Text 37
ТЕКСТ 37
Devanagari
Деванагари (азбука)
जिहाससि स्वित्सुहृदोऽनुजीविन: ।
येषां न चान्यद्भवत: पदाम्बुजात्
परायणं राजसु योजितांहसाम् ॥ ३७ ॥
Text
Текст
jihāsasi svit suhṛdo ’nujīvinaḥ
yeṣāṁ na cānyad bhavataḥ padāmbujāt
parāyaṇaṁ rājasu yojitāṁhasām
джиха̄саси свит сухр̣до 'нуджӣвинах̣
йеш̣а̄м̇ на ча̄няд бхаватах̣ пада̄мбуджа̄т
пара̄ян̣ам̇ ра̄джасу йоджита̄м̇хаса̄м
Synonyms
Дума по дума
api — if; adya — today; naḥ — us; tvam — You; sva-kṛta — self-executed; īhita — all duties; prabho — O my Lord; jihāsasi — giving up; svit — possibly; suhṛdaḥ — intimate friends; anujīvinaḥ — living at the mercy of; yeṣām — of whom; na — nor; ca — and; anyat — anyone else; bhavataḥ — Your; pada-ambujāt — from the lotus feet; parāyaṇam — dependent; rājasu — unto the kings; yojita — engaged in; aṁhasām — enmity.
апи – ако; адя – днес; нах̣ – нас; твам – Ти; сва-кр̣та – извърши сам; ӣхита – всички задължения; прабхо – о, Господи; джиха̄саси – изоставяйки; свит – вероятно; сухр̣дах̣ – близки приятели; ануджӣвинах̣ – живеейки по милостта на; йеш̣а̄м – на когото; на – нито; ча – и; анят – всеки друг; бхаватах̣ – твои; пада-амбуджа̄т – от лотосовите нозе; пара̄ян̣ам – зависими; ра̄джасу – на царете; йоджита – отдадени на; ам̇хаса̄м – вражда.
Translation
Превод
O my Lord, You have executed all duties Yourself. Are you leaving us today, though we are completely dependent on Your mercy and have no one else to protect us, now when all kings are at enmity with us?
О, Господи, Ти сам изпълни всички задължения. Нима днес ще ни напуснеш, макар че сме напълно зависими от милостта Ти и освен теб, няма кой друг да ни защити сега, когато всички царе враждуват с нас?
Purport
Пояснение
The Pāṇḍavas are most fortunate because with all good luck they were entirely dependent on the mercy of the Lord. In the material world, to be dependent on the mercy of someone else is the utmost sign of misfortune, but in the case of our transcendental relation with the Lord, it is the most fortunate case when we can live completely dependent on Him. The material disease is due to thinking of becoming independent of everything. But the cruel material nature does not allow us to become independent. The false attempt to become independent of the stringent laws of nature is known as material advancement of experimental knowledge. The whole material world is moving on this false attempt of becoming independent of the laws of nature. Beginning from Rāvaṇa, who wanted to prepare a direct staircase to the planets of heaven, down to the present age, they are trying to overcome the laws of nature. They are trying now to approach distant planetary systems by electronic mechanical power. But the highest goal of human civilization is to work hard under the guidance of the Lord and become completely dependent on Him. The highest achievement of perfect civilization is to work with valor but at the same time depend completely on the Lord. The Pāṇḍavas were the ideal executors of this standard of civilization. Undoubtedly they were completely dependent on the good will of Lord Śrī Kṛṣṇa, but they were not idle parasites of the Lord. They were all highly qualified both by personal character and by physical activities. Still they always looked for the mercy of the Lord because they knew that every living being is dependent by constitutional position. The perfection of life is, therefore, to become dependent on the will of the Lord, instead of becoming falsely independent in the material world. Those who try to become falsely independent of the Lord are called anātha, or without any guardian, whereas those who are completely dependent on the will of the Lord are called sanātha, or those having someone to protect them. Therefore we must try to be sanātha so that we can always be protected from the unfavorable condition of material existence. By the deluding power of the external material nature we forget that the material condition of life is the most undesirable perplexity. The Bhagavad-gītā therefore directs us (7.19) that after many, many births one fortunate person becomes aware of the fact that Vāsudeva is all in all and that the best way of leading one’s life is to surrender unto Him completely. That is the sign of a mahātmā. All the members of the Pāṇḍava family were mahātmās in household life. Mahārāja Yudhiṣṭhira was the head of these mahātmās, and Queen Kuntīdevī was the mother. The lessons of the Bhagavad-gītā and all the Purāṇas, specifically the Bhāgavata Purāṇa, are therefore inevitably connected with the history of the Pāṇḍava mahātmās. For them, separation from the Lord was just like the separation of a fish from water. Śrīmatī Kuntīdevī, therefore, felt such separation like a thunderbolt, and the whole prayer of the Queen is to try to persuade the Lord to stay with them. After the Battle of Kurukṣetra, although the inimical kings were killed, their sons and grandsons were still there to deal with the Pāṇḍavas. It is not only the Pāṇḍavas who were put into the condition of enmity, but all of us are always in such a condition, and the best way of living is to become completely dependent on the will of the Lord and thereby overcome all difficulties of material existence.
