ГЛАВА ЧЕТВЕРТА
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
З’явлення Шрі Наради
Появяването на Шрӣ На̄рада
- ВІРШ 1:
- Вислухавши Суту Ґосвамі , чільник всіх ріші , найстарший з-поміж тих, хто виконував ту тривалу жертовну церемонію, багатовчений Шаунака Муні привітав його таким словом.
- ТЕКСТ 1:
- Като изслуша Сӯта Госва̄мӣ, Шаунака Муни, най-старшият и учен предводител на всички р̣ш̣и, които извършваха тази продължителна жертвена церемония, го приветства със следните думи.
- ВІРШ 2:
- Шаунака промовив: О Суто Ґосвамі, ти є найщасливіший і найшанованіший з-поміж усіх, хто може говорити і декламувати! Прохаємо, передай нам святе послання «Шрімад-Бгаґаватам», що його повів славнозвісний могутній мудрець Шукадева Ґосвамі.
- ТЕКСТ 2:
- Шаунака каза: О, Сӯта Госва̄мӣ, ти си най-щастливият и най-почитаният от всички, които могат да разказват писанията. Моля те, предай ни благочестивото послание на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, изговорен от великия и могъщ мъдрец Шукадева Госва̄мӣ.
- ВІРШ 3:
- Коли і де покладено цьому початок і що стало поштовхом цьому? Звідки зійшло на Крішну-двайпаяну В’ясу, великого мудреця, натхнення скласти це писання?
- ТЕКСТ 3:
- В кое време, къде и защо започна това? Откъде великият мъдрец Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вя̄са получи вдъхновение да състави това велико произведение?
- ВІРШ 4:
- Його [В’ясадеви] син був великий відданий, завжди врівноважений моніст, чий розум був зосереджений на єдинстві сущого. Він був трансцендентний до земної діяльности, але, не виявляючи себе, здавався невігласом.
- ТЕКСТ 4:
- Неговият (на Вя̄садева) син бе велик предан, чийто ум бе уравновесен и винаги съсредоточен върху единството. Той бе трансцендентален към светските дейности, но не показваше това и затова отстрани изглеждаше като невежа.
- ВІРШ 5:
- Одного разу Шрі В’ясадеві, що йшов за своїм сином, довелося проходити повз місце, де голими купалися прекрасні юні дівчата. Побачивши В’ясадеву, дівчата прикрили тіло одежею, дарма що сам Шрі В’ясадева не був оголений. Проте коли перед тим повз них проходив його син, вони своїх тіл не прикрили. Мудрець спитався в них за це, і дівчата відповіли, що його син такий чистий, що, коли дивиться на них, не розрізняє, чи жінки вони, чи чоловіки, тоді як сам мудрець розрізняє між чоловіком та жінкою.
- ТЕКСТ 5:
- Когато Шрӣ Вя̄садева, който вървеше след сина си, мина покрай едни красиви млади девойки, които се къпеха голи, те покриха телата си с дрехите си, макар че самият Вя̄садева не беше гол. Но те не бяха направили това, когато покрай тях мина синът му. Мъдрецът ги помоли да обяснят защо са постъпили така и те отговориха, че синът му е пречистен и когато ги гледа, не вижда различията между мъжете и жените, а Вя̄садева ги вижда.
- ВІРШ 6:
- Як розпізнали його [Шрілу Шукадеву, сина В’яси] жителі Хастінапури [нині Делі], коли він після мандрів провінціями Куру й Джанґала прийшов до міста, виглядаючи як німий та юродивий дурник?
- ТЕКСТ 6:
- Как жителите на Хастина̄пура (днешния Делхи) го разпознаха (Шрӣла Шукадева, сина на Вя̄са), когато след странстванията си из провинциите Куру и Джа̄н̇гала той влезе в града с вид на ням и недоразвит луд?
- ВІРШ 7:
- Як сталося, що цар Парікшіт побачив цього великого мудреця, і дістав можливість почути від нього цей великий трансцендентний гімн, що містить сутність Вед [«Бгаґаватам»]?
- ТЕКСТ 7:
- Как стана така, че цар Парӣкш̣ит срещна този велик мъдрец и получи възможността да чуе от устата му великата песен, в която се съдържа трансценденталната същност на Ведите („Бха̄гаватам“)?
- ВІРШ 8:
- Він [Шукадева Ґосвамі] зазвичай затримувався під дверима домогосподарів не довше ніж треба було, аби подоїли корову. І це він робив тільки щоб освятити їхню оселю.
- ТЕКСТ 8:
- Обикновено той (Шукадева Госва̄мӣ) се задържаше на прага на семейните само толкова време, за колкото се дои една крава, и правеше това само за да освети дома им.
