Sloka 42
ТЕКСТ 42
Verš
Текст
preṣṭhaḥ san preyasām api
ato mayi ratiṁ kuryād
dehādir yat-kṛte priyaḥ
преш̣т̣хах̣ сан преяса̄м апи
ато майи ратим̇ куря̄д
деха̄дир ят-кр̣те приях̣
Synonyma
Дума по дума
aham — Já jsem; ātmā — Nadduše; ātmanām — všech ostatních duší; dhātaḥ — vládce; preṣṭhaḥ — nejdražší; san — jsem; preyasām — ze všeho, co je drahé; api — jistě; ataḥ — proto; mayi — ke Mně; ratim — připoutanost; kuryāt — měl by dělat; deha-ādiḥ — tělo a mysl; yat-kṛte — na jehož účet; priyaḥ — velice drahý.
ахам – Аз съм; а̄тма̄ – Свръхдушата; а̄тмана̄м – на всичките души; дха̄тах̣ – господар; преш̣т̣хах̣ – най-скъп; сан – бивайки; преяса̄м – от всички скъпи неща; апи – несъмнено; атах̣ – затова; майи – към мен; ратим – привързаност; куря̄т – човек трябва да прави; деха-а̄дих̣ – тялото и умът; ят-кр̣те – заради когото; приях̣ – много скъп.
Překlad
Превод
Jsem Nadduší každého. Jsem nejvyšší vládce a jsem nejdražší ze všeho. Lidé jsou mylně připoutáni k hrubohmotným a jemnohmotným tělům, ale měli by být připoutáni pouze ke Mně.
Аз съм Свръхдушата у всички създания. Аз съм върховният господар и този, който е най-скъп на всички. Хората погрешно се привързват към грубото и финото тяло; всъщност те трябва да са привързани само към мен.
Význam
Пояснение
Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, je nejdražší, ať už jsme v podmíněném, nebo v osvobozeném stavu. Když někdo neví, že Pán je jediný nejdražší objekt, pak se nachází v podmíněném stavu života, a když to velmi dobře ví, pak je považován za osvobozeného. Existují různé stupně poznání našeho vztahu k Pánu, které závisejí na tom, nakolik víme, proč je Pán každé živé bytosti nejdražší. Skutečný důvod je jasně uveden v Bhagavad-gītě (15.7). Mamaivāṁśo jīva-loke jīva-bhūtaḥ sanātanaḥ: živé bytosti jsou věčně nedílné části Nejvyššího Pána. Živá bytost se nazývá ātmā a Pán se nazývá Paramātmā. Živá bytost se nazývá Brahman a Pán se nazývá Parabrahman neboli Parameśvara. Īśvaraḥ paramaḥ kṛṣṇaḥ. Pro podmíněné duše, které neznají své postavení, je nejdražší ze všeho hmotné tělo. Představa nejdražšího se pak vztahuje na celé tělo, soustředěné i rozšířené. Připoutanost k vlastnímu tělu a k jeho rozšíření v podobě dětí a příbuzných se vyvíjí na základě přítomnosti skutečné živé bytosti. Jakmile skutečná živá bytost opustí tělo, ani tělo nejmilejšího syna už není přitažlivé. Láska se tedy ve skutečnosti vztahuje na živou jiskru neboli nedílnou část Nejvyššího, a nikoliv na tělo. Jelikož jsou živé bytosti zároveň části živého celku, nejvyšší živá bytost je skutečným předmětem lásky pro všechny. Ten, kdo zapomněl na tento základní princip své lásky ke všemu, cítí pouze doutnající lásku, protože mu vládne māyā. Čím více je člověk ovlivněn māyou, tím více je vzdálen od základního principu lásky. Nic nemůžeme skutečně milovat, dokud plně nevyvineme láskyplnou službu Pánu.
Върховният Бог, Божествената Личност, е най-скъпото същество както за обусловените, така и за освободените души. Хората, които не знаят, че Богът е най-скъпото за тях същество, се намират в обусловено състояние на живот, а тези, които знаят съвършено добре, че Богът им е най-скъпият, се числят към освободените души. Осъзнаването на връзката с Бога има различни степени; те зависят от дълбочината, до която човек осъзнава защо Върховният Бог е най-скъпото нещо за всяко живо създание. Истинската причина за това е недвусмислено посочена в Бхагавад-гӣта̄ (15.7). Мамаива̄м̇шо джӣва-локе джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣ – живите същества са вечни частици от Върховния Бог. Живото същество се нарича а̄тма̄, а Богът – Парама̄тма̄. Живото същество се нарича Брахман, а Богът – Парабрахман, или Парамешвара. Ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣. Обусловените души, които не са постигнали себепознание, приемат като най-скъпо за себе си материалното тяло. Това схващане се разпростира над цялото тяло – както в стеснен, така и в разширен аспект. Привързаността към собственото ни тяло и към неговите разширения – децата и роднините – в действителност се основава на привързаността към истинската ни същност, към живото същество, което е в тялото. Щом живата душа напусне тялото, то спира да ни привлича, дори да е тялото на най-любимото ни дете. Следователно истинският обект на нашата любов не е тялото, а жизнената искра, вечна частица от Върховния. А тъй като всички живи същества са само съставни части от съвкупното живо същество, истинският обект на нашата любов е това върховно живо същество. Човек, който е забравил този принцип, залегнал в основата на любовта му към всичко съществуващо, може да изпитва само нетрайна, непостоянна любов, защото е в ма̄я̄. И колкото повече е под влиянието на ма̄я̄, толкова повече се откъсва от основния обект на любовта. Всъщност човек не може да обича истински никого, докато не постигне съвършенство в любовното служене за Бога.
