VERSO 9
ТЕКСТ 9
Texto
Текст
seyaṁ bhagavato māyā
yan nayena virudhyate
īśvarasya vimuktasya
kārpaṇyam uta bandhanam
сеям̇ бхагавато ма̄я̄
ян найена вирудхяте
ӣшварася вимуктася
ка̄рпан̣ям ута бандханам
Sinônimos
Дума по дума
maitreyaḥ uvāca — Maitreya disse; sā iyam — tal afirmação; bhagavataḥ — da Personalidade de Deus; māyā — ilusão; yat — aquilo que; nayena — pela lógica; virudhyate — torna-se contraditório; īśvarasya — da Suprema Personalidade de Deus; vimuktasya — do eternamente liberado; kārpaṇyam — insuficiência; uta — como também, para não falar de; bandhanam — cativeiro.
маитреях̣ ува̄ча – Маитрея каза; са̄ иям – такива думи; бхагаватах̣ – на Божествената Личност; ма̄я̄ – илюзия; ят – това, което; найена – на логиката; вирудхяте – противоречи; ӣшварася – на Върховната Божествена Личност; вимуктася – на вечноосвободения; ка̄рпан̣ям – несъстоятелност; ута – така че какво да говорим за; бандханам – робство.
Tradução
Превод
Śrī Maitreya disse: Determinadas almas condicionadas propõem a teoria de que ο Brahman Supremo, ou a Personalidade de Deus, é dominado pela ilusão, ou māyā, e, ao mesmo tempo, afirmam que Ele não é condicionado. Isso contradiz toda a lógica.
Шрӣ Маитрея каза: Някои обусловени души поддържат теорията, че Върховният Брахман, Божествената Личност, е овладян от илюзията, ма̄я̄. И същевременно те твърдят, че Той не е обусловен от нищо. Подобни утвърждения противоречат на всякаква логика.
Comentário
Пояснение
Às vezes, parece que a Suprema Personalidade de Deus, que é cem por cento espiritual, não pode ser a causa da potência ilusória que cobre ο conhecimento da alma individual. Mas, na realidade, não há dúvida de que a energia externa ilusória também é parte integrante do Senhor Supremo. Quando Vyāsadeva compreendeu a Suprema Personalidade de Deus, ele viu ο Senhor juntamente com Sua potência externa, que cobre ο conhecimento puro das entidades vivas individuais. A razão pela qual a energia externa atua dessa maneira pode ser considerada como se segue, como analisam grandes comentadores, tais como Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura e Śrīla Jīva Gosvāmī. Embora a energia material ilusória seja distinta da energia espiritual, ela é uma das muitas energias do Senhor, e, por conseguinte, os modos materiais da natureza (ο modo da bondade etc.) são certamente qualidades do Senhor. A energia e a Personalidade de Deus energética não sãο diferentes, e, embora tal energia seja igual ao Senhor, Ele nunca é dominado por ela. Apesar de as entidades vivas serem partes integrantes do Senhor, são dominadas pela energia material. Ο inconcebível yogam aiśvaram do Senhor, como se menciona na Bhagavad-gītā (9.5), é entendido de forma equivocada pelos filósofos semelhantes a rãs. A fim de apoiar uma teoria de que Nārāyaṇa (ο próprio Senhor) torna-Se um daridra-nārāyaṇa, um homem pobre, eles propõem que a energia material supera ο Senhor Supremo. Śrīla Jīva Gosvāmī e Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura, entretanto, apresentam um ótimo exemplo para explicar isso. Eles dizem que embora ο Sol seja todo luz, as nuvens, a escuridão e a neve são partes integrantes do Sol. Sem ο Sol, não é possível que ο céu seja carregado de nuvens ou escuridão, nem é possível nevar na terra. Apesar de a vida ser sustentada pelo Sol, a mesma vida também é perturbada pela escuridão e pela neve produzidas pelo Sol. Também é um fato, todavia, que ο próprio Sol nunca é dominado pela escuridão, nuvens ou neve; ο Sol está muito além de tais distúrbios. Somente aqueles que têm um fundo insuficiente de conhecimento dizem que ο Sol é encoberto por uma nuvem ou pela escuridão. Analogamente, ο Brahman Supremo, ou ο Parabrahman, a Personalidade de Deus, nunca é afetado pela influência da energia material, embora esta seja uma de Suas energias (parāsya śaktir vividhaiva śrūyate).