- ВІРШ 10:
- Він був великий імператор і володів усіма багатствами успадкованого царства. Його піднесені якості примножували славу династії Панду. Чому він покинув усе це, пішовши на берег Ґанґи, щоб постити там до смертної години?
- ТЕКСТ 10:
- Той бе велик император и бе наследил царство, в което имаше всички богатства. Той бе толкова възвишена личност, че направи династията на Па̄н̣д̣у още по-славна. Защо се отказа от всичко и седна на брега на Ганг, за да пости, докато дойде смъртта?
- ВІРШ 11:
- Його могутність і слава як імператора були такі, що всі вороги самі приходили схилити голову до його стіп і, прагнучи собі добра, віддавали йому всі свої багатства. Він був у самому розквіті юности, повен сил, а пишнота його царського двору не мала рівних. Звідки ж в ньому виникло бажання покинути все, навіть життя?
- ТЕКСТ 11:
- Той бе толкова велик император, че всичките му врагове идваха и му се покланяха в нозете. Заради собственото си благо те му даваха всичките си богатства. Той бе млад, в разцвета на силите си, и притежаваше несметни царски съкровища. Защо пожела да изостави всичко, дори и живота си?
- ВІРШ 12:
- Ті, хто відданий ділу Бога-Особи, живуть єдино задля добробуту, поступу та щастя інших, а не для власної користи. Тож хоча імператор [Парікшіт] і був цілковито вільний од прив’язаности до земних багатств, як він міг покинути своє смертне тіло, що було притулком для інших?
- ТЕКСТ 12:
- Тези, които са се отдали на каузата на Божествената Личност, живеят само в името на благополучието, напредъка и щастието на другите. Те не преследват никакви користни цели. Императорът (Парӣкш̣ит) не бе привързан към светските притежания, но защо трябваше да напуска тленното си тяло, щом то бе закрила за другите?
- ВІРШ 13:
- Ми знаємо, що ти досконало розумієшся на всіх галузях знання, окрім деяких частин Вед. Тому ти можеш ясно відповісти на всі запитання, що ми поставили тобі.
- ТЕКСТ 13:
- Знаем, че си запознат с всичко, с изключение на някои части от Ведите, затова можеш ясно да отговориш на всички въпроси, които ти зададохме.
- ВІРШ 14:
- Сута Ґосвамі промовив: Цей великий мудрець [В’ясадева] народився з лона дочки Васу Сат’яваті від Парашари Муні, коли друга епоха наклалась на третю.
- ТЕКСТ 14:
- Сӯта Госва̄мӣ каза: Когато втората епоха се застъпи с третата, Сатяватӣ, дъщерята на Васу, роди от Пара̄шара великия мъдрец (Вя̄садева).
- ВІРШ 16:
- Великому мудрецю В’ясадеві відкрилось, що люди відійдуть від обов’язку, визначеного їм для цієї доби. Таке трапляється на землі в різні епохи через те, що з плином часу дається взнаки дія невидимих сил.
- ТЕКСТ 16:
- Великият мъдрец Вя̄садева можа да види, че в тази епоха хората ще започнат да пренебрегват задълженията си. На земята това се случва в различни епохи, под влиянието на невидими сили, които се проявяват с течение на времето.
- ВІРШІ 17-18:
- Трансцендентному баченню великого мудреця, наділеного повнотою знання, відкрилося, як під впливом цієї доби занепадатиме все матеріальне. Він також побачив, що тривалість життя невіруючого людства зменшиться і що за браком добра люди не знатимуть спокою. Тоді він замислився над тим, як допомогти людям всіх класів і укладів життя.
- ТЕКСТОВЕ 17 – 18:
- С трансценденталното си зрение великият мъдрец, който притежаваше пълно знание, предвиди, че под влияние на тази епоха ще настъпи упадък на всичко материално. Той предвиди още, че невярващите хора ще имат кратък живот и поради липсата на добродетели ще бъдат неспокойни. Затова той потъна в размисъл, какво може да се направи за доброто на хората от всички обществени подразделения и начини на живот.
- ВІРШ 19:
- Він бачив, що згадані у Ведах жертвопринесення є засобом, яким можна очистити людську діяльність. І щоб цей засіб став приступніший і поширився в людському суспільстві, він розділив єдину Веду на чотири.
- ТЕКСТ 19:
- Той видя, че жертвоприношенията, споменати във Ведите, са средството, с което хората могат да пречистят дейностите си. И с цел да улесни този процес, той раздели единната Веда на четири части, за да се разпространи тя сред хората.
- ВІРШ 20:
- Тоді він вичленив у відначальних джерелах знання [Ведах] чотири підрозділи. А описи історичних фактів та дійсних подій, що містяться в Пуранах, іменують п’ятою Ведою.
