Text 16
ТЕКСТ 16
Devanagari
Деванагари (азбука)
वीरासनानुगमनस्तवनप्रणामान् ।
स्निग्धेषु पाण्डुषु जगत्प्रणतिं च विष्णो-
र्भक्तिं करोति नृपतिश्चरणारविन्दे ॥ १६ ॥
Text
Текст
vīrāsanānugamana-stavana-praṇāmān
snigdheṣu pāṇḍuṣu jagat-praṇatiṁ ca viṣṇor
bhaktiṁ karoti nṛ-patiś caraṇāravinde
вӣра̄сана̄нугамана-ставана-пран̣а̄ма̄н
снигдхеш̣у па̄н̣д̣уш̣у джагат-пран̣атим̇ ча виш̣н̣ор
бхактим̇ кароти нр̣-патиш чаран̣а̄равинде
Synonyms
Дума по дума
sārathya — acceptance of the post of a chariot driver; pāraṣada — acceptance of the presidency in the assembly of the Rājasūya sacrifice; sevana — engaging the mind constantly in the service of the Lord; sakhya — to think of the Lord as a friend; dautya — acceptance of the post of a messenger; vīra-āsana — acceptance of the post of a watchman with a drawn sword at night; anugamana — following in the footsteps; stavana — offering of prayers; praṇāmān — offering obeisances; snigdheṣu — unto them who are malleable to the will of the Lord; pāṇḍuṣu — unto the sons of Pāṇḍu; jagat — the universal; praṇatim — one who is obeyed; ca — and; viṣṇoḥ — of Viṣṇu; bhaktim — devotion; karoti — does; nṛ-patiḥ — the King; caraṇa-aravinde — unto His lotus feet.
са̄ратхя – приел длъжност на колесничар; па̄раш̣ада – поел ръководството на събранието за жертвоприношението Ра̄джасӯя; севана – използвайки ума в непрекъснато служене на Бога; сакхя – да мислиш за Бога като за приятел; даутя – приел ролята на пратеник; вӣра-а̄сана – приел длъжността на нощен стража, който държи изваден меч; анугамана – следвайки стъпките; ставана – отдаване на молитви; пран̣а̄ма̄н – отдаване на почитания; снигдхеш̣у – на тези, които се покоряват на Божията воля; па̄н̣д̣уш̣у – на синовете на Па̄н̣д̣у; джагат – вселенски; пран̣атим – този, на когото се подчиняват; ча – и; виш̣н̣ох̣ – на Виш̣н̣у; бхактим – преданост; кароти – прави; нр̣-патих̣ – царят; чаран̣а-аравинде – в лотосовите му нозе.
Translation
Превод
Mahārāja Parīkṣit heard that out of His causeless mercy Lord Kṛṣṇa [Viṣṇu], who is universally obeyed, rendered all kinds of service to the malleable sons of Pāṇḍu by accepting posts ranging from chariot driver to president to messenger, friend, night watchman, etc., according to the will of the Pāṇḍavas, obeying them like a servant and offering obeisances like one younger in years. When he heard this, Mahārāja Parīkṣit became overwhelmed with devotion to the lotus feet of the Lord.
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит чу, че от безпричинна милост Бог Кр̣ш̣н̣а (Виш̣н̣у), на когото се подчиняват всички, служел по всякакъв начин на послушните синове на Па̄н̣д̣у, като приемал длъжността на колесничар, на ръководител на събрание, на пратеник, на приятел, на нощен стража и пр., в зависимост от желанията на Па̄н̣д̣авите, подчинявайки им се като истински слуга, и им отдавал почитания сякаш бил по-млад от тях на години. Когато чу това, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бе обзет от преданост към лотосовите нозе на Бога.
Purport
Пояснение
Lord Kṛṣṇa is everything to the unalloyed devotees like the Pāṇḍavas. The Lord was for them the Supreme Lord, the spiritual master, the worshipable Deity, the guide, the chariot driver, the friend, the servant, the messenger and everything they could conceive of. And thus the Lord also reciprocated the feelings of the Pāṇḍavas. Mahārāja Parīkṣit, as a pure devotee of the Lord, could appreciate the Lord’s transcendental reciprocation of the feelings of His devotees, and thus he himself also was overwhelmed with the dealings of the Lord. Simply by appreciating the dealings of the Lord with His pure devotees, one can attain salvation. The Lord’s dealings with His devotees appear to be ordinary human dealings, but one who knows them in truth becomes at once eligible to go back home, back to Godhead. The Pāṇḍavas were so malleable to the will of the Lord that they could sacrifice any amount of energy for the service of the Lord, and by such unalloyed determination they could secure the Lord’s mercy in any shape they desired.
За чистите предани като Па̄н̣д̣авите Бог Кр̣ш̣н̣а е всичко. За Па̄н̣д̣авите Той бил Върховният Бог, духовен учител, почитано Божество, водач, колесничар, приятел, слуга, пратеник и всичко, което можели да си представят. И Богът на свой ред отговарял на чувствата им. Чист предан, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит можел да оцени трансценденталната размяна на чувства между Бога и преданите му и това накарало и него самия да се потопи в екстаза на взаимоотношенията с Бога. Човек може да постигне освобождение просто като оцени по достойнство взаимоотношенията между Бога и чистите му предани. Външно те изглеждат като обикновени човешки отношения, но този, който наистина ги разбере, веднага става достоен да се върне вкъщи, обратно при Бога. Па̄н̣д̣авите били толкова покорни на Божията воля, че можели да пожертват цялата си жизнена сила, за да му служат. И благодарение на тази безкористна и чиста решителност те можели да разчитат на милостта на Бога във всяка форма, в която пожелаят.