Понякога на хората им се струва, че Върховната Божествена Личност, която е напълно духовна, не може да бъде източник на илюзорната енергия, отнемаща знанието на индивидуалната душа. Но вън от всякакво съмнение е, че илюзорната, външната енергия по същността си е неотделима част от Върховния Бог. Когато Вя̄садева осъзнал Върховната Божествена Личност, той видял Бога заедно с външната му енергия, която скрива чистото знание на индивидуалните живи същества. Защо външната енергия действа по този начин? На този въпрос можем да отговорим, като се позоваваме на анализите на великите коментатори Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура и Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ. Въпреки че материалната, заблуждаващата енергия се отличава от духовната, тя все пак е една от многобройните енергии на Бога. Следователно гун̣ите на материалната природа (гун̣ата на доброто и останалите) с положителност са качества на самия Бог. Между енергията и нейния източник, Божествената Личност, няма разлика. Но макар енергията да е тъждествена на Бога, Богът никога не е подвластен на влиянието на енергията. Живите същества също са частици от Бога, но, за разлика от него, са под властта на материалната енергия. Жабешките философи не могат да разберат правилно непостижимото Божие йогам аишварам, което е описано в Бхагавад-гӣта̄ (9.5). За да докажат теорията, че На̄ра̄ян̣а (самият Бог) става даридра-на̄ра̄ян̣а (бедняк), те твърдят, че Върховният Бог попада под властта на материалната енергия. В отговор Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ и Шрӣла Виш̣вана̄т̣ха Чакравартӣ Т̣ха̄кура привеждат един много подходящ пример. Те казват, че макар слънцето да е изтъкано цялото от светлина, облаците, мракът и снегът също са неотделима част от неговата природа. Без слънцето небето не би могло да се покрива от облаци, не би се спускал мрак и на земята не би валяло сняг. Слънцето поддържа живота, а в същото време мракът и снегът, създадени от него, понякога затрудняват живота. Самото слънце обаче никога не изпитва влиянието на мрака, облаците или снега; то остава недосегаемо за тези смущения. Само хората, които нямат достатъчно знание, казват, че слънцето е покрито от облаци или е потънало в мрак. По същия начин Върховният Брахман, или Парабрахман, Божествената Личност, никога не попада под властта на материалната енергия, въпреки че тя е една от собствените му енергии (пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте).
Não há motivo para se afirmar que ο Brahman Supremo é dominado pela energia ilusória. As nuvens, a escuridão e a neve só podem cobrir uma porção muito insignificante dos raios do Sol. Analogamente, os modos da natureza material podem reagir sobre as entidades vivas semelhantes a raios. É por infortúnio da entidade viva, o que certamente tem sua razão de ser, que a influência da energia material atua sobre sua consciência pura e bem-aventurança eterna. Essa cobertura da consciência pura e bem-aventurança eterna se deve a avidyā-karmā-saṁjñā, a energia que atua sobre as entidades vivas infinitesimais que abusam de sua independência diminuta. De acordo com ο Viṣṇu Purāṇa, a Bhagavad-gītā e todos os outros textos védicos, as entidades vivas são geradas da energia taṭasthā do Senhor e, deste modo, são sempre a energia do Senhor, e não ο energético. As entidades vivas são como os raios do Sol. Embora, como se explicou anteriormente, não haja diferença qualitativa entra ο Sol e seus raios, às vezes os raios do Sol são dominados por outra energia do Sol, a saber, pelas nuvens ou pela neve. Analogamente, embora as entidades vivas sejam qualitativamente iguais à energia superior do Senhor, elas têm a tendência de ser dominadas pela energia material inferior. Nos hinos védicos, afirma-se que as entidades vivas são como as centelhas de um fogo. As centelhas do fogo também são fogo, mas a potência inflamável das centelhas é diferente da do fogo original. Quando as centelhas se afastam do contato com o fogo original, elas ficam sob a influência de uma atmosfera não inflamável; deste modo, retêm a potência para se unir novamente ao fogo como centelhas, mas não como o fogo original. As centelhas podem ficar permanentemente dentro do fogo original como suas partes integrantes, mas, no momento em que se separam do fogo original, seus infortúnios e sofrimentos começam. A conclusão clara é que ο Senhor Supremo, que é ο fogo original, nunca é dominado, mas as centelhas infinitesimais do fogo podem ser dominadas pelo efeito ilusório de māyā. Dizer que ο Senhor Supremo é dominado por Sua própria energia material é um argumento muito ridículo. Ο Senhor é ο mestre da energia material, mas as entidades vivas estão no estado condicionado, controladas pela energia material. Essa é a versão da Bhagavad-gītā. Os filósofos semelhantes a rãs que apresentam o argumento de que ο Senhor Supremo é dominado pelo modo material da bondade são eles mesmos iludidos pela mesma energia material, embora se julguem almas liberadas. Eles sustentam seus argumentos com um falso e laborioso malabarismo de palavras, que é uma dádiva da mesma energia ilusória do Senhor. Mas os pobres filósofos semelhantes a rãs, devido a um falso sentido de conhecimento, não podem entender a situação.
