Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 16.1-3

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
абхаям саттва-самшуддхир
гя̄на-йога-вявастхитих̣
да̄нам дамашча ягяшча
сва̄дхя̄яс тапа а̄рджавам
ахимса̄ сатям акродхас
тя̄гах̣ ша̄нтир апаишунам
дая̄ бхӯтеш̣в алолуптвам
ма̄рдавам хрӣр ача̄палам
теджах̣ кш̣ама̄ дхр̣тих̣ шаучам
адрохо на̄ти-ма̄нита̄
бхаванти сампадам даивӣм
абхиджа̄тася бха̄рата

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; абхаям – безстрашие; саттва-самшуддхих̣ – пречистване на съществуването; гя̄на – в знание; йога – за свързване; вявастхитих̣ – положението; да̄нам – благотворителност; дамах̣ – контрол на ума; ча – и; ягях̣ – жертвоприношение; ча – и; сва̄дхя̄ях̣ – изучаване на ведическата литература; тапах̣ – въздържание; а̄рджавам – простота; ахимса̄ – ненасилие; сатям – честност; акродхах̣ – освободен от гняв; тя̄гах̣ – отречение; ша̄нтих̣ – спокойствие; апаишунам – без желание за търсене на недостатъци; дая̄ – милост; бхӯтеш̣у – към всички живи същества; алолуптвам – без алчност; ма̄рдавам – благородство; хрӣх̣ – скромност; ача̄палам – решителност; теджах̣ – енергичност; кш̣ама̄ – снизхождение; дхр̣тих̣ – сила на духа; шаучам – чистота; адрохах̣ – без завист; на – не; ати-ма̄нита̄ – очакване на почит; бхаванти – са; сампадам – качества; даивӣм – трансценденталната пирода; абхиджа̄тася – на човек, който е роден в; бха̄рата – о, сине на Бхарата.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: Безстрашие, пречистване на съществуването, духовно познание, благотворителност, себеконтрол, жертвоприношение, изучаване на Ведите, въздържание, простота, ненасилие, честност, превъзмогване на гнева, отречение, спокойствие, нежелание за търсене на недостатъци, състрадание към всички живи същества, свобода от алчност, благородство, скромност, твърда решителност, енергичност, снизхождение, сила на духа, чистота, свобода от завист и желание за почести – тези трансцендентални качества, о, сине на Бхарата, принадлежат на праведните хора, надарени с божествена природа.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В началото на петнайсета глава беше разтълкувано баняновото дърво на материалния свят. Надземните му корени бяха сравнени с дейностите на живите същества – някои благоприятни, а други неблагоприятни. В девета глава се говореше за девите, съществата с божествена природа, а също и за асурите, безбожните демони. Според Ведите дейностите, извършвани в гун̣ата на доброто, спомагат за напредъка по пътя към освобождението; те са известни като даивӣ пракр̣ти, трансцендентални по природа. Притежаващите трансцендентална природа напредват по този път. От друга страна тези, които действат в гун̣ите на страстта и невежеството, са лишени от възможността да постигнат освобождение. Те трябва да останат в този материален свят като човешки същества или да деградират до животински, или още по-нисши форми на живот. В настоящата шестнайсета глава Бог обяснява трансценденталната и демоничната природа и съпътстващите ги качества с техните предимства и недостатъци.

Особено внимание заслужава думата абхиджа̄тася, отнасяща се до човек, който по рождение притежава трансцендентални качества или божествени наклонности. Създаването на дете в религиозна атмосфера е известно във ведическите писания като гарбха̄дха̄на самска̄ра. Ако искат дете с божествени качества, родителите трябва да следват десетте принципа, препоръчани за социалния живот на човешкото същество. От предишните глави на Бхагавад-гӣта̄ научихме, че сексуалният живот за зачеване на добро дете е самият Кр̣ш̣н̣а. Сексуалният живот не се порицава, при условие че са спазени принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Поне хората в Кр̣ш̣н̣а съзнание не бива да зачеват деца като кучета и котки; би трябвало да ги създават, за да станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Това е предимството на децата, родени от баща и майка в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Според социалната институция варн̣а̄шрама дхарма обществото се разделя на четири социални и четири професионални класи или касти. Това разделение не е по рождение, а според придобитото образование. То поддържа мира и благоденствието на обществото. Изброените тук качества са наречени трансцендентални и са предназначени за духовно развитие и освобождение от материалния свят.

