Texts 13-15
ТЕКСТОВЕ 13 – 15
Devanagari
Деванагари (азбука)
प्रगीयमाणं च यश: कृष्णमाहात्म्यसूचकम् ॥ १३ ॥
आत्मानं च परित्रातमश्वत्थाम्नोऽस्त्रतेजस: ।
स्नेहं च वृष्णिपार्थानां तेषां भक्तिं च केशवे ॥ १४ ॥
तेभ्य: परमसन्तुष्ट: प्रीत्युज्जृम्भितलोचन: ।
महाधनानि वासांसि ददौ हारान् महामना: ॥ १५ ॥
Text
Текст
sva-pūrveṣāṁ mahātmanām
pragīyamāṇaṁ ca yaśaḥ
kṛṣṇa-māhātmya-sūcakam
сва-пӯрвеш̣а̄м̇ маха̄тмана̄м
прагӣяма̄н̣ам̇ ча яшах̣
кр̣ш̣н̣а-ма̄ха̄тмя-сӯчакам
aśvatthāmno ’stra-tejasaḥ
snehaṁ ca vṛṣṇi-pārthānāṁ
teṣāṁ bhaktiṁ ca keśave
ашваттха̄мно 'стра-теджасах̣
снехам̇ ча вр̣ш̣н̣и-па̄ртха̄на̄м̇
теш̣а̄м̇ бхактим̇ ча кешаве
prīty-ujjṛmbhita-locanaḥ
mahā-dhanāni vāsāṁsi
dadau hārān mahā-manāḥ
прӣтй-уджджр̣мбхита-лочанах̣
маха̄-дхана̄ни ва̄са̄м̇си
дадау ха̄ра̄н маха̄-мана̄х̣
Synonyms
Дума по дума
tatra tatra — everywhere the King visited; upaśṛṇvānaḥ — continuously he heard; sva-pūrveṣām — about his own forefathers; mahā-ātmanām — who were all great devotees of the Lord; pragīyamāṇam — unto those who were thus addressing; ca — also; yaśaḥ — glories; kṛṣṇa — Lord Kṛṣṇa; māhātmya — glorious acts; sūcakam — indicating; ātmānam — his personal self; ca — also; paritrātam — delivered; aśvatthāmnaḥ — of Aśvatthāmā; astra — weapon; tejasaḥ — powerful rays; sneham — affection; ca — also; vṛṣṇi-pārthānām — between descendants of Vṛṣṇi and those of Pṛthā; teṣām — of all of them; bhaktim — devotion; ca — also; keśave — unto Lord Kṛṣṇa; tebhyaḥ — unto them; parama — extremely; santuṣṭaḥ — pleased; prīti — attraction; ujjṛmbhita — pleasingly open; locanaḥ — one who has such eyes; mahā-dhanāni — valuable riches; vāsāṁsi — clothing; dadau — gave in charity; hārān — necklace; mahā-manāḥ — one who has a broader outlook.
татра татра – навсякъде, където царят отиваше; упашр̣н̣ва̄нах̣ – непрекъснато чуваше; сва-пӯрвеш̣а̄м – за собствените си прадеди; маха̄-а̄тмана̄м – всички от които бяха велики предани на Бога; прагӣяма̄н̣ам – на тези, които се обръщаха така към него; ча – също; яшах̣ – величие; кр̣ш̣н̣а – Бог Кр̣ш̣н̣а; ма̄ха̄тмя – славни дела; сӯчакам – показвайки; а̄тма̄нам – той самият; ча – също; паритра̄там – освободен; ашваттха̄мнах̣ – на Ашваттха̄ма̄; астра – оръжие; теджасах̣ – мощни лъчи; снехам – привързаност; ча – също; вр̣ш̣н̣и-па̄ртха̄на̄м – между потомците на Вр̣ш̣н̣и и на Пр̣тха̄; теш̣а̄м – на всички тях; бхактим – преданост; ча – също; кешаве – на Бог Кр̣ш̣н̣а; тебхях̣ – на тях; парама – крайно; сантуш̣т̣ах̣ – удовлетворен; прӣти – влечение; уджджр̣мбхита – с удоволствие отвори; лочанах̣ – който има такива очи; маха̄-дхана̄ни – ценни богатства; ва̄са̄м̇си – облекло; дадау – подари; ха̄ра̄н – огърлица; маха̄-мана̄х̣ – който има много широк светоглед.
Translation
Превод
Wherever the King visited, he continuously heard the glories of his great forefathers, who were all devotees of the Lord, and also of the glorious acts of Lord Kṛṣṇa. He also heard how he himself had been protected by the Lord from the powerful heat of the weapon of Aśvatthāmā. People also mentioned the great affection between the descendants of Vṛṣṇi and Pṛthā due to the latter’s great devotion to Lord Keśava. The King, being very pleased with the singers of such glories, opened his eyes in great satisfaction. Out of magnanimity he was pleased to award them very valuable necklaces and clothing.
