Skip to main content

ГЛАВА ТРИНАДЦАТАЯ

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Потомки Дхрувы Махараджи

Потомците на Дхрува Маха̄ра̄джа

ТЕКСТ 1:
Обращаясь к мудрецам во главе с Шаунакой, Сута Госвами сказал: Выслушав рассказ Майтреи о вознесении Дхрувы Махараджи на Вайкунтху, в обитель Господа Вишну, Видура ощутил прилив любви к Верховной Личности Бога и задал Майтрее следующие вопросы.
ТЕКСТ 1:
Сӯта Госва̄мӣ се обърна към р̣ш̣ите, оглавявани от Шаунака, и каза: Разказът на Маитрея Р̣ш̣и за възнесението на Дхрува Маха̄ра̄джа в обителта на Бог Виш̣н̣у предизвика у Видура силни духовни емоции. Обзет от желание да научи още повече, Видура зададе на Маитрея такива въпроси.
ТЕКСТ 2:
Обращаясь к Майтрее, Видура спросил: О величайший из преданных, кто такие Прачеты? К какому роду они принадлежали? Чьими они были сыновьями и где совершали великие жертвоприношения?
ТЕКСТ 2:
Видура се обърна към Маитрея с такива въпроси: О, най-велик от преданите, кои са Прачетите? Към кой род принадлежат те? Чии синове са и къде провеждаха тези велики жертвени церемонии?
ТЕКСТ 3:
Видура продолжал: Мне известно, что мудрец Нарада — величайший преданный Господа. Он составил трактат, в котором подробно описал практику преданного служения по системе панчаратрики, и удостоился чести воочию увидеть Верховного Господа.
ТЕКСТ 3:
Видура продължи: Зная, че мъдрецът На̄рада е най-великият от всички предани. Той е изложил па̄н̃чара̄трика – правилата за отдаване на предано служене – и непосредствено е виждал Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 4:
Поклоняясь Верховной Личности Бога и стремясь доставить Господу удовольствие, Прачеты совершали религиозные ритуалы и жертвенные обряды. В это время находившийся там великий мудрец Нарада воспел трансцендентные качества Дхрувы Махараджи.
ТЕКСТ 4:
За да удовлетворят Бога, Върховната Личност, Прачетите извършвали в негова чест религиозни обреди и жертвени церемонии, а през това време великият мъдрец На̄рада им разказвал за трансценденталните качества на Дхрува Маха̄ра̄джа.
ТЕКСТ 5:
Скажи мне, о брахман, как Нарада Муни славил Верховного Господа и о каких Его деяниях рассказывал? Я горю желанием услышать об этом. Прошу тебя, поведай мне все без утайки.
ТЕКСТ 5:
Скъпи бра̄хман̣е, как На̄рада Муни възславил Бога, Върховната Личност, кои негови забавления описал? Горя от желание да чуя за тях. Моля те, разкажи ми всичко с най-големи подробности.
ТЕКСТ 6:
Великий мудрец Майтрея ответил: Дорогой Видура, когда Махараджа Дхрува ушел в лес, его сын Уткала отказался взойти на отцовский трон, который давал ему власть над всей планетой.
ТЕКСТ 6:
Великият мъдрец Маитрея отвърна: Скъпи Видура, когато Маха̄ра̄джа Дхрува се оттегли в гората, неговият син Уткала отказа да заеме бащиния си трон и да стане владетел на всички земи на планетата.
ТЕКСТ 7:
С самого рождения Уткала был всегда удовлетворен и не привязан к материальному миру. Он всегда оставался невозмутимым, поскольку знал, что все сущее покоится в Сверхдуше и что Сверхдуша пребывает в сердце каждого.
ТЕКСТ 7:
От самото си раждане Уткала бе напълно удовлетворен и непривързан към светското. Той бе винаги невъзмутим и спокоен, защото виждаше, че всичко е разположено в Свръхдушата, а Свръхдушата се намира във всяко сърце.
ТЕКСТЫ 8-9:
Осознав Верховный Брахман, Уткала освободился от телесного рабства. Это состояние называется нирваной. Он обрел трансцендентное блаженство, которое не только не покидало его, но и постоянно усиливалось. Он добился этого, практикуя бхакти-йогу, которая, подобно огню, уничтожает всю материальную скверну. Осознав свою истинную природу и свои вечные взаимоотношения со Всевышним, Уткала везде и во всем видел лишь Его одного и был постоянно занят преданным служением Господу.
