Skip to main content

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Райските планети под Земята

В тази глава е описана планетата Ра̄ху, която се намира на 10 000 йоджани (130 000 километра) под Слънцето, а също Атала и останалите нисши планетарни системи. Ра̄ху е разположена под Слънцето и Луната – между тези две планети и Земята. Когато Ра̄ху закрива Слънцето и Луната, настъпват пълни или частични затъмнения в зависимост от това дали той се движи по права, или крива линия.

На 10 000 йоджани под Ра̄ху се намират планетите на сиддхите, ча̄ран̣ите и видя̄дхарите, а под тях са планетите Якш̣алока и Ракш̣алока. Под тези планети е разположена Земята, а на 70 000 йоджани под нея са нисшите планетарни системи: Атала, Витала, Сутала, Тала̄тала, Маха̄тала, Раса̄тала и Па̄та̄ла. Там живеят демони и ракш̣аси със своите жени и деца, отдадени на сетивно наслаждение, без никакво притеснение за следващото си раждане. Слънчевата светлина не стига до тези планети, но те са осветени от скъпоценни камъни по качулките на змии. Сиянието на камъните е толкова силно, че практически няма мрак. Тамошните жители не остаряват, не боледуват и не се боят от смъртта по каквато и да е причина, освен фактора време, Върховната Божествена Личност.

На планетата Атала от прозявката на един демон са създадени три вида жени: сваирин̣ӣ (независими), ка̄мин̣ӣ (похотливи) и пум̇шчалӣ (лесно прелъстявани от мъже). Под Атала се намира планетата Витала, на която живеят Шива и съпругата му Гаурӣ. Заради тяхното присъствие там се образува специален вид злато, наречено ха̄т̣ака. Под Витала е планетата Сутала, където царува Бали Маха̄ра̄джа, най-честитият цар. Той получил благоволението на Върховната Божествена Личност, Ва̄манадева, заради всеотдайното си предано служене. Ва̄манадева отишъл на жертвената арена, издигната от Бали Маха̄ра̄джа, и под предлог, че моли за три стъпки земя, отнел цялото му имущество. Когато царят се съгласил да даде всичко, Бог бил много доволен и станал негов пазач. Историята за Бали Маха̄ра̄джа е разказана в Осма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам.

Бог, Върховната Личност, дарява предания с материално щастие, но това не е истинската му милост. Полубоговете, горди с материалното си богатство, молят Бога само за материално щастие, защото не познават нищо по-добро. Но преданите като Прахла̄да Маха̄ра̄джа не желаят материално щастие. И не само щастие, те не желаят дори освобождение от материалното робство, въпреки че човек може да се освободи просто като повтаря святото име на Бога даже с неправилно произношение.

Под Сутала е планетата Тала̄тала, обителта на демона Мая. Покровителстван от Шива, този демон вечно се радва на материално благоденствие, но никога не може да постигне духовно щастие. Под Тала̄тала е планетата Маха̄тала, населена със стоглави и хилядоглави змии. Под Маха̄тала се намира Раса̄тала, а под нея е Па̄та̄ла, където живее Васукӣ заедно с други подобни на него змии.

