Skip to main content
Library » Śrīmad-Bhāgavatam (Bhāgavata Purāṇa) » Canto 3: The Status Quo » CHAPTER TWENTY-SEVEN

Text 24

ТЕКСТ 24

Devanagari

Деванагари (азбука)

भुक्तभोगा परित्यक्ता द‍ृष्टदोषा च नित्यश: ।
नेश्वरस्याशुभं धत्ते स्वे महिम्नि स्थितस्य च ॥ २४ ॥

Text

Текст

bhukta-bhogā parityaktā
dṛṣṭa-doṣā ca nityaśaḥ
neśvarasyāśubhaṁ dhatte
sve mahimni sthitasya ca
бхукта-бхога̄ паритякта̄
др̣ш̣т̣а-дош̣а̄ ча нитяшах̣
нешварася̄шубхам̇ дхатте
све махимни стхитася ча

Synonyms

Дума по дума

bhukta — enjoyed; bhogā — enjoyment; parityaktā — given up; dṛṣṭa — discovered; doṣā — faultiness; ca — and; nityaśaḥ — always; na — not; īśvarasya — of the independent; aśubham — harm; dhatte — she inflicts; sve mahimni — in his own glory; sthitasya — situated; ca — and.

бхукта – това, което е обект на наслаждение; бхога̄ – наслаждение; паритякта̄ – отказало се; др̣ш̣т̣а – открило; дош̣а̄ – порочност; ча – и; нитяшах̣ – винаги; на – не; ӣшварася – на независимото; ашубхам – вреда; дхатте – тя нанася; све махимни – в своето величие; стхитася – се установява; ча – и.

Translation

Превод

By discovering the faultiness of his desiring to lord it over material nature and by therefore giving it up, the living entity becomes independent and stands in his own glory.

Когато осъзнае порочността на желанието си да господства над материалната природа и се откаже от него, живото същество става независимо и възвръща цялото си величие.

Purport

Пояснение

Because the living entity is not actually the enjoyer of the material resources, his attempt to lord it over material nature is, at the ultimate issue, frustrated. As a result of frustration, he desires more power than the ordinary living entity and thus wants to merge into the existence of the supreme enjoyer. In this way he develops a plan for greater enjoyment.

Тъй като в действителност живото същество не може да се наслаждава на материалните ресурси, опитът му да господства над материалната природа винаги завършва с провал. Вследствие на разочарованието от напразните опити у него се поражда желанието да стане по-могъщо от обикновените живи същества и то започва да се стреми да се слее с битието на върховния наслаждаващ се. По този начин живото същество гради планове за още по-голямо наслаждение.

When one is actually situated in devotional service, that is his independent position. Less intelligent men cannot understand the position of the eternal servant of the Lord. Because the word “servant” is used, they become confused; they cannot understand that this servitude is not the servitude of this material world. To be the servant of the Lord is the greatest position. If one can understand this and can thus revive one’s original nature of eternal servitorship of the Lord, one stands fully independent. A living entity’s independence is lost by material contact. In the spiritual field he has full independence, and therefore there is no question of becoming dependent upon the three modes of material nature. This position is attained by a devotee, and therefore he gives up the tendency for material enjoyment after seeing its faultiness.

Човек постига истинска независимост само тогава, когато изцяло се е отдал на преданото служене. Неинтелигентните хора не могат да разберат позицията на вечния слуга на Бога. Те се смущават, когато чуят думата „слуга“, и не могат да разберат, че служенето за Бога няма нищо общо със служенето в материалния свят. Да бъдеш слуга на Бога, е най-великата позиция. Човек, който разбере това и възвърне истинската си природа на вечен слуга на Бога, става напълно независим. Живото същество загубва своята независимост заради контакта си с материята. В духовния свят то е напълно независимо и затова е невъзможно да стане подвластно на трите гун̣и на материалната природа. Преданият постига тази позиция и изоставя стремежа си към материално наслаждение, защото осъзнава неговата порочност.

The difference between a devotee and an impersonalist is that an impersonalist tries to become one with the Supreme so that he can enjoy without impediment, whereas a devotee gives up the entire mentality of enjoying and engages in the transcendental loving service of the Lord. That is his constitutional glorified position. At that time he is īśvara, fully independent. The real īśvara or īśvaraḥ paramaḥ, the supreme īśvara, or supreme independent, is Kṛṣṇa. The living entity is īśvara only when engaged in the service of the Lord. In other words, transcendental pleasure derived from loving service to the Lord is actual independence.

Разликата между предания и имперсоналиста се състои в това, че имперсоналистът се опитва да стане едно с Върховния, за да може безпрепятствено да се наслаждава на живота, докато преданият напълно изоставя тази склонност към наслаждение и се отдава на трансцендентално любовно служене за Бога. Това е естествената позиция на живото същество и в нея то възвръща величието си. Тогава то става ӣшвара, напълно независимо. Истинският ӣшвара (ӣшварах̣ парамах̣), т.е. върховният ӣшвара, върховният независим, е Кр̣ш̣н̣а. Живото същество е ӣшвара само когато служи на Бога. С други думи, истинската независимост е следствие от трансценденталното удоволствие, с което е свързано любовното служене за Бога.