ТЕКСТ 12
TEXT 12
Текст
Text
яджанта иха девата̄х̣
кш̣ипрам̇ хи ма̄нуш̣е локе
сиддхир бхавати карма-джа̄
yajanta iha devatāḥ
kṣipraṁ hi mānuṣe loke
siddhir bhavati karma-jā
Дума по дума
Synonyms
ка̄н̇кш̣антах̣ – като желае; карман̣а̄м – за кармични дейности; сиддхим – съвършенство; яджанте – те почитат с жертвоприношения; иха – в материалния свят; девата̄х̣ – полубоговете; кш̣ипрам – много бързо; хи – безспорно; ма̄нуш̣е – в човешкото общество; локе – в този свят; сиддхих̣ – успех; бхавати – идва; карма-джа̄ – от кармична работа.
kāṅkṣantaḥ — desiring; karmaṇām — of fruitive activities; siddhim — perfection; yajante — they worship by sacrifices; iha — in the material world; devatāḥ — the demigods; kṣipram — very quickly; hi — certainly; mānuṣe — in human society; loke — within this world; siddhiḥ — success; bhavati — comes; karma-jā — from fruitive work.
Превод
Translation
Хората в този свят желаят успех в плодоносните дейности и затова почитат полубоговете. Разбира се, те много бързо получават резултатите от тези дейности.
Men in this world desire success in fruitive activities, and therefore they worship the demigods. Quickly, of course, men get results from fruitive work in this world.
Пояснение
Purport
Съществува погрешна представа за ролята на боговете или полубоговете в материалния свят и невежите хора, дори да минават за големи учени, приемат полубоговете за различни форми на Върховния Бог. В действителност полубоговете не са отделни форми на Бога, а различни, неразделно свързани с него частици. Бог е един, а свързаните с него частици са неизброимо множество. Ведите казват: нитьо нитя̄на̄м – „Бог е един“. Ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣. Върховният Бог е един – Кр̣ш̣н̣а – а полубоговете са упълномощени да управляват материалния свят. Всички полубогове са живи същества (нитя̄на̄м), които притежават материална власт в различна степен. Те не са равни на Върховния Бог – На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а. Всеки, който мисли, че Бог и полубоговете се намират на едно и също равнище, се нарича па̄ш̣ан̣д̣ӣ, атеист. Дори велики полубогове, като Брахма̄ и Шива, не могат да бъдат сравнявани с Върховния Бог. Нещо повече, Господ е обожаван от полубогове като Брахма̄ и Шива (шива-вирин̃чи-нутам). Доста любопитно е как и различни лидери в обществото са обожавани от невежи хора, заблудени от идеите на антропоморфизма или зооморфизма. Иха девата̄х̣ означава могъщ човек или полубог в материалния свят. Но На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а – Върховната Божествена Личност – не принадлежи към този свят. Той е трансцендентален, отвъд пределите на материалното творение. Дори Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, водачът на имперсоналистите, твърди, че На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а, е отвъд материалното творение. Но въпреки това глупавите хора (хр̣та-гя̄на) почитат полубоговете, защото желаят незабавни резултати. И те ги получават, без да осъзнават, че подобни резултати са преходни и привличат само ниско интелигентни личности. Интелигентният човек е осъзнат за Кр̣ш̣н̣а и не му е нужно да почита незначителни полубогове заради някакви бързи, но временни блага. Полубоговете, както и техните поклонници в този материален свят, ще изчезнат при неговото унищожение. Даровете на полубоговете са материални и временни. Самите материални светове и техните обитатели – полубогове и поклонници – не са нищо повече от мехурчета пяна в космичния океан. Обаче човешкото общество е обезумяло по временни неща като притежание на земя, семейство, вещи за наслаждение. С надеждата да придобият тези преходни блага, хората почитат полубогове или могъщи личности в обществото. Ако се добере до министерски пост в правителството, почитайки някой политически лидер, човек смята, че е постигнал нещо велико. Мнозина раболепничат пред т.нар. лидери, или „силните на деня“, за да получат някакви облаги, и наистина ги получават. Такива глупави хора не се занимават с Кр̣ш̣н̣а съзнание и не желаят веднъж завинаги да приключат със страданията, присъщи на материалния живот. Те се стремят към сетивни удоволствия и заради нищожно наслаждение почитат упълномощени живи същества, известни като полубогове. От този стих става ясно, че хората рядко проявяват интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Те се интересуват най-вече от материално наслаждение и затова се покланят на някое могъщо живо същество.
There is a great misconception about the gods or demigods of this material world, and men of less intelligence, although passing as great scholars, take these demigods to be various forms of the Supreme Lord. Actually, the demigods are not different forms of God, but they are God’s different parts and parcels. God is one, and the parts and parcels are many. The Vedas say, nityo nityānām: God is one. Īśvaraḥ paramaḥ kṛṣṇaḥ. The Supreme God is one – Kṛṣṇa – and the demigods are delegated with powers to manage this material world. These demigods are all living entities (nityānām) with different grades of material power. They cannot be equal to the Supreme God – Nārāyaṇa, Viṣṇu, or Kṛṣṇa. Anyone who thinks that God and the demigods are on the same level is called an atheist, or pāṣaṇḍī. Even the great demigods like Brahmā and Śiva cannot be compared to the Supreme Lord. In fact, the Lord is worshiped by demigods such as Brahmā and Śiva (śiva-viriñci-nutam). Yet curiously enough there are many human leaders who are worshiped by foolish men under the misunderstanding of anthropomorphism or zoomorphism. Iha devatāḥ denotes a powerful man or demigod of this material world. But Nārāyaṇa, Viṣṇu, or Kṛṣṇa, the Supreme Personality of Godhead, does not belong to this world. He is above, or transcendental to, material creation. Even Śrīpāda Śaṅkarācārya, the leader of the impersonalists, maintains that Nārāyaṇa, or Kṛṣṇa, is beyond this material creation. However, foolish people (hṛta-jñāna) worship the demigods because they want immediate results. They get the results, but do not know that results so obtained are temporary and are meant for less intelligent persons. The intelligent person is in Kṛṣṇa consciousness, and he has no need to worship the paltry demigods for some immediate, temporary benefit. The demigods of this material world, as well as their worshipers, will vanish with the annihilation of this material world. The boons of the demigods are material and temporary. Both the material worlds and their inhabitants, including the demigods and their worshipers, are bubbles in the cosmic ocean. In this world, however, human society is mad after temporary things such as the material opulence of possessing land, family and enjoyable paraphernalia. To achieve such temporary things, people worship the demigods or powerful men in human society. If a man gets some ministership in the government by worshiping a political leader, he considers that he has achieved a great boon. All of them are therefore kowtowing to the so-called leaders or “big guns” in order to achieve temporary boons, and they indeed achieve such things. Such foolish men are not interested in Kṛṣṇa consciousness for the permanent solution to the hardships of material existence. They are all after sense enjoyment, and to get a little facility for sense enjoyment they are attracted to worshiping empowered living entities known as demigods. This verse indicates that people are rarely interested in Kṛṣṇa consciousness. They are mostly interested in material enjoyment, and therefore they worship some powerful living entity.