Па̄н̣д̣авите били много щастливи, защото въпреки добрата си съдба изцяло се уповавали на милостта на Бога. В материалния свят да зависиш от милостта на някого, е признак на голяма несполука, но в трансценденталните взаимоотношения с Бога да зависиш напълно от него – това е най-голямото щастие. Материалната болест е резултат от стремежа към пълна независимост. Но жестоката материална природа не позволява на никого да стане независим. Безполезния си илюзорен опит да станат независими от строгите закони на природата хората наричат материален прогрес на експерименталното знание. Всичко в материалния свят се основава на тези измамни опити за постигане на независимост от природните закони. Като се започне от Ра̄ван̣а, който искал да построи стълба до райските планети, и се стигне до сегашната епоха, хората постоянно се опитват да преодолеят законите на природата. Сега те се опитват да достигнат далечните планетарни системи с помощта на електронни и механични средства. Но най-висшата цел на човешката цивилизация е упоритият труд под ръководството на Бога и постигането на пълна зависимост от него. Най-висшето постижение на съвършената цивилизация е хората да работят всеотдайно и в същото време да се уповават изцяло на Бога. Па̄н̣д̣авите по съвършен начин следвали принципите на тази цивилизация. Те напълно зависели от добрата воля на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, но не били лениви безделници, които злоупотребяват с милостта му. Те притежавали прекрасни лични качества и били ненадминати в дейностите си. Но въпреки това винаги търсели милостта на Бога, защото знаели, че всяко живо същество е зависимо по природа. Следователно съвършенството на живота е да станем зависими от волята на Бога и да се откажем от въображаемата си независимост в материалния свят. Тези, които се стремят към измамната независимост, се наричат ана̄тха, лишени от покровител, докато тези, които напълно зависят от волята на Бога, се наричат сана̄тха, такива, които имат защитник. Хората трябва да се опитат да станат сана̄тха, за да бъдат винаги защитени от неблагоприятните условия в материалното битие. Под влияние на външната материална природа те се заблуждават и забравят, че материалното съществуване е един сложен лабиринт. Затова Бхагавад-гӣта̄ (7.19) учи, че след много, много раждания някой получава щастието да разбере, че Ва̄судева е всичко и че най-добрият път в живота е човек напълно да му се отдаде. Това е отличителната черта на маха̄тмите. Всички членове на семейството на Па̄н̣д̣авите били маха̄тми, които били глава на семейство. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира стоял начело на тези маха̄тми, а царица Кунтӣ им била майка. Затова наставленията на Бхагавад-гӣта̄ и на всички Пура̄н̣и, особено на Бха̄гавата Пура̄н̣а, са неизменно свързани с историята на тези маха̄тми, Па̄н̣д̣авите. За тях раздялата с Бога била като изваждането на рибата от водата. Затова Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ чувствала тази раздяла като удар от мълния и всичките ѝ молитви имали една цел – да се опита да убеди Бога да остане с тях. Макар че в битката при Курукш̣етра вражеските царе били убити, синовете и внуците им на свой ред можело да се разправят с Па̄н̣д̣авите. Не само Па̄н̣д̣авите били заобиколени от врагове; ние всички постоянно се намираме в подобни обстоятелства и най-добрият път в живота е напълно да се предадем на волята на Бога и с негова помощ да преодолеем всички трудности на материалното битие.