- ТЕКСТ 20:
- Четирите части на първоначалния източник на знанието (Ведите) бяха отделени като самостоятелни произведения, а историческите факти и събития, описани в Пура̄н̣ите, се наричат пета Веда.
- ВІРШ 21:
- Після того, як Веди були розбиті на чотири частини, Пайла Ріші став вчителем «Ріґ Веди», Джайміні — вчителем «Сама Веди», і тільки Вайшампаяна прославився «Яджур Ведою».
- ТЕКСТ 21:
- След като Ведата беше разделена на четири части, Паила Р̣ш̣и стана учител върху Р̣г Веда, Джаимини – върху Са̄ма Веда, и само Ваишампа̄яна се прослави със знанието си върху Яджур Веда.
- ВІРШ 22:
- Суманту Муні Анґірі була довірена «Атгарва Веда», що їй він присвятив себе. Моєму ж батькові, Ромахаршані, доручені були Пурани та історичні літописи.
- ТЕКСТ 22:
- На Суманту муни Ан̇гира̄ бе поверена Атхарва Веда, на която той всеотдайно се посвети. А баща ми, Ромахарш̣ан̣а, получи Пура̄н̣ите и историческите хроники.
- ВІРШ 23:
- Своєю чергою всі ті великі вчені передали довірені їм Веди своїм численним учням, учням учнів та учням тих учнів. З того постали відповідні школи послідовників Вед.
- ТЕКСТ 23:
- Всички тези велики учени на свой ред повериха Ведите на многобройните си ученици, на учениците на учениците си и на техните ученици. Така се образуваха съответните школи на последователите на Ведите.
- ВІРШ 24:
- Так великий мудрець В’ясадева, надзвичайно милостивий до темних мас, подав Веди так, щоб і менш розумні люди змогли їх засвоїти.
- ТЕКСТ 24:
- Така великият мъдрец Вя̄садева, който е много милостив към невежите хора, представи Ведите в такава форма, че да могат да ги усвоят дори хората със слабо развит интелект.
- ВІРШ 25:
- Сповнений співчуття, великий мудрець уклав для жінок, робітників та друзів двічінароджених великий історичний твір «Махабгарату», зваживши, що це дасть людям можливість досягти найвищої мети життя.
- ТЕКСТ 25:
- От състрадание великият мъдрец реши, че е разумно да помогне на хората да постигнат крайната цел на живота. Затова състави великото историческо повествование, наречено „Маха̄бха̄рата“, предназначено за жените, работниците и приятелите на два пъти родените.
- ВІРШ 27:
- Тоді мудрець, що йому була відома сутність релігії, не відчуваючи в глибині душі задоволення, замислився над причиною цього і промовив до себе такі слова.
- ТЕКСТ 27:
- Сърцето на мъдреца не беше удовлетворено и той започна да размишлява, защото познаваше същността на религията. Той си каза следното.
- ВІРШІ 28-29:
- Я, дотримуючись суворих обітниць учнівства, без дводушности вшановував Веди, духовного вчителя й жертовний вівтар. Крім того я додержував усіх приписів і показав, в чому смисл учнівської послідовности, виклавши «Махабгарату», що навіть жінкам, шудрам та іншим [друзям двічінароджених] допомагає зрозуміти шлях релігії.
- ТЕКСТОВЕ 28 – 29:
- Аз искрено обожавах Ведите и духовния учител, покланях се пред жертвения олтар и строго съблюдавах всички обети на ученичеството. Аз се придържах към всички правила и показах важността на ученическата приемственост, като съставих „Маха̄бха̄рата“, благодарение на която дори жените, шӯдрите и останалите (приятелите на два пъти родените) могат да поемат пътя на религията.
- ВІРШ 31:
- Можливо, причина цьому те, що я не наголосив осібно на відданому служінні Господеві, яке любе і досконалим істотам, і непохибному Господеві.
- ТЕКСТ 31:
- Може би причината за това е, че не изтъкнах особеното място на преданото служене на Бога, което е скъпо и на съвършените същества, и на непогрешимия Бог.
- ВІРШ 32:
- Як сказано вище, коли Крішна-двайпаяна В’яса отак журився своєю недосконалістю, до його хатини над берегом Сарасваті наблизився Нарада.
- ТЕКСТ 32:
- Както се спомена и по-рано, На̄рада пристигна в колибата на Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вя̄са на брега на Сарасватӣ точно когато Вя̄садева съжаляваше за несъвършенството си.
- ВІРШ 33:
- На благословенну появу Шрі Наради Шрі В’ясадева підвівся і вшанував його так само благоговійно, як вшановував би Брахмаджі, самого творця.
- ТЕКСТ 33:
- В щастливия миг, когато Шрӣ На̄рада пристигна, Шрӣ Вя̄садева почтително се изправи и започна да го обожава с такова благоговение, с което би се поклонил пред Брахма̄джӣ, създателя.