ТЕКСТОВЕ 8 – 9:
С помощта на знанието за Върховния Брахман той се беше освободил от оковите на тялото и бе постигнал нирва̄н̣а. Той бе потопен в трансцендентално блаженство, което не го напускаше нито за миг и непрекъснато се усилваше благодарение на постоянните му занимания с бхакти йога, която е като огън, изпепеляващ всички материални замърсявания. Осъзнал истинската си същност и вечните си отношения с Върховния Бог, навсякъде Уткала виждаше единствено Бога и непрекъснато му отдаваше предано служене.
ТЕКСТ 10:
Недалеким людям, попадавшимся ему на пути, Уткала казался слабоумным, слепым, глухим и немым безумцем, но их представление о нем не соответствовало истине. В действительности он был подобен невидимому огню, тлеющему под слоем пепла.
ТЕКСТ 10:
Ограничените хора, които срещаха Уткала по пътя си, го мислеха за глупав, сляп, ням, глух и луд, въпреки че той беше напълно нормален. Той бе като огън, тлеещ под слой от пепел.
ТЕКСТ 11:
Все старшие члены семьи, а также министры считали Уткалу слабоумным или даже сумасшедшим. Поэтому они возвели на трон его младшего брата Ватсару, сына Бхрами, который и стал повелителем всей планеты.
ТЕКСТ 11:
Министрите и възрастните членове на царското семейство също смятаха Уткала за недоразвит и малоумен, затова решиха да поставят на царския престол по-малкия му брат Ватсара, син на Бхрами. Така Ватсара стана повелител на света.
ТЕКСТ 12:
Сварвитхи, любимая жена царя Ватсары, подарила ему шесть сыновей: Пушпарну, Тигмакету, Ишу, Урджу, Васу и Джаю.
ТЕКСТ 12:
Цар Ватсара имаше съпруга на име Сварвӣтхи, към която бе нежно привързан и която му роди шест сина: Пуш̣па̄рн̣а, Тигмакету, Иш̣а, Ӯрджа, Васу и Джая.
ТЕКСТ 13:
У Пушпарны было две жены: Прабха и Доша. Прабха родила ему трех сыновей, которых звали Пратар, Мадхьяндинам и Саям.
ТЕКСТ 13:
Пуш̣па̄рн̣а имаше две съпруги – Прабха̄ и Дош̣а̄. Прабха̄ роди трима синове: Пра̄тар, Мадхяндинам и Са̄ям.
ТЕКСТ 14:
У Доши было трое сыновей: Прадоша, Нишитха и Вьюшта. Жена Вьюшты Пушкарини произвела на свет могучего сына, которого нарекли Сарватеджа.
ТЕКСТ 14:
Дош̣а̄ също роди трима синове: Прадош̣а, Нишитха и Вюш̣т̣а. Пуш̣карин̣ӣ, жената на Вюш̣т̣а, на свой ред даде живот на един много могъщ син, наречен Сарватеджа̄.
ТЕКСТЫ 15-16:
Жена Сарватеджи, Акути, родила сына по имени Чакшуша, который по истечении времени правления предыдущего Ману стал шестым Ману. Его супруга Надвала произвела на свет благочестивых сыновей: Пуру, Кутсу, Триту, Дьюмну, Сатьявана, Риту, Врату, Агништому, Атиратру, Прадьюмну, Шиби и Улмуку.
ТЕКСТОВЕ 15 – 16:
А̄кӯти, жената на Сарватеджа̄, роди син на име Ча̄кш̣уш̣а, който в края на епохата на Ману стана шестият Ману. Неговата съпруга Над̣вала̄ също роди благочестиво потомство – синовете Пуру, Кутса, Трита, Дюмна, Сатява̄н, Р̣та, Врата, Агниш̣т̣ома, Атӣра̄тра, Прадюмна, Шиби и Улмука.
ТЕКСТ 17:
Один из двенадцати сыновей Чакшуши Ману, Улмука, зачал со своей женой Пушкарини шесть замечательных сыновей, которых звали Анга, Сумана, Кхьяти, Крату, Ангира и Гая.
ТЕКСТ 17:
Улмука, един от тези дванайсет сина, със своята жена Пуш̣карин̣ӣ създаде шест мъжки рожби. Те всичките бяха много добри синове и се казваха Ан̇га, Сумана̄, Кхя̄ти, Крату, Ан̇гира̄ и Гая.
