Шрӣмад бха̄гаватам 4.16.27
Текст
сва-теджасотпа̄т̣ита-лока-шалях̣
сура̄сурендраир упагӣяма̄на-
маха̄нубха̄во бхавита̄ патир бхувах̣
Дума по дума
дишах̣ – всички посоки на света; виджитя – завладявайки; апратируддха – абсолютна, неоспорима; чакрах̣ – власт, влияние; сва-теджаса̄ – с могъществото си; утпа̄т̣ита – изкоренени; лока-шалях̣ – страданията на хората; сура – на полубоговете; асура – на демоните; индраих̣ – от предводителите; упагӣяма̄на – възхвалявана; маха̄-анубха̄вах̣ – великата душа; бхавита̄ – той ще стане; патих̣ – господар; бхувах̣ – на света.
Превод
Никой няма да дръзва да наруши заповедите на Маха̄ра̄джа Пр̣тху. Той ще завладее целия свят и напълно ще освободи обитателите му от трите вида страдания, с което ще си спечели световна слава. Тогава и сурите, и асурите от все сърце ще възхваляват благородните му деяния.
Пояснение
В ония времена, когато живял Маха̄ра̄джа Пр̣тху, земята била разделена на васални царства, но се управлявала от един император. Подобно на съвременните федерации, древният свят се състоял от отделни държави, но те всички били подчинени на един върховен владетел. Когато в някое от васалните царства започнели да се нарушават принципите на варн̣а̄шрама, императорът веднага поемал управлението на тази държава в свои ръце.
Думата утпа̄т̣ита-лока-шалях̣ означава, че Маха̄ра̄джа Пр̣тху освободил поданиците си от всички страдания. Шаля значи „бодил, трън“. Животът на човека е пълен със страдания, които пронизват като безмилостни тръни, но всички достойни владетели, чак до времето на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, знаели как да избавят поданиците си от тях. Известно е, че по времето на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира хората не познавали нито сурови студове, нито палещи горещини и не се измъчвали от тревоги и безпокойства. Такъв е критерият за добро управление. Пр̣тху Маха̄ра̄джа също осигурил на своите поданици мир и благополучие, така че те не знаели грижи и страхове. Затова обитателите не само на благочестивите, но и на демоничните планети възхвалявали деянията на благородния цар. Хората, и даже народите, които се стремят да разширят сферите на влиянието си, на всяка цена трябва да обърнат внимание на този факт. Човек може да мисли за световно господство само ако е в състояние да освободи гражданите от трите вида страдания. Той не бива да се стреми към властта, воден от политически или други користни интереси.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към шестнадесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Певците възхваляват цар Пр̣тху“.