V tomto verši se zdůrazňuje nutnost zaměřit svoji lásku na Nejvyšší Osobnost Božství. Významné je zde slovo kuryāt, které znamená “každý musí mít” a které zdůrazňuje, že musíme být k principu lásky čím dál více připoutáni. Vliv māyi působí na nepatrnou duchovní bytost, ale nemůže ovlivnit Nadduši, Paramātmu. Māyāvādští filozofové uznávají vliv māyi na živou bytost, ale zároveň chtějí splynout s Paramātmou. Jelikož však necítí k Paramātmě žádnou skutečnou lásku, zůstávají věčně pod vlivem māyi a nemohou se k Paramātmě ani přiblížit. Bohatý lakomec neví, jak použít svůj majetek, a přestože je velice bohatý, jeho lakomé chování z něho dělá věčného chudáka. Na druhé straně ten, kdo ví, jak majetek použít, se může stát rychle boháčem, i když bude začínat z mála.
В тази строфа се изтъква, че любовта трябва да се насочи към Върховната Божествена Личност. Внимание заслужава думата куря̄т, която означава „човек е длъжен да има“. С нея се подчертава, че привързаността ни към истинския обект на любовта трябва да става все по-силна и по-силна. Влиянието на ма̄я̄ се разпростира над фрагментарното духовно живо същество, ала не може да се докосне до Свръхдушата, Парама̄тма̄. Като признават влиянието на ма̄я̄ върху живото същество, философите ма̄я̄ва̄дӣ искат да се слеят с Парама̄тма̄. Но понеже не изпитват към Нея истинска любов, завинаги остават пленници на влиянието на ма̄я̄ и не могат да се приближат до Парама̄тма̄. Тази тяхна неспособност се дължи на липсата им на любов към Парама̄тма̄. Богатият скъперник не знае как да използва богатството си по правилен начин и заради скъперничеството си вечно остава бедняк, въпреки че може да има много пари. Докато човекът, който знае как да използва парите си, бързо може да забогатее дори ако разполага с много малко първоначален капитал.
Oči a slunce jsou spolu velice blízce spjaté, protože bez slunečního světla nemohou oči nic vidět. Ale jiné části těla, pro něž je slunce zdrojem tepla, ho využívají ještě více než oči. Oči, které ke slunci nechovají lásku, nesnesou sluneční paprsky — jinými slovy, tyto oči nemohou pochopit užitečnost slunečních paprsků. Stejně tak empiričtí filozofové navzdory jejich teoretickému poznání o Brahmanu nemohou využít milost Nejvyššího Brahmanu, protože jim chybí láska. Mnoho neosobních filozofů tedy zůstává navěky pod vlivem māyi, protože i když se zabývají teoretickým poznáním Brahmanu, nevyvíjejí k Němu lásku. Svojí nedokonalou metodou ani žádnou lásku vyvinout nemohou. Oddaný boha Slunce, i kdyby byl slepý, může vidět boha Slunce takového, jaký je, i z této planety, zatímco ten, kdo není oddaným Slunce, nesnese ani oslnivé sluneční světlo. Stejně tak každý, kdo se věnuje oddané službě, i když možná není na úrovni jñānīho, může vidět Osobnost Božství ve svém srdci díky čisté lásce, kterou vyvíjí. Člověk by se měl za všech okolností snažit vyvinout lásku k Bohu, a to vyřeší všechny jeho spory a problémy.
Очите и слънцето са свързани много тясно, защото без слънчевата светлина очите не могат да виждат. Но другите части на тялото, които са привързани към слънцето като към източник на топлина, се възползват от него повече, отколкото очите. Очите, които не обичат слънцето, не могат да изтърпят лъчите му, т.е. не могат да изпитат върху себе си благотворното влияние на слънчевите лъчи. Така е и с философите емпирици – въпреки теоретичното си знание за Брахман те не могат да се възползват от милостта на Върховния Брахман, защото не изпитват към него обич. Много философи имперсоналисти завинаги остават под влиянието на ма̄я̄, защото, макар да се занимават с теоретично изучаване на природата на Брахман, не развиват любов към него и дори не разполагат с възможност да развият подобна любов, тъй като методът на познание, който следват, е несъвършен. Този, който е поклонник на бога на Слънцето, може да го види в неговия истински облик дори ако живее тук, на тази планета, и е сляп, докато оня, който не е поклонник на слънцето, не може да понася дори яркото му сияние. По същия начин човек, който се занимава с предано служене и е развил чиста любов към Бога, може да види вътре у себе си Божествената Личност, макар и да не е достигнал равнището на гя̄нӣте. Затова независимо в какви обстоятелства се намира, всеки трябва да се опитва да развие у себе си любов към Бога – това ще примири всички противоречия и ще разреши всички проблеми.