Text 44
ТЕКСТ 44
Texto
Текст
gṛhāś ca sa-paricchadāḥ
rājyaṁ balaṁ mahī kośa
iti sarvaṁ niveditam
гр̣ха̄ш ча са-париччхада̄х̣
ра̄джям̇ балам̇ махӣ коша
ити сарвам̇ ниведитам
Palabra por palabra
Дума по дума
пра̄н̣а̄х̣ – живот; да̄ра̄х̣ – съпруга; сута̄х̣ – деца; брахман – о, велики бра̄хман̣е; гр̣ха̄х̣ – дом; ча – също; са – със; париччхада̄х̣ – всички вещи; ра̄джям – царство; балам – сила; махӣ – земя; кошах̣ – съкровищница; ити – така; сарвам – всичко; ниведитам – подарено.
Traducción
Превод
El rey continuó: Por lo tanto, mis queridos brāhmaṇas, les ofrezco mi vida, mi esposa, mis hijos, mi hogar, mis bienes domésticos, mi reino, mi fuerza, mi tierra, y en especial, mi tesoro.
Царят продължи: Затова, скъпи бра̄хман̣и, моят живот, съпругата ми, децата, дома, мебелите и покъщнината ми, царството, силата, земята и цялата ми съкровищница – нека всичко това бъде ваше.
Significado
Пояснение
En algunas versiones, en lugar de la palabra dārāḥ se emplea la palabra rāyaḥ, que significa «riqueza». En la India todavía quedan personas ricas a las que el estado reconoce en calidad de rāya. Un gran devoto del Señor Caitanya Mahāprabhu recibía el nombre de Rāmānanda Rāya, pues era gobernador de Madrás y, además, muy rico. Todavía hay muchas personas que ostentan el título de rāya: Rāya Bahadur, Rāya Chaudhuri, etc. No está permitido ofrecer a la esposa, dārāḥ, a los brāhmaṇas. A las personas dignas y capacitadas para aceptar caridad se les ofrece todo, pero en ninguna parte vemos que se les ofrezca la esposa; por lo tanto, en este verso, la lectura más fiel es rāyaḥ, y no dārāḥ. Además de esto, teniendo en cuenta que Pṛthu Mahārāja estaba ofreciéndolo todo a los Kumāras, la mención específica de la palabra kośaḥ («tesoro») resulta innecesaria. Los reyes y emperadores solían tener un tesoro privado que recibía el nombre de ratna-bhāṇḍa. Se trataba de una sala especial que contenía las joyas, ajorcas, collares, etc., con que los súbditos obsequiaban al rey. Esas joyas no se guardaban en la cámara del tesoro público, donde se depositaban todos los ingresos percibidos por el gobierno, sino en un lugar aparte. Así pues, lo que Pṛthu Mahārāja ofreció a los pies de loto de los Kumāras fue su colección particular de joyas. Ya se ha admitido que todas las propiedades del rey pertenecían a los brāhmaṇas, y que Pṛthu Mahārāja simplemente las empleaba para bien del estado. Si realmente eran propiedad de los brāhmaṇas, ¿cómo podía el rey ofrecer a los brāhmaṇas algo que ya les pertenecía? A este respecto, Śrīpāda Śrīdhara Svāmī ha explicado que esa ofrenda es como la ofrenda de alimentos que un sirviente hace a su señor. Este los ha comprado, y por lo tanto, ya son suyos, pero el sirviente los cocina y se los ofrece, de manera que pueda aceptarlos. De esa forma, Mahārāja Pṛthu ofreció todas sus pertenencias a los Kumāras.
В някои варианти на този текст вместо думата да̄ра̄х̣ е употребена думата ра̄ях̣, която значи „богатство“. В Индия и до днес има богати хора, които носят титлата ра̄я. Един от великите предани на Бог Чайтаня Маха̄прабху се наричал Ра̄ма̄нанда Ра̄я, защото бил губернатор на Мадрас и притежавал несметни богатства. Днес също се срещат притежатели на тази титла: Рай Бахадур, Рай Чаудхури и др. Да̄ра̄х̣, съпругата, не може да бъде подарявана на бра̄хман̣ите. Човек може да даде всичко на достойните личности, които имат право да приемат пожертвования, но никъде не е казано, че може да им предложи собствената си жена. От тази гледна точка вариантът, в който е използвана думата ра̄ях̣, е по-правилен от този с думата да̄ра̄х̣. Освен това, тъй като Пр̣тху Маха̄ра̄джа предложил на Кума̄рите всичко, което имал, не е нужно думата кошах̣ („съкровищница“) да се споменава отделно. Царете и императорите имали лична съкровищница, която се наричала ратна-бха̄н̣д̣а. Това било специално помещение, в което се пазели особено скъпите бижута: гривни, огърлици и други накити, подарени на царя от поданиците му. Тези скъпоценности били съхранявани отделно от общата хазна, в която постъпвали приходите за държавата. Пр̣тху Маха̄ра̄джа предложил в лотосовите нозе на Кума̄рите скъпоценностите, които били негова лична собственост. Вече стана дума, че цялото имущество на царя всъщност принадлежало на бра̄хман̣ите и Пр̣тху Маха̄ра̄джа просто го използвал за нуждите на държавата. Щом то вече било собственост на бра̄хман̣ите, как царят можел отново да им го подарява? Коментирайки този стих, Шрӣпа̄да Шрӣдхара Сва̄мӣ обяснява, че Маха̄ра̄джа Пр̣тху предложил царските си богатства на мъдреците, както слугата поднася храна на господаря си. Храната и така принадлежи на господаря, защото продуктите са купени с негови средства, но слугата първо сготвя от продуктите различни блюда и чак тогава ги предлага на господаря си. По същия начин постъпил и Пр̣тху Маха̄ра̄джа, като предложил на Кума̄рите всичко, което владеел.