ВІРШ 30
ТЕКСТ 30
Текст
Текст
пакшма̄н̣і вішн̣ор ахані убге ча
тад-бгрӯ-віджр̣мбгах̣ парамешт̣гі-дгішн̣йам
а̄по ’сйа та̄лӯ раса ева джіхва̄
пакш̣ма̄н̣и виш̣н̣ор аханӣ убхе ча
тад-бхрӯ-виджр̣мбхах̣ парамеш̣т̣хи-дхиш̣н̣ям
а̄по 'ся та̄лӯ раса ева джихва̄
Послівний переклад
Дума по дума
дйаух̣—космічна сфера; акшін̣і—очниці; чакшух̣—очі (зір); абгӯт — стало так; патан̇ґах̣ — сонце; пакшма̄н̣і — повіки; вішн̣ох̣ — Бога-Особи, Шрі Вішну; ахані — день та ніч; убге — обидва; ча — і; тат — Його; бгрӯ — брів; віджр̣мбгах̣ — рухи; парамешт̣гі — верховна істота (Брахма); дгішн̣йам — посада; а̄пах̣ — Варуна, повелитель вод; асйа — Його; та̄лӯ — піднебіння; расах̣ — сік; ева — безперечно; джіхва̄ — язик.
дяух̣ – сферата на космическото пространство; акш̣ин̣ӣ – очните ябълки; чакш̣ух̣ – на очите (сетивата); абхӯт – така стана; патан̇гах̣ – слънцето; пакш̣ма̄н̣и – клепачи; виш̣н̣ох̣ – на Шрӣ Виш̣н̣у, Божествената Личност; аханӣ – ден и нощ; убхе – и двете; ча – и; тат – неговите; бхрӯ – вежди; виджр̣мбхах̣ – движения; парамеш̣т̣хи – върховното същество (Брахма̄); дхиш̣н̣ям – пост; а̄пах̣ – Варун̣а, господарят на водите; ася – неговото; та̄лӯ – небце; расах̣ – сок; ева – несъмнено; джихва̄ – език.
Переклад
Превод
Космічна сфера — це Його очниці , а сонце — Його очне яблуко і сила зору. Його повіки — це день і ніч, а в порухах Його брів перебуває Брахма та інші великі особи такого рівня. Його піднебіння — повелитель вод Варуна, а сік, сутність усього, — це Його язик.
Космическата сфера е окото му, а слънцето е зрението му. Негови клепачи са денят и нощта, а в движенията на веждите му се намират Брахма̄ и други подобни висши личности. Господарят на водата, Варун̣а, е небцето му, а същината на всичко е езикът му.
Коментар
Пояснение
ПОЯСНЕННЯ: З погляду буденної логіки поданий в цьому вірші опис здається суперечливим: спочатку очима всесвітньої форми Господа назване сонце, а тоді космічна сфера. Проте закони буденної логіки не поширюються на повчання шастр. Треба просто прийняти описи, дані в шастрах, і зосередити свій розум на формі вірат-рупи, а не на буденній логіці. Буденна логіка завжди недосконала, натомість описи в шастрах завжди досконалі й довершені. Якщо ми вбачаємо в них якусь суперечність, то слід розуміти, що в цьому виявляється недосконалість не шастр, а нас самих. Тільки такий підхід дає змогу засвоїти ведичну мудрість.
Описанието в тази шлока като че ли противоречи на здравия смисъл, защото веднъж се казва, че око на Бога е слънцето, а друг път – космическата сфера. Но ученията на ша̄стрите не се ограничават в тесните рамки на здравия смисъл. Трябва да приемем твърденията на ша̄стрите и да мислим повече за формата вира̄т̣-рӯпа, отколкото за здравия смисъл. Здравият смисъл никога не е съвършен, докато описанията на ша̄стрите винаги са съвършени и пълни. Ако откриваме в тях някакво противоречие, то се дължи не на несъвършенството на ша̄стрите, а на собственото ни несъвършенство. Това е пътят за постигане на ведическата мъдрост.