Шрӣмад бха̄гаватам 5.2.13
Текст
виш̣н̣ох̣ кала̄сй анимиш̣онмакарау ча карн̣ау
удвигна-мӣна-югалам̇ двиджа-пан̇кти-шочир
а̄санна-бхр̣н̇га-никарам̇ сара ин мукхам̇ те
Дума по дума
ка̄ – какво; ва̄ – и; а̄тма-вр̣ттих̣ – храна за тялото; адана̄т – като дъвчеш (бетел); хавих̣ – чисти жертвени продукти; ан̇га – скъпи приятелю; ва̄ти – произлиза; виш̣н̣ох̣ – на Бог Виш̣н̣у; кала̄ – разширение на тялото; аси – ти си; анимиш̣а – немигащи; унмакарау – две блестящи акули; ча – също; карн̣ау – две уши; удвигна – неспокойни; мӣна-югалам – с две риби; двиджа-пан̇кти – на зъбите; шочих̣ – красота; а̄санна – близо; бхр̣н̇га-никарам – с рояци пчели; сарах̣ ит – като езеро; мукхам – лице; те – твоето.
Превод
Скъпи приятелю, с какво се храниш, за да поддържаш тялото си? От устата ти се носи аромат на бетел. Изглежда ядеш само остатъци от храната, предложена на Виш̣н̣у. Може би ти самият си създаден от тялото на Бог Виш̣н̣у. Лицето ти е ведро като спокойно езеро. Скъпоценните ти обици приличат на две блестящи акули с немигащи очи като обиците на Виш̣н̣у, а твоите очи напомнят две палави рибки. Така в езерото на лицето ти плуват две акули и две палави рибки. Белите ти зъби са ято прекрасни лебеди във водата, а разпилените коси са рояци пчели, омаяни от хубостта на лицето ти.
Пояснение
Преданите на Бог Виш̣н̣у са и негови еманации, тоест създадени от тялото му. Те се наричат вибхинна̄м̇ша. На Бог Виш̣н̣у се предлагат различни жертвени храни; понеже преданите ядат единствено праса̄да, остатъците от предложената храна или от храната на други предани, ароматът на жертвените ястия се излъчва не само от Виш̣н̣у, но и от тях самите. А̄гнӣдхра помислил, че Пӯрвачитти е проявление на Бог Виш̣н̣у заради приятния мирис на нейното тяло. А заради скъпоценните ѝ обици с формата на акули, разпуснатата ѝ коса, която приличала на рояк пчели, опиянени от уханието на тялото ѝ, заради белите ѝ като лебеди зъби, А̄гнӣдхра сравнил лицето ѝ с красиво езеро, с лотоси, рибки, лебеди и пчели.