ТЕКСТ 12
TEXT 12
Текст
Tekst
яджанта иха девата̄х̣
кш̣ипрам̇ хи ма̄нуш̣е локе
сиддхир бхавати карма-джа̄
yajanta iha devatāḥ
kṣipraṁ hi mānuṣe loke
siddhir bhavati karma-jā
Дума по дума
Synonyms
ка̄н̇кш̣антах̣ – като желае; карман̣а̄м – за кармични дейности; сиддхим – съвършенство; яджанте – те почитат с жертвоприношения; иха – в материалния свят; девата̄х̣ – полубоговете; кш̣ипрам – много бързо; хи – безспорно; ма̄нуш̣е – в човешкото общество; локе – в този свят; сиддхих̣ – успех; бхавати – идва; карма-джа̄ – от кармична работа.
kāṅkṣantaḥ — ihaldades; karmaṇām — karmaliste tegevuste; siddhim — täiuslikkust; yajante — nad kummardavad ohverdusi tuues; iha — materiaalses maailmas; devatāḥ — pooljumalad; kṣipram — väga kiiresti; hi — kindlasti; mānuṣe — inimühiskonnas; loke — selles maailmas; siddhiḥ — edu; bhavati — tuleb; karma-jā — karmalisest tööst.
Превод
Translation
Хората в този свят желаят успех в плодоносните дейности и затова почитат полубоговете. Разбира се, те много бързо получават резултатите от тези дейности.
Inimesed ihaldavad saavutada selles maailmas edu karmalistes tegevustes ning seetõttu kummardavad nad pooljumalaid. Sedasi toimides saavad nad loomulikult kiiresti maitsta oma tegevuste vilju.
Пояснение
Purport
Съществува погрешна представа за ролята на боговете или полубоговете в материалния свят и невежите хора, дори да минават за големи учени, приемат полубоговете за различни форми на Върховния Бог. В действителност полубоговете не са отделни форми на Бога, а различни, неразделно свързани с него частици. Бог е един, а свързаните с него частици са неизброимо множество. Ведите казват: нитьо нитя̄на̄м – „Бог е един“. Ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣. Върховният Бог е един – Кр̣ш̣н̣а – а полубоговете са упълномощени да управляват материалния свят. Всички полубогове са живи същества (нитя̄на̄м), които притежават материална власт в различна степен. Те не са равни на Върховния Бог – На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а. Всеки, който мисли, че Бог и полубоговете се намират на едно и също равнище, се нарича па̄ш̣ан̣д̣ӣ, атеист. Дори велики полубогове, като Брахма̄ и Шива, не могат да бъдат сравнявани с Върховния Бог. Нещо повече, Господ е обожаван от полубогове като Брахма̄ и Шива (шива-вирин̃чи-нутам). Доста любопитно е как и различни лидери в обществото са обожавани от невежи хора, заблудени от идеите на антропоморфизма или зооморфизма. Иха девата̄х̣ означава могъщ човек или полубог в материалния свят. Но На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а – Върховната Божествена Личност – не принадлежи към този свят. Той е трансцендентален, отвъд пределите на материалното творение. Дори Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, водачът на имперсоналистите, твърди, че На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а, е отвъд материалното творение. Но въпреки това глупавите хора (хр̣та-гя̄на) почитат полубоговете, защото желаят незабавни резултати. И те ги получават, без да осъзнават, че подобни резултати са преходни и привличат само ниско интелигентни личности. Интелигентният човек е осъзнат за Кр̣ш̣н̣а и не му е нужно да почита незначителни полубогове заради някакви бързи, но временни блага. Полубоговете, както и техните поклонници в този материален свят, ще изчезнат при неговото унищожение. Даровете на полубоговете са материални и временни. Самите материални светове и техните обитатели – полубогове и поклонници – не са нищо повече от мехурчета пяна в космичния океан. Обаче човешкото общество е обезумяло по временни неща като притежание на земя, семейство, вещи за наслаждение. С надеждата да придобият тези преходни блага, хората почитат полубогове или могъщи личности в обществото. Ако се добере до министерски пост в правителството, почитайки някой политически лидер, човек смята, че е постигнал нещо велико. Мнозина раболепничат пред т.нар. лидери, или „силните на деня“, за да получат някакви облаги, и наистина ги получават. Такива глупави хора не се занимават с Кр̣ш̣н̣а съзнание и не желаят веднъж завинаги да приключат със страданията, присъщи на материалния живот. Те се стремят към сетивни удоволствия и заради нищожно наслаждение почитат упълномощени живи същества, известни като полубогове. От този стих става ясно, че хората рядко проявяват интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Те се интересуват най-вече от материално наслаждение и затова се покланят на някое могъщо живо същество.