ТЕКСТ 18:
Жена Анги Сунитха произвела на свет сына по имени Вена, который был очень жесток и злонравен. Дурной нрав сына причинял святому царю Анге такие страдания, что в конце концов он оставил дом и царство и удалился в лес.
ТЕКСТ 18:
Сунӣтха̄, съпругата на Ан̇га, роди момче на име Вена, което имаше много зъл характер. Огорчен от лошия нрав на сина си, святият цар Ан̇га напусна своя дом и царството и се усамоти в гората.
ТЕКСТЫ 19-20:
Дорогой Видура, проклятия великих мудрецов разят, подобно молниям. Поэтому, когда гнев мудрецов обрушился на царя Вену, он умер. Со смертью царя страна лишилась правителя, и осмелевшие воры и разбойники стали бесчинствовать, причиняя людям неисчислимые страдания. Видя это, великие мудрецы взяли правую руку Вены и, используя ее в качестве мутовки, стали пахтать его тело. В результате на землю явился царь Притху, который был частичным воплощением Господа Вишну и первым правителем всего мира.
ТЕКСТОВЕ 19 – 20:
Скъпи Видура, когато великите мъдреци прокълнат някого, клетвите им поразяват досущ като мълнии. Затова, щом обзети от гняв, те проклеха цар Вена, той веднага умря. След смъртта му в страната, останала без владетел, завърлуваха крадци и разбойници, настана анархия и целият народ търпеше беди и страдания. Като видяха това, мъдреците хванаха дясната ръка на мъртвия Вена и движейки я енергично напред-назад, започнаха да разтърсват с все сила мъртвото тяло, докато накрая от него се появи цар Пр̣тху, който бе частично въплъщение на самия Бог Виш̣н̣у и изначалният властелин на света.
ТЕКСТ 21:
Обращаясь к мудрецу Майтрее, Видура спросил: Дорогой брахман, царь Анга славился своим благородством. Он обладал всеми качествами святого человека и всегда защищал брахманическую культуру. Как же этот великий человек мог произвести на свет такого порочного сына, как Вена, из-за которого он утратил всякий интерес к государственным делам и ушел из дворца?
ТЕКСТ 21:
Обръщайки се към Маитрея, Видура каза: Скъпи бра̄хман̣е, цар Ан̇га се славел като изключително благороден управник. Той имал възвишен характер, бил истински светец и закрилял браминската култура. Как е възможно такава велика душа да създаде недостоен син като Вена, заради когото да загуби всякакво желание да управлява страната и впоследствие да я напусне?
ТЕКСТ 22:
Видура продолжал: Почему великие мудрецы, которым известны все принципы религии, решили проклясть царя Вену, державшего в руках карающий жезл, и подвергнуть его самому суровому наказанию [брахма-шапе]?
ТЕКСТ 22:
Видура попита и друго: Защо великите мъдреци, които познават съвършено добре религиозните принципи, решили да прокълнат цар Вена и му отсъдили най-тежкото наказание (брахма-ша̄па), след като той самият носел жезъла на наказателната власт?
ТЕКСТ 23:
Подданные никогда не должны осуждать царя, даже если им кажется, будто он совершает тяжкие грехи, ибо по могуществу царь не имеет себе равных и превосходит в этом всех прочих правителей.
ТЕКСТ 23:
Поданиците никога не бива да съдят царя си, дори ако им се струва, че той върши голям грях. Заради властта и могъществото си царят винаги превъзхожда останалите управници.
ТЕКСТ 24:
Видура попросил Майтрею: О брахман, тебе известно все, что случилось в прошлом, и все, что произойдет в будущем. Поэтому, прошу тебя, поведай мне о том, что совершил царь Вена. Я всей душой предан тебе и потому хочу услышать от тебя об этом.
ТЕКСТ 24:
Скъпи бра̄хман̣е – помоли се Видура на Маитрея, – ти знаеш всичко, което се е случвало в миналото, и умееш да виждаш онова, което ще стане в бъдеще. Моля те, разкажи ми за стореното от цар Вена. Аз съм твой верен слуга и те моля да ми разкажеш тази история.
ТЕКСТ 25:
Шри Майтрея ответил: Дорогой Видура, однажды великий царь Анга задумал совершить великое жертвоприношение, называемое ашвамедха. Все присутствовавшие на нем брахманы знали, как вызывать полубогов, но, несмотря на их старания, ни один из полубогов не явился на жертвоприношение и не принял в нем участия.