ТЕКСТ 1:
Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, разказвачите на Пура̄н̣ите казват, че на 10 000 йоджани (130 000 километра) под Слънцето се намира планетата Ра̄ху, която се движи като звездите. Божеството на тази планета, син на Сим̇хика̄, е най-отвратителният от всички асури; макар и недостоен да заема поста на полубог или божество на планета, той го е получил по милостта на Върховната Божествена Личност. По-късно ще ти разкажа повече за него.
ТЕКСТ 2:
Слънчевото кълбо, постоянен източник на топлина, е с големина 10 000 йоджани (130 000 километра). Луната обхваща 20 000 йоджани (260 000 километра), а Ра̄ху – 30 000 йоджани (390 000 километра). В миналото, когато се е раздавал нектарът, Ра̄ху се опитал да причини раздор между Слънцето и Луната, като се настани между тях. Ра̄ху е враг и на двамата, затова вечно се опитва да затъмни светлината им в деня на новолуние и в нощта на пълнолуние.
ТЕКСТ 3:
Щом научил от полубоговете на Слънцето и Луната за нападението на Ра̄ху, Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у, изпратил диска си Сударшана чакра, за да ги защити. Сударшана чакра е любимият предан на Бога и се ползва с особената му благосклонност. Изгарящата топлина на сиянието му, поразяваща неотдадените, е непоносима за Ра̄ху и той панически побягва. Когато Ра̄ху пречи на Слънцето или Луната, се наблюдава явлението, наречено затъмнение.
ТЕКСТ 4:
На 10 000 йоджани (130 000 километра) под Ра̄ху се намират планетите Сиддхалока, Ча̄ран̣алока и Видя̄дхара-лока.
ТЕКСТ 5:
Под Видя̄дхара-лока, Ча̄ран̣алока и Сиддхалока в пространството, наречено антарикш̣а, са местата за наслаждение на якш̣ите, ра̄кш̣асите, пиша̄чите, призраците и др. Антарикш̣а се простира дотам, докъдето духа вятърът и облаците плуват в небето. Отвъд това пространство няма повече въздух.
ТЕКСТ 6:
А на 100 йоджани (1300 километра) под владенията на якш̣ите и ра̄кш̣асите е разположена планетата Земя. Горната ѝ граница се простира дотам, докъдето могат да летят лебедите, ястребите, орлите и прочие големи птици.
ТЕКСТ 7:
Скъпи царю, под Земята се намират седем други планети. Техните имена са Атала, Витала, Сутала, Тала̄тала, Маха̄тала, Раса̄тала и Па̄та̄ла. Вече ти обясних разположението на земната планетарна система. По дължина и ширина седемте нисши планетарни системи са равни на Земята.
ТЕКСТ 8:
В седемте планетарни системи, наричани още райски области под Земята (била-сварга), има красиви къщи, градини и места за развлечение, които превъзхождат дори тези на висшите планети, защото демоните имат много висок критерий за сетивно наслаждение, богатство и влияние. Жителите на тези планети се наричат дайти, да̄нави и на̄ги и повечето от тях са семейни. Техните съпруги, деца, приятели и близки са изцяло погълнати от илюзорното материално щастие. Понякога сетивното наслаждение на полубоговете бива смущавано, но нищо не помрачава радостта от живота за жителите на нисшите планети. Затова те са много привързани към илюзорното си щастие.
ТЕКСТ 9:
Скъпи царю, в селенията на била-сварга, наподобяващи райските планети, живее великият демон Мая Да̄нава, талантлив художник и архитект. Той е построил великолепни градове – с прекрасни къщи, крепостни стени, порти, обществени палати, храмове с градини, паркове и хотели. Дворците за господарите на тези планети са изградени с най-редки скъпоценни камъни; те винаги са изпълнени с на̄ги и асури, а навсякъде прелитат гълъби, папагали и други красиви птици. Общо взето тези градове, подражаващи на райските, са много добре планирани и изглеждат много привлекателно.
ТЕКСТ 10:
Живописните паркове и градини в изкуствения рай превъзхождат тези на висшите райски планети. Около стволовете на дърветата се вият лиани, а клоните са натежали от плодове и цветове. Всеки може да бъде омаян от тяхната красота и в ума му да разцъфнат желания за материална наслада. Навсякъде има извори и кристалночисти езера с игриви риби във водата; с лилии, кувалаи, кахла̄ри, сини и червени лотоси. Чакрава̄ки и други водни птици по двойки свиват гнезда в езерата и от блаженство издават сладки мелодични звуци, подбуждащи към наслаждение на сетивата.