Във варн̣а̄шрама институцията един сання̄сӣ, отрекъл се от света, се счита за духовен учител на всички социални съсловия и духовни степени. Бра̄хман̣а е приеман за духовен учител на останалите класи в обществото: кш̣атрии, вайши и шӯдри, но сання̄сӣ, стоящ на най-високото стъпало на обществената стълбица, е духовен учител дори на бра̄хман̣ите. Най-важното качество на един сання̄сӣ е безстрашието. Тъй като сання̄сӣ живее сам, без никаква поддръжка, той просто се уповава на милостта на Върховната Божествена Личност. Ако някой си мисли: „Кой ще ме защити, след като прекъсна всичките си връзки?“, той не бива да дава обет за отречение от света. Човек трябва да бъде уверен, че Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, във формата си на Парама̄тма̄ винаги пребивава в неговото сърце, вижда всичко и знае намеренията му. Нужно е твърдо да вярва, че Кр̣ш̣н̣а като Парама̄тма̄ ще се погрижи за отдалата се душа. Той трябва да мисли: „Аз никога няма да бъда сам. Даже в най-тъмната и непроходима гора Кр̣ш̣н̣а ще бъде с мен и ще ме покровителства изцяло“. Такава убеденост се нарича абхаям, безстрашие, и подобна нагласа е необходима на отреклия се от света.

След това той трябва да пречисти съществуването си. Животът на отреклите се от света е изпълнен с много правила и предписания. Най-важното от тях е, че на сання̄сӣ е строго забранено да влиза в близки отношения с жени. Забранено му е дори да говори с жена на усамотено място. Когато Бог Чайтаня, съвършеният сання̄сӣ, живеел в Пури, на жените сред неговите предани не се позволявало дори да го доближат, за да отдадат почитанията си. Те трябвало да му се покланят от разстояние. Това не е проява на омраза към женския пол, а строго изпълнение на категоричната забрана за близки отношения на сання̄сӣте с жени. За да се пречисти съществуването, трябва да се следват правилата и предписанията за конкретното обществено положение. На сання̄сӣ са строго забранени близките отношения с жени, както и наслаждението на разкош и богатство. Самият Бог Чайтаня бил съвършен сання̄сӣ и от неговата биография научаваме, че е бил много стриктен по отношение на жените. Макар да е считан за най-великодушното въплъщение на Бога, понеже допускал до себе си най-падналите обусловени души, Той строго се придържал към правилата и предписанията за жизненото стъпало на сання̄сӣ във връзка с жените. Един от неговите приближени, Чхот̣а Харида̄са, имал възможност пряко да общува с него, но веднъж се случило да погледне със страстно желание една млада жена. Бог Чайтаня бил толкова неумолим, че веднага го отстранил от личните си придружители. „За сання̄сӣ – казал Бог Чайтаня – или за всекиго, който иска да се измъкне от оковите на материалната природа, да се издигне до духовния свят и да се завърне вкъщи, обратно при Бога, за него да търси жени или някакви материални богатства с мисълта за наслаждение – дори да не им се наслаждава, а просто да има такава склонност – е толкова осъдително, че по-добре такъв човек да се самоубие, преди да пристъпи към удовлетворение на тези греховни желания.“ Това е начинът за пречистване.

Следва гя̄на-йога-вявастхити – да се посветиш на знанието. Животът на сання̄сӣ е предназначен за разпространение на знание сред семейните и всички, които са забравили истинския си живот за духовен напредък. Сання̄сӣ трябва да проси от врата на врата, за да се прехранва, но това не означава, че е просяк. Смирението също е едно от качествата на духовно издигнатата личност и само поради смирението си сання̄сӣ обикаля от врата на врата – не за да проси милостиня, а за да се среща със семейните и да пробужда в тях Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е дългът на един сання̄сӣ. Ако е наистина напреднал и ако изпълнява наставленията на духовния си учител, той би трябвало да проповядва Кр̣ш̣н̣а съзнание, убедително и с разбиране, но ако не е достатъчно напреднал, не бива да приема обет за отречение от света. И ако все пак е приел това отречение без необходимото знание, той трябва да слуша истински духовен учител, за да напредне. Сання̄сӣ или отреклият се от света трябва да притежава безстрашие, саттва-самшуддхи (чистота) и гя̄на йога (знание).

