Text 25
ТЕКСТ 25
Devanagari
Деванагари (азбука)
स एव प्रतिबुद्धस्य न वै मोहाय कल्पते ॥ २५ ॥
Text
Текст
prasvāpo bahv-anartha-bhṛt
sa eva pratibuddhasya
na vai mohāya kalpate
прасва̄по бахв-анартха-бхр̣т
са ева пратибуддхася
на ваи моха̄я калпате
Synonyms
Дума по дума
ятха̄ – както; хи – наистина; апратибуддхася – на този, който спи; прасва̄пах̣ – сънят; баху-анартха-бхр̣т – носещ много неблагоприятни неща; сах̣ ева – същият този сън; пратибуддхася – този, който е буден; на – не; ваи – несъмнено; моха̄я – да обърка; калпате – е в състояние.
Translation
Превод
In the dreaming state one’s consciousness is almost covered, and one sees many inauspicious things, but when he is awakened and fully conscious, such inauspicious things cannot bewilder him.
Когато човек спи, съзнанието му е почти напълно покрито и той често вижда лоши неща, но когато се събуди, отново е с ясно съзнание и не приема сериозно онова, което е видял насън.
Purport
Пояснение
In the condition of dreaming, when one’s consciousness is almost covered, one may see many unfavorable things which cause disturbance or anxiety, but upon awakening, although he remembers what happened in the dream, he is not disturbed. Similarly the position of self-realization, or understanding of one’s real relationship with the Supreme Lord, makes one completely satisfied, and the three modes of material nature, which are the cause of all disturbances, cannot affect him. In contaminated consciousness one sees everything to be for his own enjoyment, but in pure consciousness, or Kṛṣṇa consciousness, he sees that everything exists for the enjoyment of the supreme enjoyer. That is the difference between the dream state and wakefulness. The state of contaminated consciousness is compared to dream consciousness, and Kṛṣṇa consciousness is compared to the awakened stage of life. Actually, as stated in Bhagavad-gītā, the only absolute enjoyer is Kṛṣṇa. One who can understand that Kṛṣṇa is the proprietor of all the three worlds and that He is the friend of everyone is peaceful and independent. As long as a conditioned soul does not have this knowledge, he wants to be the enjoyer of everything; he wants to become a humanitarian or philanthropist and open hospitals and schools for his fellow human beings. This is all illusion, for one cannot benefit anyone by such material activities. If one wishes to benefit his fellow brother, he must awaken his dormant Kṛṣṇa consciousness. The Kṛṣṇa conscious position is that of pratibuddha, which means “pure consciousness.”
По време на сън, когато съзнанието му е покрито, човек може да види много неприятни неща, които предизвикват у него вълнение и тревога, но щом се събуди, той спира да се тревожи, въпреки че още си спомня какво се е случило в съня му. По същия начин себепознанието, т.е. осъзнаването на истинските взаимоотношения с Върховния Бог, носи пълно удовлетворение на човека и трите гун̣и на материалната природа, които са причината за всички безпокойства, повече не могат да упражняват влиянието си върху него. Човек със замърсено съзнание смята, че всичко на този свят е предназначено да удовлетворява неговите сетива, но когато е с чисто съзнание, с Кр̣ш̣н̣а съзнание, той осъзнава, че всичко е предназначено да доставя удоволствие на върховния наслаждаващ се. Това е разликата между съня и будното състояние. Замърсеното съзнание прилича на съзнанието на спящия, а Кр̣ш̣н̣а съзнание – на съзнанието на будния човек. В действителност, както потвърждава Бхагавад-гӣта̄, единственият, абсолютният наслаждаващ се е Кр̣ш̣н̣а. Този, който разбира, че Кр̣ш̣н̣а е собственикът на трите свята и приятел на всички живи създания, е спокоен и независим. Докато обусловената душа не постигне това знание, тя иска да се наслаждава на всичко, което я заобикаля. Такива обусловени хора стават хуманисти или филантропи и откриват болници и училища за своите ближни. Но всичко това е илюзия, тъй като подобни материални дейности не могат да донесат благо на никого. Ако човек иска да помогне на ближния си, трябва да пробуди неговото спящо Кр̣ш̣н̣а съзнание. Съзнанието за Кр̣ш̣н̣а се нарича пратибуддха, което означава „чисто съзнание“.