти си източник на цялата сила! Избавете ни от този всепоглъщащ опустошителен пожар. Вие сте единственото ни спасение. Този опустошителен огън ще ни погълне всички!“ Така те се молели на Кр̣ш̣н̣а с думите, че не могат да намерят подслон никъде, освен в неговите лотосови нозе. Бог Кр̣ш̣н̣а съжалил съселяните си и ги спасил, като погълнал целия горски пожар. Това е възможно за Кр̣ш̣н̣а, защото Той е безкраен. Той притежава безграничната сила да направи всичко, което пожелае.