Следва благотворителността. Това е задължение на семейните. Те трябва да изкарват прехраната си с честен труд и да използват половината от своя доход за разпространение на Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят. Семейният би трябвало да предоставя средства на институциите, занимаващи се с такава дейност. Благотворителността трябва да бъде правилно насочена. Има различни видове благотворителност, както ще бъде обяснено по-нататък – в гуните на доброто, страстта или невежеството. Свещените писания препоръчват благотворителна дейност в гун̣ата на доброто, а благотворителността в гун̣ите на страстта и невежеството трябва да се избягва, тъй като това е напразно пилеене на пари. Благотворителност трябва да се извършва само за разпространение на Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят. Тя е в гун̣ата на доброто.

Дама (себеконтролът) се отнася не само за другите жизнени стъпала на религиозното общество, но е от първостепенно значение за семейните. Живеейки със съпругата си, семейният не бива да злоупотребява със сексуалния живот. За него съществуват ограничения дори и в секса, чието предназначение е единствено за създаване на деца. Ако някой не желае да има деца, не би трябвало да се наслаждава на сексуален живот със съпругата си. В съвременното общество хората се наслаждават на секс с противозачатъчни средства или още по-отвратителни методи, за да избегнат отговорността при раждането на деца. Това не е трансцендентално, а демонично качество. Ако някой, дори да е семеен, иска да напредва духовно, трябва да контролира сексуалния си живот и да не зачева дете, без да е сигурен, че така служи на Кр̣ш̣н̣а. Може ли да осигури Кр̣ш̣н̣а съзнание за детето си, нека има стотици деца, но ако не е способен на това, не бива да се отдава само на сетивното наслаждение.

Жертвоприношението е друг вид дейност, която трябва да се извършва от семейните, защото тя изисква много средства. Представителите на останалите жизнени стъпала, а именно брахмачаря, ва̄напрастха и сання̄са, живеят от подаяния и нямат пари. Затова жертвоприношенията са задължение на семейните. Съгласно предписанията на Ведите те би трябвало да извършват агни-хотра, но такива жертвоприношения са много скъпи и в днешно време никой семеен не може да ги изпълнява. Най-доброто жертвоприношение за сегашната епоха се нарича санкӣртана ягя. Тази санкӣртана ягя, възпяването на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, е най-доброто и евтино жертвоприношение; всеки може да го извършва и да извлече полза от него. И така, тези три принципа – благотворителност, контрол над сетивата и извършване на жертвоприношения – са предназначени за семейните.

Следва сва̄дхя̄я – изучаване на Ведите; то е предназначено за брахмачаря, периода на ученичеството. Брахмача̄рӣте не бива да общуват с жени; те спазват целомъдрие и съсредоточават ума си върху изучаване на ведическата литература, за да придобият духовно знание. Това се нарича сва̄дхя̄я.

Тапас, въздържанието, е предназначено най-вече за живота в уединение. Човек не бива да остава семеен до края на дните си; добре е постоянно да помни, че съществуват четири жизнени етапа: брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са. След като приключи с гр̣хастха, семейния живот, той трябва да се оттегли от житейските дела. Ако продължителността на човешкия живот е сто години, двайсет и пет от тях трябва да бъдат посветени на обучение, двайсет и пет за семеен живот, двайсет и пет за живот в уединение и двайсет и пет за жизненото стъпало на отречението. Такива са правилата за религиозен живот във ведическото общество. Оттеглянето от семейния живот предполага аскетизъм на тялото, ума и езика. Това е същността на тапася. Цялото варн̣а̄шрама общество е предназначено за тапася. Без тапася, без аскетизъм нито едно човешко общество не може да постигне освобождение. Теорията, че няма нужда от никакви въздържания, от никакви ограничения, че може да се прави каквото и да е и всичко ще бъде наред, не намира подкрепа нито във Ведите, нито в Бхагавад-гӣта̄. Подобни теории са измислени от користолюбиви проповедници, желаещи повече последователи. Правилата и ограниченията не привличат хората. Затова тези, които търсят последователи под претекста на религията, не внасят никакви ограничения в живота на учениците си, нито в собствения си живот. Но това не се одобрява от Ведите.

