VERSO 38
ТЕКСТ 38
Texto
Текст
mahan-māhātmya-sūcakam
asmin kṛtam atimartyaṁ
pārthavīṁ gatim āpnuyāt
махан-ма̄ха̄тмя-сӯчакам
асмин кр̣там атимартям̇
па̄ртхавӣм̇ гатим а̄пнуя̄т
Sinônimos
Дума по дума
ваичитравӣря – о, сине на Вичитравӣря (Видура); абхихитам – обясних; махат – велик; ма̄ха̄тмя – величие; сӯчакам – пробуждащо; асмин – в това; кр̣там – извършено; ати-мартям – необикновено; па̄ртхавӣм – свързано с Пр̣тху Маха̄ра̄джа; гатим – съвършенство, крайна цел; а̄пнуя̄т – трябва да постигне.
Tradução
Превод
O grande sábio Maitreya prosseguiu: Meu querido Vidura, acabo de falar, tanto quanto possível, as narrações sobre Pṛthu Mahārāja, que enriquecem nossa atitude devocional. Quem quer que tire proveito desses benefícios também volta ao lar, volta ao Supremo, como Mahārāja Pṛthu.
Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, разказах ти доколкото можах повествованието за Маха̄ра̄джа Пр̣тху, което усилва предаността и любовта към Върховния. Всеки, който се възползва от този дар, също като Маха̄ра̄джа Пр̣тху ще се върне вкъщи, при Бога.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—A palavra śrāvayet, mencionada em um verso anterior, indica que devemos ler não somente para nós mesmos, mas também devemos induzir outros a ler e a ouvir. Isso se chama pregação. Caitanya Mahāprabhu recomendava esta prática: yāre dekha, tāre kaha ‘kṛṣṇa’-upadeśa: “Quem quer que encontres, simplesmente fala-lhe sobre as instruções dadas por Kṛṣṇa ou relata-lhe as narrações a respeito de Kṛṣṇa.” (Cc. Madhya 7.128) A história do serviço devocional de Pṛthu Mahārāja é tão potente quanto as narrações sobre as atividades da Suprema Personalidade de Deus. Ninguém deve fazer distinções entre os passatempos do Senhor e as atividades de Pṛthu Mahārāja, e, sempre que possível, o devoto deve procurar induzir outros a ouvir sobre Pṛthu Mahārāja. Devemos não apenas ler seus passatempos para o nosso próprio benefício, senão que também devemos induzir outros a lê-los e ouvi-los. Dessa maneira, todos poderão beneficiar-se.
Думата шра̄вайет, употребена в предишната строфа, показва, че човек трябва да чете и да слуша не само за себе си, но трябва да подбужда и другите да четат и да слушат. Това се нарича проповядване. Чайтаня Маха̄прабху препоръчва: я̄ре декха, та̄ре каха 'кр̣ш̣н̣а'-упадеша. (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 7.128) „Когото срещнеш, говори му за наставленията на Кр̣шна или му разказвай за Кр̣ш̣н̣а“. Разказът за преданото служене, отдавано от Маха̄ра̄джа Пр̣тху, притежава същата сила като повествованията за дейностите на Върховната Божествена Личност. Преданият не трябва да прави разлика между забавленията на Бога и деянията на Пр̣тху Маха̄ра̄джа и трябва да използва всяка възможност да кара и другите да слушат за Маха̄ра̄джа Пр̣тху. Той трябва да чете тези разкази не само заради самия себе си – той трябва да подбужда и другите да ги четат и слушат. По този начин всички ще могат да извлекат полза от тях.