ТЕКСТ 25:
Шрӣ Маитрея отвърна: Скъпи Видура, веднъж великият цар Ан̇га реши да извърши великото жертвоприношение, наричано ашвамедха. Всички бра̄хман̣и, които присъстваха на ритуала, владееха умението да викат полубоговете, но въпреки усилията им нито един полубог не се появи на жертвената арена и не взе участие в церемонията.
ТЕКСТ 26:
Жрецы, принимавшие участие в жертвоприношении, сообщили царю Анге: О царь, совершая жертвоприношение, мы, как положено, возлили на огонь топленое масло, однако полубоги не пожелали принять наше подношение.
ТЕКСТ 26:
Тогава жреците, които изпълняваха жертвения обред, казаха на цар Ан̇га: О, царю, ние предлагаме пречистеното масло в огъня според всички изисквания, ала въпреки усилията ни полубоговете отказват да го приемат.
ТЕКСТ 27:
О царь, нам известно, что ты с великой верой и тщанием приготовил все необходимое для жертвоприношения, ничего не испортив и не осквернив. А мы со своей стороны безукоризненно исполнили все ведические гимны, ибо все брахманы и жрецы, присутствующие здесь, досконально знают свое дело и совершают религиозные обряды по всем правилам.
ТЕКСТ 27:
О, царю, знаем, че си приготвил жертвените предмети и дарове с голяма вяра и прилежание и сме сигурни, че те всички са чисти. От своя страна ние безгрешно пеем ведическите химни – всички жреци и бра̄хман̣и, събрали се тук, си знаят добре работата и извършват правилно церемониите.
ТЕКСТ 28:
О царь, мы не сделали ничего такого, что могло бы быть воспринято полубогами как оскорбление или проявление неуважительного отношения к ним, и тем не менее полубоги, наблюдающие за ходом жертвоприношения, не приняли наших жертв. Нам неизвестно, почему это произошло.
ТЕКСТ 28:
Скъпи царю, не откриваме и най-малка причина, поради която полубоговете могат да се чувстват обидени или пренебрегнати, ала въпреки това, наблюдавайки жертвения обред, те отказват да приемат своите дялове. Не можем да разберем защо става така.
ТЕКСТ 29:
Майтрея продолжал свой рассказ: Услышав слова жрецов, царь Анга сильно опечалился. Испросив у них разрешение, он нарушил обет молчания и обратился с вопросом ко всем жрецам, присутствовавшим на месте жертвоприношения.
ТЕКСТ 29:
Тези думи на жреците много натъжиха цар Ан̇га – продължи Маитрея. Като помоли първо за разрешение, той наруши мълчанието си и се обърна с въпрос към всички жреци, присъстващи на жертвената арена.
ТЕКСТ 30:
Обращаясь к жрецам, царь Анга сказал: Дорогие жрецы, пожалуйста, ответьте мне, какое прегрешение я совершил. Несмотря на приглашение, ни один из полубогов не захотел участвовать в жертвоприношении и не принял предложенные ему дары.
ТЕКСТ 30:
Цар Ан̇га се обърна към всички жреци: Скъпи свещенослужители, моля ви, кажете ми какъв грях съм сторил. Въпреки всички възвания нито един полубог не пожела да вземе участие в жертвоприношението ми, нито пък прие своя дял от предложените дарове.
ТЕКСТ 31:
Жрецы, проводившие жертвоприношение, ответили: О царь, в этой жизни ты даже в мыслях не совершил ни одного неблаговидного поступка и ни в чем не провинился. Но нам известно, что в прошлой жизни ты согрешил, поэтому, несмотря на все твои добродетели, у тебя до сих пор нет сыновей.
ТЕКСТ 31:
Главните жреци казаха: О, царю, в този живот ти не си сторил грях дори в мислите си, така че напразно се укоряваш. Но ние виждаме, че имаш един грях от предишния си живот и затова въпреки всичките ти достойнства не можеш да се сдобиеш със син.
ТЕКСТ 32:
О царь, мы желаем тебе счастья и удачи. Сейчас у тебя нет сына, но, если ты обратишься с мольбой к Верховному Господу, попросишь Его даровать тебе сына и совершишь соответствующее жертвоприношение, Верховный Господь, наслаждающийся плодами всех жертвоприношений, исполнит твое желание.