Където и да отидеше, навсякъде царят непрекъснато слушаше за славата на великите си прадеди, предани на Бога, и за славните дейности на Бог Кр̣ш̣н̣а. Той чу също как Богът защитил и него самия от силната топлина на оръжието на Ашваттха̄ма̄. Хората говореха и за голямата обич между потомците на Вр̣ш̣н̣и и Пр̣тха̄, причина за която бе великата преданост на потомците на Пр̣тха̄ към Бог Кешава. Царят бе много доволен от тези, които възпяваха славата им, и с голямо удоволствие разтваряше очи. Той щедро ги възнаграждаваше със скъпоценни огърлици и разкошни дрехи.
Purport
Пояснение
Kings and great personalities of the state are presented with welcome addresses. This is a system from time immemorial, and Mahārāja Parīkṣit, since he was one of the well-known emperors of the world, was also presented with addresses of welcome in all parts of the world as he visited those places. The subject matter of those welcome addresses was Kṛṣṇa. Kṛṣṇa means Kṛṣṇa and His eternal devotees, as the king means the king and his confidential associates.
Царят и великите личности в държавата биват посрещани с приветствени слова. Този обичай съществува от незапомнени времена. Във всички части на света Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит също бил посрещан с приветствени слова, защото бил един от знаменитите световни императори. Тема на тези приветствени речи бил Кр̣ш̣н̣а. Под думата „Кр̣ш̣н̣а“ се разбират Кр̣ш̣н̣а и вечните му предани, както думата „цар“ предполага царя и доверените му приближени.
Kṛṣṇa and His unalloyed devotees cannot be separated, and therefore glorifying the devotee means glorifying the Lord and vice versa. Mahārāja Parīkṣit would not have been glad to hear about the glories of his forefathers like Mahārāja Yudhiṣṭhira and Arjuna had they not been connected with the acts of Lord Kṛṣṇa. The Lord descends specifically to deliver His devotees (paritrāṇāya sādhūnām). The devotees are glorified by the presence of the Lord because they cannot live for a moment without the presence of the Lord and His different energies. The Lord is present for the devotee by His acts and glories, and therefore Mahārāja Parīkṣit felt the presence of the Lord when He was glorified by His acts, especially when he was saved by the Lord in the womb of his mother. The devotees of the Lord are never in danger, but in the material world which is full of dangers at every step, the devotees are apparently placed into dangerous positions, and when they are saved by the Lord, the Lord is glorified. Lord Kṛṣṇa would not have been glorified as the speaker of the Bhagavad-gītā had His devotees like the Pāṇḍavas not been entangled in the Battlefield of Kurukṣetra. All such acts of the Lord were mentioned in the addresses of welcome, and Mahārāja Parīkṣit, in full satisfaction, rewarded those who presented such addresses. The difference between the presentation of welcome addresses today and in those days is that formerly the welcome addresses were presented to a person like Mahārāja Parīkṣit. The welcome addresses were full of facts and figures, and those who presented such addresses were sufficiently rewarded, whereas in the present days the welcome addresses are presented not always with factual statements but to please the post holder, and often they are full of flattering lies. And rarely are those who present such welcome addresses rewarded by the poor receiver.
Кр̣ш̣н̣а не може да бъде отделен от чистите си предани, затова да се възхваляват преданите, означава да се възхвалява Бога, и обратното. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит нямаше да се зарадва, слушайки как хората възхваляват прадедите му Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и Арджуна, ако имената им не бяха свързани с дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а. Богът идва специално за да освободи преданите си (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м). Присъствието му прославя преданите, защото те не могат да живеят нито миг без Бога и различните му енергии. За преданите Богът присъства чрез дейностите и славата си, затова Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит чувствал присъствието му, когато хората възхвалявали делата на Бога и особено когато слушал как Богът го спасил в утробата на майка му. Преданите на Бога винаги са в безопасност, но в материалния свят, в който на всяка крачка дебнат опасности, преданите наглед изпадат в опасни положения, за да може Богът да ги спаси и хората да го възпяват. Бог Кр̣ш̣н̣а нямаше да се прослави като разказвач на Бхагавад-гӣта̄, ако преданите му, Па̄н̣д̣авите, не бяха принудени да се сражават в битката при Курукш̣етра. Всички тези дейности на Бога били споменавани в приветствията и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит с огромно удоволствие възнаграждавал тези, които произнасяли речите. Разликата между приветствията, които се произнасят днес, и словата от онова време е, че по-рано приветствените думи се поднасяли на личности като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Те били напълно верни и тези, които ги изричали, получавали богато възнаграждение. В днешно време приветствията почти никога не отговарят на истината, имат за цел да доставят удоволствие на длъжностното лице и изобилстват с ласкателни лъжи. И много рядко тези, които поднасят приветствията, получават възнаграждение от бедния гостенин.