Няма никакви основания да се твърди, че Върховният Брахман е овладян от заблуждаващата енергия. Облаците, мракът и снегът могат да покрият само една незначителна част от слънчевите лъчи. По същия начин гун̣ите на материалната природа въздействат само върху живите същества, които са като слънчевите лъчи. Когато материалната енергия въздейства върху чистото съзнание на живото същество и го лишава от вечното му блаженство, това е най-голямото нещастие, което може да се случи, и то, разбира се, си има своя причина. Това става заради авидя̄-карма̄-сам̇гя̄ – енергията, под чието влияние се намират безкрайно малките живи същества, злоупотребили с ограничената си независимост. Според Виш̣н̣у Пура̄н̣а, Бхагавад-гӣта̄ и всички други ведически произведения живите същества произлизат от енергията тат̣астха̄ на Бога. Затова те винаги си остават енергия и никога не могат да бъдат енергоизточник. Живите същества са като слънчевите лъчи. Както говорихме вече, между слънцето и неговите лъчи няма качествена разлика, но въпреки това лъчите попадат под влиянието на другата слънчева енергия – на облаците или снега. Въпреки че живите същества са равни по качество на висшата енергия на Бога, у тях е заложена склонността да попадат под влиянието на низшата, материалната енергия. Във ведическите химни се казва, че живите същества са като искрите на огъня. Искрите също са огън, но тяхната сила на горене е несравнима със силата на огъня, от който са произлезли. Когато искрите излетят от огъня, те попадат под влиянието на чужда атмосфера, но си запазват способността отново да се съединят с огъня в качеството си на искри. Ала те никога не могат да се мерят с огъня, от който са излетели. Като частици от огъня, искрите биха могли вечно да си останат заедно с него. В мига, в който се отделят от огъня, започват техните беди и страдания. Категорично се налага заключението, че Върховният Бог, който е първоначалният огън, никога не е подвластен на никого, но безкрайно малките искри от този огън могат да попаднат под заблуждаващото влияние на ма̄я̄. Нелепо е да се твърди, че Върховният Бог е под властта на собствената си материална енергия. Богът е господар на материалната енергия, а обусловените живи същества са ѝ подчинени. Така е според Бхагавад-гӣта̄. Жабешките философи, които заявяват, че Върховният Бог е подчинен на гун̣ата на материалното добро, сами са заблудени от тази материална енергия, макар че се мислят за освободени души. Те обосновават теориите си с мъгляви и трудноразбираеми доводи, които са им дар от същата тази заблуждаваща енергия на Бога. Самите те обаче не са в състояние да проумеят това, защото са твърде уверени в непогрешимостта на своето знание.
No sexto canto, nono capítulo, trigésimo quarto verso, do Śrīmad-Bhāgavatam, declara-se:
В Шеста песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (6.9.34) се казва:
анавекш̣ита̄смат-самава̄я а̄тманаива̄викрияма̄н̣ена сагун̣ам агун̣ах̣
ср̣джаси па̄си хараси.
Assim, os semideuses oraram ao Senhor Supremo, dizendo que, embora Suas atividades sejam muito difíceis de serem compreendidas, elas podem, não obstante, ser entendidas até certo ponto por aqueles que sinceramente se ocupam no transcendental serviço amoroso ao Senhor. Os semideuses admitiram que, embora ο Senhor esteja à parte da influência material ou da criação material, Ele cria, mantém e aniquila toda a manifestação cósmica através da atuação dos semideuses.
В тези свои молитви към Върховния Бог полубоговете казват, че неговите дейности мъчно могат да бъдат разбрани, ала ония, които искрено му отдават трансцендентално любовно служене, могат да ги проумеят до някаква степен. Полубоговете признават, че Богът е неподвластен на материалното влияние и на материалното творение, но въпреки това чрез тяхното посредничество създава, поддържа и унищожава цялото космическо проявление.