ТЕКСТ 32:
О, царю, дано те спохожда само добро! Ти нямаш син, но ако се обърнеш с молба към Върховния Бог и го помолиш да ти даде мъжка рожба и ако освен това извършиш подобаващо жертвоприношение, Богът, наслаждаващият се на всички жертвени дарове, ще изпълни желанието ти.
ТЕКСТ 33:
Когда Господь Хари, ради удовлетворения которого совершаются все жертвоприношения, явится на твой зов, чтобы удовлетворить твою просьбу о сыне, все полубоги придут вместе с Ним и примут предложенные им жертвы.
ТЕКСТ 33:
Когато Хари, върховният наслаждаващ се на всички жертвени ритуали, се яви, за да изпълни желанието ти да имаш син, всички полубогове ще го последват и ще приемат своите дялове от жертвоприношението.
ТЕКСТ 34:
Тот, кто совершает жертвоприношения [в соответствии с принципами карма-канды], непременно получит все, о чем просит Господа.
ТЕКСТ 34:
Когато човек извършва жертвоприношения (в съответствие с принципите на карма-ка̄н̣д̣а), той получава всичко, за което е молил Бога.
ТЕКСТ 35:
Для того чтобы у царя Анги родился сын, брахманы решили принести жертвенные дары Господу Вишну, который пребывает в сердце каждого живого существа.
ТЕКСТ 35:
И за да може цар Ан̇га да има син, бра̄хман̣ите решиха да направят жертва за Бог Виш̣н̣у, който се намира в сърцата на всички живи създания.
ТЕКСТ 36:
Как только жертва была предана огню, на алтаре прямо из пламени выросла фигура человека с золотым ожерельем и в белоснежных одеждах. В руках он держал золотой горшок, полный риса, сваренного на молоке.
ТЕКСТ 36:
Веднага щом предложиха жертвата в огъня, на олтара право от пламъците се появи фигура на човек, който носеше златен гирлянд и бе облечен в белоснежни одежди. В ръцете си той държеше златно гърне, пълно с ориз, сварен в мляко.
ТЕКСТ 37:
С разрешения жрецов царь зачерпнул пригоршню вареного риса и вдохнул его аромат, а затем по своей доброте отдал часть риса жене.
ТЕКСТ 37:
С позволението на бра̄хман̣ите царят взе в шепи ястието и вдъхна аромата му, а след това, понеже бе много великодушен, даде част от него и на съпругата си.
ТЕКСТ 38:
Отведав кушанье, которое давало возможность зачать ребенка мужского пола, дотоле бездетная царица забеременела от своего мужа и в назначенный срок родила сына.
ТЕКСТ 38:
Скоро след като изяде ориза, който можеше да ѝ даде мъжка рожба, бездетната царица забременя от съпруга си и роди син.
ТЕКСТ 39:
В жилах этого ребенка текла кровь не только праведников: его дед по материнской линии был олицетворением смерти, потомком Адхармы (Безбожия). Уродившись в него, мальчик с самого детства проявлял задатки великого грешника.
ТЕКСТ 39:
Това момче бе потомък не само на праведници, но и на безбожници, защото дядо му по майчина линия бе олицетворение на смъртта. Наследило неговите качества, момчето израсна като истински демон.
ТЕКСТ 40:
Вооружившись луком и стрелами, безжалостный мальчик отправлялся в близлежащий лес и там без всякой необходимости убивал ни в чем неповинных оленей. Дело дошло до того, что, едва завидев его, люди начинали кричать: «Вот идет кровожадный Вена! Вена идет!»
ТЕКСТ 40:
Въоръжено с лък и стрели, жестокото момче отиваше в гората и там без всякаква причина започваше да убива невинни сърни и елени. Навсякъде, където се появеше, хората се разбягваха с викове: „Иде жестокият Вена! Иде жестокият Вена!“.
ТЕКСТ 41:
Мальчик был таким жестоким, что, играя со своими сверстниками, он безжалостно убивал их, как будто это были животные, предназначенные на убой.
ТЕКСТ 41:
Момчето бе толкова безсърдечно, че докато играеше с връстниците си, безжалостно ги убиваше, сякаш бяха добитък за заколение.
ТЕКСТ 42:
Увидев, каким жестоким и бессердечным растет его сын, царь Анга с помощью различных наказаний попытался было изменить его характер, но вскоре убедился, что не способен вернуть сына на стезю добродетели, и впал в глубокое уныние.