ТЕКСТ 11:
Тъй като слънчевата светлина не достига до тези планети, времето не се дели на дни и нощи и страхът, предизвикван от времето, не съществува.
ТЕКСТ 12:
Там живеят големи змии със скъпоценни камъни по качулките и тяхното сияние разпръсква мрака във всички посоки.
ТЕКСТ 13:
Жителите на тези планети пият сокове и отвари от чудодейни билки и се къпят в тях, затова не изпитват безпокойство и не страдат от болести. Косите им не посивяват, кожата им не се сбръчква, телата им не загубват нито силата, нито свежестта си. Потта им не мирише лошо, те не изпитват умора и запазват своята енергия и жизненост дори в старостта.
ТЕКСТ 14:
Те живеят щастливо и не се боят от смъртта освен под формата ѝ на фактора време – сиянието от Сударшана чакра на Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 15:
Когато дискът Сударшана се появи в тези владения, бременните жени на демоните помятат от страх пред сиянието му.
ТЕКСТ 16:
Скъпи царю, сега ще ти опиша една по една нисшите планетарни системи, като започна с Атала. Там живее демонът Бала, син на Мая Да̄нава, който е сътворил деветдесет и шест вида мистични сили. Някои   псевдойоги и сва̄мӣ и днес използват това мистично могъщество, за да мамят хората. От прозявката си Бала създаде три вида жени: сваирин̣ӣ, ка̄мин̣ӣ и пум̇шчалӣ. Сваирин̣ӣте се омъжват за мъже от своето съсловие, ка̄мин̣ӣте приемат мъже от всяко съсловие, а пум̇шчалӣте често сменят съпрузите си. Ако някой мъж попадне на планетата Атала, жените го пленяват и принуждават да пие омайваща напитка от билката ха̄т̣ака (хашиш). Този опиат го изпълва с голяма сексуална сила, която жените използват за забавление. Жената съблазнява мъжа с игриви погледи, нежни думи, любовни усмивки и прегръдки; прелъстява го и така постига пълно задоволство. Заради нарасналата си сексуална мощ, мъжът си въобразява, че е съвършен и по-могъщ от десет хиляди слона. Заблуден и опиянен от мания за величие, той се мисли за Бог и забравя близката смърт.
ТЕКСТ 17:
Под Атала се намира планетата Витала; там живее Шива, господарят на златните рудници, заедно със своите придружители – духове и други подобни създания. Прародителят Шива влиза в интимни отношения с прамайката Бхава̄нӣ, за да създаде живи същества и от смесването на животворните им течности се ражда реката Ха̄т̣акӣ. Раздухваният от вятъра огън пие от тази река и щом течността започне да ври, той я изплюва, а тя се превръща в злато, наречено ха̄т̣ака. Демоните, обитаващи планетата, и техните съпруги носят украшения от това злато и се наслаждават на живота.
ТЕКСТ 18:
Под Витала се намира планетата Сутала, където и досега живее великият син на Маха̄ра̄джа Вирочана, Бали Маха̄ра̄джа, прочут като най-благочестивия цар. За да помогне на небесния цар Индра, Бог Виш̣н̣у се яви пред Бали Маха̄ра̄джа в образа на джудже брахмача̄ри, син на Адити и го измами – молейки само за три стъпки земя, Той му отне всичките три свята. Много доволен, че Бали Маха̄ра̄джа отдаде цялата си собственост, Бог му върна царството и го направи по-богат от цар Индра. И днес на планетата Сутала Бали Маха̄ра̄джа продължава да служи с преданост на Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 19:
Скъпи царю, Бали Маха̄ра̄джа подари цялото си имущество на Върховната Божествена Личност, Ва̄манадева, но не бива да мислим, че той заживя във великолепие и разкош на била-сварга заради щедрия си подарък. Върховният Бог, източникът на живите същества, пребивава у всекиго като доброжелателната Свръхдуша и определя дали живото същество ще се наслаждава, или ще страда в материалния свят. Бали Маха̄ра̄джа изпита искрено възхищение пред трансценденталните качества на Бога, затова предложи всичко в неговите лотосови нозе. Но целта му не бе да спечели материална награда, а да стане чист предан. За чистия предан вратите на освобождението се отварят сами.

