Бхагавад-гӣта̄ (13.8-12) препоръчва следния процес на знание:

Тези осемнайсет точки описват постепенния процес за навлизане в истинското знание. Всичко останало е в категорията на невежеството. Един велик а̄ча̄ря, Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура, е казал, че всички форми на материално знание са просто външни черти на илюзорната енергия и този, който се занимава с тях, не стои по-високо от едно магаре. Същия принцип намираме и в Шрӣ Ӣшопаниш̣ад. Напредъкът в материалното знание превръща съвременния човек в магаре. Някои политици материалисти, надянали духовна маска, отричат настоящата цивилизация като сатанинска, но, за съжаление, не се стремят към истинското знание, описано в Бхагавад-гӣта̄, и естествено не могат да променят това сатанинско положение.

В съвременното общество дори децата се мислят за независими и не уважават по-възрастните. Неправилното образование в нашите университети води дотам, младежите по целия свят да създават проблеми на възрастните. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад заявява категорично, че процесът на невежество се различава от процеса на знание. Може да се каже, че университетите не са нищо друго, освен средища на невежеството; в резултат учените се занимават с разработване на смъртоносни оръжия, за да унищожат другите страни. Днешните студенти не получават наставления относно принципите на брахмача̄ря, въздържанието от полов живот, нито вярват в препоръките на писанията. Религиозните принципи се преподават единствено за евтина популярност, а не за да се прилагат на практика. Затова враждебността и омразата се ширят не само сред социалните и политически кръгове, но и в областта на религията.

Национализмът в различните части на света се е развил пак по причина на погрешното образование, което получават хората. Те не знаят, че тази малка земя е само къс материя, плуващ в безкрайния космос заедно с много други късове. В сравнение с необятния космос тези материални късове са като прашинки във въздуха. Тъй като Бог милостиво е създал късовете материя напълно съвършени, те притежават всичко необходимо, за да се носят в пространството. Навигаторите на нашите космически кораби са много горди с постиженията си, но не си дават сметка за Върховния навигатор на огромните величествени кораби, наречени планети.

В космоса съществуват безброй слънца и безброй планетарни системи. Ние, мъничките създания, нищожните неотделими частици от Върховния Бог, се опитваме да господстваме над тези неизброими планети. Затова отново и отново се раждаме и умираме, дълбоко разочаровани от старостта и болестите. Отредената продължителност на човешкия живот е около сто години, въпреки че постепенно ще намалява до двайсет или трийсет. С натрупването на невежество заблудените хора са създали на различните планети отделни нации, за да извлекат максимално сетивно наслаждение за това кратко време. Опитват се да прокарват строго определени национални граници – нещо безсмислено и невъзможно. Но в името на тази цел всяка нация е източник на безпокойства за останалите. Повече от петдесет процента от националната енергия се изразходва и прахосва за отбрана. Никой не полага грижи за истинския образователен процес, но всички са преизпълнени с неоснователна гордост от напредъка си и в материално, и в духовно отношение.

Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни предупреждава за този погрешен начин на образование, а Бхагавад-гӣта̄ дава наставления, как да се развива истинско знание. От тази мантра става ясно, че наставленията за видя̄, знанието, трябва да се получат от дхӣра. Дхӣра е този, който не е смущаван от материалната илюзия. Всеки е смущаван, докато не постигне съвършено духовно съзнание. А тогава, той не копнее и не скърби за нищо. Дхӣра осъзнава, че материалното му тяло и ум, случайно получени в резултат на съприкосновение с материята, са несвойствени за него елементи. Затова той се стреми да извлече възможно най-голяма полза от тази лоша сделка.

Материалното тяло и умът са лоша сделка за духовното живо същество. Живото същество извършва най-различни дейности в живия, духовен свят, но този материален свят е мъртъв. Когато живите духовни искри боравят с късовете мъртва материя, мъртвият свят също изглежда жив. Всъщност живите души, неотделимите частици от Върховното живо същество, движат света. Дхӣра са научили всички тези истини от по-висши авторитети и са осъзнали това знание, следвайки регулиращи принципи.

За да следва тези принципи, човек трябва да приеме подслон при истински духовен учител. Учителят предава на ученика трансценденталното послание заедно с регулиращите принципи; то не идва по рискования път на невежественото образование. За да станеш дхӣра трябва смирено да слушаш духовния си учител. Например Арджуна станал дхӣра, слушайки Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност. Съвършеният ученик е като Арджуна, а духовният учител – като самия Бог. Това е процесът на получаване на видя̄ (знание) от дхӣра (несмутимия).

Един адхӣра, личност без качествата на дхӣра, не може да бъде мъдър водач. Съвременните политици, които се представят за дхӣра, са всъщност адхӣра; от тях не може да се очаква съвършено знание. Те са загрижени единствено за паричното си възнаграждение. Нима биха могли да изведат обикновените хора на верния път към себепознанието? За да получи истинско образование, човек трябва да слуша смирено един дхӣра.