ТЕКСТ 42:
Като видя, че синът му расте жесток и бездушен, с различни наказания цар Ан̇га се опита да промени лошия му характер, но скоро разбра, че не е в състояние да вкара Вена в правия път, и изпадна в дълбоко униние.
ТЕКСТ 43:
Царь думал: Как повезло тем, у кого нет сыновей! Должно быть, в прошлых жизнях они поклонялись Всевышнему, поэтому теперь им не приходится терпеть невыносимые муки из-за недостойных отпрысков.
ТЕКСТ 43:
Хората, които нямат синове, са щастливци – мислеше царят. – В предишните си животи те сигурно са обожавали Бога и затова сега не им се налага да изпитват непоносимото страдание да имаш лош син.
ТЕКСТ 44:
Беспутный сын позорит доброе имя своего отца. Своими греховными поступками он сеет вражду и безбожие и приносит бесконечные беспокойства.
ТЕКСТ 44:
Безпътният син позори доброто име на своя баща. С греховете си той навсякъде сее безбожие и вражди, които водят до безкрайни тревоги.
ТЕКСТ 45:
Какой разумный человек захочет иметь такого никчемного сына? Для отца такой сын — это ярмо иллюзии, которое превращает его семейную жизнь в ад.
ТЕКСТ 45:
Кой разумен човек би пожелал да има такъв безполезен син? Той е само едно бреме, създадено от илюзията, което превръща семейния живот в мъка.
ТЕКСТ 46:
Царь продолжал размышлять: Плохой сын все же лучше чем хороший, поскольку, имея хорошего сына, человек привязывается к дому, тогда как плохой сын мешает нам привязаться к семейному очагу. Плохой сын превращает жизнь отца в ад, и таким образом, если отец достаточно разумен, сын помогает ему отрешиться от дома.
ТЕКСТ 46:
Но все пак по-добре лош син, отколкото добър – размишляваше царят, – защото добрият син кара човека да се привърже към своя дом, а лошият – не. Лошият син превръща дома в ад и тогава човек, ако има поне малко разум, лесно се откъсва от семейното си огнище.
ТЕКСТ 47:
Размышляя об этом, царь Анга ночами не мог сомкнуть глаз. Семейная жизнь утратила для него всякую привлекательность. Поэтому однажды в глухую полночь он поднялся со своего ложа и тихо вышел из опочивальни, покинув мать Вены [свою жену], спавшую глубоким сном. Отныне ничто больше не связывало его ни с процветающим царством, ни с великолепным дворцом, ни с его домочадцами. Никем не замеченный, он тихо вышел за ворота дворца и зашагал по дороге, ведущей в лес.
ТЕКСТ 47:
Нощем тези мисли не даваха покой на цар Ан̇га. Той загуби всякакъв интерес към семейното съществуване. И една нощ стана от постелята си и тихо излезе от къщи, оставяйки там майката на Вена (своята съпруга), която спеше дълбоко. Вече нищо не го свързваше с процъфтяващото му царство, с богатството му и с родния дом. Незабелязян от никого, царят напусна двореца и се запъти към гората.
ТЕКСТ 48:
Весть о том, что царь без тени сожаления оставил свой дом, повергла горожан, жрецов, министров, друзей царя и его подданных в глубокое уныние. Они бросились искать его повсюду, подобно тому, как неопытные мистики ищут в себе Сверхдушу.
ТЕКСТ 48:
Когато се разнесе вестта, че царят безучастно е напуснал двореца, всички поданици, жреци, министри, приятели – всички хора – изпаднаха в дълбоко униние. Те тръгнаха да го търсят по целия свят, подобно на неопитни мистици, които се опитват да открият в себе си Свръхдушата.
ТЕКСТ 49:
Не найдя даже следов царя и осознав всю тщетность своих попыток, разочарованные жители возвратились в столицу, где по причине ухода царя собрались мудрейшие люди страны. Выразив великим мудрецам свое почтение, все, кто принимал участие в поисках, со слезами на глазах сообщили им о том, что нигде не смогли найти своего господина.
ТЕКСТ 49:
След като търсиха царя навсякъде, но не успяха да открият от него нито следа, хората, дълбоко разстроени, се върнаха в престолния град, където заради отсъствието на царя се бяха събрали всички велики мъдреци от страната. Гражданите, взели участие в търсенето, се поклониха почтително на мъдреците и със сълзи в очи им съобщиха, че никъде не са успели да открият своя владетел.