Не бива да смятаме, че Бали Маха̄ра̄джа получил огромно материално богатство само заради своето дарение. Чистият, изпълнен с любов предан, също може да бъде благословен с добро материално положение по волята на Върховния, но това богатство не е резултат от преданото му служене. Действителният резултат от преданото служене е пробуждане на вечна, чиста любов към Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 20:
Ако някой, измъчен от глад, пропаднал или объркан, изрече святото име на Бога дори само веднъж – с желание или неохотно, той незабавно бива освободен от последиците на миналите си деяния. Кармӣте, затънали в материални дейности, се натъкват на много трудности по пътя на мистичната йога и прочие начинания, за да постигнат същата свобода.
ТЕКСТ 21:
Върховната Божествена Личност, Свръхдушата във всяко сърце, се раздава на своите предани като На̄рада Муни. Казано другояче, Бог дарява такива предани с чиста любов и се отдава на тези, които го обичат истински. Четиримата Кума̄ри и други велики йогӣ  мистици, постигнали себепознание, също изпитват голямо трансцендентално блаженство, щом осъзнаят Свръхдушата в себе си.
ТЕКСТ 22:
Бог, Върховната Личност, не възнагради Бали Маха̄ра̄джа с материално щастие и богатство, защото те карат човек да забрави любовното предано служене. Резултатът от това богатство е невъзможността да съсредоточиш ума си върху Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 23:
Щом видя, че няма друг начин да отнеме имуществото на Бали Маха̄ра̄джа, Върховната Божествена Личност реши да го измами – помоли го за милостиня и така му отне трите свята. Накрая му остана само тялото, но Върховният все още не беше доволен. Той хвана Бали Маха̄ра̄джа, овърза го с въжетата на Варун̣а и го затвори в една планинска пещера. Макар да бе загубил всичките си притежания, захвърлен в пещерата, Бали Маха̄ра̄джа беше толкова велик предан, че каза следното.
ТЕКСТ 24:
Колко е жалко, че образованият и могъщ небесен цар Индра, който избра Бр̣хаспати за свой главен министър и съветник, не разбира нищо по отношение на духовния напредък. Бр̣хаспати също не е особено мъдър, защото не даде добър съвет на ученика си Индра. Бог Ва̄манадева стоеше пред неговата порта, но Индра, вместо да го помоли за възможността да му служи с любов, изпрати Бога да проси подаяния от мен, с надеждата да си възвърне трите свята за собствено наслаждение. Господството над трите свята е съвсем незначително, защото и най-голямото материално богатство ще просъществува само през една епоха на Ману, а това е нищожна частица от вечното време.
ТЕКСТ 25:
Бали Маха̄ра̄джа каза: Моят дядо, Прахла̄да Маха̄ра̄джа, единствен разбираше какво е истинското благо.  След смъртта на баща му, Хиран̣якашипу, Бог Нр̣сим̇хадева предложи на Прахла̄да неговото царство и дори искаше да го дари с освобождение от материалното робство, но Прахла̄да отказа. Той смяташе освобождението и материалния разкош за пречки в преданото служене и че  подобни дарове от Върховния Бог не са истинската му милост. Затова вместо да приеме плодовете на карма и гя̄на, Прахла̄да Маха̄ра̄джа само помоли Бога да бъде слуга на негов слуга.
ТЕКСТ 26:
Бали Маха̄ра̄джа продължи: Хора като нас, привързани към материалните удоволствия, замърсени от гун̣ите на материалната природа и лишени от милостта на Върховната Божествена Личност, не могат да следват възвишения път на Прахла̄да Маха̄ра̄джа, великия предан на Бога.
ТЕКСТ 27:
Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, невъзможно ми е да опиша величието на Бали Маха̄ра̄джа. Върховният Бог, господарят на трите свята, изключително милостив към своя предан, стои с боздуган в ръка пред портите му. Когато могъщият демон Ра̄ван̣а се опита да разгроми Бали Маха̄ра̄джа, Ва̄манадева го изрита с големия пръст на крака си и демонът отхвърча на десет хиляди йоджана. По-късно (в осма песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“) ще говоря за личността и делата на Бали Маха̄ра̄джа.
ТЕКСТ 28:
Под Сутала се намира планетата Тала̄тала, управлявана от демона Мая Да̄нава. Той е а̄ча̄ря (господар) на всички ма̄я̄вӣ, притежаващи магьоснически сили. Веднъж за благото на трите свята Шива, известен като Трипура̄ри, подпали трите царства на Мая, но по-късно, умилостивен от него, му ги върна. Оттогава демонът Мая се намира под покровителството на Шива и дълбоко се заблуждава, че няма защо да се бои от Сударшана чакра на Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 29:
Планетарната система под Тала̄тала се нарича Маха̄тала. Тя е обител на многоглави змии, потомци на Кадрӯ, които са крайно раздразнителни. Сред тях се открояват големите змии Кухака, Такш̣ака, Ка̄лия и Суш̣ен̣а. Змиите в Маха̄тала живеят в постоянен страх от Гаруд̣а, носача на Бог Виш̣н̣у, и все пак някои от тях безгрижно се забавляват със своите жени, деца, приятели и роднини.
ТЕКСТ 30:
Под Маха̄тала е планетарната система Раса̄тала; там живеят демоничните синове на Дити и Дану. Наричани са пан̣и, нива̄та-кавачи, ка̄леи и хиран̣я-пурава̄сӣ (жители на Хиран̣я-пура). Те са врагове на полубоговете и живеят в дупки като змиите. По рождение са могъщи и жестоки, много горди със своята сила, но винаги са побеждавани от Сударшана чакра на Върховния Бог, владетеля на всички планетарни системи. Когато Сарама̄, вестителката на Индра, изрича определено проклятие, змиеподобните демони от Маха̄та̄ла се изпълват със страх към  Индра.
ТЕКСТ 31:
Под Раса̄тала се намира планетарната система Па̄та̄ла или На̄галока. Нейни господари са демонични змии като Шан̇кха, Кулика, Маха̄шан̇кха, Швета, Дханан̃джая, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, Шан̇кхачӯд̣а, Камбала, Ашватара и Девадатта. Ва̄суки е техният водач. Те са изключително гневливи и имат много глави – някои имат пет, други седем, трети – десет, четвърти – сто, а някои – хиляда. Главите им са украсени със скъпоценни камъни и тяхното сияние осветява цялата планетарна система била-сварга.