Простотата като качество на бра̄хман̣ите е принцип, който е нужно да бъде следван не само на определено жизнено стъпало, а от всеки член на обществото, бил той в брахмача̄рӣ а̄шрама, гр̣хастха а̄шрама, ва̄напрастха а̄шрама или сання̄са ашрама. Човек трябва да бъде непринуден и прям.

Ахимса̄ означава да не се спира жизненото развитие на което и да е живо същество. Не бива да се мисли, че щом духовната искра никога не може да бъде убита, дори ако тялото бъде убито, то няма нищо лошо в убийството на животни и наслаждението на тяхната плът. Хората сега са пристрастени към яденето на месо, въпреки че има изобилие от зърнени храни, плодове и мляко. Няма никаква необходимост от убийство на животни. Това се отнася за всекиго. Когато няма друг избор, едно животно може да бъде убито, но трябва да се принесе в жертва. При изобилието от храна тези, които се стремят към духовно съвършенство, не бива да извършват насилие над животните. Истинска ахимса̄ означава да не се спира ничие развитие. Животните също еволюират, преминавайки от една животинска форма в друга. Ако животното бъде убито, еволюцията му се забавя. След като е било в дадено тяло определен брой дни или години и бъде преждевременно убито, то трябва да се върне отново в същата форма, за да изживее необходимия срок, и след това да се издигне до други форми на живот. Така че тяхното развитие не бива да се спира просто заради вкусовото наслаждение. Това се нарича ахимса̄.

Сатям. Това означава да не се изопачава истината за личен интерес. Във ведическата литература понякога се срещат някои трудни за разбиране пасажи и смисълът им трябва да се изясни от авторитетен духовен учител. Това е пътят за разбиране на Ведите. Думата шрути означава да се слушат авторитетни личности, а не да се правят произволни, продиктувани от личен интерес тълкувания. Пълно е с коментари върху Бхагавад-гӣта̄, които погрешно разясняват автентичния текст. Трябва да се предава истинският смисъл на думата, а това може да се научи само от авторитетен духовен учител.

Акродха означава да се сдържа гневът. Дори ако е предизвикван, човек трябва да търпи, защото разгневи ли се веднъж, цялото му тяло се замърсява. Гневът се ражда от гун̣ата на страстта и един трансценденталист трябва да сдържа гнева си. Думата апаишунам посочва, че не трябва да се търсят недостатъци у другите и без нужда да им се прави забележка. Разбира се, ако крадецът бъде наречен крадец, това не е търсене на недостатъци. Но да се нарече крадец един честен човек, е тежко провинение за този, който се стреми към напредък в духовния живот. Хрӣ означава да бъдеш много скромен и да не извършваш осъдителни постъпки. Ача̄палам, решителността, се проявява в способността да не се огорчаваш и отчайваш при евентуален неуспех. Поражението съпътства човешките дейности, но това не е повод за отчаяние. Въпреки неуспехите трябва да се продължава с търпение и решителност.

Думата теджас, използвана тук, се отнася за кш̣атриите. Кш̣атриите трябва да бъдат винаги силни, за да защитават слабите. Те не бива да се отказват от насилието; когато е необходимо, трябва да го прилагат. Но кш̣атрия, способен да сломи врага си, при определени обстоятелства може да прояви снизхождение и да прости дребни оскърбления.

Шаучам означава чистота – не само на ума и тялото, но и на поведението изобщо. Това важи особено за търговците; те не бива да участват в машинации на черния пазар. На̄ти-ма̄нита̄, без желание за почести, се отнася за шӯдрите, класата на работниците, според ведическите писания най-нископоставената от четирите социални класи. Шӯдрите не бива да се възгордяват неоснователно, а просто да се задоволят със своето място в обществото. Техен дълг е да почитат представителите на по-висшите съсловия, за да се поддържа обществения ред.

Изброените тук двайсет и шест качества са трансцендентални. Те трябва да бъдат развивани в съответствие със социалната или професионална позиция в сферата на обществения живот. Чрез тези качества въпреки неизбежните материални страдания хората от всички класи ще могат постепенно да се издигнат до най-висше трансцендентално познание – в това е техният смисъл.