Materiaalset maailma valitsevatest jumalatest ehk pooljumalatest on kujunenud ebaõige arusaam ning väheste teadmistega inimesed, ehkki tihtipeale õpetlase nime kandvad, suhtuvad pooljumalatesse kui Kõigekõrgema Jumala erinevatesse kehastustesse. Tegelikult pole aga pooljumalad mitte Kõigekõrgema Jumala erinevad kehastused, vaid Tema lahutamatud osakesed. Jumal on üks ja ainus; Ta omab aga suurt hulka lahutamatuid osakesi. „Vedades" öeldakse: nityo nityānām – Jumal on üks ja ainus. Īśvaraḥ paramaḥ kṛṣṇaḥ. Kõigekõrgem Jumal on üks ja ainus – Kṛṣṇa – ning pooljumalatele on antud võim juhtida seda materiaalset maailma. Need pooljumalad on kõik elusolendid (nityānām), kes omavad erineval määral materiaalset võimu. Nad ei saa olla võrdsed Kõigekõrgema Jumalaga – Nārāyaṇaga, Viṣṇuga, Kṛṣṇaga. See, kes peab Jumalat ja pooljumalaid võrdseiks, on tegelikult ateist ehk pāṣaṇḍī. Isegi selliseid võimsaid pooljumalaid nagu Brahmād ja Śivat ei saa võrrelda Kõigekõrgema Jumalaga. Ka Brahmā ja Śiva kummardavad tegelikult Jumalat (śiva-viriñci-nutam). Ometigi kummardavad paljud rumalad inimesed aga antropomorfismi ja zoomorfismi vääriti mõistmise tõttu inimesi ühiskonna eesotsas. Sõnad iha devatāḥ tähistavad materiaalses maailmas suurt mõjuvõimu omavat inimest või pooljumalat. Kuid Nārāyaṇa ehk Viṣṇu ehk Kṛṣṇa, Jumala Kõrgeim Isiksus, ei kuulu siia materiaalsesse maailma. Ta on kogu materiaalse loome suhtes transtsendentaalne ehk sellest kõrgemal seisev. Isegi impersonalistide juht Śrīpāda Śaṅkarācārya tunnistas, et Nārāyaṇa ehk Kṛṣṇa asub väljaspool seda materiaalset loomet. Kuid rumalad inimesed (hṛta-jñāna) kummardavad ikkagi pooljumalaid, sest nad soovivad saada koheseid tulemusi. Nad saavutavadki ihaldatud tulemused, kuid ei tea, et sel teel omandatud resultaadid on ajalikud ning mõeldud vaid vähemarukate inimeste jaoks. Arukas inimene viibib Kṛṣṇa teadvuses ning tal pole vajadust kummardada tühiseid pooljumalaid koheste, kuid ajalike resultaatide nimel. Nii pooljumalad kui ka nende kummardajad haihtuvad koos selle materiaalse maailma hävimisega. Kõik pooljumalate annid on materiaalsed ning ajutised. Materiaalsed maailmad ning nende elanikud, sealhulgas ka pooljumalad, on vaid väikesed mullikesed kosmilises ookeanis. Selles maailmas on inimühiskond lihtsalt hullunud ajalikest nähtustest nagu näiteks küllusest maa, pere ja kõikvõimalike mugavuste kujul. Kõikide nende ajalike hüvede saavutamiseks kummardavad nad pooljumalaid või ühiskonnas suurt mõjuvõimu omavaid inimesi. Kui keegi saab riigi poliitilise juhi kummardamise eest ministritoolile, loeb ta end kohe paljusaavutanud inimeseks. Sellist ajalikku heaolu saavutada soovides lipitsevad nad nn. liidrite või „suurte ninade" ees ning tõepoolest saavutavadki tihtipeale oma soovitud eesmärgi. Need rumalad inimesed ei huvitu Kṛṣṇa teadvusest ega soovi leida lõplikku lahendust kõikidele materiaalse eksistentsi raskustele. Nad ihaldavad meelelisi naudinguid ning nende võimaldamiseks kummardavad nad mõjuvõimsaid elusolendeid, keda tuntakse pooljumalatena. Antud värss viitab sellele, et vaid vähesed inimesed tunnevad huvi Kṛṣṇa teadvuse vastu. Nad on huvitunud peamiselt vaid materiaalsetest naudingutest ning kummardavad seetõttu mõnd mõjuvõimsat elusolendit.